На 2,5г. сме и още си пасираме ястията!

Напълно те разбирам . По ред причини дъщеря ми също ядеше само пасирано до около 1г.8м.   ,
ако попаднеше на съвсем мъничко парченце дори -повръщаше всичко на фонтан.
С баща и взехме решение ,че повече няма да пасираме и започнахме да я храним с намачкани храни .
Резултатът беше отчайващ -три -четири дни нямаше почти нищо в стомаха   ,направо се поболях от притеснение . Тогава спрях да и мачкам храната и започнах да я храня само с вилица -беше ми направило впечатление ,че като и дам с лъжица направо гълта -по навик.
И тогава -ОООО ,ЧУДО - детето започна да хапва по някоя хапка ,без да повърне   ,
процеса трая около 2 седмици ,след известно време започнах да я оставям да се храни сама -колкото и се яде.
Вече нямаме проблем с храненето ,яде съвсем малко според другите ,но аз съм спокойна ,защото знам ,че ако е гладна -ще си каже . Не я насилвам да яде ,ако не е гладна или е болна . Не е и особено кльощава -просто нормално ,слабо детенце.  
Според мен голяма роля изигра това ,че не се пречупихме и не започнахме пак с пасирането.
Процедирах ,както с всичко друго -спрем ли нещо -го спираме от раз и завинаги ,така детето не се обърква и свиква по -лесно.
Пожелавам ти успех .  

Браво!!!
Това все едно аз съм го писала.....
Непрекъснато събирам упреци от познати и непознати, че съм маниачка на тема здравословно хранене, не храня детето си както трябва и то гладувало....
Да, не храня детето си по книгите-закуска-попара, обяд-манджа с мръвки, след обяд кисел  и т.н...
Щом яде достатъчно плодове и зеленчуци, значи всичко е о.к.
Малко се отклоних от темата, но трябваше да си кажа.....

Напълно съм съгласна с това мнение.Със сигурност сега ти се струва невъзможно това.
Но трябва много търпение и решителност.

Олеее, някои май криво разбират демокрацията... 
Че всичко ли трябва само да поиска детето  Ти ако го чакаш да поиска да се научи това или онова, за някои неща ще има да чакаш...
Не разбрах колко е голямо детето ти. Но от позицията на майка с близо 6 г. дете ще ти кажа, че навиците, с изкл. на физиологичните ги създават родителите, а не чакат детето само да се сети. Първо, то само надали ще се сети за някои неща, второ ако не са дотам приятни няма и да поиска да ги прави. Или може би трябва да чакам дъщеря ми сама да поиска да подрежда стаята си, да избърше праха или да си подреди дрехите 

П.С. И да! Опредлено ако детето се остави да освирепее от глад върши работа. Не е много сложно! Това не е бебе на 8 месеца, а дете на близо 3 г. Слагаш чинията на масата и като не ще да яде става и толкоз. Това не го говоря на ангро. Прилагам го доста успешно, от около 2-3 г. възраст. Няма хън-мън... единствено се съобразявам с някои вкусови предпочитания. Няма да й сложа пържола и да я насиял да я яде, при положение, че не обича. Всеки човек има вкус, съобразявам се с нейния, както с вкуса на мъжа ми и т.н. Но да ми прави фасони, че манджата не е пасирана - ще си остане гладна и толкоз 

Разбира се, това не означава авторката да сложи веднага парчетата с мръвка в чинията. Означава да постигне плавен преход от пасираната храна към нормалната, но с необходимата твърдост! Ако сега отстъпи, така ще отстъпва за всичко после.

Определено за да почне да се храни самичко трябва да поиска(покаже) някакси или не?

Според мен най-полезно ще е мнението на някоя майка отгледала около 5-6 деца с подобен проблем - да сподели опита си,наизуст всеки може Макар,че едва ли има универсално решение.
Но едва ли детето ще си остане недъвчещо или с памперс до сватбата си ,аз мисля да не се втелясвам толкова( не съм от майките състезателки ,защото това са деликатни моменти-с яденето и другите физиологии..Но това не означава,че няма да го карам да си подреди стаята или да си избърше праха

P.S При нас има и положителен аспект проблема с дъвчене и гризане-до сега-2 год и 3 месеца синът ми не е опитал нито солети,бисквити,вафли,шоколади-не проявява интерес,така че максимално ще отложим във времето тези не особено полезни храни.Освен това и не слага нищо в устата си-от пода или каквото намери-така,че всяко зло-за добро

Ve$$elka,Дейвид също не яде шоколад(още не е опитвал-казавa:-Гадно),бисквити,солети(най много 1-2б. ако не е ял) и т.н.Нещото което би си взел сам е пуканки и маслини!Между хранения изобщо не яде.Сокове не пие,само вода.Е до тука ОК!От 2 дния де 2 пъти на ден-на обяд и вечерта.Не знам какво му става.Няма излишни запаси които да сваля-добре е сложен,но д аотслабва...... не ми се иска.Пие витамини-сега е на клеева тинктура.Ама не помагат за апетита!

Ами нещо си е позагубил апетитa,а може и от опитите с парченцата-да недоволства.Моят син  пък се дърпа напоследък като види купичката,само бурканчетата каша и кофичките кисело мляко признава и веднага сяда.Все се успокоявама,че е период.Ако е весел и си играе-няма страшно.После ще навакса-обикновено така става.Аз за апетит давам витамини и мед+пчелно млечице(200г мед с 10 г пчелно млечице).

Ми дай да затваряме форОмите значи... тук майки с по 5-6 деца не знам да има 


П.С. Кой ти каза, че бисквитите и солетите не са особено полезни 

Ми добре,може и с 3 деца да е-такива има

Абе съмнявам се майка с 3 деца да е пасирала храна до 2,5 г. Евентуално само на първото  На следващите едва ли е имала време да се занимава с глупости. Ние сме 3 деца, породени, братята ми са близнаци  Майка ми ни слагаше на 3 стола, правеше една огромна купа с попара и ни тикаше наред в устите  Така се гледат 3 деца!

Ми ето-това може да е разрешение-да родим повече деца

Благодаря ти за темата и аз щях да пиша за това и  ние сме в същото положение.Има ли месо в храната и не е ли пасирано го плюе и неще да дъвче,опитвала съм да не давам месо,но си докарахме анемия и така не става и пак почнахме да пасираме.Опитвала съм да му давам храна когато той пожелае,но той предпочита да се натъпче с всякакви буклуци като зрънчо солети и т.н.но само и само да  не хапне нищо което да не е пасирано.Наистина е голям проблем това пасиране аз до момента не съм намерила разрешение.Дано да се справиш ти по-бързо от мен.

А защо не смилаш само месото? Ако наистина си докарва анемия, което лично на мен е чудно  Не съм вегетарианец, дори напротив, но не съм чувала досега само от липса на месо в храненето да се получава анемия. Желязо има не само в месото. Моята дъщеря почти не яде месо. Не й харесва явно. Ако е в супа няма пробмеи яде го, ама пържоли или пилешко бутче например не яде. Не я насилвам. Ако направиш супа с месо просто пасирай само месото, остави морковче, картоф непасирани.

Ронкис не се плаши,рано или късно и това ще мине,дъщеря ми,която вече е почти на 18г. до 1-ви клас хапваше всичко пасирано,роди се 2 кг.,беше страшно злояда,повръщаше всичко,което е с парченца,градината не помогна,учителките се бяха хванали за главата И настояването в случая не помага,нито преминаването само на не пасирана храна,аз съм човек инат и страшно упорит и трите ми деца са научени да си казват за ходенето до тоалетна на годинка,но с храненето нещата не стоят точно така.О,забравих и чинията съм прибирала при отказ да се храни,така 2-3 дни,да освирепее,да,ама не става.Ела я виж сега каката ни,главата и е вечно в хладилника,стана 1,80 висока,играе професионално баскетбол и т.н. Мисълта ми е да не се ядосваш,другите ми две деца съм ги гледала много по-спокойно,детето само ще ти покаже кога е готово да  се откаже от пасираната храна.Сина ми примерно на три години изцяло спря да яде пасирано,а с бебата изобщо не съм ползвала пасатор,нарязано,намачкано с вилица и от година и кусур яде заедно с нас,тя пък се отказа от кърменето чак на две години и така.Нормите не важат за всички деца,нито пък можеш да сложиш всички под един знаменател.Хранете се така както е удобно и приятно за тебе и детенце.От инат и късане на нерви няма смисъл и на двамата едва ли ще се отрази добре. Гледането на деца трябва да доставя радост и удоволствие,а не да се чувстваме като на бойно поле

П.П. Това е съвет от една майка на три деца!А време при добра организация винаги има ,за тези,които се чудят как успяват да се справят с храненето и всичко останало многодетните

Пиги, много ти благодаря за хубавия постинг. И аз съм на това мнение, въпреки, че понякога детето много дълго протака бебешкия период за всичко, а ние нямаме търпение да порастне. Хубаво е да си припомняме, че детето налага темповете и правилата на отглеждане, а не ние, очовечаването на става насила, с глад и други "крути" мерки.
С второто, ЖЗ, няма да повтарям тази грешка, няма да пасирам и да си докарвам такива приключения на главата, но това пък не значи, че няма да направя други грешки... Всичко си е до детето.