Кога и как е най-правилно да кажа на 6 годишното си момченце, че е осиновено?

Момичета, припомнихте ми една ситуация от преди... няколко години. Борко беше вероятно около 6-годишен. Много искаше да му купя нещо, или да го пусна някъде /вече съм забравила повода/. Пита ме може ли, аз отказвам, естествено обяснявайки защо не може. При което той едновременно тъжен и в отчаян опит да получи желаното решава да ме изманипулира "Ако си ми майка, ще ми го купиш!" На което аз съвсем спонтанно /без изобщо да се замислям и да имам време да преценя дали това е правилната реакция/ казвам "Не съм ти майка". Детето спря и се втренчи в мен и в недоумение попита:
"Ами какво си ми?"
/моят отговор беше безумен/: "Баща".
"Аз мислех, че бащите са само мъже  "... И Борко се отдалечи в дълбок размисъл, забравил напълно какво е искал да му купя.
Няколко дни по-късно по повод друго искане разговорът започна по подобен начин:
"Ако си ми майка..., не ако си ми баща, може ли?"
"Еее, казах аз - няма как да съм ти баща, макар да ми се налага да играя и тази роля"
"Добре де - детето беше тотално объркано - ако си ми роднина...  "
"Ами не съм ти роднина, нямаме кръвна връзка..." - и той пак се оттегли за размисъл.
След още няколко дни - подобна ситуация.
"МАМО, няма значение, че не си ми роднина, но МОЛЯ ТЕ, НАЛИ СИ МИ НАЙ-ДОБРАТА ПРИЯТЕЛКА и МЕ ОБИЧАШ МНОГО-МНОГО, купи ми... А пък и ДА ЗНАЕШ, че КАКВОТО И ДА СИ ПРИКАЗВАШ, аз знам, че ТИ СИ МИ МАЙКА!"

Познайте, дали получи желаната играчка 
Голям е манипулатор 

Аз не съм осиновила дете,но казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на хората,който са го направили Знам какво изпитват децата когато живеят в домовете и пансионите,защото имах допир с тези институции Много тъжно,много кофти.Посещавала съм и дом в кото децата са съвсем мъни4ки...мъни4ки но знаеха 4е са ИЗОСТАВЕНИ и само една прегръдка им е нужна.После живота ме срещна с най-добрата ми приятелка,коато знам 4е е осиновена,но милат тя не знаеше.Осиновителят и по4ина...след него осиновителката по4ина,нейната слъпа май4ица..
Намериха се едни тъпаци,взели 4е и казали 4е била осиновена,а тя не вярва...Идва и пита мен дали знам нещо..Божееееее сърце не ми даваше да я наранявам,тя умираше за родителите си... И така,мина време,по нейни думи не я интересува дали е осиновена,ве4е тя има собствено дете..знам 4е мисли и се сеща..но защо аз трябва да и казвам какво съм 4ула...майка и лека и пръст беше НЕВЕРОЯТНА ЖЕНА

 

Дефи, при мен се получи сходна ситуация. От около месец насам малкият - вече на 3,5 години (също голям манипулатор между другото) като направи някоя беля или се прави на ударен и не чува, а аз взема та му се скарам, започва с един жален милен гласец: "сега защо ми се сърдиш като не моя мама". Първият път, признавам, си глътнах граматиката (до сега не съм му казвала, че не съм му майка, а просто че са ни дали най-доброто дете на света - обаче кой, къде и как ни го е дал, все още не съм разяснявала). Та доста се шокирах от връзката, която сам си беше направил и отминах с мълчание репликата. Когато вторият път в подобна ситуация ми повтори изречението, ме напуши на смях и го попитах защо не съм му майка (просто исках да видя неговата логика), ми отговори "защото моята мама е винаги усмихната" (признавам, стана ми кофти, че може напоследък съм започнала по-честичко да повишавам тон). При поредният път обаче след упорито мрънкане за нещо, викнах, че няма да му го дам и се започна. "Ой, пак ми се караш като не моя мама". Ами изтряскаха ми бушоните и аз като Дефи, без да се замисля, изцепих "ами не съм ти майка". Та тогава се започна едно "ой, горкичкият аз, какво ще правя сега, кой ще ми бъде майка". Прегръщахме се, целувахме се и си обяснявахме, че мама винаги ще му бъде мама и че винаги ще го обича, дори и да не му дава еди си какво там.
Не знам, може би сбърках, може би изпуснах момента да му представя ситуацията, но познавайки си детето, прецених, че това не е подходящия момент да насветлвам ситуацията докрай. Карам с малки стъпки и бавно, но въпреки всичко явно нещо започва да му остава в главата. Защото преди няколко дни в някакъв разговор ми изтърси "когато не си била моя мама, много си плакала и тогава Х (неговият кръстник) ме донесъл и си престанала да плачеш". Явно съм го подценявала като съм си мислела, че на 3,5 години кой знае какво не разбира. А дали може да помни нещо от институцията като го взехме, все пак беше едва на 40 дена...
Определено на нас ни е по-трудно да пречупим бариерите, отколкото на тях.

Аз мисля, че той е още във възрастта, когато "помнят"събитията около раждането си, дори никой нищо да не им е казал. Мисля си , че просто "знаят", дори и да не го изразяват.Дори и да сте го взели на 3 дни.За тях е нещо нормално да знаят и да изразяват това по свой начин.После забравят за тези си усещания, "знания"

Айстенок, много си права!

Моето момче когато беше на около 4 години и говорехме по темата наистина "помнеше". Имаше неща, свързани с родилния дом и пренасянето му в ДМСГ, които той много образно ми описваше, както и страха и ужаса, които е преживял. Сега вече не говорим за това. Имам чувството, че "забрави", или по скоро зарови тези си спомени много надълбоко в паметта. Напоследък основно говорим за самия процес на раждането и въобще появата на бебетата в коремчето, но няма и следа от ужаса, който видях в очите му преди 2 години.

Здравейте момичета
За съжаление в последно време бях много натоварена в службата, а и имах много лични проблеми, но винаги намирах време да прочета вашите мисли, чувства, преживявания, опитност. И искам да изкажа своята най-голяма човешка и майчинска благодарност към вас. Не знам дали можете да си представите колко близки ви чуствам. Аз оглеждах моите мисли във вашите, учих се от вашите болки и радости, така моите ставаха по-леки, а аз по-спокойна и самоуверена. В много отношения съм напълно съгласна с вас, и с това, че за нас е по-трудно да преодолеем собствения си страх да споделим истината за нашите деца със самите тях, отколкото те как ще реагират, научавайки истината за себе си. Да, напълно сте прави, че в удостоверението за раждане на моя син срещу майка пише моето име и срещу моето име пише майка, а не осиновителка. Нашите деца са напълно еднакви с останалите, разликата е само в начина им на раждане. Има родилки и осиновителки, родилките са такива, докато са  в родилния дом, след това те са майки, така както осиновителките са осиновителки в съда, докато трае процедурата, след това те също са вече  майки. Всъщност, мисля че при нас любовта към децата ни трябва да е в двойна доза, както и всичко останало- търпение толерантност, сила и прочие, за да създадем и съхраним една здрава връзка. Защото другите имат кръвната връзка, на която се уповават, за да я заместим ние трябва да изградим една здрава и силна връзка , на основата на тази двойна доза от всичко. Защото най-важното нещо и мисия, която имаме всички ние като майки и родители е да отгледаме и възпитаме истински и достойни хора. Моят син прие учудващо нормално и спокойно разговора, който подхванах. Дори, когато се опитвам да го продължа той ми отговаря: да, знам вече. Оставям го той, когато има въпроси, тогава да задълбочаваме темата, иначе, изглежда че му досаждам.
Всъщност, вие всички сте страхотно мъдри жени, макар и да подозирам, че на години сте по-млади от мен. Освен мъдрост, от вашите думи струи благородство и висока интелигентност не само на ума и на душата. Аз се чувствам истинска щастливка, че ви открих и имам тази специална превилегия да общувам с вас. Това общуване ме зарежда с неподозирано количество сили, спокойствие и самоувереност, които са необходими за всяка една от нас.Благодаря ви от сърце и поклон пред вас.
А сега ще завърша с нещо по-весело от репертоара на моя син. Денят преди Св. Валентин, сутринта ме пита: Мамо, днес влюбеният ден ли е?

Катрин, 

+ 1

 Катрин, видях в твоите думи моите усещания, впечатления, мисли.Чудесно си го написала!

Catrin111, 

И аз съм в отбора на по-големите мами /на години  /

Здравейте.
След като прочетох всички ваши мнения и препоръки искам да споделя и моето лично мнение по този въпрос. Защо трябва да има "специални " разговори в които да посвещаваме децата си че не сме им БР (аз не съм мама а тати).  Например ние си имаме видео касета от изписването от ДМСГД и дъщеря ми до скоро редовно си я преглеждаше поне веднъж седмично.Също така имаме и албум със снимки от периода когато ходехме всеки ден до дома да я виждаме те също редовно се преглеждат по собствена инициатива на малката. Така беше поне до около 8-10 месеца в последно време не се е сещала за тях. Не крием че е осиновена ,но и се стараем да не и "навираме" този факт в лицето. ПРОСТО ТЯ САМА ТРЯБВА ДА УЗРЕЕ ЗА ТОЗИ МОМЕНТ, тоест да навърже всичко казано ,видяно и чуто да го смели главицата и бавно и постепенно.
   За момента мисля че едно " много те обичам" върши много повече работа отколкото всички специални разговори за БМ БТ и тн.
По принцип тука май е женско царство и дано да съм добре дошъл, тъй като темата ми е интересна. Обожавам дъщеря си а за факта че е осиновена честно да ви кажа се сещам много много рядко. Осиновихме я за да я обичаме и подкрепяме и само това.

Извинявам се за спама, ама ме сърби да го напиша...

Ако не бях сигурна, че моят мъж НИКОГА няма да седне да пише по форуми бих се заклела, че предишният пост го е писал той.

Добре дошли на всички мъже тук!

Би ми било много интересно интересно да чета техните мнения.

Много сме говорили тук по този въпрос. Голяма част от пишещите подкрепят мнението за постепенно навлизане в тематиката в зависимост от възрастта - не с разговори, първо с приказки, после и с разговори, когато детето прояви интерес. Но всичко това зависи много от възрастта, на която детето е взето. Например моя го взехме на близо 3 години - с него няма специални разговори, той помни дома, така че не е нужно обяснение. Виж при нас проблемите са от друго естество, но това е друга тема.
Добре дошъл - ние наистина сме се сбрали само жени и мъжете не се задържат много-много тук. Дано ти поостанеш.

Спам не спам - и от мен добре дошъл!

Нашите синове така са "запознати" - със снимки, на които докторката , която се грижила за тях докато мама и тате дойдат да си ги приберат. И това от бебешка възраст. Аз обожавам да разглеждам техни снимки и те също. А въпроса за "коремчето" когато дойде просто казах не от моето. И месеци след това започна едно питане, което постепенно се разширява. На приливи и отливи. Имаше и буря, но явно това е неизбежно. Доббре, че не беше в пубертета, а само в репетицията за пубертет - между 3 и 4 години.