Не правете това в къщи, оставете го на нас - професионалистите в провала!

Хахахаха
цвиля с глас като ви чета.-
То и аз съм за тук всъщност.
Миналата коледа, запалена от поривистите и оправни съфорумки, четейки коледно- новогодишната тема, се лепвам и аз барабар Петко с мъжете за правя коледна къщичка. Навивам и детето какви чудеса ще сътворявам, вдигам скандал на мъжа ми, че трябва да се ходи да се на пазари за сладките, а той се мота и така най- накрая, в неделя на обяд запрятам ръкави.
Взех линията, разкроих къщичката, чета на има няма 5 минути инструкциите в темата и разните линкове. Изпекох аз стените на къщата, а междувременно, пуснах миксера да бие украсата- снежна, че за друга се притесних дали ще я докарам.
И така, изпечени стените, украсата уж готова се залавям да сглобявам къщата. Но, тук вече се предадох- тая украся тече ине стяга. Криво ляво я натамъних да стои права и реших, че това е момента да направя снимка- да, ама не, както казваше едни журналист- в момента когато се обърнах да взема апарата, чух шум от срутване на стените. Не успях естествено да я сглобя, но твърдо решена да не става зян реших да я оползотворя- набърках някакъв крем и стените  с покрива, обилно намазани с глазура от белтък и захар.
Правя торта, като единственото, което ми идва на ум.
По захарна и накъртваща на сладко торта не съм яла......
Имам още някаколко опита с рецепти за сладки от форума- ония мнооого лесни мъфини на Блонди, както и един кекс, който направо се отправи към кофата.
А наскоро имах време за ровене във форума и се зачетох в тортената тема. Но си спомних какви са ми предните провали и се отказах.
Извода за мен беше- рецепти за сладки неща от форума- нье!!!

миналия месец си запалих тигана... За първи път ми се случва и малко си изкарах акъла..., но за щастие реагирах по правилния начин, защото позната ми каза, че като дете метнала чаша с вода. А как стана... включила съм котлона, сипала съм олио... и се заприказвах с една приятелка... По едно време абе... усещам аз мирише странно, но пак не зацепвам. И като отидох в кухнята лелееееееееееееееееее.... имаше 50 см пламък... стоях 2 минути и го зяпах с отворена уста и като се опомних го дръпнах на студения котлон... 

По принцип нямам много гафове, но понякога се случва да загоря ядене защото съм забравила, че съм го включила или съм задрямала... заговорила съм се  с някого...

Помня за рожденния ден на половинката реших да направя 2 сладкиша, които никога не бях пробвала. Оттогава никога не правя за гости неизпитани рецепти... Правих ги до 4 сутринта и не стана нищо от тях и останалото време седнах в леглото и ревнах 

Помня и едни жълтъчени целувки... някой май не беше записал правилно рецептата, не помня откъде я четох тогава... следвах всичко стриктно... помня, че бяха с амонячна сода, като отворих фурната да ги извадя така силно ме удари амоняка в носа, че все едно ми прасна кроше  на вкус не бяха зле, но на вид бяха някакви сплескани неща.

И се сещам за още нещо... Мъжете бяха наловили миди и скариди... И аз сварих скаридите и ги сложих върху един котлон вътре. И включих фурната да се пече не помня пиле или пица, но няма значение, да се пече нещо си. излезнах на балкона да помагам за чистенето на мидите и по едно време взе да намирисва на изгоряло. И момчето в чийто апартамент бяхме каза, че много често се случвало да загарят яденето си съседите отдолу. Бъбрим си ние, слушаме отвътре другите какво си говорят и по едно време започна още по силно да мирише... Викам това не е отдолу, а отвътре  лелееее скаридите бяха станали аленочервени. А аз не съм включила фурната, а котлона на който бях оставила изцедените скариди 

не мога да се сетя за нещо друго.

Това ми звучи много познато - преди три години и половина, бременна в деветия месец решавам че ще правя кебап. Слагам в тенджерка олиото и включвам котлона, но нали майка ми ще идва за раждането и аз решавам, че докато се затопли олиото ще освободя малко място в гардероба за нейните дрехи. Е малкото  време май беше повече отколкото трябваше да заделя - по едно време усещам миризма, следвана от дим, скачам от стола и тичам и викам мъжа ми. Пламти тенджерата, дърпам я на студения котлон и тя продължава с пълна сила да пламти а аз само се чудя какво да правя.... и прас от някъде(мъжа ми се оказа) един мокър парцал върху тенджерата и това беше.........е не точно - ширм, шкафове, стени всичко си беше променило цвета от бяло и бежово та на сиво до черно. Та това ми е най-големия гаф в кухнята(поне за сега).

Малеееееееее, ще ме уморите от смях 
Аз въобще не обичам да готвяяяя  ,  но нали съм жена, а и майка - както казва дъщеря ми, и щом съм такава трябвало да готвя 
То затова и нямам много такива авантюри щот много внимавам и много ме е яд да наготвя нещо, а после никой да не го яде - пък всички казват че хубаво готвя, затова гледам да им угаждам на моичките, ама като се присетя ще ви напиша и аз туй-онуй 
Сега бягам, че моето Овне пак се дере за нещо 

За първата ми манжа с грах купих някакъв грах в буркан - изсипах го с течността от буркана в една тенджера и му ударих едно варене няколко часа. Накрая не само че грахът не беше се сварил изобщо, ами беше и адски кисело, замина веднага в кофата.

В първата си супа сложих толкова много фиде, после си я ядох с вилица.

И най-пресния случай. Правя домати пълнени с ориз запечени на фурна. Сварих съвсем леко ориза както беше по рецептата и по аналогия а пълнените чушки с ориз хубаво надупчвам доматите за да може да се свари ориза вътре. Слагам ориза като внимавам да не пълня много доматите. Заливам ги обилно с вода и слагам във фурната. Почват да се пекат те, обаче водата в доматите постоянно мистериозно изчезва, а аз през две минути отварям фурната и ги поливам с вода. Тя естествено се стича през дупките в доматите и оризът си остава напълно суров. Така се мъчих около 40 минути. Накрая така ми кипна, че залях доматите догоре с вода (бях ги сложила в един голям гювеч) и оризът ще-не ще се свари, за сметка на доматите които се разпльокаха и станаха адски безвкусни. Толкова им бях ядосана, че въобще не ги ядохме а ги изхвърлих.

Ох, Цоцоланке... не само че не ми е смешно....ами направо ми се реве като те чета.
Сещам се за моите първи/ и последни / стъпки в тортоправенето.... или по скоро моят ГРАНДИОЗЕН провал с чужда помощ!!!!
Миналата година около Коледа - рождения ден на баща ми!!
Решавам аз да му направя торта , специално за него. Да изневеря на традицията да му поръчам от сладкарницата.
Решавам и започвам да уча. Прочетох цялата тема за тортите, главно за марципан "Варна". Разпечатвах тънкости, мнения, и като се приберях в къщи четях и разучавах. 1 седмица подготовка. Извадих де що има в нета цветни разпечатки на украси, на фигурки и на Бог знае още какво...
Дойде великият ден в който трябваше да забъркам тортата!!! Напазарувахме подредих продуктите, намерих на децата занимания по интереси и запретнах ръкави. Блатове , крем...всичко перфектно. Самочувствието ми расте  дойде ред на марципана...Тестото - перфектно на огъня... идеално , отлепя се... свалям...с пръсти проверявам - страхотия да ти се иска веднага да почнеш фигурки да сучиш!!!! Изчаквам си процедурата да изстине и там каквото още трябва...  Добавям захарта!!!!!!!!!!!!!!!!!! и всичко отива по дяволите.... стана една течна каша - боза смаях се тичам в темата 100 човека четат - никой не отговаря... на края едно момиче се смили и ми каза да добавя още захар. Хукнах до магазина сипвам захарта.... няма промяна. Питам пак. Бъркай ново тесто- слушам и бъркам- всичко супер - купувам нова захар естествено... и в момента в който я сложа.... боза.... това от сутринта до вечерта... накрая след 3тия опит и 5 кг. захар и още толкова брашно... същото момиче ми обяви , че може би захарта не е хубава - имало една дето точно така ставало при нея!!!!
Еееее.....добре , имало, знае се ...ама аз трябваше ли да изкупя всичката захар в магазина да да ми го кажат накрая????? Ми тя в един магазин захарта е една... няма разнообразие от пудра захар...
Направо , как не се гръмнах тогава не зная. Нито имаше време за  нова торта, нито имаше откъде да купя.... нашите разчитаха на мен - всяка година аз купувах торта!!!! Купих една сметана разбих я и намацах жалката ми торта... Извиних се на татко.... но от тогава
НИКОГА , АМА НИКОГА не припарвам до тортената тема!!!!!!!
Още ме боли като се сетя...майната му че похарчих пари за 3 торти... но да отида на рожден ден и да нямам свястна торта - след като това е мой ангажимент...никога няма да го преглътна!!!
Та това е моят ГРАНДИОЗЕН провал!!!!!

Добре се посмях с вас, та ми се стори нечестно да не споделя и моите велики дела 

Много ми се спи, ще пиша в резюме.

Как карамелизирах пуканки.  Ще разкажа само финалния момент. Що годе опуках пуканките.. после обаче стана веселото. Първо, нямах и бегла идея как да ги карамелизирам. Започна ужасно цапотене в карамела, в паниката го върнах на котлона.. той загоря... сипах му вода.. котлонът още си бил включен. Разбирам го след малко. Не знам с кой акъл (!?!) решавам да го сипя в боклука. Кофата е пълна и тръгвам да изсипвам в друго пликче, до кофата, пак леко пълно с боклук. Пликът се топи (естествено  ). Тази прелест полепва зловещо по плочките на пода и леко по чехлите ми. До тук добре.  :
Спомням си за пуканките, които съм заляла с част карамела. Бяха се стегнали в такава зловеща материя, че отне години да го изчистя. А карамел от плочките търках.. не знам колко дълго, но граничи с безкрайността. 

И до ден днешен се чудя как сътворих този гениален кулинарен план. Но не опитах пак да пукам пуканки. Реших, че семейната трапеза може да мине и без този кулинарен шедьовър. 

Та така... и други постижения имам, ама за днес стига   

Това е най-хубавата и поучителна тема    Ако някоя домакиня,каже ,че никога не е имала провали в кухнята,значи.....готви мъжа и  Кой не е имал провали в кухнята?Моят първи провал беше и първата манджа ,която се опитах да сготвя през живота си.Бях в четвърти клас.Прибрах се по-рано от училище и реших да зарадвам нашите,да сготвя преди да са се прибрали, да ги изненадам.Беше рано есента,не помня точно кога ,но имахме чушки и домати още на двора.Та реших да направя миш маш.Набрах......зелени чушки,няколко домата.Нарязах чушките,и доматите барабар д люспите и ги сложих в тигана да ги пържа,така както са сурови.Пържих ги докато взеха да почерняват и незнам защо ми се прищя да сложа и картофи  .и като залепнаха онези ми ти картофи....айде и малко водичка да не загори и накрая сложех две яйца и сирене.То беше правене на "миш-маш"-1час и косур.Итова всичкото с нищо-ни сол,ни пипер/просто забравих/.И ето ме и мен-доволна и предоволна ,че ще зарадвам нашите.Сервирах "миш-маша"в чиниите и зачаках нашите.Те бяха във възторг-майка ми дори се насълзи.......Седнаха да вечерят......Тропат онези ми ти картофи в чиниите им....аз се усмихвам,доволна от себе си.Баща ми ровна в чинията-опита от чушките,подхвърляше напред назад картофите и само каза-много е вкусно-БРАВО!А после добави:"Хайде сега отивай да играеш-благодарим ти за вечерята!"Отидох аз да играя,а като се върнах майка ми правеше яйца по панагюрски и се готвеха да ядат.Аз питам:"Хареса ли ви мойта манджа-да не я изядохте?"Майка ми:"Изядохме я даже не ни стигна и сега правя още ядене."  Аз:"Другият път ще направя повече тогава" -точно това беше физиономията на баща ми ,когато казах това."Другият път ще готвим заедно."-добави майка ми.И въпреки всичко аз бях доволна,че са изяли всичко,че дори не им е и стигнало.
.....................................Няколко години по-късно.......Разбрах,че моят "миш-маш" е заминал в казана и чак тогава си обясних"загадъчната " физиономия на баща ми.Дядо ми също разбра за случката и до ден днешен,като му кажа ,че ще готвя и той ме пита:"Миш-маш" ли ще правиш?"
И още сакатлъци имам......ще ви пиша и за тях!
ПС-Ако някой иска рецептата за "миш-картоф-маш" на драго сърце ще му я дам! Още я помня!

И аз имам много провали в кухнята. Не по специални поводи, просто така. Но пък така човек се учи.
Ако ще имаме гости гледам да не се престаравам, че няма как да не се изложа. Специално за тортите - намерих такива рецепти, при които тортата се прави 3 дни предварително и се оставя в хладилника да се напоят блатовете. От това по-хубаво няма. Даже и да се оплескат нещата, има достатъчно дни да се поправят грешките  .

Тоз чуден гаф съм го пускала и в една друга тема, но ми е като обица на ухото относно козунаците та и тук реших да го плесна.

Рядко правя гафове, последният беше миналата година един ден преди Великден.Реших, че ще е страхотно да ядем домашен козунак от този бабиният дето се къса на парцали и взех генерално решение-ще се меси  .Взех изпитана рецепта от форума, само дето удвоих продуктите, че да имало козунаци за целият китайски народ.Започнах месене, ма за пуст късмет тавата 2  пъти по-малка от обема, който се получи на козунака при втасване. Няма да ви казвам как се гонехме с тестото в кухнята, има няма 2 часа загубих в търкане и лъскане на мазно лепкаво тесто от пода, шкафове, маса, столове и де що има кухненски мебели.Равносметката след случката беше-1 картон яйца, 3 кг. брашно и куп захар и масло съсипани от мен, няколко загубени часа и цел ден печене на козунааааааааци, от които можехме да имаме и за другата година. 

Казват ,че добрият готвач трябва да умее да поправи и грешките си ,защото "Да сгрешиш е човешко "!
На всяка домакиня и се случва да пресоли яденето, да сложи нещо повече или да направи нещо течно. Нека да споделим за този си опит и как го поправихме !

Сещам се за един случай преди години, първият ми опит за пълнени чушки на фурна. Малко поизгоряха и аз, за да замажа гафа, импровизирах вечеря на свещи. От приглушената светлина не се виждаше изгорялото ястие, дори нищо не остана по чиниите:)

 
Това много ми хареса.

Аз преди време направих салата от зеле и моркови и я бях пресолила. Мама ми каза да сипа малко вода в нея ,да я разбъркам и да изцедя водата . Стана супер!

Един ден щях да имам гости за следобедно кексче с кафенце...
Забърках аз кекса,сложих го да се пече,но отворих фурната по-рано от колкото трябваше и той леко поспадна  Олеле,ужас!!!
Опече се,уха е божествено но на вид не става за гости.....Ами сега?! 
Като изстина го нарязах на хапки и подредих в подходяща красива чинияСтана коктейлни кексови хапки 

Изяде се,че и рецептата ми искаха накрая 

Преди време ще правя пилешки дробчета по някаква рецепта... имаше 1 ч.ч. вино.В хладилника на вратата имаше една двестограмка от месеци и си мислех,че е с вино.Люснах го и о-о-о-о-о  СМРАД!!!То било ракийка...
Толкова силна беше миризмата,че цял ден смърдеше на ракия,а на мен ми стана лошо (аз не пия никакъв алкохол) и 3-4 часа ми се гадеше.
Пак по някаква рецепта ще правя картофени кюфтета на фурна.Сложих ги да се пекат и след малко гледам - станало като пица.Викам си нищо и така ще го ядем.Когато се изпече добре отгоре ги извадих и  вътре бяха съвсем сурови....и на боклука!