Боря се със себе си и се чудя дали някога ще мога да я променя,дали някога ще почувствам обичта и,дали някога ще почувствам съпричастност от нея и топлина....Топлина,която никога не ми даде.Топлината,която всяко дете бърза към вкъщи за да получи от мама...Става дума за майка ми.Тази,която никога не намери път към мен.Тази,която никога не ми даде топлината на отношенията майка-дете.Тази,която не ме познава дори.Тази,която почти никога не ме чака на вратата,не знае дали съм гладна,болна или тъжна.Не,не ме е изоставила.Тук е.Всъщност живее в чужбина-за нея е важен лукса,списания за пътувания и лъжиците,които не са за нейната уста.Вълнуват я далеч по прагматични неща от майчината любов,от болката,която ми причинява.В мен се бори мъката от всичко това и съжалението към нея,че е такава и въпреки всичко не бива да я съдя.Става ми жал....жал за мен-че никога няма да получа,това,от което имам нужда да ми даде и жал за нейните ценности и безмисления и живот.Жал за нашите отношения.Срам ме е от нея....Срам от това,че няма обноски,срам от това,че не цени нито мен,нито хората в живота ми,нито жестовете на тези хора.Срам от това,че би могла да живее в мизерия но няма да хване метлата.Срам от това,че се връшам вкъщи пребита от работа и тя не е сготвила цял ден нищо-а на въпроса какво прави-нищо.Не мога да разбера ценностите и,понякога се съмнявам дали изобщо ме обича......и ме хваща страх.Да,дава пари вярно.Но и това с много мъки и уговорки-все едно ги дава на чужд човек а не на собственото си дете......
Болно ми е . Тя вече е на 50. Знам,че няма шанс да я променя.Много пъти съм плакала,много пъти сме говорили.Обяснявала съм на просто език от колко малко имам нужда...казва,че ще се промени,че аз съм най-важния човек в живота и.До следващия ден,в който всичко е същото. Живее в чужбина,тъгуваме една по друга докато не дойде на автогарата- още на автогарата ме разплаква с безразличието си,отвеяното отношение и студенината си....а толкова съм я чакала.....
Болно ми е . Тя вече е на 50. Знам,че няма шанс да я променя.Много пъти съм плакала,много пъти сме говорили.Обяснявала съм на просто език от колко малко имам нужда...казва,че ще се промени,че аз съм най-важния човек в живота и.До следващия ден,в който всичко е същото. Живее в чужбина,тъгуваме една по друга докато не дойде на автогарата- още на автогарата ме разплаква с безразличието си,отвеяното отношение и студенината си....а толкова съм я чакала.....
