Имам ли право да съм обидена и да се сърдя?

  • 8 751
  • 112
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 84
Пускам тази тема, защото се надявам да прочета обективни и безпристрастни мнения, а и
най-вече имам нужда да споделя.

Нещата при мен и приятеля ми не вървят много добре напоследък. Заедно сме от около три години, аз съм на 24, той на 32, не живеем заедно. По принцип не се караме, не си изневеряваме, но за мен  общуването ни е някак си повърхностно, като че ли характерите ни, макар и да не се сблъскват особено, не мога да се докоснат. Няма караници, но го няма това усещане, че съм намерила сродна душа. Той твърди, че ме обича много и не иска да се разделяме.

Но е много пасивен и беучастен. Ето и разни примери:

- 2 месеца имах проблем с парното в моята стая, не беше обезвъздушено и работеха само 2 ребра, а при условие, че баща му е ВиК и парно майстор, той нито веднъж не ми предложи да му платя и да ми помогне. Не сме се познавали и не му било удобно да моли баща си.

- това е другото обидно за мен нещо - макар че сме заедно от толкова време, изобщо не възнамерява да ме запознае с родителите си, а ходим у тях 2 пъти седмично. Извинението му: "Аз почти никога не запознавам приятелките си с тях, просто не държа на тия неща."

- по празниците аз заминах за моя роден град, а той си беше в София, на Нова година беше на купон, но даже не ми звънна да ми честити след полунощ. Аз звъня няколко пъти, никой не отговаря, едва на другия ден по обяд го открих. Извинението му: "Бях се напил много и съм заспал на купона. После си взех такси и се прибрах." Стана ми обидно, защото мои приятелки ми честитиха, а той забравя за мен. Даже още не сме си разменили подаръци, представяте ли си... Не му вървяла работата в последно време, не е добре с парите, та затова...

- и накрая, виждаме се само 2 пъти в седмицата. ПРизнавам, че това ме удовлетворяваше  в началото - имах време за лекции, за себе си, бях на 21-22. Но нещата се промениха, промених се аз, вече съм на 24, работя, нуждите ми се промениха... Писна ми да съм сама - прибирам се у нас сама, ям сама, гледам ТВ сама, спя сама, ходя на работа сама... А и зимата ме потиска - мрачно, рано се стъмва, студено... Той като чу, че недоволствам, предложи да се виждаме по-често, но по тона му си личеше, че не иска особено. Ние наистина не живеем близо един до друг, пък и той е свикнал да си стои у тях, да играе комп. игри. Дефакто той прекрава много повече време в игри, отколкото с мен...

Какво е вашето мнение? Имам ли право да се чувствам наранена? Или съм прекалено чувствителна? От доста време се съмнявам, че го обичам, навикът наистина си каза думата, а и поведението му ме отблъсква. Съмнявам се дали и той ме обича наистина. Благодаря ви!!! Simple Smile

# 1
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Имаш право да си наранена, да. Но имаш и пълното основание да покажеш на човека пътя, защото от прочетеното поне на мен ми се стори, че той не държи особено на връзката ви, да не кажа, че почти няма чувства ...

# 2
  • София
  • Мнения: 1 343
Не смятам,че е нормално мъж на 32г да се държи като пубер,без ясни представи за бъдещето ви!Смятам,че е дошъл момента,в който трябва да седнеш и да говориш с него за общото ви бъдеще!Мисля,че ако досега сте прекарвали повече време заедно,отдавна нямаше да имате връзка!

# 3
  • Мнения: 127
Имаш право да си наранена, да. Но имаш и пълното основание да покажеш на човека пътя, защото от прочетеното поне на мен ми се стори, че той не държи особено на връзката ви, да не кажа, че почти няма чувства ...

Подкрепям това мнение. Не си губи времето.

# 4
  • Мнения: 474
И аз мисля, че е време да поговорите за бъдещето ви заедно...

# 5
  • София
  • Мнения: 84
Не знам, хора, той твръди, че ме обича и не ще и да чуе за раздяла. А същевременно го няма до мен, не ми е опора, няма никакви приятни изненади. Никога не ме е обиждал, верен ми е, винаги ме взима и връща до нас с колата, т.е. не ми казва: "Вземи си едно такси, к`во толкова", грижа го е за мен все пак... Просто чувствата ми охладняха много, струва ми се, че и неговите, явно не го осъзнава...

# 6
  • Мнения: 474
Значи той просто не е човека който търсиш!
П.С. А ти искаш ли раздяла?

# 7
  • Варна
  • Мнения: 383
не се обиждаой , но щом това сега ти тежи  какво ще стане след 2-5-10 години?
можеш ли да живееш така?
ама той те обичал-ами хубаво, ама не е достатъчно според мен
просто не си губи времето , ако наистина не виждаш в него сродна душа /според мен/
успех Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 84
Значи той просто не е човека който търсиш!
П.С. А ти искаш ли раздяла?


Знам, просто си въобразявах, че щом не се караме и се уважаваме като цло, всичко ще е ОК.
Обаче студенината и малодушието не мога да ги разбера и не мога да живея така. Защото за мен е малодушие да имаш баща, който оправя парно, а да оставиш приятелката си да мръзне и да обикаля входа, търсейки домоуправители, които не се интересуват от чуждите проблеми особено. Слава Богу, намерих свестен майстор Simple Smile

Най-вече искам да имам някой, който да ме обича и да ми бъде опора. И всичко да е взаимно. Защото съм от Плевен, живея тук от 5 години, нямам роднини тук, и поне искам гаджето ми да ми бъде сериозен и стабилен човек, наистинае много потискащо да се прибереш у дома вечер и да си сам.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 980
Миличка, мъж, който на 32 години живее при мама и тате и играе на компютърни игри, за да си убива времето вечер... Ми какво повече искаш? Той не е самостоятелен, не взема решения, така ще си се влачите с години, пък той нека да те обича.... Според мен сте много, много различни, седнете и си поговорете, не е хубаво хората да си губят времето взаимно. Ти нямаш гадже реално, предполагам, че с приятелките ти се виждаш по-често от два пъти в седмицата. Изобщо не си престаряла, за да бързаш, но се чувстваш ангажирана спрямо човек, с който отношенията ви реално не са особено ангажиращи.

# 10
  • Мнения: 12 648
Ще ме прощаваш, ама егати връзката. Ако ти беше на 55, той на 61, бих го приела. Не и това с парното, де.
Само не разбрах как ходите на гости, пък не те запознава.

# 11
  • Мнения: 1 896
Имаш право да изискваш много повече от тази връзка, а също и да я прекратиш ако тя не те удовлетворява.
Сега му е времето!

# 12
  • Мнения: 280
Аз лично не бих търпяла такава връзка! Peace
Опитвам се да погледна от всички страни.Може човека наистина да е малко заплес и не толкова тактичен и да не се сеща да ти честити Новата Година,или да ти предложи услугите на баща си.Има доста такива мъже  Peace,което не означава,че нямат чувства.Просто това си е характер!
Другия вариант е наистина да не приема присърце връзката ви и да го кара ей така...
За себе си мога да кажа,че това не би ме устройвало.
Поговорете си сериозно,но първо ти си отговори на въпроса това ли е човека,с когото желаеш да си в бъдеще,той ли те кара да се чувстваш сигурна ,обичана и уважавана.  Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 84
Ще ме прощаваш, ама егати връзката. Ако ти беше на 55, той на 61, бих го приела. Не и това с парното, де.
Само не разбрах как ходите на гости, пък не те запознава.

Ами то звучи като виц... Първо той влиза и като види, че техните са в хола, ме вика. А уверявам ви, няма причина да се срамува от мен - изглеждам добре, възпитана съм, имам образование.

# 14
  • Мнения: 46 438
Човекът не иска връзка, не иска нищо, просто любовница, която да привиква 2 пъти в седмицата.
Надявам се само да не си хлътнала по него дотам, че да си съсипеш живота Tired

Общи условия

Активация на акаунт