И на мен ми се струва сензация. Съчувствам им на хората и знам, че много страдат, но в същото време не бих им дала да осиновят дете, само заради това, че са сполетени от такава голяма трагедия. По-скоро трябва да се провери дали детето ще се чувства добре при тях и дали ще получи адекватните грижи. Не смятам, че трябва да се третират с предимство по отношение на правилата за осиновяване и при всички положения да им се разреши такова. При осиновяване би трябвало да е водещ интереса на детето, а не това да се облекчи мъката на родителите.
- Публикувана: 19 ян. 2009, 21:00 ч.
- Последно мнение: 31 май 2009, 19:56 ч.
Родителите на убитите сестри Белнейски...
И на мен ми се струва сензация. Съчувствам им на хората и знам, че много страдат, но в същото време не бих им дала да осиновят дете, само заради това, че са сполетени от такава голяма трагедия. По-скоро трябва да се провери дали детето ще се чувства добре при тях и дали ще получи адекватните грижи. Не смятам, че трябва да се третират с предимство по отношение на правилата за осиновяване и при всички положения да им се разреши такова. При осиновяване би трябвало да е водещ интереса на детето, а не това да се облекчи мъката на родителите.
В рамките на година идваше вкъщи.
Как така идваше? Приемните семейства са с децата 24/7, а не "ела да хапнеш, па си иди в сиропиталището да спиш".
Според мен статията е написана ей така, да има някаква сензация. Щом от АСП са казали, че Белнейски могат да кандидатстват и ще им приемат документите, значи може.
За уикенди, празници и за 3 седмици лятото....друг термин ли има?
Ako deteto е в приемно семейство и междувременно се получи отказ от родителите или бъдат лишени от род. права, детето може да бъде вписано в регистър за осиновяване и с оглед неговия интерес, може да бъде осиновено именно от приемните родители.
Как така идваше? Приемните семейства са с децата 24/7, а не "ела да хапнеш, па си иди в сиропиталището да спиш".
Според мен статията е написана ей така, да има някаква сензация. Щом от АСП са казали, че Белнейски могат да кандидатстват и ще им приемат документите, значи може.
За уикенди, празници и за 3 седмици лятото....друг термин ли има?
това не е приемно семейство. Няма термин за това.
При приемното семейство, детето живее при семейството. Ако са професионални- получават заплата. Ако са доброволни- не получават заплата, а само издръжка за детето.
В рамките на година идваше вкъщи.
Как така идваше? Приемните семейства са с децата 24/7, а не "ела да хапнеш, па си иди в сиропиталището да спиш".
Според мен статията е написана ей така, да има някаква сензация. Щом от АСП са казали, че Белнейски могат да кандидатстват и ще им приемат документите, значи може.
За уикенди, празници и за 3 седмици лятото....друг термин ли има?
При приемното семейство, детето живее при семейството. Ако са професионални- получават заплата. Ако са доброволни- не получават заплата, а само издръжка за детето.
Разрешиха им.
http://news.ibox.bg/news/id_1611450706
http://news.ibox.bg/news/id_1611450706
По темата - Много е трудно (по мои странични наблюдения, в семейството ни няма осиновители/осиновени) да обикнеш осиновено дете. Родителите на сестрите Белнейски са с тежка психическа травма, която избледнява с времето, но може би никога няма да се заличи напълно. И аз съм раздвоена, но повече клоня към да не им се разрешава. Разрешено им е все пак. Институциите, които са специализирани да одобряват кандидат осиновители разполагат с експерти, които могат да анализират по-обстойно ситуацията. Не съм експерт, но моето лично мнение си е такова, че никога не бих разрешила. Може би е субективно, но си е мое. 
Хубаво де, аз едно не мога да разбера- ако искаш да си осиновиш дете едва ли не те гледат под лупа. Това е жена, на която 2 дена децата й ги няма и тя не ги търси. Това нормално ли е или моите разбирания нещо не са в ред. Аз не бих й дала дете за осиновяване. Струва ми се безотговорна. Да не говорим, че имам усещането, че крие нещо. Твърде спокойна изглежда за жена, изгубила наведнъж 2те си деца. 
Аз също съм разтроЕна. От една страна осиновяването ще е утеха за родителите, ще им даде нов шанс да се справят по-добре като родители, ще осмисли живота им, така да се изразя. От друга страна обаче, явно не са проучени като характери, като личности дали са подходящи за точно това дете /но всъщност щом са били приемно семейство и нещата са вървели добре, може да се счита, че имат подход и полагат адекватни грижи/. От трета страна изчакването на новия закон е хватка на институциите да НЕ им дадат да осиновят точно това дете и сигурно имат някакви скрити мотиви, освен официалните /като например, че се подбира профил на осиновителите за конкретно дете, а не обратното/. Не ангажирам с мнението си никого. Надявам се тези хора да нямат нито директна, нито индиректна връзка със смъртта на двете си момичета.
По темата - Много е трудно (по мои странични наблюдения, в семейството ни няма осиновители/осиновени) да обикнеш осиновено дете.
Въобще не си права тук, имах братовчедка, осиновена на 10 мес. Обичах я много, никога през годините не ми е минала мисълта, че не ми е родна бартовчедка. За жалост, тя загина при автомобилна катастрофа преди 3 год. На всички ни липсва ужасно, тя си беше наша...
Родителите на другото момче, което загина заедно с нея също са осиновили две момиченца, може би сестрички, не знам, много е болезнена срещата с тези също почернени хора.
Леля ми, не стига че имаше нещастието да погребе дете, нищо че е осиновено, въобще нямаше значение за нея, тя я обичаше безумно, беше и вдовица. Така че не и позволиха въобще да кандидатства, а тя искаше много, подозирам че още иска , но знае, че няма шанс да стане...
Моето мнение е, че не е било редно - от гледна точка на моята представа за морал, да осиновят дете. Това, което пиша е лично и субективно. Вече не помня подробности от тяхната драма, но у мен остана усещането за липса на родителски контрол, на контакт с децата им, а когато поискаха да осиновят, ми стана малко гадно от желанието им да имат отново дете, възприех го като някаква "замяна" и то твърде скоро след смъртта на дъщерите им. Възражението ми е само в частта "твърде скоро", а не по принцип.
Не искам да ги лишавам от правото отново да бъдат щастливи, разбира се, а и другото детенце от право на дом и родители /доста посредствени, между впрочем, ама все пак някакви/.
Не искам да ги лишавам от правото отново да бъдат щастливи, разбира се, а и другото детенце от право на дом и родители /доста посредствени, между впрочем, ама все пак някакви/.
Какво точно означава да са си избрали детето? Детето е от ромски произход, освен това ако е в списъка за осиновяване в чужбина, значи преди това е било предложено на три български семейства и те са отказали да го осиновят.
И какво значи да се справят по-добре като родители? Кой може да им е съдник и кой знае цялата истина? Определено не другарките от Закрила на детето са хората, които трябва да отсъждат, че са били лоши родители и затова са им убили децата.
И какво значи да се справят по-добре като родители? Кой може да им е съдник и кой знае цялата истина? Определено не другарките от Закрила на детето са хората, които трябва да отсъждат, че са били лоши родители и затова са им убили децата.
Моето мнение е, че не е било редно - от гледна точка на моята представа за морал, да осиновят дете. Това, което пиша е лично и субективно. Вече не помня подробности от тяхната драма, но у мен остана усещането за липса на родителски контрол, на контакт с децата им, а когато поискаха да осиновят, ми стана малко гадно от желанието им да имат отново дете, възприех го като някаква "замяна" и то твърде скоро след смъртта на дъщерите им. Възражението ми е само в частта "твърде скоро", а не по принцип.
Не искам да ги лишавам от правото отново да бъдат щастливи, разбира се, а и другото детенце от право на дом и родители /доста посредствени, между впрочем, ама все пак някакви/.
Не искам да ги лишавам от правото отново да бъдат щастливи, разбира се, а и другото детенце от право на дом и родители /доста посредствени, между впрочем, ама все пак някакви/.
Нарълно подкрепям
Според мен не трябва да ги осъждате че са безотговорни родители. Поставете се на тяхно място те са загубили не 1то а двете си деца , как се преживява това.За тях е късно те първа да си правят друго дете, а ако не им бяха разрешили да си осиновят и да се грижат за него , та за какво да живеят
Аз също останах с някакво негативно отношение към тези хора, не знам защо, също много съмнения останаха в мен, но... да не ни идва до главата такава трагедия, защото и децата на добрите и грижовните родителите също не са застраховани, предния ми пост доказва точно обратното.
Но явно хора, загубили децата си, особено ако нямат друго дете, наистина с всички сили се опитват да осиновят дете, може би празнотата е ужасна, може би живота няма смисъл, не знам, дано никога не разбера.
Не искам да ги съдя, защото нищо не знам по въпроса, да им е жива и здрава осиновената дъщерика
Но явно хора, загубили децата си, особено ако нямат друго дете, наистина с всички сили се опитват да осиновят дете, може би празнотата е ужасна, може би живота няма смисъл, не знам, дано никога не разбера.
Не искам да ги съдя, защото нищо не знам по въпроса, да им е жива и здрава осиновената дъщерика
Аз вече съм на възраст, на която не съдя никого за нищо, освен осъдените престъпници, де.
Мисля си, че ще е сложно да имаш родители, преживяващи такава лична трагедия и толкова психически натоварени. Чудя се такъв родител дали е добър избор?
И тук идва резонният въпрос - кое е по-добро - да нямаш въобще родители или такива родители? Нямам отговор.
Мисля си, че ще е сложно да имаш родители, преживяващи такава лична трагедия и толкова психически натоварени. Чудя се такъв родител дали е добър избор?
И тук идва резонният въпрос - кое е по-добро - да нямаш въобще родители или такива родители? Нямам отговор.