Мечтата за момиченце :)

Винаги съм искала син и Слава Богу мечтата ми се сбъдна. Много се надявам и следващия път отново да е момче (може и близначета  ). Всичките тия неща с розовите роклички, панделчици и приказчици за принцеси и т.н. не са ми в кръвната група.
Щастливите моменти са безброй- от двете чертички на теста, прегледа на 3D, когато му видяхме мъжкото достойнство, първото гушкане след раждането, първата усмивка, първото"мама"... ВСИЧКО

И двамата с мъжът ми искахме момиченце, и го имаме. Аз в началото на бременноста имах някакво усещане, че ще е момче и бях малко разочарована, когато лякарят ми каза, че ще е момиче.

И пак двамата с мъжът ми искаме второто да е момиченце, дано някой ден се сбъдне.
И момче да е, няма да го върнем, най-важното е да са живи и здрави!

Много мил спомен ми е когато я видях за първи път! Не очаквах, че може да е толкова прекрасна. И до ден днешен най-любимата ми нейна снимка е от родилното, когато е едва на час!
Всяко едно действие на детето ми е мило и неповторимо като чувство. Първото "мама", първите стъпки, първите протегнати ръчички за гушкане....и още много, много.

Желая на всички здрави дечица!

ПП. Цеци, ако съдя по темите които пускаш на последък си готова за още едно детенце!

Мъжа ми преди да забременея, честичко казваше, че ако някой ден имаме дете, то ще е момиче. Е, не се оказа прав  . Сбъдна се моето вътрешно усещане, че ще имам син, а сега ми се иска и момиченце. Дано и това да се случи, защото имам усещането, че при следваща бременност отново ще имам момче.

Аз от преди много години си знаех вътрешно, че ще имам момиче.
Когато забременях още с теста си знаех, че е момиче. Минаха първите месеци дойде времето когато бях 5-6м и можеха да видят какво е бебето, но тя се криеше. Двама различни лекари ме прегледаха и ми казаха крие се но май е момче. Бременността ми е планирана, с мъжа ми имаме дълга връзка и пак вътрешно не бях доволна, исках детето но някакси се едно бях излъгана от моето вътрешно аз. Когато станах в 7-мия месец отидох на редовния си профилактичен преглед, влезнах легнах спокойно и лекаря ми каза "Според мен 80% гаранция давам, че детето е момиче". Не мога да ви кажа какво настана в мен, голямо вълнение сърцето ми щеше да се пръсне, в момента в които видях таткото, аз подскачам и дори толкова несвързано му казах ще имаме момиченце. Той беше доста учуден, но и доста заразен с моето вълнение.  За мен това е един от най запомнящите моменти на бременността ми. В деня в който родих и я видях за първи път осъзнах, че имам най хубавото нещо на моя живот дъщеря ми.
Сега и се радвам на всяка нейна стъпка, дума, на всеки неин знак. Благодарна съм, че я имам и тя за нас е най ценното което имаме.  Сутрин понякога баща и става взима я и я дава при мен тя веднага ме целува и започва да ме подканя да ставам. Ето тези моменти не мога да ги заменя с нищо
 Преди бих написала, че искам още една дъщеря сега мога да кажа, че бих се радвала еднакво и за двете. След време се надявам, да мога да изживея още веднъж едно такова щастие  
Пожелавам на всеки да се сбъдне по една такава хубава мечта  

Ние имаме момченце ,незаменимо разбира се, сега очакваме да ни кажат второто какво ще е ,ако е момиченце супер, ако е момченце пак супер,пък ако ни е мерак и трето ще има и четвърто, дай Боже . Само финансите са важни де.

Аз преди още да забременея исках момиченце. Когато вече бебето беше на път, за мен нямаше значение какво ще е. Сега обаче ми е толкова хубаво да имам малко, гушкаво момченце, че искам още едно такова. Е, ако имам момиченце няма да го върна, но си се представям в бъдеще с две момченца.

Най-хуавите ми моменти са, когато на сина ми му се приспи и протяга ръчички да го гушна, когато вляза в стаята и започне да пищи от радост, а съм била само до тоалетна, когато ходим важни-важни за ръка по улиците 

Когато разбрах, че съм бременна се размечтах да е момиче, но понеже толкова го исках, бях сигурна, че няма да стане! И бях права - имам си разкошен младеж, но мечтата за момиченце си остава...

Много, много, много исках второто ми детенце да е момиченце. Сънувала съм я. 
Ако един ден имам трето, няма да има значение полът, както нямаше значение и първия път.

Исках да имам момиченце и имам две надявам се и на третото да връзвам панделки,но живот и здраве каквото дойде няма да го върнем!

Аз също съм момичешка мама
Когато разбрах , че съм бременна , някак отвътре почувствах , че ще е момче , бащата също мислеше , че ще е момче. Но не мога да ви опиша изненадата ни , когато разбрахме , че чакаме момиченце . Аз направо щях да се разплача от щастие . Когато се роди малката ми принцеса и аз и баща и се влщбихме в нея от пръв поглед. винаги съм искала една малка кокетка  с рокличка и панделки  . Сега я имам и искам още една 

Толкова много исках момиче, че изобщо не ми идваше на ум, че може да е момче 
Бях на шестото небе, когато ми казаха-момиче
Да са живи и здрави и момче нямаше да върнем

а пък аз като доста по малка все исках мом4ета-3 на брой,когато решихме да си имаме беб4е и след като забременях все още мислех 4е ще имам мом4е, въпреки 4е вътрешно нещо ми подсказваше 4е ще е моми4е понеже като мислех за имена все женски измилях и така казаха моми4е ще е.първона4ално малко се разо4аровах защото свеки и свекъра искаха мом4е и все 1 ги разо4ароваме,но с времето ве4е не ме интересуваше какво ще е да ми е живо и здраво.сега съм мног щастлива 4е имам моми4е,също много се радвам и се разтапям от вси4ко което прави за първи път и ще си призная 4е много си я гушкам и целувам-оби4ам си я много и ако решим да си имаме второ и пак да е моми4е пак ще съм много щастлива

Първият път много исках и все съм си мислела ,че ще имам момче,но сега съм щастлива,че имам момиченце,а вторият път тайно се надявах пак да е момиченце    и то е 
Таткото искаше вторият път момченце,което е нормално,но като разбра,че ще е татко на две момиченце се успокои,започна курсове за ловджия и е радостен,че няма да му трошат колите 

Ние пък и двамата много искахме  да е момче и дори като разбрахме че ще е момиче бяхме малко тъжни в първия момент.Сега си говорим :Добре че е Момиче 

Не е съвсем така.  Ако пък се решим ще си похваля