Публикувана: 20 ян. 2009, 19:38 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2009, 14:21 ч.

винаги ли сте искали деца

6 486
154
1

# 30 21 ян. 2009, 01:21 ч.

София
Мнения: 3 064

На 21 и аз не исках. Поисках към 25, забременях на 30. И не съжалявам за тези 5 години хич, сега погледнато. Важното е да се чувстваш готова. Някои никога не стават, имам такава приятелка, която няма никакво желание да се обвързва и да има деца. На почти 35 е. Но... и за нея не е сигурно Sunglasses

# 31 21 ян. 2009, 01:57 ч.

Мнения: 1 243

До момента, в който забраменях се чувствах и мислих като теб. След това се опитвах да свикна с растящото човече в мен. Когато се появи малкият ми принц се чудех как е възможно Господ да дари такъв егоист(мен) с толкова прекрасно дете. Сега съм щастлива, горда майка! Никога не съм предполага, че животът ми може така да се запълни и осмисли.
Нормално е сега да си резервирана и да не искаш деца. Толкова си млада - във вихъра на живота си! Не се притеснявай, замисляй и срамувай, а живей пълноценно! С времето всичко ще си дойде на мястото.

# 32 21 ян. 2009, 08:13 ч.

Мнения: 2 556

Винаги съм искала деца, но съм си представяла, че ще ги родя след 25-тата си годишнина някъде, както и стана.

# 33 21 ян. 2009, 08:43 ч.

Мнения: 627

На 21 изобщо и през ум не ми минаваше за дете. Нямах дом, нито професия, бях студент. Детенце започнах да искам на 29. Когато вече имах дом и професия. Децата са отговорност, нормално е да ги искаш и да ги имаш когато можеш да се грижиш и за себе си, и за тях.

# 34 21 ян. 2009, 08:58 ч.

Мнения: 1 897

Принципно-да. Мечтала съм един ден да имам собствено семейство и деца, собствен дом...
Но на 21 и аз имах притеснения, подобни на твоите. Нормално е-просто с възрастта приоритетите се променят.
Всяко нещо с времето си.

# 35 21 ян. 2009, 09:10 ч.

на майната си
Мнения: 425

Никога не съм мечтала за деца, дори като забременях, преди да кажа на мъжо продължавах да се терзая дали ще стане майка от мен след като нямам такива щения. Само неговото силно желание за дете ме спря да не направя някоя глупост. А на 21 въобще не е стоял този въпрос пред мен Simple Smile

# 36 21 ян. 2009, 09:17 ч.

Мнения: 1 559

На тези години ме вълнуваха съвсем различни неща Joy

.Държа ме до към 25,после изведнъж се пречупих за децата Heart Eyes

.
Сега не ти е време да мислиш за това. Peace

# 37 21 ян. 2009, 09:21 ч.

Мнения: 3 634

Много силно винаги съм искала да имам дете, това беше мечтата на живота ми. Не успях преди да навърша 26год. тъй като исках да направя възможно най-подходящия избор за баща на детето. Познавам момичета, които не желаят да имат деца и го приемам, стига да не съжаляват за избора си след време. Няма значение кои решения ще вземеш, а дали можеш да живееш с последствията от тях. Peace

# 38 21 ян. 2009, 09:37 ч.

Мнения: 11

Цитат на: Как`Сийка в вт, 20 яну 2009, 22:37

Цитат на: HuKuTa_82 в вт, 20 яну 2009, 21:15

Като станах на 18 вече всички очакваха да се оженим и да имаме деца-майки,баба,съседки и разни други там индивиди.

Стига, бе, сериозно ли? ooooh!

Наистина ли искаха толкова малка да те бракуват? Shocked

Да,но аз не се дадох на тях Laughing

,записах да уча,завъръших и яко опъвам нервите сега,че не се женим още #2gunfire

# 39 21 ян. 2009, 10:19 ч.

Мнения: 337

До 31та ми година не исках деца, успявах едва 2-3 минути да се порадвам на някое бебе/дете, и то на близък човек и ме обземаше раздразнение и досада.
На 30 срещнах мъжът ми, после някак ми дойде и желание да имаме дете някога......
На 32 родих дъщеря си и съм много щастлива, че ми се е случила точно на мен.

Мисля, че е въпрос строго индивидуален, няма да получиш еднозначни отговори.
Познавам хора, които много искат, нямат финасови или здравословни пречки, но някак си все отлагат напред във времето. Та едно е да искаш, друго е наистина да искаш.

# 40 21 ян. 2009, 10:40 ч.

Мнения: 599

Аз пък на тая възраст много исках да имам дете.
Е, родих малко преди да навърша 24г., но винаги съм го искала.
Хора разни, какво да се прави.

# 41 21 ян. 2009, 10:44 ч.

Мнения: 2 388

На 21 не съм искала.
Сега вече, когато съм на години пак не искам и то не поради причини, свързани с ограничаване на свободата ми, фигура и т.н.
Притеснявам се сериозно за себе си.

# 42 21 ян. 2009, 10:54 ч.

София
Мнения: 1 735

На 21 год. даже и не съм си помисляла за деца.Даже ме ужасяваше мисълта да не забременея случайно/иначе мн. обичах децата,ама чуждите/.След 27 год. като се оженихме,вече други идеи ми дойдоха в главата.

# 43 21 ян. 2009, 10:58 ч.

Мнения: 301

Дете, семейство - винаги съм искала да имам - един ден някъде в необозримото бъдеще. На твоята възраст дори не ми е хрумвалo, че мога да се омъжа и да имам дете. Всъщност никога не съм си мислила, че ще се реша изобщо да се омъжа някога, защото на 21 вече от 2 години живеех заедно с настоящия си съпруг. Трябваха ми 8 години с него и много молби и обяснения (от негова страна), за да му кажа - ДА. Embarassed

Приех чак на третото му официално предложение.
На 29 родих сина си. Не беше планиран - просто сам си дойде и явно съм била готова за него въпреки всичките ми страхове, че не мога да съм добра майка. Да си майка не се изисква специална подкотовка - то е усещане, което ти идва отвътре. Когато усетиш първото ритниче или когато го гушнеш за първи път.
В интерес на истината мъжа ми винаги е бил по-наясно с това какво иска или по-смел може би. Първото предложение за брак ми направи на 6-тия месец от връзката ни. От тогава перманентно мрънкаше и за бебе.

На 21 ти е рано за деца - живей си живота. С подходящия мъж и с времето нещата идват от само себе си. На 31 може би (и сериозна връзка) би било вече нормално (ако не и желателно) да се замисляш за деца.

# 44 21 ян. 2009, 11:21 ч.

Мнения: 342

Винаги,винаги съм искала да имам деца.Друг е въпроса вече дали съм била готова за това,но съм искала и съм знаела,че един ден и това ще стане. През това време съм обожавала децата о/о мен случайни или на приятелки.

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Проблем с котките на свекървата

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Причина:

Причина: