Тъпа случка от днес. Заведох детето на преглед в един медицински център. Качвайки се по стълбите до лекарския кабинет настигнахме едно семейство, което видяхме още долу, но ние изостанахме. Те бяха баща, майка и дъщеричка. А аз бях сама с детето.
Чакахме 1 час, докато ни дойде реда, въпреки уговорения по-ранен час по телефона, както повечето случаи си чакаме пред кабинета, докато минат и тези преди нас. Това важи за всички. Дойде ни редът, докторката ни покани да влезем, защото знае от кога чакаме, обаче въпросния баща, ръфайки поредния сандвич от павилиона, ми се развика, че били те наред. Аз му казах, че ние сме със записан час и заедно с тях сме застанали пред кабинета, така че не мога да се съглася че са преди нас. Той започна да крещи и лъже как дошли преди нас, и аз усмихвайки му се казах, че няма смисъл да лъже. Той избухна - била съм овца и пр. Попитах го дали така би говорил, ако насреща му беше мъж с детето си, а не жена и дали не иска да викна мъжа ми него да си го обижда, защото му е по в категорията. Онзи яко се разпеняви и като затворихме и заключихме кабинета, започна да блъска по вратата и да псува. Докторката си извърши прегледа, все едно нищо не е станало. Тя беше на наша страна, каза ми, че ние сме си били наред, защото онези дори и час нямаха запазен, но нищо не каза на онзи. Явно не искаше да си разваля настроението. Аз чувайки го как беснее от вън и това блъскане по вратата, реших да се обадя на мъжа ми да дойде веднага. Не знаех до колко време може да реагира и да дойде и за всеки случай се обадих в полицията. Полицаите дойдоха на 5-тата минута. И мъжът ми дойде, но от онзи баща нямаше и следа. Само съпругата му беше останала пред кабинета и после влезна да прегледат малката. Великият „мъж” беше изчезнал. Много беше силен и велик да обижда жена пред другите две свои жени, но не прецени ситуацията. Надявам се полицаите да са им взели данните от жена му, а ние спешно заведохме малкия на друг доктор. Имахме час. Полицаите обиколиха района, но не откриха бащата. А, отделно от това пред кабинета висейки 1 час с тях успях да го чуя как раздава заповеди на дъщеря си: „Не си сваляй шапката, за да не ти плесна един шамар”. Абе, готин мъж, какво да ви разправям. Не й зявиждам на жена му, а пък може и съфорумка да се окаже.
А, колкото до викането на полицаите, го направих, защото утре пак можем да се засечем с въпросния баща пред кабинета на докторката, а пък моя мъж да не може да дойде от задръствания бързо, и така поне ще имам един коз, ако на него не му е дошъл акъла. А, не че не мога да се защитя сама, мога и си нося някои средства за това (Дано никога да не ми се налага да ги използвам! ), но се страхувам, когато трябва да използвам тези неща в присъствието на деца.
Много ли такива български мъже има? Аз мислех, че са на изчезване, че това е по-характерно за по-възрастното поколение, а не за младите мъже. Нима и тях живота успя да смачка, че да изгубят ценности и морал?! Бях втрещена от агресията, злобата и простотията, която бълваше от този баща и съпруг.
Винаги съм защитавала по-слабите от мен, дори и с риск да си навлека гнева на този, който изсипва своя върху по-слабия. Днес съм благодарна, че когато на мен ми се случи да имам нужда от помощ, я усетих че я имам не само от семейството си, но и от държавата- тази, за която всички ние се опитваме да правим много, за да върви напред и хората в нея да се чувстват по-добре, но сме се разочаровани много от държавничеството ни. Благодаря на полицаите от 4-то районно, че наистина взеха присърце проблема ни и дори ни изчакаха отвън, докато ни свърши прегледа, защото те дойдоха много бързо и докторката още преглеждаше малкия.
Исках да ви попитам вие какво щяхте да направите в случая? А, ще пуснете ли жалба в полицията срещу този тип? Много ли такива български мъже има? Аз мислех, че са на изчезване, че това е по-характерно за по-възрастното поколение, а не за младите мъже на около 30-35 г.