Публикувана: 24 юли 2005, 11:04 ч.
Последно мнение: 29 юли 2005, 01:36 ч.

Мамини страхове и притеснения

1 701
26
1

1
2
Всички

24 юли 2005, 11:04 ч.

Мнения: 177

От какво най-много ви е страх, мамита? Чак сега разбирам защо казват да не ти сесучва това дето майка ти го мисли.
Питате ли се дали ще ви обича колкото вие него, дали няма да избяга в чужбина и няма да го виждате, (да си призная аз затова си отрязах малко от пъпа на беба, а останалата част - под Айфелвата кула)... Разбира се говоря само за дългосрочните притеснения, а не за текущите... тези породени от растежа (колики, зъбчета...)
МНОГО Я ОБИЧАМ ТАЗИ МЪНИЧКА БУБА... Искам винаги да е здрава и щастлива!

# 1 24 юли 2005, 11:07 ч.

Мнения: 2 489

В момента единствените ми страхове са за здравето, обаче са огромни!

# 2 24 юли 2005, 11:46 ч.

Мнения: 368

Цитат на: слънчева мама в нд, 24 юли 2005, 11:07

В момента единствените ми страхове са за здравето, обаче са огромни!

и аз така

# 3 24 юли 2005, 11:54 ч.

Linz
Мнения: 11 619

От много неща се страхувам. От всичко. Преди малко оставих малката на свекърва ми, но тая жена е толкова безотговорна...като я видях как я гледа, си я прибрах веднага.

# 4 24 юли 2005, 12:37 ч.

Германия
Мнения: 8 099

Първо здравето, после се дразня, когато е очевадно, че бебе спи или е на път да заспи да бъде гъделичкано (дали имало гъдел) или бутано да се обърнело (това вчера свеки-то,а досега нямах поводи да мрънкам от нея)

# 5 24 юли 2005, 13:10 ч.

София
Мнения: 3 688

От всичко ме е страх,зтраве характер,приятели/неприятели/ училище....
искам да мога да взимам най правилните решения за него,но за съжаление няма как да разбера кое е най правилно

# 6 24 юли 2005, 15:36 ч.

Мнения: 542

Страхове много и най-различни...
Не ми се иска да ги описвам, че да не подсетя някой и той да си добави нови...
Може би трябва да се подготвям отсега, че ще дойде ден, в който децата сами ще управляват живота си, а аз и таткото, ще помагаме само с каквото можем. Много е трудно до застанеш на такава позиция и още не ми е ясно как точно ще го постигна, но мисля, че така ще е най-правилно.
Чак, когато се появиха децата разбрах, че измеренията на чувствата може да добият нови - неподозирани размери, както любовта, така и страховете. За едно съм сигурна - така не съм се бояла и обичала никой през живота си...

# 7 24 юли 2005, 22:30 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Дъщеря ми стана на 8 години,намен още ми трепери душата за туй и онуй,свързано с нея:-))

# 8 24 юли 2005, 22:40 ч.

Мнения: 1 107

Наркотиците

За здравето като цяло се подразбира...

# 9 25 юли 2005, 00:22 ч.

Мнения: 3 491

Естествено, за здравето. Но ме е страх също да не станат небалансирани хора, самотни, без приятели. Страх ме е също от потенциални комлекси, които да им попречат да си развият потенциала.

# 10 25 юли 2005, 02:20 ч.

Мнения: 1 312

Сигурно ще ти се стори смешно,но най-много се тревожа от момента,в който ще тръгне на училище Sad

Ще трябва да пресича сам,да се пази от злонамерени непознати,да бъде възпитан и мил,а същевременно предпазлив!?!
Как ще успея да го науча на това?Господ да го пази Praynig

И още:Ще трябва да му помагам и уча с него...,момчетата не са толкова самостоятелни като момичетата!Ами ако иска да решаваме задачи #Crazy

...,или да рисувам-НЕ МОГА!!!...Ами пеенето-КОШМАР, #2gunfire

музикален инвалид съм,добре,че още е малък и не го осъзнава!
Дано тревогите ми се окажат напразни....желая го и на вас!

# 11 25 юли 2005, 05:56 ч.

Мнения: 5 577

Страх ме е сали ще сме добри родители, и дали ще възпитаме правилно детето си. Искам да е умно и добро, човечно, а не хулиган, както повечето мом4ета днес.

Дай Боже да успея. Praynig

# 12 25 юли 2005, 08:52 ч.

Мнения: 2 784

Страх ме е, че света е пълен със злонамерени хора и сякаш станаха повече от добрите и че не мога вечно да бъда до нея. Понякога като я глезим казвам, че по-добре да я глезя сега, защото не се знае живота ще я глези ли. Страх ме е от тръгването на детска градина и училище, от първото гадже, от приятелите с които ще се събере... Бях чела някъде една история, мнооого отдавна как сърцето на майката и детето били свързани с невидима много здрава нишка. Тя се удължавала когато детето тръгнело на училище, когато отидело в друга държава, когато създадяло свое семейство. Удължавала се безкрай и само смъртта я прекъсвала. Та така, затова сме родители- да се тревожим.

# 13 25 юли 2005, 08:59 ч.

Мнения: X

Страх ме е от всичко лошо ! Искам детенцето ми да стане наи-здравиа, щастлив и усмихнат мъж на света !

# 14 26 юли 2005, 02:32 ч.

Мнения: 1 312

Цитат на: Tsvety в пн, 25 юли 2005, 08:52

... Бях чела някъде една история, мнооого отдавна как сърцето на майката и детето били свързани с невидима много здрава нишка. Тя се удължавала когато детето тръгнело на училище, когато отидело в друга държава, когато създадяло свое семейство. Удължавала се безкрай и само смъртта я прекъсвала. Та така, затова сме родители- да се тревожим.

Една мама тук беше казала,че да имаш дете означава да позволиш на сърцето си вечно да се разхожда извън тялото ти!Много точно!

# 15 26 юли 2005, 06:34 ч.

Мнения: 1 427

Още докато бях бременна знаех ,че вече цял живот ще се притеснявам за мъничето-дали ще здраво,какъв човек ще израстне,как ще се справя в живота,ние добри родители ли ще бъдем.Много неизвестни,но едно знам със сигурност-по голямо щастие от това да си майка няма!

# 16 26 юли 2005, 09:54 ч.

Мнения: 181

За здравето и сега. Страх ме е от идването на пуберитета. Как ще се промени. Дали ще премине без големи сътресения и не дай Боже нещастия. Страх ме е какви отношения ще създам с нея - в никакъв случай не искам да са такива като с майка ми. Много исках да е момиче за да бъдем приятелки. Страх ме е от момента в който тя ще даде любовта си на друг. Страх ме е как ще балансирам между това тя да е самостоятелна, но пък да сме заедно колкото се може по дълго.

# 17 26 юли 2005, 10:20 ч.

Мнения: 686

От мига на раждането у мен се родиха неподозирани страхове - донякъде по-абстрактни като страха от смъртта и старостта, от друга страна и съвсем конкретни - да не падне, да не се задави, да не страда от нещо... И понякога идват в главата ми едни такива зловещи представи, но я разтърсвам веднага, сякаш ще ги изгоня така... Те пак се връщат. Но това е да си родител - да се страхуваш.

# 18 26 юли 2005, 12:51 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

Често си мисля, дали ще ме обича! Дали ще съм специално нещо за него! Дали след време, когато порасне ще ме държи за ръка и ще ме прегръща и гали..или ще гледа само как да ме разкара Cry

А най ме е страх да не ни повлече ежедневието и да забравим колко силна е връзката помежду ни и да се превърнем във вечни опоненти Cry

# 19 26 юли 2005, 13:23 ч.

Мнения: 177

И мен ме е страх дали ще ме обича моето момиченце... тъпо е, но изпитвам толкова силни чувства към нея, че направо ме боли сърцето... странно е... дори я ревнувам ... но благородно. Все пак и други трябва да я обичат, за да бъде щастлива.

Tired

# 20 26 юли 2005, 13:54 ч.

само здрави да сме, всичко друго се оправя. а аз винаги си казвам, че няма по-страшно нещо от страха. по-добре да не мислим предварително какво може да се случи. така само го предизвикваме.

# 21 28 юли 2005, 05:45 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Мен понякога ме е страх,как щемине раждането:-))

# 22 28 юли 2005, 06:24 ч.

Мнения: 4 629

Най-много ме е страх от това как ще мине през пубертета и другите кризи, които ще му поднесе живота. Надявам се да е здрав и ние с баща му да имаме възможност да му помагаме, когато има нужда от нас Hug

# 23 28 юли 2005, 11:33 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Почти никакви страхове нямам Rolling Eyes

... Само да е жив и здрав- другото само ще си дойде, стане и мине Simple Smile

. Никога не съм сядала да мисля какво го чака, как ще се променят във времето взаимоотношенията ни, дали ще се справя с възпитанието му...

# 24 28 юли 2005, 12:36 ч.

Севлиево
Мнения: 1 666

И аз като другите мами искам детето ми да е здраво, да стане добър и отговорен човек. Сега страховете ми са свързани предимно със здравето й, но и стотици други по-малки страхчета Wink

. Не мисля, че има родители, които да не се тревожат постоянно за своето най-голямо съкровище!
Искам да бъдем добри родители family

и да помагаме на Деси дори, когато порастне голяма.

# 25 28 юли 2005, 13:12 ч.

Пловдив
Мнения: 903

Моите страхове са като на всички вас. Най - вече ме е страх от пубертета. dazzler1

Какви ще са и приятелите, дали ще е разумна, дали няма да се потдаде на лошо влияние? Искам да израстне здрава, разумна, да умее да преценява хората и ситуациите. Искам да има късмет в живота,да срещне добър и любящ съпруг family

и др. в този дух.
На мен също ми се иска като порастне да живее по-близо до нас, за това пъпчето и го пазя в една книжка в нас. Blush

# 26 29 юли 2005, 01:36 ч.

Мнения: 8 769

Много работи ми минават през главата, но се старая да ги отблъсвам. Не им е времето да ги мисля сега, само отрицателни енергии натрупвам със страхове....Мисля си за хубави неща! Grinning

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: