Дълго майчинство срещу кратко, но....

greendream,
разбира се, че контакт майка- дете се създава от първият ден и  е много важен, но за мен има разлика дали едно бебе е на 1 месец и дали на 1 година и неговите нужди свързани с интелекта.. Лично мнение. 

абсолютно


да, но тук опира въпроса, има ли семейството нужда от 5 дневната работа на жената от финансова гледна точка, или....?

да не тръгвам да развивам теории... но бебето има нужда от майка си!!! повече отколкото едно 8 годишно дете - повярвай ми! ако ти е интересно защо, ще пиша!



поздравления за тези думи 


и егото на родителите

А физическите грижи задоволяват и емоционални нужди 
 
Времето, прекарано в сън, не определя по-малка нужда от родителско внимание... Ако приемем, че има връзка между двете, то тя е обратната на предположеното от теб - колкото повече детето (бебе) спи, толкова повече в будно състояние има нужда от родител.

Мисля, че говориш от гледната точка на това кое би било предизвикателство за родителя, кое би му било по-интересно, но не и от гледна точка на нуждите на малкия човек.

Разбира се, че е по-интересно да редиш пъзели, отколкото да сменяш памперс. Но бебето има много повече нужда от родителите си, отколкото поотрасналото дете. Първото е просто по-зависимо от възрастния.

Bowlby's theory of attachment- една от най- известните теории за човешкото развитите. Привързаността на детето към родителите започва с момента на раждането и връзката родител- дете се гради от там нататък. Привързаността не е само емоционална връзка. Привързаността определя последващото емоционално и личностно развитие.
Mary Ainsworth доразвива теорията на Боулби и съставя т. нар. "Strange Situation" тест, който тества деца между 12 и 18 месеца как реагират в ситуация, когато са оставени сами с непознат човек за малко и след това майката се връща в помещението. Този тест се използва и от съвременните психолози. Правени са и международни изследвания за да се намери връзката между стил на възпитание и вид привързаност и са открити определени закономерност.
Всичко това може би звучи малко сухо. За тези от вас, които искат да прочетат малко повече ето малко линкове:
тук, тук, тук, Ainsworth's Strange Situation Assessment.
Накратко първата година след раждането на детето е особено важна за неговото развитие.

По темата- въпрос на личен избор е кога една майка ще се върне на работа (ако въобще се върне, разбира се). Има родители, които се нагаждат според нуждите на детето си. И такива, които нагаждат детето според техните нужди.

Темата почва да става интересна. Аз сьм за дьлгато майчинство както вече писах, но ми беше интересно да прочета мнението на другата страна. До тук не видях един убедителен аргумент в полза на краткото майчинство. Няколко човека писаха че седенето с бебе в кьщи ги ограничавало, но аз си мисля че това си е бил техен избор да се чувстват така. Когато си бях по майчинство,аз  се бях запознала с полвината майки в квартала и ходихме на разходки, на гости, на различните бебешки програми. С няколко от тези жени станахме добри приятелки и децата не са единственото което ни свързват. Дори така открих този форум и ходих по форумски срещи, беше доста весело време. Ако не бях станала майка, никога нямаше да срещна толкова много хора. Допълнително, имах възможност да правя неща които , театри. Винаги си спомням с умиление за този период, всичко беше много по-спокойно, някак си имах време да забележа смяната на сезоните, чувствах се много по отпочинала. Не мога да си представа ако трябваше да работя през този период, вместо да сьм си в кьщи. Не сьм от тези жени, които слагат кариерата на пьрво място, но не сьм и от жените, които са домакини. За мен оптималния вариант е 1-1.5 майчинство и след това да работя на полвин ден.

Калинка, до колкото знам ти нямаш деца и това доста определя начина ти на мислене в момента, т.е разсъждаваш кое в най-логично и практично, липсва чувството на емоционална привързаност която детето ти носи. Станеш ли ведньж родител, всичките ти идеи за това какво е да си родител, ще излетят през прозореца.  

независимо дали те са си го направили така или не.. важното е как се чувстват и в този случай. приветствам решението им да отидат на работа, вместо да стоят изнервени с детето  си в къщи

Споделям напълно горното мнение.

За мен най-странния (да не кажа друга дума) аргумент едно дете да не бъде гледано от майка си е Че на 1 годинка или дори преди това имало нужда от социални контакти.  Ами да ви кажа Честно досега не съм видяла нито едно дете на тази възраст да се отделя с кеф от майка си или наистина да се нуждае от социални контакти. Ако дадете на Чужд Човек да ви гледа детето, то разбира се ще оцелее и ще се приспособи, но то нито има наистина нужда от това, нито липсата на такъв контакт би му се отразила по някакъв негативен наЧин. И аз съм за това всеки да може да решава за себе си и за детето си, ама няма такъв филм в живота. А ако трябва да избирам за себе си, съм за дългото майЧинство и намален работен ден след това. ОбаЧе и такъв филм няма, така Че всиЧко си остава в моята фантазия.  И аз като Chrisimommy не съм отдадена на кариерата до там Че да жертвам себе си, детето си, семейството си, но пък и не съм типа жена-домакиня. И въпреки това пред алтернативата да дам дете на месеци на гледаЧка, бих напуснала работа за да си го гледам. Стоях си с детето 18 месеца и не съжалявам нито за ден от тях. На 20 месеца го дадох на гледаЧка, но работех само 2 дена/седмица и се Чувствах много добре защото имах време и за детето но пък имах и други неща  главата си освен каши и пюрета. Когато стана на 2.5 години, си увелиЧих работното време на 4 дни и все още не мога да си го простя, все още ужасно много ми липсва времето което прекарвахме заедно и все още ми се струва Че детето е ощетено.

Наистина ли си чувала подобно нещо?
На мен никога никой не ми е изтъквал такъв аргумент, обикновено го казват за деца на възраст над 3 години. За деца на годинка изборът да се дадат на ясла обикновено е въпрос на удобство и възможности на самата майка 

Мента, ами има го като мнение малко по-нагоре в тази тема. Но съм го Чувала не един път и от други места. Разбира се винаги от хора които са избрали децата им да се социализират на такава ранна възраст.

  Сигурно е така, но според мен всяка жена (с деца или без) има идеи в това отношение, които са много дълбоко вкоренени и са продукт на собствени идеи, възпитание, образование и т.н. Пример ( лично мнение): жени отрасли с майки, за които (примерно) яденето на детето е много важно, имат в % повече шанс да са същите по отношение на собственото си дете. Майки, които са отдавали значение (голямо) на книжки, представления и т.н., а не на храната,  посяват тези семенца в дъщерите си ( излишно е да казвам, че аз съм отгледана от вторият тип майка  ). Разбира се, има и изключения.

Малко да се върна на първият замисъл....Връщане на майката на работа (2 дена най-често), но използване на остатъка от майчинството в продължение на години. Разбирам много добре нуждите на всяка майка и дете в месеците след 4-ят, но все пак по този начин се дава шанс да си с детето и в някои важни моменти (за някои майки).

Какви са минусите на ранното социализиране?  Аз съм отгледана до 5 години в семейството и много съм спечелила от това, но и страшно много загубила. 

Бебето в първите си две години се социализира чрез родителите си, това му е основната нужда. Ако има някой друг да го гледа, той е заместител на майката. Едва след тази възраст започва нуждата и интересът към връстниците му - и по игрите му се забелязва (дори и при навършването на 2-годишна възраст, ако сложиш две деца да си играят, ще забележиш, че те не си играят едно с друго, а играят успоредно, но всяко за себе си). За това и написаното от Вяра ми изглеждаше невероятно - има си определени закономерности на развитието 

Милен@ е дала пример с една много важна теория  От развитието на привързаността напр. зависи в голяма степен дали човек ще се развие като тревожна личност или ще има чувство за сигурност и себеувереност - мисля, че всички знаем колко важни качества са това занапред в живота...

Какво си загубила от това, че си си била вкъщи до 5 годишна възраст?

Ако майката работи два дни седмично, или няколко дни по 2-3 часа, тя си остава основният грижещ се за детето, това не може да се сравнява с положение, при което тя се връща на работа при ритъм, който е от преди раждането (както често става  след приключването на отпуската по майчинство). Но, според мен, много малко професии (и в много малко страни) позволяват да се върнеш на 2-дневна работна седмица...

и мен този пост ме учуди, защото и ние живеем в Белгия, синът ми си ляга в 19:30, в 19:45 е заспал и сутрин едва го събуждам за градина в 07:30...

Иначе и аз съм за дългото майчинство, а всеки си прави сметка кога да се върне на работа. Но понякога човек няма избор - тук може да си удължиш майчинството до 6 месеца, като от 4-ти до 6-ти месец получаваш само около 600-700 евро от държавата и ако си самотен родител, няма как да се оправиш с тези пари.

Първият път стоях вкъщи (бяхме още в БГ) година и половина и ми втръсна...честно! Сега ще съм само 6 месеца и се притеснявам как ще се справя с цеденето после. Но пък има шанс да си сменя работодателя и да работя повече от къщи и да ходя да кърмя бебето в яслата...А дано да стане, че много ми е чудно как се навиват да викат на интервю жена, бременна в 8-ми месец...

Така е, всеки си има някакви представи по принцип. Когато обаче детето се роди, представите по прицип доста се иzменят. Приоритетите също. Това го каzвам от личен опит.  

Ранната социалиzация няма недостатъци, просто е невъzможно да социалиzираш едно дете на 12 месеца, zа по_рано пък иzобщо да не говорим. А и дори и да приемем че е въzможно, въпросът е какво е по_важно и по_добро zа дете на таzи въzраст , да се чувства щастливо с майка си или да се социалиzира. Всяко нещо с времето си, на толкова малко дете не му е време да се социалиzира. Абсолютно съм zа това децата да посещават детска градина, но оптималната въzраст според мен е 2,5_3 години. Тогава вече имат нужда да се социалиzират, а и могат да го направят.

малко по_разли4на гледна то4ка:
въпреки сравнително късото май4инство в Италия, има дискриминация спрямо жените в детеродна възраст в работата, като запо4нем от назна4аването, по_нататък инвестиция в 4овека като трейнинг, курсове и т.н. възможности за растеж, кариера и про4ие ... та представям си какво би станало ако направят май4инството 2 години, въобЩе няма да броят жените за хора ...
според мен по_скоро е необходимо да се стимулират разли4ните видове парт тайм и гъвкаво работно време, възможности за работа от вкъЩи, подпомагане наемането на бейби ситър и 4иста4ка, по_добра структура на детските градини и про4ие услуги за майките в ежедневието