Цитат на: veselinap в сб, 14 фев 2009, 09:39
Ревността винаги я има. Къде по-ярко изразена, къде не.
Пример. Мойте са с голяма разлика, 12 години. Уж голям, разумен, зрял батко, който разбира какво е да имаш по-малка сетричка.
 Mr. Green Mr. Green Ами разбира, но има моменти, в които много финно ми е споменавал "Ти нали си имаш дъщеря, мен ме остави..."
Това, когато беше във вихъра на пуберитета...
Започнах да го товаря с грижи за нея. Да обяснявам, да пояснявам...Да я нагледжада за 30 мин, докато отида до супера, докато сготвя. Да отиде до аптеката да и всеме антипиретика. По този начин нещата се нормализираха. Да не подценяваме, разбира се, и разговорите с него. 
Сега вече, това отшумя. Всеки ден той я взема от детската градина. И двамата с татко сме на работа. И той я гледа, докато се върнем. Става въпрос за два часа.

Не подценявайте ролята си на родители. Продължавайте да обяснявате, да говорите, да се гушкате. Заедно с бебето и с баткото/сестричето.


И при мен разликата е голяма- каката е с 10год. по-голяма от сестра си. Мисля, че няма ревност, дори напротив-много се обичат, гушкат.... Даже каката толкова много говори на приятелките си за малката си сестричка, че те й бяха купили дребни подаръчета за третия  рожден ден, който беше на 09 февруари. Изобщо всичко изглежда много добре, но като чета темата се замислям- няма ли каката скрита ревност, която не показва???