И така,има ли сред вас хора загубили половинките си?
Как се справяте,особено по тези празници-знам колко е гадно да те питат,ама аз питам.
Не разбирам,как да го преодолея,как да продължа напред,как да бъда предишната аз . Непрекъснато се сещам,как е било,или как щеше да бъде ...АКО...това ужасно "ако"... Опитвам се да не го правя,но е извън възможностите ми...просто се случва.Моля ви ,ако някой е минал по този трънлив път,просто да сподели.Колко време ще мине,ще мине ли изобщо?Знам че трябва да променя нещо,но не знам какво,а и нямам сили в момента.
Ох ,излезе много сълзливо от моя страна.Исках просто да разбера,кои от вас са самотните родители,защото са загубили половинките си,това е.