трудно ли бихте се разделили с домашен любимец ако се наложи?

  • 4 692
  • 91
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 268
Не бих се разделила. По скоро бих променила обстоятелствата, които налагат раздялата.
Ако трябваше да променя обстоятелствата,трябваше да абортирам.Понякога има много интересни постове тук.
Разделихме се с прекрасен доберман,невероятно красиво животно и много добро.Нямаше начин да го оставим заедно с бебето обаче,защото много цапаше,това е голямо куче,козината му непрекъснато пада по пода,отделно краката му ,макар,че ги мием вкарвата какви ли не микробе и зарази от улицата.Абсолютно нездравословно за едно лазещо бебе.С огромна мъка на сърцето се резделихме с него,но дъщеря ми беше по-важна.

# 46
  • София
  • Мнения: 8 932
Не, не бих. Ще намеря начин да променя обстоятелствата, които налагат такава раздяла. Домашният любимец за мен си е член семейство. Разделяла съм се с две кучета, защото бяха много болни и се налагаше да ги приспим, когато бяха изчерпани всички медицински методи, за да не се мъчат и да не ги боли. Още не съм го преживяла, а и не мисля, че някога ще успея.
Моето лично мнение, без да искам да обидя някой, е че трябва много добре да се помисли преди да се вземе домашен любимец, първо дали наистина го искаш или това е моментно желание и второ, трябва да си наясно с отговорностите, задълженията, които поемаш.
Отговорностите и задълженията ясно, но обстоятелствата се променят. Не можеш да предвидиш всичко, което може да се случи. Най-важното е след като нямаш възможност да се грижиш за животното, да му намериш подходящ дом, а не просто да го пуснеш на улицата.

# 47
  • Мнения: 27 524

Куче и бебе си съжителстват прекрасно и без никакъв проблем. Космите, лапите и подобни не пречат изобщо  Simple Smile

Отделен е въпросът, че на добермани вяра не може да се има  Confused

# 48
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 394
Ние се разделихме с най-мързеливия котарак на света, който обаче не свикна с малкия бандит вкъщи..Котарака просто не харесваше малки деца, криеше се или директно перваше с лапа с пуснати нокти..  Confused Дадохме го да го гледат. Знам че постъпих правилно, но се чувствам като предател спрямо котарака и си ми е криво и това си е..

# 49
  • Мнения: 3 268

Куче и бебе си съжителстват прекрасно и без никакъв проблем. Космите, лапите и подобни не пречат изобщо  Simple Smile

Отделен е въпросът, че на добермани вяра не може да се има  Confused
Барки беше най-любвеобвилното куче на света.В това отношение нямахме притеснения,беше отраснал покрай сина ни,гледахме го от бебе.Но не можех да се справя с чистенето и хигиената.Нямах сили.

# 50
  • Варна
  • Мнения: 25 236
Моя съседка имаше такова коте, само да го погледнеш и скачаше върху очите ти.
Страшна работа. Спаси живота й. Жива и здрава е повече от 20 години само
заради това, че котето беше заспало на гърдите й.

Какво се е случило?

# 51
  • Мнения: 14
Ако трябваше да променя обстоятелствата,трябваше да абортирам.Понякога има много интересни постове тук.

Говорех за себе си конкретно, как бих постъпила аз, може би не съм имала проблеми като твоите. Не казвам че е лесно, нито съм искала да засегна някой.  bouquet

# 52
  • Мнения: 27 524
Барки беше най-любвеобвилното куче на света.В това отношение нямахме притеснения,беше отраснал покрай сина ни,гледахме го от бебе.Но не можех да се справя с чистенето и хигиената.Нямах сили.

Да, така са отначало и после откачат повечето. Познавах три добермана, супер милички и добри и трите превъртяха и изпохапаха стопаните си жестоко и ги приспаха.  Confused

# 53
  • Мнения: 3 268
Ние го оставихме на 7 години,до този момент всичко си му беше наред.Само се гушкаше.После имах информация за него още две години,не е превъртял.Чувствам се много виновна пред Барки и дано Бог ми прости,че го изоставихме.

# 54
  • Мнения: 2 229
Моя съседка имаше такова коте, само да го погледнеш и скачаше върху очите ти.
Страшна работа. Спаси живота й. Жива и здрава е повече от 20 години само
заради това, че котето беше заспало на гърдите й.

Какво се е случило?

И на мен ми е интересно? newsm78

# 55
  • Мнения: 3 268
Ние се разделихме с най-мързеливия котарак на света, който обаче не свикна с малкия бандит вкъщи..Котарака просто не харесваше малки деца, криеше се или директно перваше с лапа с пуснати нокти..  Confused Дадохме го да го гледат. Знам че постъпих правилно, но се чувствам като предател спрямо котарака и си ми е криво и това си е..
Котките не харесват малки деца.Една котка домашна ухапа до кръв устната на синът ми ,когато беше на 5 годинки.Идваше ми да я метна от балкона.Не харесвам котките,за мен това е едно изключително самодоволно и неблагодарно животно.

# 56
  • Варна
  • Мнения: 25 236
Аааа, изобщо не е вярно това Naughty

# 57
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Никога не бих се рзделила. Все едно да се откажа от някой от семейството си. Ще направя и невъзможното, за да си запазя животинката. Тя няма избор в такава ситуация: напълно зависима от хората. Аз ще имам.

# 58
  • София
  • Мнения: 339
Имахме разкошен черен котарак, който всички обичахме. Но той не обичаше дъщеря ми - тогава 5-6 годишна. Или по-точно изпадаше в дива ярост, когато имаше по-силен шум около него. Два пъти сме ходили до Пирогов, защото котаракът ухапа(или одра) детето под окото - и двата пъти. Първия път се боричкахме и той се нахвърли изневиделица отнякъде и то определено върху малката. Втория път се карахме. Все още има белези около очите от него. Изпратихме го в провинцията при роднини и сега животното живее много по-добре. Дори се навърта около женски котки, въпреки че е кастриран.
Много обичаме животните и сме гледали какво ли не (без куче), но много ще се замисля преди отново да си вземем. Обработват ме за куче, но май няма да ги огрее.

# 59
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 394
prekrasna, и при нас беше така..Малкия има белег на лявата буза под окото, тогава беше на 1,6 г. Много пъти е дран по ръцете или по крачетата..нищо сериозно разбира се..Всъщност капката, която преля чашата беше една вечер, когато малкия седеше на стола пред компютъра и от много въртене и чекнене взе че се изтърси барабар със стола на земята. В същия миг котарака, който си лежеше на дивана скочи, на един скок се озова при детето, и го перна по главата, с нокти разбира се..Малкия се разпищя от болка..Та така..Преди това детето на кумовете ни веднъж пострада от Блеки. Това беше преди Кристиян да се роди. И въпреки всичко малкия често ме пита, кога ще си върнем Блеки и ще махнем Съни (декоративния заек  с който се сдобихме..) Laughing

Общи условия

Активация на акаунт