Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 913
Аз съм изцяло съгласна с приятеля ти.
Има двойки, които подписват и всичко както си му е реда след години, един вид като празник за това, че с времето са се доказали, че са един за друг. Не си ли мислила и за този вариант?
Романтиката е хубаво нещо, но не е само тя.

# 16
  • Мнения: 494
Напълно те разбирам, и аз съм си мечтала за голяма сватба и огромна бяла рокля, но и моя мъж не искаше да се женим. Накрая и двамата направихме компромис и имахме малка сватба, бяхме 12 човека, и пак имахме нашия ден. Поговорете и намерете някое компромисно решение. Според мен не трябва да отстъпваш, защото направиш ли го сега, от тук на сетне все ти ще отстъпваш във вашата връзка. Успех   bouquet

# 17
  • Мнения: 165
Подписахме без да знае никой, само ние и кумовете. След това се почерпихме , вечерта си прибрахме  децата от баба. Казахме на родата след месец. Държах да взема фамилията му. Thinking

# 18
  • Мнения: 4 784
С първия ми брак - голяма сватба, много гости, музика, танци и песни до зори.
Втория брак - тържество в изключително тесен кръг от 7 човека, много хубаво и приятно.
Мога да ти кажа, че втория път се чувствах в пъти по - добре от първия и сега, когато стане дума, винаги препоръчвам втория вариант.
Аз лично не бих карала някой да се женим. Или го искаме и двамата, или не, но големите сватбени тържества са напълно безсмислени. Пилеене на пари. Ако успееш все пак да го навиеш да се бракувате, можеш да се съгласиш на компромисен вариант за малко тържество. Струва ми се обаче, че при теб по - голямо значение има показността от сватбата, отколкото самия брак.

# 19
  • Плевен
  • Мнения: 915
И аз съм си го мислила това да започнем с това, което и двамата желаем- детенце- и после сватба. Но не мислите ли, че тогава пък никога повече няма да ми обърне даже внимание на това, че искам сватба, защото си има дете-и това си е и искал, нищо повече?? Завъртат ни разходите, грижите...и аз си оставам с празните мечти.
Не мисли толкова надалече, а се радвай на живота. Не се знае кога ще му дойде желанието. А има и хора, които просто не желаят сватба, без каквато и да е причина. Ако сватба ти е най-голямата мечта, просто си намери друг младоженец.
Аз лично не бих завела никой до олтара, като наказан, въпреки нежеланието му само, за да си изпълня мечтата. Като си гледаш после снимките е възможно винаги да се сещаш как не ти е предложил сватба и как е участвал в нея след многократно мрънкане от твоя страна. Дали тогава ще си удовлетворена, че си реализирала мечтата си ...

# 20
  • Варна
  • Мнения: 73
Много си права Stanislava_.

# 21
  • Мнения: 568
Това как ще се чувстваш след време никой не знае.Повечето момичета мечтаят за този ден и си го фантазират различно.От това дали ще има сватба ,каква ще бъде и т.н. не зависи живота ти в бъдеще .Моето мнение ,че трябва да решите компромисен вариант и двамата да сте доволни.

# 22
  • София
  • Мнения: 2 489
Компромисният вариант е да чакаме и да имаме търпение, че ще се присетят... Cry

# 23
  • Мнения: 3 453
  Много деликатна ситуация.А дали изобщо не желая брак или в момента не е готов?Това изяснено ли е?Ако по принцип не иска, не виждам как да стане, освен с компромис от твоя или негова страна.Момичетата са ти дали чудесна идея да е в тесен кръг тържеството.Ние имахме незабравим сватбен ден и дори мисля след 10г пак да го повторим.Невероятно беше.Успех ти желая и дано мечтата ти се сбъдне  bouquet

# 24
  • Мнения: 16 085
Сватба може да се направи и с 2хил и с 200хил, зависи колко пари имате и сте склонни да отделите.
Никой не е казал, че трябва да се канят 100-200човека, може да поканите най-близките като ги сведете в рамките на 20-30човека. Пропускате ритуалите, които не ви харесват и просто се забавлявате.
С роклята е същото, има и много скъпи, има и такива на съвсем поносими цени - а и винаги може да се ушие рокля по твой вкус.
Ако причината да не иска брак твоят приятел е само финансова, то това може да се реши. Но ако има и други съображения, а с това се оправдава - вече е друг въпрос.

# 25
  • Варна
  • Мнения: 12 300
Единственият вариант е компромисът. Ти казваш, че не искаш половинчати неща, а голяма сватба със всичките му там обичаи, той пък не иска въобще - това са диаметрално противоположни желания. Или ги срещате някъде по средата - т.е. правите по-скромна сватба, или просто няма да се получат нещата. Иначе те разбирам, ние като решихме да се женим, аз исках бяла рокля и поне ресторант, ди джей и фотограф, а мъжът ми искаше едва ли не да минем някой ден през гражданското и да се разпишем Shocked Беше убеден, че сватбите са голям цирк (явно на такива е ходил само Wink) Голям зор, докато го убедя, че нашата няма да е цирк. Орязахме вземането на булката с музика, прежалихме видеокамерата, поканихме само най-близките хора, имахме си ди джей, ресторант, фотограф и бяла рокля и се получи незабравимо преживяване, всички ми казваха след това, че е било страхотно.
Уф, отплеснах се в спомени Blush

# 26
  • Алпите
  • Мнения: 10 207
Подкрепям мъжа ти. И аз не бих се навила на селска сватба и да правим сеир на зяпачите.
Разточителните снобски сватби са само с цел показност, а това въобще не ми е по вкуса. Предпочитам малка романтична сватба (може би само с кумове), аз да съм със семпла елегантна рокля а със спестените пари- вълнуващо и запомнящо се пътешествие.

# 27
  • София
  • Мнения: 3 214
Аз съм жена, но категорично не исках сватба... Сватбата винаги съм я свързвала с някаква дандания, излишни разходи, суетня, сума ти малоумни традиции и накрая младоженците лягат и умират от умора и всякаква романтика им е изпарена от главата.
Както и да е, омъжих се миналата година, но с условието сватбата да е според моите виждания. Ако и аз чуя за тъпани и гайди, народни хора и т.н., считай, че ще избягам с писъци....Това са безумно много разходи, които правиш, за да може родата до 9-то коляно да се порадва, а ти се усещаш каталясал през целия ден, защото всеки те дърпа за нещо....
Аз бях булка, роклята я ши моя приятелка, беше семпла и красива, мероприятието беше малко и елегантно, вечерта се бяхме събрали само с приятели, в поканата пишеше да са по дънки, булката беше по къси панталони Simple Smile и се получи грандиозен купон...Нестандартна сватба, нямаща нищо общо с класиката, но със спестените парички отидохме на приятно пътешествие из разни острови за 20-тина дни.
Разказвам всичко това, защото абсолютно споделям мнението на приятеля ти за сватбите и единствения вариант е да се споразумеете за някакъв компромис, който хем няма да ви струва много пари, хем и той ще се чувства комфортно да присъства.

# 28
  • Мнения: 1 763
И аз съм за компромисния вариант. Иначе ние нямаме брак по мое желание, приятелят ми е ЗА. Аз даже нямам кой знае каква основателна причина да не искам да се женя- просто не ми се занимава с резервиране на зала в гражданското, купуване на официални тоалети, защото колкото и да е малка сватбата не може да се отиде по дънки и т.н.

# 29
  • Мнения: 940
Не знам дали тук й е мястото на моята тема, но от доста време се тормозя и реших да споделя да видя вашето мнение..
Имам приятел, обичаме се, добре ни е заедно, мислим за детенце, НО с една огромна разлика-за мен,колкото и старовремско да звучи, първо трябва е сватбата, после е бебето. Много пъти сме говорили на тази тема с него и добре му разбирам доводите - излишни пари; виждаш хора, дето даже не познаваш; подписът не прави семейство; изхарчените хиляди ще ни трябват за малкото човече и тн и тн. Знам, че е прав, но винаги съм си мечтала за това-да съм булка, да празнувам, че съм намерила човека за мен, да му взема името..- и за мен това е редът на нещата. Чувствам, че той е човекът за мен, но ако му "угодя"...няма ли винаги да се чувствам така, все едно съм пропуснала нещо (което за мене си е важно)....
(Надявам се, че сега няма да се нахвърлите върху мен, че живея в 18 век. Надявам се,че поне някоя ще разбере)

Не е задължително да се дават луди пари. Ние ще отидем и ще се разпишем. И не заради самия подпис, а заради ред финансови облаги които този подпис ще/би ни донесе/донесъл. И за да не ходи мъжа ми по нотариуси, за да дава името си на децата ни.
В никакъв случай не искам сватба. За мен това са излишни неща, много дандания за нищо. Мислим да сме само ние, родителите ни и кумовете. После с кумовете мислим да заминем на море--заложили сме на България--Златни пясъци. Там ни беше първото море заедно като двойка. Обмисляме и вариант да се оженим там някъде.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт