Писна ми от злобни деца!

Чак пък злобни...... Виж за някои майки, мога да кажа че са безотговорни. Дъщеря ми е на 6 години и на моменти си мисли, че с бебетата може да се държи като с куклата си Когато и обясня защо не трябва да прави това или онова ме разбира и изпълнява. Не иска умишлено да нарани бебче, но все още няма усещане за мярка И тука точно е ролята на родителите - не бих и позволила да доближи бебе без да я контролирам и да и обяснявам какво може да прави и какво не! Онзи ден се опита да даде дъвка на братовчед си, който е на 7 месеца Не го направи за да го задави нарочно - просто искаше да си я раздели с него и не беше наясно, че той е твърде малък за такова нещо

Нямам думи и всеки път се опитвам да си казвам "Децата не са виновни", но....
Марина като беше на две седмици, излезли сме като щастливо семейство на разходка, тя си спинка сладко в количката и минаваме покрай едно кафе, момченче на около 4-5г като се засили към количката и в стил джеки чан ръката му влезе до половина в количката до главата на малката .Ние пребледняхме, защото си представихме че можеше да уцели и главичката която на двуседмично бебе е мннноооого мека, родителите му просто си обърнаха главата на другата страна. Е, аз немога да се скарам на това дете нито да тръгна да му обяснявам че не трябва да прави така.  А на родителите явно не им пука нали детето им в позиция на по-силен - няма проблеми, но ако се разменят ролите ела и гледай най-големи скандали вдигат.

Ами аз не знам какво значи злобно дете, но мога да кажа моите в къщи какво правят
Като почнат едни игри по пода, един въргал, кой отгоре кой отдолу,
Той малкия сега е по голям, ама и преди това сестра му така си играеше отгоре - той е легнал по гръб а тя скача отгоре му с всичка сила
Аз припадам при гледката, дърпам я настрани и една дълга тирада, до следващия път.
И това продължава до ден днешен. Няма оправия, имам пришка на езика от повтаряне, а което за мен е най странното в случая, брат и се кефи от тия игри 
И аз като другите мами ще ти кажа - просто си пази детето. Децата са си деца - не можем да очакваме да носят отговорност за такива неща колкото и да разбират. Не очаквай да се сдържат сами - гледката от едно бебе е толкова предизвикателна за тях и си мислят че могат да го гушкат и играят с него както с куклите

И според мен е така.

В групата на Ники в детската градина има 2-3 деца, които системно тероризират другите дечица и госпожите се налага постоянно да правят забележка на родителите, но те отговарят "Ми той си е такъв".

Ето това просто ме влудява    Пълна безотговорност!!!

Ох  и моите така играят. Повечето им игри са много груби, но от друга страна така се забавляват, че като ги разтърва се чувствам като натрапница, която им разваля хубавото  .
Иначе по-темата - съгласна съм с повечето писали вече. Пази си детето и не очаквай някой друг да го пази и го учи да се пази само, за да се оправя когато не си там! На децата дори и по-големите не може да се разчита, то възрастни има дето са безразсъдни и не мислят за последствията та 5 годишните ли ще го правят.

Децата не са злобни, просто родителите им са виновни, че не са ги научили и възпитали. Макар че има и такива дето не подлежат на възпитание  - като моите племенници например. Единият е на 5, а другия на 6 г. и са много палави. Сестра ми без глас е останала милата, а лошото е че много жестоко се бият и се удрят на такива места, че може беля да стане. И колкото и да им се обяснява, че другия го боли като го удариш - отговаря добре, добре и следващия път пак същото.

Ние така правехме със сестрите ми и като ни се караха, че другя го боли дежурният ни отговор беше "Аз я бия за да я боли, а не за да и е хубаво" Детска ти му логика.

Аз имах подобна случка, когато Калина беше на 11 мес. В кварталната градинка, докато тя, седнала в количката пиеше вода, едно тогава 2 годишно дете с все сила я удари по корема с топка. Не обвинявам детето, а майка му, която седеше на пейката и нищо не направи. Всъщност нещото, което правеше беше да чопли семки и да говори каква убавица е.  В такива случаи не знам кой е за бой, но детето ми дълго време не можа да спре да плаче. Тя дори и не се извини. В първия момент не знаех как да реагирам, но ако беше продължило това дете с терора, щеше да отнесе от мен шамарите. И тъй като моето дете не беше единственото потърпевшо, после дълго време не дойде в градинката, защото доколкото си спомянм някаква баба добре я е подредила 

Spored men decata mogat da se vuzpitavat i na 5 godinki da mogat ve4e da pozdraviavat, da blagodariat i pro4ie, no da budat dobri ili lo6i tova si e do harakter, 4esto dori e vrodeno i kolkoto i da im se obiasniava, te 6te se durjat prili4no, no lo6otiata 6te ia prikrivat pred roditelite si i posle, kogato ostanat nasame s drugi de4ica 6te si ia proiaviavat.
Eto predi niakolko dni se razhojdah s deteto s koli4kata i minahme pokrai gradinka na Dom maika i dete.Kato ni vidiaha de4icata vednaga se vturnaha pokrai nas s vikove:"Bebe, bebe!". Az se spriah da im pokaja bebeto. De4icata sa na po 2-3 godinki.Radvaha mu se i az si govorih s tiah, no edno mom4ence, kato 4e li vuob6te ne se radva6e i kato dokazatelstvo si vdigna kraka i se opita da ritne Viktor v koli4kata/tia e leten variant/.Uspia samo da go nakalia.Az se napravih 4e ni6to ne vijdam i mom4enceto pak se opita da go ritne.Lelkata, koiato be6e s tiah mu napravi kategori4na zabelejka da ne pravi taka s bebeto. Ideiata mi e 4e tezi deca ednakvo se vuzpitavat, no sa razli4ni po harakter.
Drug primer e edno momi4ence, koeto kato vidia 4e Viktor reve i az ne moga da go uspokoia, doide pri nas na peikata i greinala go pregurna! Az ostanah kato grumnata, a detenceto se okaza na 3 godinki.Posle pri nas doide brat4eto i , koeto e na 6 godinki. Okaza se 4e sa s ba6ta si, koito po edno vreme se poiavi ot niakude. Momi4enceto be6e strahotna sladurana i se okaza posle , 4e e ot reklamata na "Devin".Eto tova e: decata sa kato golemite - s razli4ni harakteri i ako 6tete ima i zlobni4ki sred tiah, kakto ima mili i dobri.

Не твърдя, че има злобни деца, но аз бях на пет годинки, когато се роди брат ми и майка ми ме оставяше да го бавя. Значи явно съм разбирала за какво става въпрос и съм знаела, че бебетата трябва да се пазят. И съм имала достатъчно мозък в главата си да не му бъркам в очите, ушите, да не го удрям и т.н.

Майка ти е била удивително смела!!! 

  Недей така, от това, което си написала, единственото, което се вижда е, че майка ти е постъпвала безкрайно безотговорно поверявайки бебе на толкова малко дете.
Много се радвам, че нищо не се е случило, но това не означава, че не би могло.... , това е мое лично мнение.
 

   Разказвам една случка с Димана, за да разберете, колко ясна представа за нараняване и самонараняване имат на тази възраст. Тогава беше на 6 и половина години(т.е. тази пролет) и се пързаляше на една пързалка, играеше  с шала си като го връзваше за горният парапет на парзалката и после го увиваше около ръката си и така се спускаше и увисваше до средата на пързалката, защото тя беше дълга. И така доста пъти ту с едната ръка, ту с другата, аз си седях на една пейка четях списание и мятах по един поглед , при едно от поредните ми поглеждания, съднателния ужким разсъждават субект, беше си увил прилежно шала около врата, другия край вързан за парапета и тамън се засилваше да се спусне , това стана може би за секунди от предното ми поглеждане.
 Набърза ръка въведох ред, но на въпросът ми, не осъзнавали, че така ще се обеси и ще умре, Димана се опули невинно и каза "Не се сетих", толкова от мен за събразяването, колко рискова е една ситуация.
 

ммм, не е ли вероятно във въпросната ситуация детето да се е надвесило да види бебето и да се е подпряло по невнимание там, където би следвало да е бебто... може би под завивката? На теб злобно ли ти изглеждаше изражението на детето?   

Аз процедирх така, когато Ида беше бебе в количката и наоколо имаше дечица: "Ела, ела да видиш как бебенцето спи! Ама тихичко, да не го събудим, виж колко са му малки крачетата" и дотам. По-нагоре нищо не съм показвала. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Но плътно държах хлапепап под око, че не се знаеше кога на някое ще му хрумне да и нахлупва шапката или да и дава зрънчо.

Една бабишкера само успя веднъж да се натика в количката, докато си вземах пазарските чанти от тезгяха. За малко да и отнеса носа, като подкарах количката, отговаряйки любезно "Да, да, много сладко бебенце, което спи"
Виж, за тях оправдание нямам 

Една моя приятелка обича да казва че"Няма лоши и злобни деца,има лоши родители"Както го възпиташ едно дете така ще е.
Напълно съм съгласна с това твърдение.

Не съм съгласна категоричо, че децата не разбират и че вината винаги е само извън тях.

Децата могат да бъдат и жестоки, и агресивни. Не безпричинно, а по-скоро без на пръв поглед да са провокирани. Но това не отменя факта, че проявават и жестокост и агресия както към деца, така и към животни или други твари.

Бързи примери, които са ми пред очите - дете на моя приятелка, което е на две години и малко налита на бой постоянно към децата по площадките, хвърля пясък и т.н. Приятелката ми е изключително възпитан човек, гледа го вкъщи и всячески се опитва да озапти агресията му. На пръв поглед няма причини за такова поведение, но е факт. Преди няколко дни го заведе на детски психолог, защото очевидно сама не успява да се справи с проблема. Спря да го води по детските площадки и по места, където има пряк контакт с деца. Не й е приятно, но това е единствения начин да предпази чуждите деца от нейното собствено. Уважавам я безкрайно за реакцията й.

Дете на съседи на 4.5 год. Види ли някакво насекомо - калинка, мравка, бръмбарче, до което може да се добере, задължително го размазва. Не съм видяла до сега някой от родителите му да му направи забележка.

Убедена съм, че децата не са ангелчета с бели перца. Както могат да са най-милите и обичливи създания, така могат да бъдат и бандитчета от класа. Категорична съм обаче, че независимо какви са причините за "антисоциалното" им поведение, родителите трябва да направят необходимото да го променят и докато това стане, да предпазват околните. Също така е редно всяка от нас, когато е с детето си, да го наблюдава и контролира, ако е необходимо, за да не допуска други деца да пострадат. Естествено, че е възможно да се случи нещо неприятно въпреки бдителността ни и тогава адекватната ни реакция е от първостепенна важност за това, инцидентите да не се повтарят.