Та историята е следната. От 3 месеца имам неврологични проблеми, няма да ги описвам, защото съм пускала тема за тях в здравния.
Личната лекарка ме изпрати при невролог, за който казват, че е добър. Посетих и още един за собствено успокоение и мненията съвпаднаха. Успокоих се след прегледа, но като се върнах в офиса и колежката /ние сме в един офис 3 души и всеки знае всичко за всеки/ започва: ми дано да са прави, дано да са специалисти, дано си разбират от работата... защото еди кой си така го изтървали и умрял, другия не знам какво станало, те нашите лекари не ги бива. И мен това тотално ме съсипва, защото по принцип съм доста притеснителна. След това съм ходила на преглед при още трима невролози, правиха ми изследване и за една лоша болест и при нея резултатите са добри. Сега ходя при един професор в София и според него всичко е наред, всичко е или на психогенна основа или прекалено възбудена нервна система и оплакванията бавно, но постепенно щели да отшумят. И пак колежката: ми сега какви лекарства ще пиеш, ми дали ще ти мине от тях, ужас. По принцип тя не е лош човек и не вярвам да ми мисли лошото, но нейното вечно черногледство и песимизъм, направо ме смазва. Нямам и капка спокойствие.