Къде бихте емигрирали, ако вече сте решили това?

Ако минеШ през темата на американките можеШ да се запознаеШ с няколко такива примера. От испанките съЩо се сеЩам за една, две потребителки. На прима виста това ми идва наум.

аз да не съм Шерлок Холмс 4е да търся по темите, който има желание да сподели

Просто дадох примери за конкретни хора,които познавам. Никове няма да цитирам. Ако те реШат да разкажат, ОК. 

абе не знам, ама на мен ми е писнало от разни неориентирани майки имигрантки,
4ас при педиатъра не може да си запиШе, седи там и реве, 4е другите минават, а нея не я пускат,естесверно италия и е виновна
в детската градина има маики, които 2 думи не могат да обелят на италиански, трагедия  и т.н. таке, 4е ако не си в 4ас къде отиваШ и не си със много добро владение на местния език, няма какво да забъркваШ децата в авантЮри... особено ако не си принуден

Имаме познато семейство, които тръгнаха за Канада с малко дете.
Покриха там каквото има ( някакви точки събираха), одобриха ги, ходиха на курс по френски преди да заминат и заминаха.
И двамата са с много добро образование, работа от България по специалностите им, сравнително успешни хора бих казала.
Той вече 3та година разнася пица , тя си стои вкъщи. Предполагам взимат помощи и така. Започнаха точно от 0. Истински емигранти, като от филмите. От тук стол, от там легло, ура, успяха да купят компютър, кола на старо. За 5г дори събраха пари веднъж да дойдат до София. Държеливи и търпеливи хора, а Канада изглежда и доста социална държава.
Убедена съм, че ако знаеха перфектно езика щяха да си намерят работа по специалноститте си и да са в друга орбита в момента.  Езикът е номер едно. От там нататък всичко е в-с на натиск и късмет.

ами и аз имам познати, които преди 10 години събраха то4ки за канада, поогледаха се, теглиха им една и се върнаха .... мани ти за където се ходи с то4ки, бая търпение ти трябва 


избрах си _ Мадейра
казвайте сега как става заминаването 

Мери, аз се включих първа, но не с това да похваля Англия. Вече не работя почасово. Разбрах, че дететто ми е много по-важно от работа, пари и кариера. Работата я отложих за догодина.
Това, което писах е въз основа на собствения ми опит. А това дали съм недоволна или не от живота тук е какви бяха очакванията ми и каква е действителността. И всеки, който иска да емигрира нека се замисли дали неговите очаквания не са само мечти. Защото често пъти действителността е съвсем друга.
И друго много важно е на колко си години и какво си постигнал и оставяш в България.Едно е да тръгнеш на 20 години с една торба мечти, друго е на 35 и вече да имаш собствен дом и кариера и да започваш пак отначало, защото наистина ще е отначало, нека не се залъгваме.
За мен е важно в една държава да работят здравната, образователната и социалната системи и то за нормалните хора, а не богатите. Е, здравеопазването е под всякаква критика. Мога хиляди доказателства да дам. А образованието е едно от най-слабите в Европа, това вече от собствен опит и в България и тук. Е какво, остана една социална система, ама да не стигаме до там. За мен е нелогично да замениш кон за кокошка, защото все още в България образованието е добро, а частното достъпно. Същото е и за здравеопазването, с тези доходи WhiteAngel може да си позволи супер здравеопазване, да избира специалисти, а тук е немислимо.
И мисля, че много е важно и емоционалното състояние. Повтарям го пак, в Англия има толкова скрита дискриминация, че имам моменти в които си мислиш, че се бориш с вятърни мелници. И все пак аз съм омъжена за местен, с английско поданство и фамилия. А какво остава за двама българи. Няма форма в която да не искат да избираш бял бритиш или бял друг.  Започва се с формата за работа.
За мен е немислимо да си постигнал това, което е мечта на хиляди българи и с две малки деца да се хукнеш да гониш вятъра в името на тяхното бъдеще. Но всеки избира пътя си.

Дорет много добре си се изказала , аз се опитвам същото да го кажа като визирах Белгия .
Само ще ви дам един пример от днес - от няколко дни ме болят ужасно яйчниците , понеже бяха празници знаете тук нищо не работи , изчаках днес , обадих се на гинеколожката си , при която раждах и при която ходя , казах и че много ме боли и е спешно , и какво мислите - час за февруари.Кажете ми какво да правя , да отида да се "разкрача" при някой доктор в спешното?Извинете ме за офф-а но ми идва да стрелям на посоки и какво става - звъня на майка ми в Бг да звънне на нейната гинеколойка да я пита какво да пия , ей така на сляпо , ей за тези моменти ви говоря аз
И това е Белгия , Центъра на Европа , Европейски Съюзи и разни други "лъскавини"

Пак в кебежко бих имигрирала...
Основно предимство (освен дотук изброените) : стереотипите, с които ще се сблъскате почти задължително в Европа, тук ги няма.
Недостатък-отстоянието от Бг, но пък това успешно се компенсира с близост до разни слънчеви острови и архипелази

А постиингите за успели и преуспели, бих ги прескочила, нали имаше специална тема  и там май никой не дефинира разбиранията си за У-спех и ПРЕ-успех, темата заслужено потъна в небитието....

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му!

Здравейте, темата ми е много интересна, да пиша и аз.
Емигрирахме точно преди 5години във Франция с 2 деца и с уредена за мъжа ми работа, документи, всичко. Живеем горе-долу добре, да кажем не сме спестили много, но и не сме се лишавали от нищо... Тръгнахме точно заради децата - да живеят в по-добра среда, да имат по-добър старт в живота... От образователната и от здравната система сме доволни, а хората са затворени и студени, точно както са го описали преди мен от Бенелюкса  , но с това се свиква с течение на времето...
Каква е равносметката сега : децата ни са добре, имат си приятели, перфектно говорят френски и не чак толкова перфектно български  аз също се чувствам добре, въпреки че не работя, имам си среда, приятели, предимно с българи общуваме, но ... винаги има едно НО: проблемът при нас е, че мъжът ми го стяга от време на време шапката и иска да се връщаме в България, а аз на свой ред пускам темички за "връщане в БГ ", така че... при всеки е индивидуално и всеки по свой начин приема живота в чужбина.
Преди да тръгнем си казвах: "Нека да опитаме, да видим какво е, винаги може да се върнем, има къде..." ; сега обаче за връщане не ми се чува, но ако се наложи... знае ли човек 
Та поне от тази гледна точка предимството на Европа пред Америка е, че сме наблизо, а това никак не е маловажно за емигрантската душа   
Успех каквото и да решите!
PS Забравих да пиша за протокола, че и двамата сме френско говорящи, така че с това поне нямахме проблеми

Аз не съм от хората, които обичат да дават акъли и съвети, но реших да се включа в темата.
От всичко прочетено ми се струва, че Канада би била най-подходящата дестинация за вас, НО не Квебек, а някоя английска провинция. Пишеш, че сте с перфектен английски, значи работа сравнително лесно може да си намерите, докато в Квебек ще ви искат и двата езика.
WhiteAngel, казваш, че сте се насочили към Квебек най-вероятко заради по-бързата процедура, но вземете ли веднъж визи те са за цяла Канада и можете да кацнете и в други провинции, стига да докажете минималния доход за влизане в тая провинция, което за вас предполагам, че няма да е проблем. Това е много важна особеност, която ние не знаехме и си пропиляхме пари и време в учене на френски, 2 мес. се мотахме в Монреал и накрая се преместихме в Торонто.

Ама какъв е проблема да се разкрачиш пред някой доктор от спешното? Нали е доктор, не ти е колега. И като такъв може да прецени дали да те прати на гинеколог. Силна болка в яйчниците може да е симптом на възпаление на айчниците, а това си изисква спешна помощ. Извинявам се за офф-а

Мисля, че точно сега не е момента за емиграция в случай, че не сте притиснати. В криза много по- трудно може да намерите професионална реализация.

И аз да ви препоръчам да се пробвате в Квебек.  Отговаря на всички условия, които сега ви се струват важни.  Единственият обективен кусур тук е, че е студена и дълга зимата.

Не знам, обаче, дали няма да ви се променят приоритетите когато емигрирате.  Дори и идеално да се установите в Монреал (което не е трудно постижимо за образовани и амбициозни хора), имайте предвид, че има разни предварително неопределими и недефинируеми препятствия, които понякога карат човек да се чувства неудоволетворен и нещастен, дори когато на теория всичко му е на ред и е както винаги е искал...

Подкрепям писаното от Дорет и Мери за Англия.
Малко допълнение...В Англия децата до 12 години не се движат сами по улиците което означава в следващите 11 год ако ти работиш трябва да плащаш на някой да ги гледа.
Държавните училища като цяло са губене на време (личен опит със завършил тук син).Идвайки от този стандарт в България предполагам,че няма да запишете децата си в такива съответно трябва да се предвиди и още един разход който за две деца е равен на една прилична английска заплата.Ти като счетоводител може да се наложи да работиш за таките за училище. И не само това. В частните училища се предлагат извънкласни форми като ски почивка,по големите деца ходят до Хималайте и други далечни дестинации които не са никак евтини.
Имам позната с три деца в частни училища.От нея знам,че образованието заедно с екстрите струва на семейството и 40 000 паунда годишно.

Макар и относително понятието спокойствие съм сигурна,че бихте намерили такова място в Англия с тази разлика,че ако сутрин ви буди песента на птичките и като погледнеш през прозореца виждаш красива и подредена улица след като дойде в 9 часа пощальона разваля хубавия пейзаж с една дозина писма от къде ли не (банки,училища,градини...каквото се сетиш).Отначало въодушевено ги разглеждаш като минат няколко години ги отваряш избирателно и накрая някои като мен ги отварят веднъж седмично (не ми се четат едни и същи и все не особено приятни неща)

Не е трудно да се заселиш по програмите за високо квалифицирани специалисти и това е най доброто за вас. Модела през които са минали повечето емигранти със семейства тук-единия идва след известен период и другия.


За наеми и заплати не бих си позволила да коментирам в тази криза.Мисля,че ти като счетоводител ще се наложи да си приравниш дипломата и да положиш още малко изпити за да станеш Чартъред акаунт а мъжа ти в която и фирма да започне няма да е на топ реит.Докато изгладите всичко децата ви ще имат по нисък стандарт от този които имате в България.

И още нещо за което едва ли си се сетила...Отивайки в коя да е държава ще бъдете само вие и никой друг. Какво има предвид? В България за добро или зло имате близки,приятели,познати с които се срещате ежедневно.Имате социални контакти.Тук първоначално няма да имате такива а кога ще се социализирате не зависи само от вас.Дорет е писала за скритата дискриминация. И с това трябва да свикнете.Децата ви няма да го усетят,те просто няма да се отличават от местните деца.Не мисля,че вие искате да се чувствате самотни и съответно трябва да помислите и за вас самите.

Здравеопазването за което са писали по горе момичетата.
Аз по стечение на обстоятелствата минах през доста болници и мога да кажа,че за първоначални прегледи е доста трудно,но има неща за които е много по добре и ще ви дам пример.
Аз съм наследствено обременена с бъбречно заболяване. Още в началото казах на джипи-то,даде ми направление да ме види специалист и от тогава,вече 8 години съм регистрирана в специализирана болница където ходя на всеки 6-12 месеца да ми правят изследване на бъбреците.
Сина ни е наследствено обременен с криви зъби и от 7 годишен е регистриран е Кингс колидж дентал института и също ходи периодично на прегледи.Направиха му няколко операции които бяха необходими и ни казаха за това навреме.
В България наследствено обременен не е диагноза и много хора страдат от това.
Попаднеш ли на правилното джипи,знаеш ли си правата трябва да си ги търсиш.Ако не ги знаеш никой не се счита за задължен да ти ги каже и понякога стават грешки от незнание.А тези които трябва да те ориентират много часто гледат да те махнат от главата си (визирам спешна помощ,много от джипитата)