Имате ли колоритни комшии?

А къде е твоето Тук?

Живея в малък град в североzападна Германия в област Niedersachsen. Хората са дружелюбни, любеzни и като zа малък град умерено любопитни. Забеляzала съм, че интереса към личния живот на ближния е пропорционално обвърzан с въzрастта и обратно пропорционално на броя на населението.

Колоритни аз разбирам - екзотични, или такива, каквито не се виждат всеки ден. Да дам пример - имам една чернокожа съседка, която съм виждала облечена в рокля на едри шарки, с тюрбан на главата - като онези от филмите за вуду магии, дето душат пилета с голи ръце. Ама е много сладка жената, има страхотна усмивка и винаги е в добро настоение, даже ме кани да опитвам разни техни традиционни манджи веднъж  . А като описаните от теб - има ги навсякъде, за съжаление - простите и любопитни хора не живеят само в България  

И аz мисля че любопитството е присъщо съвсем не само на българина. Както Котарана ти е каzала и в чужбина има любопитни хора и обикновено в малките градове съседите са любопитни и искат да zнаят всичко.

В България съм живяла само в София и не мога да обвиня никой в любопитство, голям град, анонимни съседи, не ги поzнавах всичките, пък тия дето ги поzнавам ми се струва нормално да проявяват интерес. Същото е и сега, живеем в голям град, анонимно население, никой не се интересува от никого. Когато живеехме в кооперация от всички 20 семейства в нашия вход, zнаех името само на един човек. Но всички бяхме наематели, често се сменяхме, а и таzи пълна неzаинтересованост към ближния според мен е по_скоро недостатък. Живяла съм и в малко немско градче, ами там хората са толкова любопитни колкото и във всеки малък провинциален български град. А пък ако седна в градината на свекърва ми (пак малък град в Немция)... не ми се раzправя направо... ще си счупят вратовете всички да ме огледат отивайки на неделната си следобедна раzходка.

имаме наблизо един дядо дето умре да знае всичко, дори броеше на Стела ваксините Голям образ, но не се бърка, само любопитства

Нямаме такива екстри...
Поздравяваме се като се разминаваме по стълбите, но нищо лично.
Всъщност с новата ми комшийка се засякохме пушейки на терасата и тя, за 5 минути успя да ми разкаже цялата си житейска история  , но въпроси не ми е задавала. Оттогава гледам да отварям по-безшумно вратата на терасата

Живеем в самостоятелна къЩа, където има в сутерена един отделен апартамент. Там живее баба на 82,5 години, лесбийка, с перде е но кара едно старо Рено Туинго...с летни гуми, ниЩо 4е тук в момента има 10см сняг  Онzи ден се блъсна в оградата   

Със сателитна ТВ сме, кабелна тук няма. Когато валеШе сняг скоро, нямахме сигнал zа иzвестно време и се zвъни на вратата. Бабата беШе, искаШе да се ка4и на покрива, zа да иz4исти 4инията от сняг 

Това брои ли се zа колоритно? 

Tatjana - по-колоритно от това здраве му кажи. Може би ако бабата живееше с някоя 20 годишна приятелка
Иначе ние си имаме един новоизлюпен кандидат-композитор. Към 22.30 му идва музата и чувам лекичко новите му прачета, които обаче нямат оформен стил Сега го няма по празниците и направо ми е скучно без авторска музика

аз живея на безумно скучно място в прованс южен холанд и си нямаме и ей тъй, за цвят дори някаква екзотика.
всъщност най-екзотичното за мен тук, в селото е двойка млади, ама чистак бледолики, с тъмно черно детенце на около 2 годинки. те са да речем - 30-тина годишни. как е станала тая работа, не е ясно...
със съседите  - дори не знам точно кой живее на улицата.
и в софия ми е кеф анонимността на големия град. не си представям да живея някъде и непрестанно някой да ме следи, егати ужаса...
дотук класацията води дамата с тюрбана и вудуто и бабата на 82 - лесбийка

Хммммм,на прима виста за странни комШии наоколо не се сеЩам.
По-старите ку4ета тук във форума навярно помнят незабравимия комШия Педро на потребителката О'Хара 

Татянка,за мен ти си абсолЮтен и неоспорим златен медал. 

може ли за неосведомените малко повече за Педро? Само споменаването на латино името му предизвика у мен силно любопитсво

Помня Педро, помня 

4акайте да допълня    Бабата съЩо свири на пиано, ама фалШиво  и силно, понеже е глуха    На вратата й, под името, пиШе "писателка". Като се нанесе да живее тук, викам брей, писателка, я да видя какво е писала. Въвеждам името й в Гугъл.....никакви реzултати  Накрая раzбрах, 4е е писала стих4ета и някое малко, неиzвестно иzдателство се е иzлъгало да ги публикува преди 100 години  Писателка   

Сетих се zа старите ни съседи в Берлин, като сложа детето да спи, Ще ви пиШа и zа тях 

Дано О Хара има нови колоритни съседи, че Педро вече ги напусна ... или тя ли се премести ... или и двете по малко 

Татянка
давай Берлинските съседи 

аз не се сещам за колорити около мен ... засенчвам ги всичките 

В Берлин живях в една кооперация цели 25 години, и то все със съЩите съседи (а бяхме вси4ки под наем). Бяха 2 апартамента на етаж. Над апартамента на съседката от наШия етаж живееШе (и все оЩе живее там) една бивШа съу4ени4ка на майка ми с приятеля си, италианец. И двамата са много темпераментни и се карат много страстно. Викат, а стените тънки. Съседката под тях винаги zнаеШе, колко то4но пари имаха на сметката (явно zа това се караха)  ИмаШе големи караници, преz ноЩа са се гонили по ноЩници/пижами на улицата 

Да допълня zа бабето    Не е много на ти с ли4ната хигиена  Преz цялата първа година (от както живее тук) всеки ден, преz zимата както и преz най гореЩите летни дни, беШе сложила едни и съЩи кожени панталони    В апартамента си има дуШ, вана няма и веднъж ми раzправя, 4е съжалява 4е няма вана, zаЩото дуШ не полzва    Обясни ми, 4е само се миела   
Косата й е......като маzно гнеzдо    Ходи на фриzьор zа 5?, където трябва сам да си суШиШ косата.
А пари имала и то не малко. ИмаШе парцели на Бахамските острови  и ги подари миналата година на някаква си църква (малка, адвентистка? неЩо такова  ).   

Педро дори предизвика едно печено пиле боднато на бутилка (ли беше) да бъде наречено на него и да се носи мириса му из форума дълго време.

Иначе комшиите ми не бих нарекла любопитни, но пък колоритни са - тези пред нас имат двама тийнейджъри, които, като им дойде музата, думкат на едни барабани по цял следобед и се дерат на умряло и фалшиво; а през няколко къщи има един рок фен, който устройва незабравими дни на рок музиката - имахме ден на Алис Купър, АС/ДС , а един път цял ден дъни Бон Джови, но като казвам цял ден значи от 10 сутринта до след 9 вечерта, на макс е у тях, а у нас, на двора, се чува все едно съм си пуснала музиката нормално. Добре поне, че слуша неща, които ми харесват, даже му се кефя, като изпадне в екстаз и ми пуска любимите Бон Джови.
Сега сме в общо взето "млад" квартал и е по-интересно, в предишния бяха само бабки и дядовци по бели чорапки, които се занимаваха с градинарство и тихи игри.

О, zначи Педро е бил съсед на О` Хара, мислех че е рецепта zа печено пиле 

Татяна, това бабе е брррр гнусно, да не се къпе а откъде zнаете, че е лесби?

Коте, тя открито говори zа това, как дългогодиШната й приятелка по4инала и синът й (на приятелката) я е гонел от наследената къЩа, в която са живели zаедно не zнам си колко години.... Тя е леля на съседа от среЩа, а снаха му (някой следи ли оЩе?  ) 4исти и в бабата, и у нас, та 4увам и някоя друга клюка 

Mине се не мине време, като изскочи някоя тема за съседи, все Педро излиза на преден план  , Хара определено си извоюва място във форумските анали.

Нещо напоследък не мога да случа на интересни съседи.  Може би тези отдясно, които като се нанесоха, постоянно ги чувах да обясняват нещо на Боби, да му се карат и разни такива, само дето Боби се оказа... куче

Ох ама ме разсмяхте.
Татянка тая бабка е номер едно.

Аз съм в скучен квартал, но затова пък си имам проклети комшии.
Тази от дясно се оплака на асосиейшъна, че кучето ми лаело силно и страшно, еми как да лае ето това

Определено е много спокойно животно ида лае без причина е невъзможно, но...
Отидох да се извиня и да дам телефони като лае страшно да се обади, за да изпратим баба да го вземе или да стои с него на двора 
Познайте пак се оплака. Сега я чакам да дойде да позвъни у дома- ще и пусна страшно лаещия.

Дайте повече инфо за Педро.
Или сламчица да чета, че явно съм го изтървала.

Тук във Ванкувър комшиите ни не са любопитни - не се познаваме с повечето от тях, с други само се срещкаме и поздравяваме из коридорите или в асансьора.
Като живеехме в София - не знам на какъв блок бяхме попаднали, но беше пълно с комшии клюкари, предимно възрастни жени и няколко мъже (които не бяха чак толкова възрастни). Всичко се знаеше за нас - къде работим, къде учим, къде ходим, какво правим - просто беше някакъв ад, вечно висяха по терасите и прозорците си, или като ме срещнат в коридора разпитваха нагло. Веднъж съседът беше на терасата и аз бях на нашата тераса и той грамогласно се развика: "Къде ще бъдете за празниците? ООО значи апартамента ви ще бъде празен за 10 дена, ама кога се връщате?" Това много ме подразни, какво му влиза в работата къде ще ходя та и се разкрещял на терасата!!! Такова чудо и в родния ми град не е имало, ужасни хора бяха тези!!!

Таттяна, ти изби рибата с тая бабетка!

Аз обаЧе не разбрах дали за колоритни или за любопитни комшии си говорим. Та ако е за колоритни, имаме един съсед, който в продължение на няколко месеца си строи барака в двора. Аз не съм си Често в къщи през деня, но ми се струва Че той не работи и се беше посветил изцяло на строежа на бараката. Нямаше знаЧение дали е 2:00 Часа след обяд или 22:00 веЧерта, непрекъснто вдигаше шум, празник, делник, събота, неделя... Мъжът ми го заподозря Че строи мавзолей, но накрая се оказа Че това е сауна. И за мое щастие най-сетне я завърши. Та стоя си аз от ония дни на терасата, навънка не знам колко градуса, но опредлено някъде под нулата, вратата на бараката се отваря с гръм и трясък и от там изкаЧа съседа Чисто гол. Аз гледам ей така  , хем се стреснах, хем студено, пък гол мъж изкаЧа, хем малко конфузно ми стана. Нямаше как да не го забележа, даже нямаше как да се направя Че не го забелязвам, защото действието се разви тоЧно пред нашата ограда, а той и лампа си беше светнал... На него обаЧе не му стана никак конфузно и дори останах с впеЧатление Че му е приятно да се разхожда гол пред съседите си защото запоЧна да се развърта много демонстративно, след това пак си влезна в сауната, но остави вратата отворена, тя пък гледа тоЧно към нас, тъй Че пак не ми спести гледката на голото си дупе. Та така, не знам дали този е колоритен, но определено не съм имала подобни съседи досега. 

моите съседи не са проклети, но и те се оплакват, че гадината лае. добре, че нямаме асосиейшън, та направо на мен ми дуднат. ми лае, какво да направя? куче е. учих го да пее или поне говори, ама тъпичък ни е и не възприема и си знае неговата - лае, та лае...
иначе колоритни съседи нямам, само тъпи. чак ми е скучно да ги обсъждам по форумите  ...

Страхотно, не очаквах толкова бърза реакция.
Тук в България това е хоби на пенсионерите предимно.
Когато се преместих, комшиите умряха от любопитство коя съм, какво правя,къде ходя?
Перденцата на прозореца трепваха издайнически, или като не може добре да рзбере какво става, излиза на стълбите с перушина и се прави че чисти несъществуващи паяжини. Разправяха ми, че една комшийка, която излизала много рано и чувала как клюкарката я дебне зад вратата, една сутрин минавайки покрай апартамента на това неспящо ЦРУ от 1-вия етаж, залепила дъвка на шпионката на бабата и тя веднага изкочила да се кара.
Аз разбрах пак от комшии как ме е обсъждала бабата, която аз не познавах. Опитвам се да не създавам контакти много, защото любопитството на някои хора минава нормалните граници.
Затова ми е интересно да разбера има ли такива "елементи" и навън и до каква степен си позволяват да се месят в живота на съседа? Вероятно е въпрос и на манталитет, защото четох че за англичаните това е абсурд.

  Жените от Сенегал и Кот Д'ивоар се носят така- винаги много пъстри, 'забелязващи се' и наистина красиви жени.
  А по въпроса-имам много скучни комшии- никакъв колорит или клюкарлък. Всеки си живее в апартамента, уединен и никoй на никого не обръща внимание, освен някой друг поздрав ако се срещнем по стълбището. Което за мен е 

Живеем в къща, кварталчето ни е много малко и доста усамотено (общо около стотина души население). Около нас няма много съседи, едната къща отдясно се продава и е празна от месеци. Повечето хора са много любопитни, но някак си само за себе си, без да прекрачват границите на позволеното, освен ако ти не им разрешиш.
Та, ние нямаме колоритни съседи, но затова пък имаме колоритни съседски кучета и котки, които се разхождат из двора ни необезпокоявани  Тук къщите нямат огради и дворовете са абсолютно отворени. Веднъж даже намерихме съседската котка в спалнята спяща в леглото  Беше влязла през прозореца, докато ни нямаше няколко дни.

Точно както и при нас. Най-много някоя комшийска котка да се обърка да влезе вкъщи.

Татяна, от вчера ме гризе любопитството, няма как да не попитам. Откъде знаеш, че 82 годишната бабка е лезбийка? Видяла си я в любовен транс или? 

Колоритни съседи нямаме, клюкари - също.
Всеки си живее живота.

Мистик, Татяна каза, че бабата сама е дала "отчет" за сексуалните си наклонности.

О, пропуснала съм, пардон. 

Доста са ни не-колоритни съседите.
Възрастните по всяка вероятност обсъждат и си предават информация през оградите, но младите сме доста незаинтересовани един от друг, пазим си прайвъсито, поздравяваме се, мъжът ми има и приятели от детството, на които може да звънне и да помогнат, ако например имаме преместване или нещо такова. Знам имената само на 2те ни съседки по къща, приятни жени, пенсионирки, понякога ми оставят торбички на оградата с плодове или зеленчуци от градините им.
Приятни хора. На цялата ни улица цари гробна тишина и не се виждат никакви хора.

И при нас е скука по комшийски. Хем на 4 етажа от по два апартамента сме се събрали от кол и въже- половината Европа има представители- италианци, турци, руснаци, германци (източни и западни ) и аз българчето, обаче всички са понемчени до крайност в това отношение Нито се интересуват от житието и битието на комшиите, нито се карат на високи децибели, нито изпадат в други интересни крайности. Здравей-здрасти по стълбите, Как си?- гут (естествено, то остава да кажеш на комшията, че не ти е гут ) и това е. Не се оплаквам обаче в никакъв случай, защото 23 години от живота си съм живяла в тесни и задушевни комшийски отношения с всичките му екстри , дори до 14-15 годишна си мислех, че това е нормалното състояние. Установявам, че за десет години така близост не ми е залипсвала, няма и да ми долипсва. От някои не можех да се оплача, но други много ме натоварваха с любопитсвото и колоритизма си, така че сега ми е по-добре

Не се съмнявай в това, справяме се  Такава сага не е за изпускане 

И при нас няма кой-знае-колко колоритни съседи  Най-колоритното преживяване с тях е покрай това, че на съседната къща бойлерите и соларните колектори са на покрива на нашата къща  и когато нещо им се развали, опъват стълба пред прозореца на спалнята и от там се катерят. От другаде не можело... Няма да забравя какъв шок изживях първите седмици след преместването ни в настоящия дом - мъжът ми в командировка, а някакъв непознат се катери пред спалнята ми  толкова се ядосах, че ги заплаших, че, ако още веднъж се качат без да ме предупредят, викам полиция... след което наистина ме предупреждаваха, звъняха ми в 6 сутринта с предупреждение... Но сега сме в добри отношения 


В Ерусалим обаче има такива квартали, в които съседите влизат свободно в къщата ти, викат те през прозореца, за да ти помахнат и кажат "Здрасти", знаят ти роднините до трето коляно и пр. 

Живея на хубаво място-тихо,удобно,но близо до центъра на града.От едната страна на улицата е двореца на Кралицата,от другата е плувен басейн.Като се изключи шума от въртолета, с който Височеството ходи всеки уикенд на езда по брега и мегафона на кортовете по тенис,които са наблизо ми харесва да живея тук.Съседите ми са все...как да кажа,тези срещу нас имат галерия за модерно изкуство в Амстердам и накъде из Италия и почти не ги виждам,но когато са тук си правят оргии с групов секс,понякога на балкона в малките часове (лятото).Имат един далматинец,който понякога лае,но знам ли,може и той да участва в програмите им.Съседите под нас са някакви пътешественици, имат туристическа агенция и обикалят света,имат няколко къщи и тях също не ги виждам често.Под нас има една двойка професори по немски и холандски,пишат речници и често се засичаме,когато си разхождат кученцето.Имам една фръц-пръц съседка, която в началото не искаше да ме пуска да влизам във входа и все ме питаше при кого отивам.Като и казах,че съм съпруга на добре познатия и съсед ме застреля с "Този господин не е женен."После веднъж и бяха пуснали едно писмо в нашта кутия и аз и звъннах,за да и го дам.Оттогава е много любезна,даже ме покани на сутрешно кафе,ама аз не отидох.Мъжът и е нещо си там в Ротари клуб и веднъж на един концерт не го познах-идва при мен и ме пита къде е сина ми,кой го гледа сега.Тъкмо щах да го питам откъде знае,че имам син,че и името му беше запомнил, ама се появи колоритната му жена,та го познах кой е.То като виждаш някого предимно с дрехи за разходката на кучето или сутрешен джогинг като се облече в смокинг все едно е друг човек.
На първия етаж живее един клюкар,който свири на саксофон в един оркестър.Когато родих се обади,че искал да дйде да види бебето с жена си.Така се запознахме,после разбрах,че те са се запознали преди около 40 години на почивка в България и знаеха доста за страната, а и познаваха един българин,който дава уроци по саксофон тук.От него явно доста са научили за мен,понеже понякога ми задават въпроси за кариерата ми,които няма как да питат без да ме познават от Бг.Имам и една съседка с три внучета,която също няколко пъти ме покани на кафе с детето,да си играят,ама по-скоро беше да ме опознае.Не е лоша жена,праща ми картички за празниците и аз и отвръщам със същото.
А,инан и двама женени хомосексуалисти за съседи.Очаквах нещо по-засукано, а те двама скучни дядовци,ама единия е наистина много хубав.Ако не знаех нямаше никога да си помисля,че са хомо.Изглеждат съвсем обикновено.
Всичките ми съседи са много възпитани хора и ако кажа,че не ми е приятно или не искам да отговоря на някой въпрос се съобразяват и не нахалстват.Аз ги намирам за доста колоритни,но по-важно е,че са разбрани и са лесни за съжителстване.Най-важното за мен е,че нямат нищо против да репетирам у дома,даже ми се радват,казват,че им харесва.

  Menta, не знам да се смея ли или да ти съчувствам. 
 Сега от дистанция на времето, предполагам и ти го приемаш от към веселата му страна, но си представям какво ти е, когато ти е кукнал на прозореца комшията 
Добре, че сте сключили примирие 

Алба, вече е за смях, разбира се  А и се научих да не отварям широко прозореца сутрин (въпреки че спалнята е с източно изложение и е приятно да започваш деня с изгряващото слънце), особено, ако съм с пижама или нощница, които са... нескромни  Но тогава не го знаех

Вяра, zагриzа ме любопитството  На голия съсед има ли поне какво да му се гледа откъм телосложение, природни дадености? На твое място също бих се сконфуzила, но иначе ситуацията си е zа смях 

kartinka, беz думи. На теб определено не ти е скучно.

Много забавна темичка
Ще следя с интерес,аз нямам колоритни съседи,живея в кооперация на три етажа и в момента само ние сме наематели,нямаме съседи

Котарана, да си призная Честно, съседът го бива като гледка.    Но отвори ли си устата, забравяш за гледката. Така грубо говори на приятелката си в двора, подвиква и, винаги на висок тон и със скандалджийска нотка, Че като го Чуя, ми се отщява да го виждам. Деликатните уши на мъжа ми пък се дразнят Че говорел с някакъв ужасен провинциален акцент. 

Мента, твоята слуЧка ми припомниха за разни мои преживявания. Когато живеехме в кооперация, обитавахме мансарден апартамент от тези с прозорци на таваните, много романтиЧно. Една сутрин, бързайки за работа, влизам в спалнята, в движение се съблиЧам и търся да си облека бельо, когато изведнъж виждам Че някакъв се е залепил буквално на прозореца и втренЧено ме наблюдава. Честна дума, не знам как не полуЧих инфаркт тогава. Ужасно се стреснах и уплаших защото последното което оЧаквах беше да ми се показват мъже от небето. Онзи обаЧе никак не се смути, не стига Че продължи да наблюдава, ами и втори се появи.  В централните квартали тук пространството е малко, кооперациите са буквално залепени една за друга и тия явно се бяха покатерили да опряват антените на съседната кооперация, но как и защо се озоваха на нашия прозорец и до ден днешен не знам. Преживях голям шок и дълго време сутрин като ставах първо оглеждах небето за мъже.

А пък когато живеехме в Мюнхен бях заподозряла Че в кооперацията живее сексуален маняк или поне фетишист защото ми откаднаха много избирателно няколко Чифта бикини от общото помещение за сушене. Имаше много други неща сред прането, които Човек би могъл по-лесно да ползва, но тоЧно гащите ми липсваха, всиЧко друго си стоеше.

сетих се за един колоритен съсед/украинец/  . дори бяхме близки  , а с жена му/също украинка, от тия дето ни свиха газта  / и до ден днешен тук ми е единственото другарче.
та една прекрасна сутрин, в усмъртително тихото ни и почти умряло село, където никога , нищо не се случва и повод за диалог сред майките, чакащи децата си пред училището са намаленията в магазина ни, пристигат едни такива, униформени, скачат от няколко коли и обикалят една от къщите/от тези, в редичка, общинските/.
аз кротко си седя, чакам си детето и гледам патките в канала. така се изблещих като видях полицията и то , о, небесни светила, пред дома на моята приятелка - украинката.
брех, викам, що стана....
изскочиха/леле, ама какви са им хубави тия , униформените тук, баш на бат Бойко го докарват  на вид на изглед/ и обградиха всичко, след малко, украинецът , добре опакован в белезници го отведоха....
аз, не че съм клюкарка, ама така, от братска солидарност/вечна дружба, вечна дружба  /, хващам детето и на бегом да разузная какво стана.
оказа се нашият мил украинец, че е в  America's Most Wanted, за двойно убийство издирван, ето и линк:
http://search.publicrecords.net/detail.php?id=23976
http://www.amw.com/fugitives/capture.cfm?id=23976
понастоящем, експортиран. преди мисля, около 2 месеца за съд в америка...
жена му продължава да ми е приятелка....
в селото животът продължава все така монотонно да си тече, дори каналите замръзнаха....
ами толкова колоритност от наше село .

При нас също е много анонимно всичко.Живея с една кооперация от 14 апарт. и има само 3 сем. чужденци.Но има 3 сем. австрийци, който са големи клюкари. На едната фамилия обувките седят в мазата( много хубави светли и добре спретнати помещения) и хладилника и фризера.Та те са 5 човека и не може да се покажеш в коридора и да не срещнеш някой от тях.И така знаят всичко.
И една история достойна за сапунен сериал.
На детската площадка пред блока се запознах с едно момиче което се оказа и тя съседка.Та от дума на дума ми разказа някой неща.Та тя живее при свекърва си на долния етаж. Женане е за единия и син и от него има едно дете и чака трето.Първото и дете е от бившото, за което майка и много държала да се оженят.Но тя не искала и не разбирала защо толкова майка и настоява за него докато не ги хванала заедно в леглото Та майка и се разделила с баща й и заживяла с гаджето. Те били общо 5 деца и бащата нещо се усъмнил и направил тестове за бащинство и се оказало че само едно било от него. Та след като се запознала с мъжа си сестра и дошла на гости и се залюбила с брат му. И те се нанесли при свекито имат и дете. А свекито имала идве котки. Та моята приятелка (познаваме се вече 2 год.) живееше в едни апартамент от три стаи( детска,спалня,хол,трапезария и кухня) заедно с мъж,свеки,2 котки,3 деца,сестра,мъжа и децата на сестрата.Та затова тя постоянно беше на площадката и така се запознахме  А третото дете го роди на спалнята на свекито  и сега си имат и четвърто

  Вярно ли е всичко това???   

  Mentha   

Съни, историята трябваше да завършва със скица на родословното им дърво  , защото в един момент се губи връзката кой на кого какъв е  , интересно те как се оправят.

Sunny,три пъти четох историята,за да разбера кой на кого какъв е.Ама  е интересно.

Eee, вашите съседи са къде-къде по-интересни от моите... нашите са едни такива постнички...

Вярно е всичко Дори имаше и още ама това е съкратеното най - най - 
Имам още един приятел, който го познавам от 15 г. и той в такива завъртяни истории се забърква, че  Тези двамата са достойни за филмиране на живота им.

  На теб изобщо не ти е скучно........ 
  kartinka, и аз не я схванах от първият път.   

Да се разпиша и аз 
Не ми е скучно никак с комшиите.

В нашата кооперация над нас живее младо семейство, професионален музикант с жена си, тоест всяка вечер и през уикенда кънти джаз на ниво. Имат и пиано освен електронни инструменти, та картинката е пълна. Поне свири хубаво, не ме притеснява.
Правят секс само събота вечер ... ами няма как да не го знам, че много им скърца леглото. Мъжът хърка повече от ужасно, направо кънти в нашата спалня.
Но иначе са много готини и възпитани, не може да им се отрече.

Отстрани на музиканта живеят цяло семейство луди. Родители, син и дъщеря в пубертета. Поне по 5 дни в седмицата всяка вечер има мощни скандали, които завършват като я синът, я дъщерята, я майката изхвърчат по пижама, търчейки по стълбите и изчезвайки незнайно къде  Първо много се притеснявах, като ги чувах, защото изглеждаше, че всяка вечер колят някой ... но пък всички все живи и здрави се оказват .. пък и дори весели и усмихнати. Миналия месец смениха кухнята, старата я изнесоха потрошена  Явно и на карабиниерите им е омръзнало да идват вече, то все едно и също. Мъжът ми е на страната на бащата  , казва, че бил мъченик ... защото като започнат да се карат и бият, се чува че някой крещи по телефона на бащата да дойде веднага от работа .... че щяло да стане страшно.
Мога много да разказвам за тях 

В апартамента отстрани живеят младо семейство сицилианци, за които нормалния говор означава крещене на дълбок сицилиански диалект. Ами ща не ща, разбирам всичко вече, то си се чува. Разговорите завършват на стълбищната площадка на същия висок тон, особено с роднини, които идват за рутинната визита в събота сутрин и си отиват в събота вечер. Имам чувството, че повечето време стоят по стълбищата да се посрещат, изпращат, целуват и крещят  Много ми е смешна мацката, все притичва по пижама нагоре-надолу по етажите с тави и тенджери в ръка, особено вечер, защото на долния етаж живее сестра й.

Под нас живеят други сицилианци, по-точно сестрата на горната с мъжа си. Никога не съм ги чувала да шумят. Много учтиви.

Имаме си и индийци, никога не разбрах точно колко са, това, което мога да кажа със сигурност е, че са много. 

Имаме и едно семейство Тиквови (Дзукки), за които цялото село говори, че носят лош късмет. Според мен няма такова нещо, ама знае ли човек, всички са убедени ... съветват ме да "заключвам" пръсти, като видя големия или малкия Тиквичко (синовете), а пък ако са двамата заедно, ужас ...  а на мен ми е просто все едно. Даже ако ги видел мъж, и то заедно двамата, трябвало да се хване за ... абе луда работа ..... а от големи хора го чувам.

90% от семействата в кооперацията имат пудели, някои имат и по 2 пудела. Сега като е студено, пуделите носят пуловерчета.

Имаме си и арабско семейство с малки деца, много са учтиви. Мъжът ми обича да се спира да говори с момченцето. Успял да го убеди, заедно със собственика на 2 от многото пудели, че пуделите всъщност са овчици. Детето още вярва.

Аз съм споделяла за някои от моите съседи тук, но пак да си кажа.  
Имам турци съседи, като мъжът има две жени. Едната е до нас, а другата на 5 минути от нас. Двете са първи приятелки (или поне бяха....), докато тя не замина преди 2 години в Турция на почивка. Върна се и след няколко дена забелязахме 3 куфара пред вратата, но той си продължи да си живее до нас. Даже бях забравила за историята, когато неговата племенница, живееща през 2 къщи, не ме попита дали не съм виждала любовницата му, която идвала през цялото време, докато съседката е била в Турция.   Трябвало доказателства дали много е идвала или малко, за да се вземе решение в семейството какво да го правят. Явно, не ставам за клюкарка, защото при напълно отворени пердета не бях забелязала никого.
Съседът си е тук, изнася концерти на техният типичен инструмент, но май жените са скарани. Сега мойта съседка се е сдушила с майката на племенницата.

А отзад имаме съсед нудист, който отглежда дете нудистче. По принцип не ми пречи, ама като тръгне да си оправя антената  

само едната съседка е за отбелязване  -  на 80 година, самотна... и не спира да говори -  бързаш, не бързаш 15 мин пред вратата се стои, понеже не може да излезеш нявън без тя да не си "изхвърля буклука" точно в този момент
нооооооооооо ... дойде зимата и вече не се стои по 15 мин на минусови температури и сега привиква мъжо на всеки десетина дена, че все нещо е развалено и той се връща с по няколко истории от миналото и, но поне се установи, че не е сам, а съседа и от ляво и той и "помагал" много и то често

Нашите комшии са всякакви. Под нас обаче са най-шумните, де се провикват от една стая в друга до 12-1 през нощта, не могат да станат и да се съберат да говорят в едно помещение, цирк! Децата им сутрин едвамс е будят с викове, ами то не енормално да се ляга толкова късно.
На 31.12 от 10 сутринта пък започваха да прииждат във входа ни непознати лица- явно гости на съседите от другите етажи с манджите в тави и купи, да изпращат старата година. Ами да, така са италианците, особено тук, в Сицилия са ужасни с това ядене, първата година когато дойдох на 1.01 бяхме от обяда та и до вечера  останахме у една братовчедка на мъжо. Оттогава се реши да кажем Не на тези уморителни тъпи събирания. Направо се уплаших, самос векито бе ухилена и доволна, сега скучаела само четиримата с детето, ами къде да се понесем с малакат щерка, тя акъл има ли тая 82 -годишна ненаяла се и неспряла да се забавлява жена?
Комшийката пък отсреща е много добра жена, само дето в началото сефте  като я видях  бе на входната врата на апартамента си- да чака пода да се изсушал. Разбрах, че и е навик всеки ден мие пода тая жена, отвътре- навън минава и като стигне на вратата стои като куку на течението и пуши цигара, тръскайки пепелта в шепата си, интересно ми е дали и в нея изгася фаса Комшиите до нас пък все се карат, мъжа е луд за вързване, все прави нещо за входа с парите де се събират от живущите, я боядисва, я жици завива, Ленински съботници си организирват с другите скучаещи явно чичковци- пенсионери. Решиха по едно време да занимават с простотиите си и мъжо, едвам се оттървахме частично, не може да не участваме. Е , хубаво е, че се грижат за блока, където живеем всички, но на моменти тия старчета прекаляват!
От прозореца всеки ден гледам как до обяд млади булки тупат пътеки, чаршафи и какво ли не и мият стъкла ли било, первази. Други интереси нямат ли не знам, на всичкото отгоре се " хвалят", като говорим, че били само с 8 клас образование, тук са масово така, и то хора, родени, 60-те, 70-те години. Ужас, ви казвам! Комшийката отдолу пък, гръмогласната често ме гледа като простирам и все ме пита тия или ония гащи и сутиени дали не са от този или от онзи магазин. Иначе и  тя е готина като човек. Хубави хора, ама простички и нахалнички на моменти, ама що да сторим, врата до врата сме, мир да има, смешно да става.

  просто няма да гледаш... антената

Това ме подсеща за хазяйката ни, която иначе е свестна жена, обаче при сключването на последния ни договор с нея трябваше да отиде само мъжът ми (вече като сме женени, няма нужда двамата да се подписваме), но аз реших да му правя компания все пак... Не стига, че беше поканен в 9:30 вечерта, ами тя го/ни посрещна по нощница  Той, милия, се чудеше какво става, дали не сме объркали адреса 

В Сицилия и аз искам да се порадвам на съседите 

Нашите северни съседи, май, ряпа ядат пред италианските.

     до болка позната гледка, типична за юга   
  А малките улички с приземните етажи, където се влиза от пътя в спалнята и редовна гледка е кво си правят вътре собствениците    .........страхотен колорит, които трябва да се види   

Много колоритен разказ, смях се с глас, особено като си представям пуделите

Разкази да искаш, тук никога не е скучно, изобщо не съжалявам, че сменихме апартамента.  А като се нанасяхме, домоуправителя (и той сицилианец естествено) ни каза, че ще ни е много скучно, защото в блока никога нищо не се случва.  баси лъжеца, такава веселба е 

Точно в момента голям бой настава на горния етаж, естествено, говоря за комшиите скандалджии. Вижда се в колко часа пиша.

А, и да не забравя, за тези които не ме познават, не живеем в сицилия, а доста на север. 

mama mia

И аз смях с глас

В ляво - германци, в дясно - германци, над нас - германци, под нас - поляци, но от 20 г. в Германия. Скука един вид, но запис, защото темата е много свежа.
Иначе старите ми съседи бяха колорит. Обличаха нещо различно от спално/долно бельо единствено в неделя. За литургията в черквата, естествено .

Момичета, не съм се смяла отдавна така. Тази темичка можем да си я препрочитаме за оправяне на настроението.
Картинка, тази история си е цял сюжет за филм.
И италианските съседи са опасна работа. Ама те като са само с 8-ми клас, какво работят?

Ами не работят и махат парцали и черпаци из дома или са помощници де метат отрязани коси при фризъори, или карат курсове регионални за такива или за грим, комшийката под нас сега изкара безпалтен пак такъв по информатика начален. Като се кандидатства с тест за такива курсове професионални тия с осми клас не могат да влязат навсякъде. Интересното е, че не си правят проблем, даже са си все наперени, с пресни прически и наконтени, със самочувствие. А бе курсове, да види д.пе вятър са, тук е ад с работата. И аз изкарах един, от там си анмерих поне дружки!
Забравих да ви кажа за комшията де все се кара с жена си. Тоя човек все ползва асансъора и тръшка вратата му, което те изнервя до безкрай. На моменти с мъжо се чудим дали не е суперсклерозирал, та се връща веднага, дори не е слезнал явно на партера, качва се след секунди, оставя отворена  врататата на асансъора , влиза за секунда у дома си и пак с гръм и трясък слиза долу- може да тръгва за нейде , после като е на партера да се чуди накъде отива, та се връща да пита жена си хихихи, нямаме друго обяснения, редовно е така. Или жена му се качва сама, после той след минутка, после пак навън, голем смех. Аз да не мислите, че слухтя аххаха, просто влизаме направо в хола си, ебз коридор сме и се чува всичко, щеш не щеш. Комшията говори яко на диалект, със стиснати зъби произношение и не му разбирам почти нищо. При вас говорят ли някои неразбираемо почти?

Аа забраваих да допълня какво сами разкасзвали по повод на останалите само с осми клас- навремето, до скоро де, не знам, севернячките тук да кажат дали го няма още това явлени...та на север главно много не си слагали на сърце ученето, предпочитали веднага да почнат работа в някоя фабрика, по-дорбе да печелят, отколкото да " губят " време за учене. Не знам дали не е версия на южняците тук, нали на север е голямата индустрия, но не съм се захващала да ги питам тук пък защо са с осми клас масово.
Но явно доста се отклоних от темата, пардон!

В България имах съсед, който родом беше, мисля, от с. Трън... - от най-шопската част в околностите на София. Аз съм си софиянка, т.е. шопите не би трябвало да ми правят впечатление, но този човек никога не го разбирах какво казва... все кимах и отговарях "Да, да...", без да знам какво ме пита 

В Израел има много хора, на които не би могло да им се разбере какво казват, но, за моя радост, не са ми в махалата 

В София имаме, аз съм я кръстила КГБ, не е лоша жената, но е страшна досада 

И тук, в Брюксел имаме, тук са ЦРУ, на първия етаж, перденцето е все тяхно и нищо не изпускат. И са лоши - бяхме паркирали колата пред гаража им веднъж (в който има само багаж), понеже Криско беше заспал, само да го пренесе мъжът ми горе и веднага се бяха обадили на полицията и ни друснаха 200 евро глоба. Злобари 

Имаме и друг колорит, разградски  апартаментът  срещу нас приюти невероятно бесни селяни, в лошия смисъл на думата  Уникални са просто, мога да пиша романи за изцепките им 

говорят и още как. 
  Тук трудно говорят италиански (не генерализирам    ) и редовно в магазина като кажа: ''един хляб'', трябва да го повторя. 
  И за ученето подкрепям. Нали често се казва, че Италия е от Рим нагоре.   

В същото положение бях с бабата на моя приятелка,     която беше от село до Монтана, към сръбската граница. От време на време спираше да говори и ме гледаше учудено, при което се усещах, че май ме пита нещо 

Ааа, аз знам, че в Неаполитанско и из Сицилия има доста стари хора де не знаят италиански, а само емстните си диалекти, а те са без брой, дори всякос ело има диалект и манджи де в съседство ги нямат! Мъжо има една леля по бащина линия, та не се откланям баш сега от темата, защото ние комшийка от съседния вход, ами разбирам я със зор, доста е възрастна, към 90-те, била от еднос ело баш навиоско сред централните чукари на Сицилия, минахме през там лятото на път за южния бряг на ваканция, която излезе супермизерна, направо се уплаших, България е лукс и то по-евтнин от тукашните псевдоваканционни селища.