Негативните хора?

  • 3 766
  • 32
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 191
От доста време се каня да пусна такава тема и все не се решавах.

Има ли във вашето обкръжение негативни хора, които вечно мърморят, оплакват се, все нещо не им е наред? И преди, когато живеехме в БГ, и сега в Канада, често срещам такива хора. Лошото е, когато трябва да си всеки ден с тях. Аз съм позитивен човек и комуникацията с такъв тип хора страшно ме депресира и натоварва. Не визирам никой конкретно, просто обобщен образ на вечно мърморещия човек. На тях също им се случват хубави неща, но те винаги гледат да изкоментират негативното, лошото. В повечето случаи с тях не може да се спори - ако се опиташ да им покажеш хубава страна на дадено нещо, с тях излизане на глава няма, те винаги всичко знаят, всичко могат и всичко разбират и възможността проблемът да е в тяхното отношение към нещата от живота не съществува.

Това вечно оплакване черта на нас българите ли е - в България все се мърмори срещу държавата, срещу простотията, мръсотията, чалгата, беззаконието. Тук в Канада се мърмори срещу Канада - колко тъпо, гадно, лошо е всичко, здравната система не е добра, хората били грозни, зле облечени, храната отвратителна, времето лошо... изведнъж в България пък всичко е готино - не чакаш за лекари, лекарите са по-добри, храната е по-хубава... 

Как се оправяте с такива хора!?!!? Как издържате на това вечно мърморене?? Намаляването на всички контакти с тях ли е решението? Аз се уморих!!!
Според мен тези хора ще мърморят, където и да живеят. Явно имат големи очаквания и огромно самочувствие за себе си, а в същото време явно нещо им липсва и не правят нищо, за да им е по-добре - не им харесва работата им, ама не я сменят и други подобни примери.

Аз лично приемам нещата такива каквито са - от мърморене полза няма. На мен също ми се случват лоши неща, но ги преодолявам. Ако нещо ме дразни - игнорирам го, доколкото мога. Ако нещо ми пречи - гледам да го заобиколя, ако имам някакъв проблем и нещо ме спира да продължа, намирам решение и продължавам. Не хленча постоянно за всичко, такива хора са безкрайно нещастни според мен, щом дори и в хубавото нещо виждат само лошите страни.

Ще се радвам да чуя Вашите мнения  Grinning

# 1
  • Seattle-USA
  • Мнения: 192
Навсякъде ги има. Просто гледаш да си пропускаш думите и да не обръщаш внимание, няма да ги промениш. Но да, много е дразнещо, жалко и смешно.

# 2
  • Мнения: 449
Намаляването на всички контакти с тях ли е решението?

За мен това беше решението.  Peace И аз имах такива хора в обкръжението си, но постепенно ги игнорирах и вече не поддържам връзка с тях. Овен моите си проблеми, нямах нужда и още някой да ме натоварва с неговите си.

Лошото е, когато трябва да си всеки ден с тях.

А какво те задържа да общуваш с тях? Само защото са българи ли?
Като започнат да се оплакват и мрънкат сменяй темата на разговор.

# 3
  • Мнения: 4 629
Ограничавам си контактите с такъв тип хора. И аз не обичам мрънкането и няма защо да се натоварвам излишно  Peace

# 4
  • Мнения: 191
Да, явно това ще е вариантът - ограничаване на контактите до минимум.

Каролина, в България работех с такъв тип човек и бяхме в една стая - радвам се, че вече не е така. А тук, да, може би защото са българи и си викам, хайде не е чак толкова зле. Обаче с всеки изминат път се убеждават, че даже отива на по-зле.

MaryAnn, да не мислиш, че не пропускам, ама е много трудно. А като се опитам да сменя темата, както казах веднага ще се изтъкнат лошите неща на новата тема.

  bouquet

# 5
  • Мнения: 2 093
Подобни хора винаги изльчват негативна енергия и  общуването с тях е доста изморително. Ако говориш за познати или приятели най-добре е да се дистанциараш от тях, друг е вьпроса ако си принудена да контактуваш с тях на работното си място. Имам една колежка, която през повечето време е малко сприхава, намрьщена и припряна. Когато ми се налага да общувам с нея, сьм кратка и гледам да приключа вьпроса бьрзо, за да ми се махне от главата.
Все си мисля че хората, които описваш са недоволни от себе си, но не си го признават и предпочитат да обвиняват всичко друго, от колкото да се опитат да си помогнат.

# 6
  • Мнения: 2 257
Няма такива хора около мен и няма как да има.

# 7
  • Мнения: 3 461
Всички около мен са заклети оптимисти, та чак ме дразнят. Laughing

# 8
  • Мнения: 3 804
и тук има такива,но гледам да да не им се връзвам
Ина4е свекъра мърмори-но никога с лошо 4увство,и никога срещу снахите  Grinning-него си го оби4ам,просто приех тази 4ерта от характера му

# 9
  • Мнения: 3 491
Попадала съм, но те сами ме избягват, като виждат, че не подемам.
Което не означава, че съм привърженик на "по-католиците от папата", които пък само харесват.
Озадачават ме ситуациите, когато се очаква от мене или да казвам само лошо, или само добро - независимо дали за тук, или за България. Чувствам се клаустрофобично, и започва да ми се чете книга - в добрата художествена "измислица" лъжа няма.

# 10
  • Мнения: 1 107
Да, винаги има такива хора, но аз съзнателно ги отбягвам...това ми се случваше ежендевно в Блгария, не искам да се повтаря и сега. И аз си имам проблеми, но не ги натиквам в лицето на хората...виж ако са ми приятели това е друго нешо, но тогава говорим на споделяне, а не за черногледство.

# 11
  • Мнения: 7 914
в Холандия е национален спорт да се мърмори за времето...
много рядко някой непознат ще тръгне да ти се оплаква
досега мърморене т.с. оплаквания съм чувала само от пенсионери  за проблеми касаещи здравето и тук таме за някоя цена.. но общо взето това е!

на мен някои хора от обкражението  ми влият зле, но  по други причини -  игнорирвам гии се дистанцирам -  типично по холандски без да давам обяснение -  пък ако сезасечем се ухилвам широко Mr. Green

# 12
  • Мнения: 1 526
С течение на годините развих силна непоносимост към такъв сорт хора. Независимо от каква националност са, просто избягвам да общувам с такива. Наложи ли ми се обаче, гледам да е по- кратко и не ги поощрявам с въпроси, даващи им поле да се "развихрят".

# 13
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Слава Богу, нямам такива мърморковци в обкръжението ми.  Mr. Green Останалите игнорирам.
Срещала съм се с хора от много националности, но май само българите се оплакват още в началото на запознанство колко са зле финансово/колко е зле живота... и т.н., и то не защото наистина са така, а просто по навик, да не би някой да помисли, че си богат или доволен от живота си. Току виж те урочасали hahaha Joy

# 14
  • Мнения: 191
Няма такива хора около мен и няма как да има.



Всички около мен са заклети оптимисти, та чак ме дразнят. Laughing

Джи и Ноиа, и аз искам в такава обстановка като вас!!! Сред позитивни хора ще се чувствам много добре  Simple Smile

Наложи ли ми се обаче, гледам да е по- кратко и не ги поощрявам с въпроси, даващи им поле да се "развихрят".

Тали Дан, абсолютно си права за това, май колкото по-малко въпроси задаваш, по-добре.

Вес, да ние българите дори си имаме такава поговорка: Много хубаво не е на хубаво. Винаги са ни натяквали да не се радваме много много на хубавото, което е супер тъпо според мен. Ами ако не се радваш на щастливите моменти в живота, тогава на какво?

# 15
  • Мнения: 3 394
гледам да стоя по-надалеч от такива хора, но те са навсякъде, няма как.
мои познати пък прекаляват с възхваляването на Англия, с което пък аз не съм съгласна, защото не съм човек, който с лека ръка би зачеркнал българия и всичко свързано с нея. Те например се прибират в бг предварително настоени да критикуват и съответно ваканциите им се скапват. Но пък има други, на които им писна тука и се прибраха в бг.
Шарен свят Crazy

# 16
  • Мнения: 329
Има ли във вашето обкръжение негативни хора, които вечно мърморят, оплакват се, все нещо не им е наред?

Как се оправяте с такива хора!?!!? Как издържате на това вечно мърморене?? Намаляването на всички контакти с тях ли е решението? Аз се уморих!!!

Няма, защото всички са преминали в режим "игнор"

Иначе действам по следния начин - опитвам се да водя разговор; като видя, че не става, преминавам към ирония, после сарказъм; ставам зла и хората не щат да общуват вече с мен  Mr. Green Ако не се сетят, аз деликатно или не чак толкова деликатно ги избягвам. Обаче не мисля за тях. Това е напразно хабене на енергия.

# 17
  • Мнения: 3 611
Да, явно това ще е вариантът - ограничаване на контактите до минимум.

Каролина, в България работех с такъв тип човек и бяхме в една стая - радвам се, че вече не е така. А тук, да, може би защото са българи и си викам, хайде не е чак толкова зле. Обаче с всеки изминат път се убеждават, че даже отива на по-зле.


100 пъти почвам да пиша и все го трия, толкова много неща наведнъж искам да кажа.  Crazy
Като дойдох в Германия не знаех немски, естествено беше да търся българи, за да общувам. Запознах се с много и вярвате ли ми, никой не ми допадна. Чак си се чудех защо ги търпя. Ако не мрънкаха и не се оплакваха, то пък се "изхвърляха" до безбожност. С колкото повече се запознавах, толкова повече отсвирвах. След срещи на кафе или бира се чувствах направо изстискана, с толкова негативна енергия ме зареждаха. И сега преди да сте викнали насреща ми, че само за българи говоря, ами само с такива общувах.. Разбира се имаше едно изключение...
 ... в момента близките ми хора тук се броят на пръстите на едната ми ръка, но с тях се чувствам страхотно, зареждат ме изключително положително. Мрънкалата съм ги оставила да си живеят живота. За щастие не ми се налага да търпя някого против волята си.  Flutter

# 18
  • Мнения: 6 713
Има ли във вашето обкръжение негативни хора, които вечно мърморят, оплакват се, все нещо не им е наред?

Почти нямам познати, които да не мърморят.  smile3507 smile3506 Наистина бързо забравят откъде са тръгнали, къде са живели, какво са правели в Бг... И аз общувам всеки ден с такива, почти не е възможно да не чуя 2-3 оплаквания за деня - дори и да няма нещо конкретно, винаги има времето като тема за мърморене. Mr. Green


но май само българите се оплакват още в началото на запознанство колко са зле финансово/колко е зле живота... и т.н., и то не защото наистина са така, а просто по навик, да не би някой да помисли, че си богат или доволен от живота си. Току виж те урочасали hahaha Joy

 smile3521 newsm62

# 19
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Мърморещите тук обикновено са имигранти (не непременно българи), местните са си непукисти.  Whistling

Попадала съм на мърморковци, но не са част от близкото ми обкръжение.  Peace

Не се справям с тях, мълча си и ги оставям да говорят, след което просто ги избягвам...  Tired

# 20
  • Мнения: 191
Не се справям с тях, мълча си и ги оставям да говорят, след което просто ги избягвам...  Tired

И аз съм така. Изслушвам ги, гледам разбира се да сменя темата когато мога, но те явно решават, че съм чудесно "кошче за душевни отпадъци" и продължават с пълна сила. Не мисля да продължавам обаче така, защото после се чувствам като "изстискан лимон" както пише Arrows.

Rikk, много ми харесва товята тактика  Hug. Ще пробвам и аз да приложа такова нещо на практика.


100 пъти почвам да пиша и все го трия, толкова много неща наведнъж искам да кажа.  Crazy
Като дойдох в Германия не знаех немски, естествено беше да търся българи, за да общувам. Запознах се с много и вярвате ли ми, никой не ми допадна.

Arrows, Ние сме горе долу в същото положение - срещнахме какви ли не хора (българи), някои бяха меко казано "странни", но тъй като сме от скоро тук и гледахме в началото да създаваме колкото се може повече контакти, за да е по-лесна адаптацията. С времето обаче много от тях отпадат. Дори и сега не мога да кажа, че имаме близки хора, може би е нужно време. Предполагам в бъдеще ще имаме познати от други националности, но това, което ми прави впечатление в Канада, че хората тук си общуват по националности - и така малко попадаме затворени в БГ общността тук, където всеки с всеки се познава, имаме БГ лекари, монтьори, агенти по недвижими имоти и т.н. Това не е лошо, но ми се иска да имам и други приятели. Когато живеехме в САЩ имахме много приятели американци, поляци, словаци, бразилци, българи разбира се.

# 21
  • Мнения: 27 524
Хи хи, имаме такива приятели, да, българи са, страшно интелигентни, начетени, работливи. Мъжът не беше такъв, но след съжителство с жена си...  Mr. Green Сега просто място не могат да си намерят, когато си купят нещо ново, докато не му намерят поне един кусур, за който през цялото време да мърморят. Страшно се отегчавам и ненавиждам подобни лигавщини и си го казвам в прав текст  Simple Smile

# 22
  • Мнения: 3 521
Охо, имам и още как - съседът ми отгоре е в състояние да излее за 40 секунди цялата световна болка през устата си.
Противодействие - ами няма, вече започнах да му казвам колко зле/изморен/изтощен изглежда още преди да си отвори устата ooooh!...Това като че ли понамалява малко желанието му да се оплаква Crazy.

# 23
  • Мнения: 2 093
Аз сьм попадала на мрьнкащи руснаци, горе доло като бьлгарите. Чудя се дали не ни е наследство от комунизма, когато настина нищо не можеше да се направи и поне човек като се оплаче му олеква и така до следващия пьт. Определено мога да кажа че докато живеех в Бьлгария и аз бях от тези недоволните и идването в Канада ми подейства много добре. Не се бях замисляла, но сега сьм съвсем различен човек. Е понякога се опитвам да се врьщам кьм старите си навици т.е. да се оплаквам от това или онова ама за щастие доста бьрзо ми минава. 

santa rosa ако хората с които си заобиколена те карат да се чувстваш така, изобщо не се занимавай с тях. Според мен не е задължително да си обкръжен само от българска компания за да се чувстваш щастливо. Имам приятели, които имигрираха в Канада преди година и в квартала в който те живеят е пьлен сьс сънародници, от тези които ти описваш. За известно време се сьбираха с тези хора, но след като се наслушаха на щуротии, престанаха да се срещат с тях и сега са си много по добре, макар че все още нямат много приятели. 

# 24
  • Мнения: 191
Аз сьм попадала на мрьнкащи руснаци, горе доло като бьлгарите. Чудя се дали не ни е наследство от комунизма, когато настина нищо не можеше да се направи и поне човек като се оплаче му олеква и така до следващия пьт. Определено мога да кажа че докато живеех в Бьлгария и аз бях от тези недоволните и идването в Канада ми подейства много добре. Не се бях замисляла, но сега сьм съвсем различен човек. Е понякога се опитвам да се врьщам кьм старите си навици т.е. да се оплаквам от това или онова ама за щастие доста бьрзо ми минава. 

santa rosa ако хората с които си заобиколена те карат да се чувстваш така, изобщо не се занимавай с тях. Според мен не е задължително да си обкръжен само от българска компания за да се чувстваш щастливо. Имам приятели, които имигрираха в Канада преди година и в квартала в който те живеят е пьлен сьс сънародници, от тези които ти описваш. За известно време се сьбираха с тези хора, но след като се наслушаха на щуротии, престанаха да се срещат с тях и сега са си много по добре, макар че все още нямат много приятели. 

Chrisimommy, да, така е, и ние сме горе долу в такова положение като тези твои познати и стигаме до същия извод - по-добре по-малко, но по-качествени хора. Нормално е на всеки от време на време да му избият балансите и да иска да се разтовари. Ненормално е, когато е начин на живот и комуникираш по този начин с всички хора около теб. 

Блонди, жалко за мъжа!!! Кофти е когато единият в семейството се прихваща негативни черти от партньора.

Радвам се на всички отговори, които получих   Hug. Някои момичета предложиха различни подходи, от тези които съм обмисляла аз и се надявам да се справям по-добре с такива хора за в бъдеще.

  bouquet

# 25
  • Italia
  • Мнения: 4 492
За съжаление ги имам сред най-близките ми хора. Tired

# 26
  • Мнения: 110
Момичета, относно мрънкането, ще ви кажа, че аз по природа съм оптимист човек. Но забелязах, че с годините започнаха да ме дразнят всякакви дреболии и това ме натоварваше много. И като се видим все проблеми се обсъждат, ужас. Такава е обстановката тук ooooh! От известно време, притеснена за горкото ми кръвно налягане, реших, че трябва да променя нещата и по така с усмивка да ги решавам. Трудно, но малко по малко става. Иначе и аз не обичам мрънкалниците и понякога ги предизвиквам, да променят нещата като не са доволни.
Но това, че се оплакват и навън малко ме учудва, като си даваш задника под наем (сиреч си забегнал по свое желание в чужбина), не можеш да мрънкаш. Ако ти е толкова зле, ми отивай другаде Money
Но май винаги ще има мрънкала. newsm78

# 27
  • Мнения: 653
Но това, че се оплакват и навън малко ме учудва, като си даваш задника под наем (сиреч си забегнал по свое желание в чужбина), не можеш да мрънкаш. Ако ти е толкова зле, ми отивай другаде Money
Но май винаги ще има мрънкала. newsm78

 hahaha

# 28
  • Мнения: 7 091
Но това, че се оплакват и навън малко ме учудва, като си даваш задника под наем (сиреч си забегнал по свое желание в чужбина), не можеш да мрънкаш. Ако ти е толкова зле, ми отивай другаде Money
Но май винаги ще има мрънкала. newsm78

S_Avenue, по каква логика тогава тези, които не са си дали задника под наем имат право да се оплакват?  newsm78 Ами да идат другаде, както ти казваш, да си дадат задника под наем и да не се оплакват.  ooooh!

Този форум просто не спира да ме учудва #Crazy

# 29
  • Мнения: 3 394
и аз мърморя понякога като ми дойде в повече, особено в момента Confused
Но не е постоянно.
Иначе не познавам негативни хора, просто преуморени хора Tired

# 30
  • Мнения: 191
Но това, че се оплакват и навън малко ме учудва, като си даваш задника под наем (сиреч си забегнал по свое желание в чужбина), не можеш да мрънкаш. Ако ти е толкова зле, ми отивай другаде Money
Но май винаги ще има мрънкала. newsm78

Тези, които се оплакват, където и да живеят пак ще го правят. Тук също има проблеми, не е винаги всичко "страхотно и безоблачно", въпросът е как ще подходиш към проблема. Според мен, хората като отидат в чужбина и обикновено в началото, докато още всичко е ново и непознато не мърморят много. И после вече като свикнат и истинската им същност излиза на яве и се почва. Това се подсилва и от факта, че са в чужда държава и често нравите, начинът на живот, хората, храната и други неща са корено различни от България и това ги дразни и всичкото мърморене се насочва срещу държавата, в която в момента живеят, а същевременно се възхвалява България. За това се получава така, че българите в чужбина са "по-българи" от тези в България. (Нямам предвид да се отричаш от всичко българско или да се опитваш тотално да се претопиш с местните, но просто да има малко баланс.)
Така че, не се учудвай, и тук има такива хора.  Simple Smile

# 31
  • Мнения: 3 932
Сред приятелите си няmаm такива, но иmаm един колега, с когото ако поговоря повече от 2 mинути иmаm чувството, че ще повърна Sick. Mи то как поне веднъж не mу беше добре, или гору-долу или уффф. Игнор mу е цаката и толкоз, баси ваmпира!

# 32
  • Мнения: 3 611
От няколко месеца имам нова комшийка. Мине не мине и току ми дойде на гости. И като почне... мама мия - няма спирка.  #Crazy
Основната й тема на монолога (щото аз повече от хък и мък не мога да кажа, та тя е като картечница, понякога отронвам едва незабелижимо хм, и май с това се изчерпвам) е диабета й. Какъв бил, що бил, как се бодяла по корема и пр. и пр. Спец станах, че чак страх ме хвана, ще ходя и аз на доктор да се изследвам.
Другата тема е социалните, ама що само толкова й давали, какво да направела, че да й дадат малко повече, че да се запише да учи.. и, are oshte един час заминава.
Третата й тема, но не и трета по важност, е дългогодишната й несподелена любов. Ей тва любовта може да побърка хората - ей го жив пример. Не я ще пичът и толкоз, а тя вървяла след него 10 години. И понеже накрая не могла да се справи с проблема си и навива мама и тате да се преместят да живеят в Берлин, те зарязват всичко (имали са ресторант) и тръгват, нали им е едно дете (па макар и 38 годишно). Сега седят тримата безработни у тях и се чудят на коя кълка да полегнат...

Игнорът понякога действа, понякога не - такова нещо не сте виждали...  #Crazy ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт