Не знам как да започна.
С мъжа ми сме разделени, от известно време имам приятел. Обичам го , той мене също, но и двамата сме остри камъни. Имаме дрязги най- вече, защото и двамата не сме свикнали да отстъпваме.
Всяка Коледа вечерял при един приятел, много приятен бил, със сигурност щял да ми хареса. Показах му, че правя компромис, защото предпочитам да си прекарам празника в къщи, сам обеща... "другата година ще е различно...". Малко преди да идем (през цялото време се чудех къде отивам) получих смс от познат, в които единствено ми се честитяха празниците... не трябвало да му отговарям, все едно съм му отваряла вратичка, той щял да си помисли, че искам да съм с него и пр. небивалици. Казах му, че ще напиша смс на познатия по случаи празниците и, че с това ни най малко не се задължавам с каквото и да било към него. Обичам моя си човек и продължавам да си го обичам...
Не знам какво разбра, какво не разбра, отидохме на гостито, прекарахме си добре, на връщане ми съобщи, че си отива у тях, нямал желание да дойде в нас. Не казах нищо, събрах си чантите, хванах си детенцето за ръчичка и се прибрах.
Прибрахме се, а подаръците (включително и за Него) ни чакаха под елхата... още вчера си ги огънахме и сложихме, и планът беше след вечерята да дойдем в къщи. С малкия си ги "намерихме", отворихме, "зарадвахме"..
... На тръгване му пожелах "Весела Коледа"... и това е, няма да му се обадя!
С мъжа ми сме разделени, от известно време имам приятел. Обичам го , той мене също, но и двамата сме остри камъни. Имаме дрязги най- вече, защото и двамата не сме свикнали да отстъпваме.
Всяка Коледа вечерял при един приятел, много приятен бил, със сигурност щял да ми хареса. Показах му, че правя компромис, защото предпочитам да си прекарам празника в къщи, сам обеща... "другата година ще е различно...". Малко преди да идем (през цялото време се чудех къде отивам) получих смс от познат, в които единствено ми се честитяха празниците... не трябвало да му отговарям, все едно съм му отваряла вратичка, той щял да си помисли, че искам да съм с него и пр. небивалици. Казах му, че ще напиша смс на познатия по случаи празниците и, че с това ни най малко не се задължавам с каквото и да било към него. Обичам моя си човек и продължавам да си го обичам...
Не знам какво разбра, какво не разбра, отидохме на гостито, прекарахме си добре, на връщане ми съобщи, че си отива у тях, нямал желание да дойде в нас. Не казах нищо, събрах си чантите, хванах си детенцето за ръчичка и се прибрах.
Прибрахме се, а подаръците (включително и за Него) ни чакаха под елхата... още вчера си ги огънахме и сложихме, и планът беше след вечерята да дойдем в къщи. С малкия си ги "намерихме", отворихме, "зарадвахме"..
... На тръгване му пожелах "Весела Коледа"... и това е, няма да му се обадя!
! Мир и Любов 
