Носталгия

  • 2 992
  • 46
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 447
Валери, аз търся едно ниско, жълто блокче от 50-те, сталинско строителство, на края на малък град, с поляна зад него  Simple Smile Не е спомен от детството със сигурност, но това е за друга тема.

# 31
  • Мнения: 2 070
Май съм оперирана от това чувство. Не знам дали съм го изпитвала изобщо. Живея много за момента, изцяло съм му отдадена и съм в него. Като по-малка пък мечтаех много сега почти не, та и в бъдещето не съм. По нищо не изпитвам копнеж сякаш. Но пък имам много дълга памет, обичам всичко, което ми се е случило - и хубаво и лошо, но не ми липсва, изцяло съм Тук и Сега.

Да кажем, че имам носталгия за/към определени хора, но са много малко.

# 32
  • Мнения: 5 877
Носталгията е основна суровина за много неща.
Понякога може да ти бъде мъчно за дадено място, преди още да си си тръгнал от него.
Носталгия по настоящето изпитвам понякога, защото макар и грозничко на моменти, пак ми се струва крехко.

Ебаси, като бях в болницата и щях да раждам, изпитвах носталгия по тънките си красиви глезени, които не бях виждала от месец.  Laughing

Иначе ей я моята любима Аркадия, най-обичаната къща на света:
http://photos-b.ak.fbcdn.net/photos-ak-snc1/v1770/190/117/763188 … _1126825_5779.jpg

Последна редакция: пт, 06 фев 2009, 22:39 от Анда

# 33
  • Мнения: 4 585
Ехооо, линкът.

# 34
  • Мнения: 712
Носталгия не мога да го нарека, но понякога тъгувам по едни кратки моменти, отишли си безвъзвратно. Съвсем скоро, преди седмици беше, духаше студен вятър, небето беше смръщено, и някак неустено ми изникна един спомен, едно настроение. Усещане за лято, за Джулай морнинг, за вятър, но топъл и за един пуст плаж, почти само за нашата компания. Спомен за един отминал ден, в който бях много, много щастлива, който никога няма да се върне...
А днес, когато се качих в метрото, тълпата ме затисна до три момиченца, може би 8-ми или 9 клас (говореха за домашното по химия и уравнения, доказващи свойствата на солната киселина  Wink, за това кой бил без домашно, и как госпожата хванала Боби да преписва, но не му писала двойка...). Хубави деца бяха, на ръба на женствеността, но още не си бяха създали навика да се гримират, на личицата им имаше следи от акне, гласчетата им бяха едни жизнени, весели... Помислих си, че са минали колко? десетина години, от онзи миг, когато някоя друга млада жена ме е слушала да говоря така. И ми стана и мило, и жално... без малко да си пропусна спирката, за да ги послушам още малко.
Изглежда, че изпитвам носталгия по отминалото време. По невинните години. По силните страсти. По младостта, която ден след ден, лека по лека се приплъзва към зрелостта, а аз не мога да направя  нищо, за да я спра...

# 35
  • Мнения: X
Не изпитвам носталгия. Живея тук и сега. Всичко друго е бошлав.

# 36
  • София/Горна Оряховица
  • Мнения: 268
Даммм... Носталгия по отминали дни, недоизбушували чувства. Мъка за потушения огън. За недовкусените удоволствия, непочустваните аромати, недоизживения миг. Мъка по ненасладата на залеза над едно море, носталгия по мириса на риба, белите пейки и дъба, паднал в езерото.
Да, чувствам носталгията дълбоко в себе си. Но бъдещето е моя любовник ...

# 37
  • Мнения: 112
  Аз пък изпитвам една такава носталгия напоследък, ще ми се смеете, но..По разните удоволствия от миналото, сладостите, които бяха някак по-истински.Пък тя ме обзима всеки път , когато си купя  нещо , уж обещаващо на вид, а като  си отхапя SickИскам  да се отвори една дупка във времето, ама така право в сладкарница "Малина " да ме отведе.А там едни  Анжели, еклери, боза, бишкоти, ескимо, паста "Бреза" JoyОхххххх, то защото се опитвам на диета да  стоя и затова Embarassed

# 38
# 39
  • Мнения: 4 585
Ако трябва да изразя носталгията по бащин край, за мен е това http://images22.snimka.bg/004878893-big.jpg
Разбира се, съвсем различно от Андиното.

# 40
  • Мнения: 262
Още си спомням, с присвиване в стомаха, още търся онова място от детството ми
Мястото е обрасло с много зеленина, има диви ягоди, къпини, малко поточе. За да стигнеш дотам минаваш през тунел от зелено. Приказно, всякакви багри, цветно. Периодично ме наляга страшен копнеж по него, ходя да го търся, спомням си приблизително къде е. Няма го.

И аз си имам такова место, не го знам къде е... Едно стръмно изкачване от 2-3 метра през тесен проход, и отгоре - жълти жита и узряли треви, между които макове и сини метличини!

Валери, това ме навява на мисълта, че е страшно важно да водим децата си сред природи, поляни и цветя, те могат да ги възприемат като вълшебство. То аз, на тея години, съм попадала на такива просто неземни места в дълбочините на Искърския пролом, напролет, с нацъфтяли ливади, поточета, извори, чешмички, пътечки, гори, тук-там къщички със старци... така са ми са се запечатали, а представям си за едно дете какво биха значели...
Имаше едно място, викат му Мъртвината, вдън горите, дет се вика. И като минахме оттам, на една стара каменна чешмичка отгоре беше оставена една хурка. Наоколо - жива душа нямаше. На връщане - хурката я нямаше.

# 41
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Оф, гони ме носталгия от време на време, и не само ме гони, но и ме стига, че и ме сграбчва. По един двор, пълен с живот и цветя, по една натежала асма и зелени огромни чимшири, по особените звуци на приближаващата вечер, по нежния глас на щурчетата.

# 42
  • Мнения: 411
носталгия по вси4ко българско.надявам се един ден да се върна там,но децата къъде ли Ще са те.
това могат да го разберат може би само хора които са били на гурбет.
всеки път минавайки границата,сърцето ми  се пръска влизаШ или излизаШ 4увството е неописуемо

# 43
  • Балчик
  • Мнения: 9 209
Тази тема ме уцели право в десятката. Напоследък много често спонтанно се връщам към минали времена. Изникват спомени, без да съм ги викала.
Носталгията е една къща, красива къща с двор на ул. "Ульяновская "106. Къща, в която вече маминка я няма. Къща, в която никога повече няма да видя пълната градина, дядовото грозде, няма да вдишам аромата на врящият борщ, най- вкусният на света. Къща, от която никога няма да тръгнем със сестра ми и приятелки към близкото поле, с големи и  красиви  слънчогледи, с царевица, висока колкото нас, минавайки по пътека с макове и метличини. Къща, която никога повече няма да видя, защото вече никой няма там. А два самотни гроба в близкото гробище очакват моето идване, очакват да им донеса цветя. Но са на хиляди километри от мен...

Носталгията е и лято 1995 г, то е любовта ! То е красотата, нежността, спонтанността и искреността ! И мъж, когото никога вероятно няма да видя повече.

Носталгията също е и делничен ден, часът е към 19.30. Група ученички с разпуснати коси и къси престилки, с разкопчани копченца за по-секси си тръгват от училище. Топла вечер, момичешки тайни, споделени в тъмнината. Първи тръпки, безгрижен живот, прекрасно време.

А още дъхава поляна в градината на баба и дядо, лежим на топлата зема, сред цветятя и  дъхавите треви- аз, сестрами и две приятелки, някъде пред 80-те. Гледаме звездите и си говорим наши си, момичешки неща. А наоколо щурчетаааа, щурчетааа...

2 март, 18 часа, лежа в болничното легло, незнаейки какво ще се случи след минута. Скръцва врата и погледът ми се спира в две малки, красиви очички- най-красивите на света. Очите на моят син. Най-невероятната среща, която съм имала с човешко същество.

Отново болнична стая, недоносеното отделение: " Бебето Ви започна най-после да наддава, вече е с 20 грама по-тежко."
Господи, благодаря ти. Синът ми ще живее !!!



Като цяло съм много носталгична личност и мога да пиша още и още, но ще ви омръзне да ме четете.   

Последна редакция: нд, 08 фев 2009, 15:16 от Джемма

# 44
Гледам дане се задълбочавам така е по-здравословно.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт