Забременяване с второ дете

Вторият път забременях след толкова време,колкото и първият път на третият месец.
Щом имате желание с половинката ти,и всички изследвания са добри,значи няма да закъснее много бебчето .
Осем месеца не са кой знае колко много време,дано скоро се похвалиш .

Колкото повече мислиш за тези 8 месеца, толкова по- лошо се отразява това . Успокой се. Щом всичко с изследванията ви е наред, няма повод за тревога.

Когато най-малко го очакваш,тогава ще стане.
Не мисли,че има проблем,щом всичко ви е ОК.
Успех

Спермограма, цветна снимка на тръбите, хламидии, хормони, проследяване на овулацията?

Забременях сравнително лесно след няколко месеца опити.

При нас беше обратното-по-трудно забременях с първото, с второто стана веднага. Мисля, че най-важното е да се отпуснеш и да правиш секс за удоволствие, а не за бебе - на нас това ни беше грешката с първото. Щом спрях да мисля за овулация и тестове за бременност - веднага се получи.  

Както първият път,така и вторият забременях много лесно,но 8 месеца изобщо не са много,знам,че трябва поне година да мине за да имаш повод за притеснение.

По-трудно забременях с второто. Няколко месеца ни трябваха, но и не го бяхме решили сериозно все още. Ту се навивах, ту се отказвах. Стана тогава, когато трябваше . Спокойно, не се вманиачвай да правиш бебе. Ако трябва да стане, ще стане . Успех!

Първото си дете родих на 20 години. Второто на 31. С второто забременях след 2годишни опити, след като почти се бях примирила, че няма да стане. Успокой се, стискам палци и ще видиш, че всичко ще е наред  

И двата пъти забременях след 6 месеца опити. Спискам палци и при вас да стане скоро. 

Хехе, на твоите години съм, с дете на 9, чакам второ.
Не стана обаче от раз, поне 8-9 месеца. Но бях решила вътре в себе си просто да се отпусна и да мисля позитивно. Мъжът ми припираше повече от мен.
Много ти е рано и за притеснения и за лекари.
 

tais, като каза, и аз съм на 33, с дъщеря на 10 и от скоро с второ .

Аз съм на 36. С Дияна забременях сравнително лесно и бързо. Февруари става на 8г.
С Алекс правихме опити 2005та няколко месеца, така и не стана. След това се отказахме. Съвсем вече не мислех за 2ро дете. Мама си дойде от чужбина за месец и ми заяви "искам внук". Аз я отсвирих. След месец я качихме на автобуса, а седмица по-късно и се обадих по телефона с думите "честито, бабо!"

При нас може и нещо на психична основа да е било. В началото и мама и свеки ни повтаряха, че 2ро дете не ни трябвало.

Трудно ми е да преценя, дали второто ми забременяване беше по-лесно от първото, защото и двете ми забременяваия бяха така да се каже...неочаквани. Но пък бяха много желани и ни направиха изключително щастливи. Първият път забременях, когато тъкмо приключихме с изготвянето на документите за ин витро. Според цветната снимка бях с две запушени тръби, имаше известен проблем и при мъжа ми. И ето ти чудо - аз съм бременна  . Беше просто невероятно! Сега си обяснявам този "феномен" с някакъв спазъм на тръбите при снимането. Така и не си изясних, защо бях с такава диагноза  , а забременях спонтанно. Важното е, смятам, винаги да се търси поне още едно мнение при подобни присъди.
А второто ми забременяване пък се случи три месеца преди да започнем....да опитваме да забременея  . Тъй като родих със секцио планирахме малката да стане на две годинки и тогава да се заловим със сериозните опити. "Пазехме се". Явно - уж  . Не стана ясно кой сбърка с изчисленията, но сега отново сме щастливи в очакване на второто си дете. Аз все се страхувах, че втори път няма да има, че първото ми забременяване е било едно прекрасно, но неповтарящо се изключение. Побърквах се от мерене на БТ и следене на овулации. Исках, когато се заловим с бебеправенето да съм сигурна, че поне в това отношение всичко ми е наред. Да не забравя да спомена  годините си  - 37. Бях почти сигурна, че ще се ходи пак по лекари и изследвания.  Е, не се наложи. Зная, че всяка от нас е уникален случай, но важното е да не се губи надежда. Рано е още да се притесняваш. Правиш каквото зависи от теб и вярваш в добрия изход на нещата!