Толеранти ли сте към майките, които не искат да кърмят?

Спокойна и удовлетворена майка - щастливо бебе. Вярвам, че всяка майка сама взима решение и ние трябва да го уважаваме. Когато за детето се грижим с любов - то го усеща. Познавам няколко майчета, които не кърмят децата си поради някаква причина. НО в очите на бебета им има много топлина и радост - това за мен е индикатора за успешна майка. Толерантна съм към некърмещите майки.

Честно казано пет пари не давам защо някой не иска да кърми-решението си е негово,детето също.Никога не питам "защо"-то дето се казва оправданието си е като задника-всеки си го има .Обикновено като разберат че кърмя,някои хора сами започват да ми се обясняват защо Не кърмят-без аз да съм ги питала.Наскоро една моя позната-Още ли кърмиш?Че как имаш кърма?Щото аз никога съм нямала...и се почнаха едни обяснения,на които аз любезно кимах-мисля,че това е толерантност,нали Никого не осъждам никого и не убеждавам.За мен да обяснявам ползите от кърменето е като да обяснявам ползите от ...дишането например-не считам за нужно да агитирам кого и да било-информация има навсякъде,който не е уверен да седне и да прочете.Не бих отказала на никого помощ и подкрепа, ако ми ги поиска.Колкото до това,дали е важно другите деца да бъдат кърмени-ами,честно казано не-всеки сам си решава за собственото си дете.В крайна сметка живеем в свободна страна,нали така,всеки може да прави каквото си иска,стига по някакъв начин да не накърнява околните.

Доскоро сигурно бих била определена като нетолерантна, мисля, че напоследък ставам по-толерантна. Както Правда отбеляза, страстите се уталожват с времето. Доскоро бях досадна за приятели, близки и колеги /опитвах се да убедя дори един колега в офиса, че жена му трябва да кърми, и му разпечатвах статии по въпроса за "нестигането" на кърмата. Вече не давам непоискани съвети, не, че не ме е яд все още, като чуя, че някое бебе е на АМ - но не заради липса на желание от страна на майката да кърми, а заради грешна информация, основно от педиатри, акушерки и т.н. Ако майката не желае да кърми, каквито и да са причините, това е нейното лично решение, и аз го уважавам.

Важно ми е децата да са кърмени, защото знам каква е разликата - и чисто от опит, и като отражение върху детето, и като знания за това какво недостига при алтернативните начини за хранене в чисто хранителен и в емоционален план.
Толерантността се придобива с времето - когато човек види малко повече майки, малко повече ситуации, като си поочупи малко ръбовете в мисленето и като се провали няколко пъти в консултирането Тогава или задълбава в нещата и му минава порива да пуска теми в стил Защо другите правят така, понеже вече знае какво да прави, как да мотивира другите и да уважава тяхната преценка, или пък детето му се отбива и темата престава да го вълнува
Смятам, че се държа толерантно. Мисленето ми и убежденията ми са си моя лична работа и в спорове на тази тема се включвам само в теми, които са чисто теоретично зададени. В конкретни ситуации не си го позволявам - за другите майки важно е друго, приоритетите им са различни, разбиранията им също - и мога да уважавам мнението  и решенията им, без да е нужно да ги одобрявам и без да давам външен израз на личната си оценка. Давам достатъчно много информация за ранно и рязко отбиване, когато ме питат пряко (а ме питат сравнително често), давам емоционална подкрепа, защото майката има нужда от това и защото това ще й помогне да гледа по положителен начин на кърмаческия си опит (което е от полза при следващото бебе). И разбирам добре - достатъчно ситуации съм виждала на физическа болка, на отчаяние и стрес, за да знам, че не всеки може да издържа или има мотивацията да се бори, когато всяко едно хранене е ад.
По-сложно е в ситуациите на умишлен предварителен отказ от кърмене. За щастие с такива майки нямам работа - освен ако ме попитат за начини за естествено отбиване, които предоставям без да ме интересува друго от ситуацията. Работила съм обаче с хора, които осъзнават проблемите си, знаят, че ще им е трудно по някаква причина да преодолеят себе си и търсят начини да дадат това, което е важно за децата им за времето, което им е възможно на тях - с такива жени работя с желание и впрягам всичките си знания, за да се намери начин, по който ще се чувстват добре, макар че той често не включва пряко кърмене и съчетава кърмене и хранене с АМ, което за мен е ок.
Изобщо в работата ми влиза да астистирам на майките във всякакви ситуации - независимо дали одобрявам решенията им и дали са най-добрите по мое мнение и спрямо моите убеждения. Един вид - толерантността влиза в работната ми характеристика
А и човек бързо разбира, че няма смисъл да се върви с рогата напред и да се развяват лозунги - това обикновено не върши работа, което значи, че е загуба на време и енергия.

Толерантна съм, който както е решил така действа спрямо детето си.
И на мен често се случва като ме питат дали кърмя и се почва, дали дохранвам, как те колко били кърмили, без да съм ги попитала. Отговарям им ако искат повече информация как се справям-давам.

Голяма част от приятелките ми минаха на АМ  още месец-два след раждането.Не съм игнорирала или пък обратното -да ги засипя с листове и инфо.На мен също ми е било досадно,като някоя не кърмеща майка ме запита: "Е,ти пък за какво го кърмиш още.То той вече е голям и може всичко да яде.В млякото ти няма нищо вече"- ще кажеш ,че е отровно вече!Абе всички сме големи спецове.Същото е и положението ако не искаш или искаш да даваш вафли,чипс и тем подобни "храни" на детето си.Общо взето възпитанието,разбирането,мисленето ни е такова!

Хедра чудесно е описала каква част от работната характеристика е толерантността.
Относно даването на инфо - казвам, че знам повече за кърменето, ако имат интерес, може да си поговорим. Така топката е в другите. Те си преценяват как ще си хранят бебетата и дали искат да научат повече за кърменето. В началото на кърмаческия стаж и аз се палех на тема кърмене и на разни реплики. Това вече отмина, опитвам се да гледам по-философски на нещата. Както се казва - който търси, намира. Който иска иформация, помощ, подкрепа - ок.  Не деля майките на кърмещи и некърмещи.

Ами... не мога да отговоря еднозначно.
Държа се възпитано и не изразявам гнева, който ме обзема отвътре, когато чувам тъпи реплика от типа "кърмата ми не е хранителна", "аз по наследство не мога да кърмя"  или "бебето ми гладно от кърмата, пък я, виж от АМ за пет минути се засища".
Винаги в рамките на добрия тон се опивам да обяснявам, но обикновено няма чуваемост.
Но пък ми  писва да слушам за правото на избор на майката. Кога някой ще се замисли за правото на бебето?

.

По принцип не ме интересува кой как храни детето си и не питам. Ако разбера, че е кърмено, се възхищавам. Ако не е, пак се възхищавам - приготвянето на АМ по няколко пъти на нощ, също не е лека задача.
Радвам се, че има хора като Хедра и всички от Ла Лече лигата, които помагат на майките да кърмят. Благодарение на тях кърмя сина си почти 14 месеца.

Надявам се избиращите АМ да правят наистина информиран избор. Нежеланието на една жена да кърми е основателна причина, каквото и да се крие зад това. Дразня се обаче, когато като причина гордо се изтъкват вече споменатите аргументи като "нехранителна кърма", "невъзможност да се кърми по наследство" и т.н.

Ами в Унгария, макар да е бивша соц.страна, т.е. не много напреднала , АМ за деца до 6 месеца се продава само срещу рецепта в аптеките.

Мен точно затова ми е неудобно да кърмя на обществено място, колкото и да съм дискретна  - примерно наложи ми се в самолета, а в колата пък много пъти. Ами хора всякакви, както се вижда - опасявам се да не решат, че съм някоя дивачка. Не, че ми пука за мнението им, но не искам да им създавам дискомфорт.

Ако няма медицински предпоставки, мисля че всяка една майка трябва да кърми-тук не става дума за собствения ти комфорт, а за това, кое е най-добро за бебето.
Отношение не взимам и не мисля и да взимам. В интерес на истината имам повече познати, които съзнателно спряха да кърмят, но това разбира се не е моя работа и не съм ги порицавала.  Това е въпрос на вътрешно усещане и съзнание.
За мен здравето на бебето е на първо място.

А психическите задръжки броят ли се за медицинска предпоставка? Или който не иска да кърми - задължителни консултации с психолог. Не мога да мисля за комфорта на бебето, при положение, че аз съм изтормозена, изнервена и изтощена. Също така, не смятам, че съм дрлъжна да направя всичко възможно само и само да кърмя. За бебето ми е най-добре аз да съм спокойна и щастлива, а кърменето ми беше омразно по няколко причини. Наближеше ли моментът за кърмене, се изнервях страшно и започвах да изпитвам даже яд към бебето. Нямах търпение да отбия и при нас шишето със заместител донесе само добрини, едва тогава отглеждането му ми донесе истинско удоволствие. Благодарна съм, че все пак детето ми не е алергично, ако беше - не знам как щях да продължавам да кърмя.
Признавам, че отговорите ми харесват 

пп:А тези, които ги е яд, че бебета, които биха могли да бъдат кърмени, а не са, защо го изпитват този яд: заради това, че бебето се ощетява, заради печалбите на производителите на млека или и заради нещо друго? Някакси не мога да повярвам, че само заради бебешкия комфорт ви е яд, има и нещо друго, ама не знам как да го нарека. може би защото мен не ме интересуват чуждите бебета.
пп2: Видях, че кърменето било животинско - много смешно, раждането също е животинско, а най-животинско е онождането, но всички, които имат дете са го правили поне по един път.

Аз категорично няма да стана част от подобно противопоставяне! винаги съм твърдяла и искрено мисля, че всеки трябва да прави това, което му се иска, без разбира се да пречи на останалите!

кърмачките с нищо не са по-майки от тези, които не са кърмили. няма смисъл да казвам, че ползите за детето са безспорни, но майката сама решава.

това е!
аз кърмих 1година и 1 месец, но никога не съм го навирала на хората в лицето. Твърдо решена бях, че ако не стане, няма да си слагам край на живота и така...

И аз пораснах по отношение на толерантността си. Но не към майките решили да не кърмят. Винаги съм уважавала правото на информиран избор и мисля, че рядко съм проявявала нетолерантност. Но пък често съм проявявала неуместна искреност.
Неуместните ми реакции бяха насочена към майките, които отказват да се информират и в съчетание с това обвиняват съдбата си за неуспеха си в кърменето. Реплики от сорта "Ето ти кърмиш вече две години, а аз нямах късмет и месец да кърмя"... много криво ми ставаше.
Понякога съм прекалявала със съветите си за захранване... добронамерено, но все пак го отчитам.
Сега само споменавам, че знам някои неща и мога да съм от полза. Ако има интерес, казвам, насочвам, обяснявам. Е, номера с психолога не ми беше хрумвал  
В същност познавам майка, която съвсем доволно и съзнателно храни детето си с АМ, захранила го е на месец и е супер доволна от това. Въпреки, че това не е моя избор, никога не съм и наливала акъл в главата и ми е супер любим човек, а детенцето и е страхотно слънчице, демек много ги обичам.
Но пък си признавам, че съм нетолерантна към това някой да ме ограничава да кърмя на обществени места. Е, аз не го правя от повече от година, въпроса е принципен  

Споделям го, защото са ме пращали  Всъщност може и прави да са били.