Нещастна съм със съпруга си, а няма на къде?!

Нещастна не казваш нищо дали имаш възможност за помощ от баби или детегледачка за няколко часа.Искам да ти дам кураж и да ти кажа,че положението ти нее толкова зле и малко или много всички сме минали през него..За мен вие и двамата имате проблем той,че полжението така му харесва ,да включва се спорадичнов грижите издържа ви,но няма съпричастност към това как ти се чустваш.За мен това не е истинско семействои доста от нашите мъже го правят за тях семейството е това да имат дом жена дете уют и да носят парички в къщи къде отива обаче загрижеността и съпричастността към тази която му е родила дете или ти трябва да отглеждаш две деца. Аз писах и по-преди не става със скандали просто както се казва сокротом со благом да му го внушиш и най-вече да си извоюваш собствено свободно време

Ами ти сама си даваш отговор на въпросите.

И сега можеш да си хванеш шапката, детето е най-малкото нещо което би те спряло, ако искаш да го напуснеш. Това при положение че наистина изпитваш неприязън към него. Ами я си представи себе си след 20 год с този мъж и си кажи дали това е което искаш за себе си и детето. Но да знаеш тогава вече ще е късно за промени, и наистина няма да има смисъл от тях.

няма начин да не ти опротивее този човек ,но бъди сигурна ,че го правив момент на афект тогава когато взаимно сте си разменили обидни реплики.Ако  мислиш че искаш да спасиш брака си нищо друго не може да го направи така добре както разговорив спокойна обстановка.Направи ти опити ако не попива...тогава нещата отиват в друга плосткост

Дай го малко по ведро не задълбавай в това, че вече не можеш да го търпиш.
Не се самонавивай, че ето на нищо не е както преди, няма и как да е има нов член в семейството.
Сядате, говорите, изяснявате се, кой какво иска и защо има такива претенции.
Майка му ти опротивяла , после и той, тя се меси във вашите отношения ли?!

Значи първо съм Пасинет.   Ами аз казах, че и от горното би ми опротивял, а от това детински заяждащо инфантилно поведение, освен да провокира ответна реакция в мен, не виждам какво друго.
Предполагам, че и двамата сте на по 20 и нещо години. От моите години би ме избило повече на смях и изобщо да не му мине номера, но вие сте от скоро семейство. Свекървата не разбрах дали живее заедно с вас или само идва и вместо да гледа бебето, а вие да излезете някъде двамата намила нещо си.  
Така, че не бързай да се отказваш, направи някакви опити да го попромениш този твой мъж. Най вече да порасне и да разбере, че ти не си майка му и , че той вече е баща. Ако не иска да оставяте детето от време на време при някоя баба и да излизате двамата да си обърнете внимание един на друг, оставяш му бебето и излизаш ти с приятелки. Не може да отказва, какво ще те набие ли? Детето не е само твое, то е на двамата.
И той като е мързелив, ами направи се известно време на мързелива и ти. Не прави това, което се очаква от теб за него, грижи се само за бебето и му казвай, че си уморена и не можеш да смогваш и така. Няма начин, хитрост му е майката.  

Подозирам, обаче, че дори тя да се направи на мързелива на него няма да му пука. В началото ще вдига скандали, после ще заплашва, а накрая просто ще остави нещата така - няма да прави нищо. Може да е от хората, които повече ги мързи да си изперат дрехите, отколкото да им е гадно ходят омърляни. И понеже него по цял ден го няма вкъщи няма и да забелязва мръсотията, а ще чака на нея да й писне и да изчисти. И на нея най-вероятно ще й писне да греда мръсотията, защото е по цял ден вкъщи.
Така че хитростта е според това какъв човек има насреща си. А мъжете са способни съвсем успешно да се държат като другото дете и да я карат на принципа "ако една работа е толкова спешна някой друг ще я свърши".

ne6tastna ето сега звучиш по добре, не си се предла значи 

Това никак не е задължително да е така. Преди раждането на бебето животът на една двойка е съвсем различен от след това, когато се появяват отговорности от нов характер, а задълженията нарастват немоверно.
И ако доскоро са били безгрижна двойка, свободна във времето и ангажиментите си, след появата на бебето безгрижната двойка до голяма степен се трансформира в безгрижен баща. Защото колкото и да помага той у дома, през деня има своя социален живот и контакти, развлечения и разтуха. Нормално е вечер да е поизморен, но още по-нормално е жена му да се чувства уязвена и наранена. От грижите сама, след като няма кой да и помогне през деня, но и от изолацията в която е изпаднала след раждането - без никой да има вина за това.
Затова е и разбираемо нейното раздразнение спрямо мъжа и, както и чувството, че е прецакана от живота.
Прочела съм първата страница по темата, но споделям мненията на пасинет и Никол.
Това е само етап. Съвсем скоро детенцето ще поизрасте, ще тръгне на градина, а ти на работа или поне ще разполагаш с повече време. Тогава и самочувствието ще се завърне и чувството ти за пълноценност. А дотогава - лавирай в ситуацията и без крайности, внуши на мъжа си необходимостта ти от свое време, дори за няколко часа в седмицата.
Животът всъщност ти е дал много, просто трябва да знаеш как да се възползваш и да направиш така,че да ти носи радост, вместо нерви.

neshtastna, всъщност с моят мъж преживявам нещо подобно. След скандал се държи добре около 3 дни и после си става какъвто си е. След толкова време и опити от моя страна вече не вярвам, че ще се промени. Но поне го виждам че се опитва и това оценявам, не мога да му променя гените. Аз също съм решила да направя всичко възможно за да функционира този брак и вместо да го напусна продължавам да се мъча да го очовечавам. Определено има някакъв напредък и за сега не мисля да се отказвам. За мен най важното е, че се старае, значи има желание. Пък възможностите му колко са толкова. Мъжете явно са си непукисти и егоисти, това им е в природата.
И аз останах с впечатление, че си мисли, че вече като ме е вързал с 3 деца съм му в кърпа вързана и нема мърдане. Той също знае колко държа на семейството и яко му отпусна края. Но аз започнах да му говоря и обяснявам за това как се чувствам, защото той изобщо не беше в час или поне не му пукаше за мен. Напоследък има голям напредък и ще ти кажа на какво се дължи. Освен на прочувствените ми монолози и на това, че започнах да му отказвам секс под предлог, че съм уморена. Освен това  му показах, че колкото и да съм привързана към децата мога на инат да му ги оставя и да ида на почивка сама и да си изкарам прекрасно. Казах му с доста убедителен тон, че колкото и да държа на семейството, ако реша, че не искам повече да живея с него, това няма да ме спре. Даже го помолих няколко пъти сериозно и се обосновах така че да разбере че съм сериозна, да ми даде един апартамент където да живеем с децата, а сестра ми ще ми помага и ще се справя някак си. Тия неща го поуплашиха, осъзна, че не съм му сигурна и  започна да се страе.
Ако твоя мъж държи на теб и семейството ви също ще се постарае да се improve. Ако не държи тогава няма смисъл и ти да държиш на него, да го духа.
Според мен има възможност и майка му да му влияе. Свекървите са много гадно племе болшнството. Моята е голяма кучка, не пропуска случай да ми каже, че не си гледам децата като хората, че не правя нищо по цял ден и така настройва мъжа ми на същата вълна. Ама ще се боря с тази вещица, хич няма да и се давам и да и правя мили очи

Нещастна не съм искала нито да те убидя,нито да те засегна по някакъв начин с изказването си.А че ровя във фантазията си е ясно тъй като вариации на семейства,подобни проблеми и от къде всъщност идват те има много.Това,което казах бяха само част от тях.Просто интуитивно помислих,че може да е това.А как е всъщност само ти си знаеш.След като казваш,че мъжът ти преди е бил цвете, а откакто детето се е родило се е променил толкова драстично значи проблема е другаде-не е там където мислех аз.
В такъв случай не ти остава нищо друго освен да се опиташ да говориш по човешки да разбереш от къде е тръгнала промяната му и защо и да се опитате заедно да поправите нещата...

подкрепям изисква се много внимателен подход с тези деликатни личности ,нямат интуитивна природа не може да знае какво мислиш и как се чустваш иска много внимателно,директно да му се обясни и без вмешаване на вина,евентуално може да се подходи към това,че вината е на двамата тогава мисля би бил добър да си отпуше ушенцата и да сеогледа по-добре

Ситуацията ми е позната. Преди много години се разведох с един такъв същия муньо. Няма оправяне това, с времето става все по-зле. Единственото за което съжалявам е, че не го изритах веднага, ами се заблуждавах толкова време, че ще влезе в пътя. И да се стегне малко след някой по-сериозен разговор, после пак ще си стане същият. Колко може да се търпи? Като тръгнеш на работа, кое ще му е по-доброто, към сегашните ти задължения ще се добавят и други. Магарето, че е магаре, пък и то се уморява ако непрекъснато го товарят и не го оставят да си почине, та какво остава за човек. Нищо няма да се промени - на него така си му е супер удобно, да не е луд да се гърби. В един момент на човек му писва и ще започне да те дразни и с това, че ти диша въздуха. Мързелът е диагноза и лекарство за това още не е измислено.
Потърпи малко докато ще можеш да работиш и да имаш някакви доходи и тогава предприемай каквото и да е.

Много странни животинки са това мъжете 
И моят така беба като се роди,сега е на 11 месеца, трябваше да купува неща и имаше доста неща случващи се в живота ни с новото бебе,тя от ден 1 беше болничка,както и ние се разболяхме и след 1 седмица търчане след поредното поименно повикване на мъжа ми директно ми каза "Какво искаш бе,искам да си почина,не стига,че съм момче за всичко...." Моляяяя? Ооо аз пък да не съм жена за всичко,директно си му казах какви са му ангажиментите,как ще помага и какво ще е.А за работата му дето е сврян в едно офисче и направо нямат работа,само кафета пият му казах да не ми реве че е изморен,незнае какво е да се бъхтиш като хамал на работа-аз знам.
Та сега много се обичаме с милото,разбра как трябва да го играе че не му минава инак номера.Много грижовен баща е,помага,аз даже на кафета си ходя,а и с беба ни е голям кеф да излизаме.
Та твоя какво му пречи да излезете на кафенце някъде с количката,за 2 часа няма да му отнемеш много от деня.И каква работа работи човека че трябва да презарежда.Според мен най-добре си намери компания от мами,тоя човек най-тактично му кажи,че имаш и ти нужда от презареждане-не само със сън,питай го кое от домакинските задължения ще поеме,ако ти сама къпеш беба (не е толкова трудно).Или го научи той да къпе беба-както аз направих,това си беше главно задължение на мъжлето.Но наистина бъди много тактична,те са инати същества,правят напук.Ако вече и нормален разговор не помогне,аз ако съм ще взема беба в количката,ще си отида като пичка в мола,ще си напазаря каквото искам,ще се върна-НЯМА ДА МУ СГОТВЯ И ИЗПЕРА,ща си изкъпя бебка,като я нахраня и приспа се опвам пред тв-то,просто пробвай да видим