Публикувана: 16 дек. 2008, 13:47 ч.
Последно мнение: 20 дек. 2008, 23:21 ч.

Загуба

6 473
80
1

# 15 16 дек. 2008, 17:57 ч.

Мнения: 4 292

За децата няма нищо по-хубаво от това, да имат двама родители. Не подкрепям много абортите, но те разбирам. Не се терзай, занапред това да ти е обица на ухото.
Иначе, лично на мен никога не ми става приятно, като чуя за направен аборт. Но пък това си е избор на всяка жена.

# 16 16 дек. 2008, 17:59 ч.

Мнения: 304

Взела си правилното решение Peace

По-добре така отколкото да отглеждаш сама детото без мъж и истинско семейство. Един ден ще имаш семейство и подходящ мъж до себе си и ще бъдеш много щастлива. Hug

# 17 16 дек. 2008, 18:02 ч.

Мнения: 89

Хубавото в случая е,че тази бременност ти е отворила очите за човека,който си избрала за интимен партньор....Добре,че си си направила вярните изводи и си отписала този "мъж"!Вярно е,че е трудно решението,което си взела,но и трудно се живее сама...Така че продължавай напред!Аз на 25 год също направих аборт,но не се чувствах готова нито за дете,нито за семейство!Всеки сам си преценява и тези остри критики ме озадачават.Сега очаквам второто си детенце!И теб това те очаква,така че не драматизирай излишно...и без друго не можеш да промениш вече нещата!

# 18 16 дек. 2008, 18:21 ч.

Мнения: 62

Цитат на: толо в вт, 16 дек 2008, 18:02

Подкрепям изцяло горните думи! Мислех да пиша абсолютно същото/ лошо, че понякога точна така научаваме житейски истини! От сълзи и съжаления полза няма така че само напред. Стъпай твърдо и просто не допускай този човек повече до себе си/ моля те/ заради теб самата. Така ще си спестиш повече мъка. Можеше поне като мъж да поговори с теб а не да постъпва така недостойно.

# 19 16 дек. 2008, 18:26 ч.

Мнения: 22

Не очаквам подкрепка нито съчувстние достатъчно се критикувам, аз също съм против аборта но за мен едно дете трябва да има двама родители които да го желаят и обичат, при мен не се получи така, затова взех това решение, не ми беше лесно,знам,че има много самотни майки имам такива приятелки, не съм споделяла с никого за това как се чувствам след аборта нито с приятелки и нито с родителите си макар,че те ме подкрепят и са до мен, затова реших да я споделя с вас, знам също,че аз сама трябва да го превъзмогна.
Благодаря на всички!.....
bouquet

# 20 16 дек. 2008, 18:29 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Трудно решение си взела ..съжалявам за избора

....жалко че не си получила поткрепа дори от родителите си Confused

Мисли позитивно и не се кори Hug

.... Съвсем скоро ще срещнеш бащата на бъдещите си деца bouquet

Успех

# 21 16 дек. 2008, 18:29 ч.

Мнения: 165

Цитат на: Salzi в вт, 16 дек 2008, 13:47

.Моля посъветвайте ме, дали не съм направила най-голямата грешка в живота си

Моят съвет е да не съжаляваш за нито едно решение което си взела в този живот.Вярно........не се чувстваш добре.Знам защото съм го изпитала.Боли............много((не физически а вътре..........там някъде из дълбините на душата и съвестта).Но помисли след време заслужава ли на този свят да се появи едно невинно същество за което баща му не е искал да чуе.Проблема не е в теб.Вярвам че ако приятеля ти беше ЧОВЕК щяхте да си оставите бебето,но не си струва да раждаме и гледаме сами децата на някой който не го ... за нас.Горе главата.Успокой се.Много е трудно но ще ти мине.Никога няма да забравиш това но когато срещнеш човека който ще те дари с щастие ще претъпиш старата болка.Пожелавам ти и ти като мен след време да очакваш своето бебче и да разбереш защо е трябвало да минеш по този черен път.Струва си повярвай ми.

Успех!!!!!!

# 22 16 дек. 2008, 18:31 ч.

Мнения: 9 814

Цитат на: Salzi в вт, 16 дек 2008, 13:47

Моля посъветвайте ме, дали не съм направила най-голямата грешка в живота си

Няма какво да те съветвам ти вече си направила своя избор.
Всяко зло за добро.

# 23 16 дек. 2008, 18:33 ч.

Pb
Мнения: 1 183

На твое място щях да постъпя по същия начин! Ще ти е тежко, никога няма да прежалиш нероденото си дете, но все пак времето наистина ще притъпи усещането. Не очаквай да стане скоро. Но сега трябва да намериш смисъл в нещо, на което да отдадеш вниманието и енергията си.
Успех!

# 24 16 дек. 2008, 20:04 ч.

Мнения: 3 092

Станалото станало .... дано скоро срещнеш човека , с когото да имаш дечица!
Съжалявам Hug

# 25 16 дек. 2008, 21:24 ч.

Мнения: 36

Като се има предвид цялата ситуация, аз лично споделям решението ти. Трудно е да приемеш и поемеш отговорност за такова нещо, и то нещо, което изначало идва без ничие одобрение и подкрепа. Просто не се връщай към това, което в миналото. Иначе то ще те преследва непрестанно. Затвориш ли една врата, не я отваряй. Послушала си сърцето си, инстинкта си. Това е. На 31.12.2009 просто си пожелай новата година да ти донесе нова истинска любов и от нея да се появи желано, обичано дете.

# 26 16 дек. 2008, 22:47 ч.

Мнения: 340

Защо смяташ, че това може да е най-голямата грешка в живота ти? Страх те е, че няма да можеш да имаш деца ли? Нали нямаш усложнения след аборта? Ако беше с някакви установени проблеми, които да правят забременяването ти чудо, щях да ти кажа, че си сбъркала. Но ако всичко е нормално, най-вероятно ще забременееш пак когато си готова за това. Така че не виждам защо чак толкова трябва да се драматизира случката.

Явно не си готова да си самотна майка, в което няма нищо необичайно. Много жени не биха поели по този път. От ясно, по-ясно е, че тоя приятел трябва да го зарежеш! Направи ли го вече? Ако не, какво чакаш? Ако не го направиш, това със сигурност ще е голяма грешка в живота ти!

# 27 16 дек. 2008, 23:04 ч.

Мнения: 22 427

Аз пък смятам, че решението е взето прибързано и сега единствено ти си носиш последствията от него.
Трябвало е да обсъдите по-сериозно това с приятелят ти.
А и не съм на мнението, че едно дете е по-добре да живее с двамата си родители и т.н. Важното е да има човек, който го обича, грижи се за него и го подкрепя, дали е един, или двама не е чак толкова важно.
Следващият път, когато забременееш поне да е планирано и от точният човек.

# 28 16 дек. 2008, 23:47 ч.

Мнения: 1 425

Горе главата, живота продължава. bouquet

Ако си вземеш поука от случилото се, преценката ти за мъжете ще стане много по-добра.

# 29 17 дек. 2008, 01:00 ч.

Мнения: 1 350

Aми не знам какво да ти кажа...От една страна те разбирам защо си постъпила така. Много е трудно сам да отглеждаш детето си. Казвам това не защото децата ми нямат баща, а защото ми се е налагало дълго време да се справям съвсем сама. Също сблъсквала съм се с подобна студенина, каквато е проявил бившият ти и знам колко боли и въобще колко шокиращо е. Първата мисил, която ти минава през главата в подобна ситуация е по-добре това дете никога да не се ражда,щом баща му не го иска. Никога няма да мога да проумея подобно поведение към собственото си дете и към жената, която го носи. От друга страна на твое място нямаше да посмея да направя аборт и щях да си нося кръста цял живот и този живот нямаше да е нито лек, нито весел.
Едва ли някога ще успееш да се пребориш с вината си, но единственото което можеш да направиш е за в бъдеще да внимаваш много в избора и в преценката, което не означава, че след n-години пак няма да се озовеш сама и с две деца на ръце например. Надявам се с времето да станеш по- мъдра за да разбереш, че само на нас жените е дадено да решаваме дали да родим и отгледаме деца и това решение не може да зависи от отношението на нито един мъж към нас, защото по същата логика трябва да убиваме и вече родените си деца, щом на някой му скимне да ни зареже.Ние носим, ние раждаме, ние отглеждаме и нас жените най- ни боли за децата ни. Без мъж може,но без дете.....

Препоръчани теми

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Проблем с котките на свекървата

Причина:

Причина: