Публикувана: 28 дек. 2008, 16:59 ч.
Последно мнение: 6 ян. 2009, 20:53 ч.

Какво става с мен :(

5 433
39
1

# 30 5 ян. 2009, 05:15 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 667

Няма какво повече да напиша след еlito - толкова силно, толкова истинско, толкова изстрадано...
Само ще допълня, че моите усещания са сякаш някой сече корените ми, отнема опорите ми ... ама няма как,
събирам, търся и намирам сила - защото аз също на свой ред съм опора. И така, докато свят светува...
само поне да се спазва реда, че другото вече е още по-страшно и немислимо.

# 31 5 ян. 2009, 09:05 ч.

Мнения: 227

Когато майка почина преди три месеца,исках целият свят да спре...да спре и да усети болката ми.Но,няма такова нещо,разбира се.И може би именно факта,че живота все пак продължава ме шокира още повече.И майка почина от рак.И аз като тебе си внушавах всякакви болести..бях на успокоителни.Все още ме сграбчва ужасяващият страх от време на време.Но си мисля за децата и някак си намирам сили да продължа.
Пожелавам ти бързо да преодолееш (доколкото е възможно) този етап от живота си и да продължиш напред...

# 32 5 ян. 2009, 11:21 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Преживях същото преди почти 2 години Sad

.Тежко е, и няма как да ти кажа да се успокоиш.Аз лично бях стигнала до високо кръвно/постоянно/, страхотно сърцебиене, невъзможност да дишам и все такива неща. Още докато тичахме по болниците усетих, че положението е тежко, че трябва да помисля и за децата си.Тогава отидох при джи пи-то, изписа ми антидепресанти, пих ги около 3 месеца ,и ги спрях. Да чукна на дърво ефекта беше поразителен!
Съветът ми е - вземи мерки! Hug

# 33 5 ян. 2009, 13:29 ч.

Не мисля че антидепресантите са най-добрия помощник.Ако можеш поразсей се малко, вземи си малко отпуска, прекарай няколко дни с децата, с мъжа си.Толкова ли е зле баща ти, не може ли сам да се обслужва?
Горе главата, всеки човек има своите лоши и хубави периоди, след лошото винаги идва нещо хубаво. Hug

# 34 5 ян. 2009, 16:58 ч.

Мнения: 3 394

здравей!
Като че ли и при мен беше същото-баща ми почина без време, без признаци,че нещо му има, ей така просто.....много боли и то всеки ден Cry

бяхме много близки!
майка е много силна жена, да е жива и здрава, че на нея разчитам почти за всичко!
Но след преживяния стрес и на мен ми се натрупаха здравословни проблеми, които се оказаха въздух.
Ходих по лекари и прочие, все някъде нещо ме болеше и все нищо не откриваха Thinking

Дано и при теб да е така-горе главата!
Знам, че е много трудно, но връщане назад......уви, няма Cry

# 35 5 ян. 2009, 20:16 ч.

Мнения: X

Напълно нормално е да се чувстваш така...но не сдържай сълзите си...аз пия отвреме-навреме деанксит,когато ми стане много тъжно и страшно.../майка ми почина миналата година от рак/.
И мен ме е страх от болести,стряскам се при всяка болежка,но си казвам ,че е нормално да се чувствам така...от погребението насам не мога да понасям жени,по-възрастни от нея,все си мисля,че и тя имаше право да остарее като тях...не знам дали ще го преодолея...
При всеки се проявява по различен начин,може би е добре да потърсиш професионална помощ...понякога е трудно да се справим сами с болката,мъката...

# 36 5 ян. 2009, 20:50 ч.

Мнения: 17 546

Човек трябва да говори за мъката си, за да я преодолее. На прав път си. "Говори" с майка си, сподели мъката си, поплачи, но се стреми бавно и окончателно да се разделиш с нея. Не мъчи и себе си, и нейният дух! Щом отношенията ви са били чудесни приживе, значи си наясно, че където и да е тя сега, би искала ти да си добре, да не си нещастна и да скърбиш безутешно. Така травмираш и близките си - съпругът ти и децата. На един човек със страхова невроза като баща ти, само това му трябва, да вижда как ти се съсипваш и не можеш да се възстановиш, за да се усили неговият проблем, което ще е в твоя тежест. Аз при живи родители съм като сирак, но не мога да си позволя да страдам за нещо, което никога няма да имам или да се върне. Ако се отдадеш на мъката си и си малко по-лабилна, тя ще те превземе. Не бива да го позволяваш!
Hug

# 37 6 ян. 2009, 12:32 ч.

Пловдив
Мнения: 97

на мен ми помогна една баба, която лееше куршум.
Шест месеца след смъртта на мама нямах мира: краката ми бяха като подкосени, нервирах се за дребни неща.
също се задушавах нямах въздух.
Само тя ми помогна. може и да не вярвате в тези неща, но но мен ми се случи.

# 38 6 ян. 2009, 15:54 ч.

Мнения: 12

Баща ми почина от рак преди 5 г. и половина.Аз го гледах на легло повече от два месеца и в деня на погребението просто се сринах.Започнах да си приписвам неговите болести и да ходя почти всеки ден на лекар.Отказвах да приема че това е на нервна почва и продължавах да търся причината в някоя болест която докторите не могат да открият.Получих световъртеж,сърцебиене ,задух от които дълго време не мога да се отърва дори и сега след толкова години.И сега от най малкото получавам сърцебиене а да не говорим ако ме заболи нещо веднага си приписвам някоя страшна диагноза.Слава богу забременях и това като че ли ме отърси от черните мисли,родих и вече се чувствам по-добре.Не мога да ти дам никакъв съвет как да се справиш защото аз самата не можах да намеря отговора.Но надеждата умира последна.
Бори се и ще успееш.

# 39 6 ян. 2009, 20:53 ч.

София
Мнения: 619

душичка....направо ми застана буца на гърлото като чета това което изживяваш.Наистина е трудно,мнооого трудно.Никога не се лекува ,ълата-дори и с времето.Просто човек претъпява и се настройва.Най добрата ми приятелка на 10 загуби баща си,а на 18 и майка си.Останаха сирачета със сестра й.Нямаха си никой.Желая ти по соро да се възтановиш психически,здраве на децата,сили на мъжа ти!Освен валериан,глог и мента пий магнезий.Това ме изправи на крака след 2 седмици нервна криза на легло-магнезия!

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Бащата ме изостави

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: