Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Варна
  • Мнения: 73
Не знам дали тук й е мястото на моята тема, но от доста време се тормозя и реших да споделя да видя вашето мнение..
Имам приятел, обичаме се, добре ни е заедно, мислим за детенце, НО с една огромна разлика-за мен,колкото и старовремско да звучи, първо трябва е сватбата, после е бебето. Много пъти сме говорили на тази тема с него и добре му разбирам доводите - излишни пари; виждаш хора, дето даже не познаваш; подписът не прави семейство; изхарчените хиляди ще ни трябват за малкото човече и тн и тн. Знам, че е прав, но винаги съм си мечтала за това-да съм булка, да празнувам, че съм намерила човека за мен, да му взема името..- и за мен това е редът на нещата. Чувствам, че той е човекът за мен, но ако му "угодя"...няма ли винаги да се чувствам така, все едно съм пропуснала нещо (което за мене си е важно)....
(Надявам се, че сега няма да се нахвърлите върху мен, че живея в 18 век. Надявам се,че поне някоя ще разбере)

Последна редакция: пт, 06 фев 2009, 22:23 от pepelno

# 1
  • Мнения: 1 745
Мисля,че темата е за ДИС! Wink
Иначе аз те разбирам! Hug И аз бях така-като дете съм си се представяла с бялата рокля! Crazy Мечтала съм за този ден! Heart Eyes
Иначе твоя човек е прав-само излишни разходи са това! Mr. Green Обаче си е един път в живота и аз исках да си го изживея!Това беше "нашия" ден! Heart Eyes
Не знам какво да те посъветвам! Rolling EyesТой категоричен ли?Ти споделяла ли си с него всичко това?Каза ли му ,че е важно за теб? Rolling Eyes

# 2
  • Някъде там...
  • Мнения: 263
Ами ти пак можеш да си булка просто го направете в много тесен кръг..Недей кани 50 човека поканете 20...С паричните подараци ще покриете част от разходите по сватбата и така...Късмет ти пожелавам и в изпълнението на мечтата ти и в бебе правенето   bouquet

# 3
  • Мнения: 141
Определено темата ти не е за тук,но ще ти изкажа моето мнение по въпроса.
Не е задължително да правите сватба със 1000 човека иху-аху,а малка в тесен кръг и с хора които биха се радвали истински на събитието. И не са нужни хиляди лв.!!!!!С мъжа ми направихме точно така и несъжалявам,напротив.В спомените ми има едно скромно малко тържество,изпълнено с много красиви моменти!С риск и аз да бъда оплюта от мами които живеят на семейни начала(нищо лошо в това), но за мен ако един мъж има задръжки да се ожени за мен значи ми няма доверие и не е на 100 % сигурен какво иска.Казвам ти го от личен опит живях с един такъв мъж 4 години и накрая се разделихме по причини ,които изтъкваш по горе"искаме бебе,ама той неиска брак"!
Сега съм щастливо омъжена и несъжалявам за нищо което направих,защото действах както ми говореше сърцето и го следвах до край!
Слушай сърцето си и успех! Hug

# 4
  • Мнения: 2 446
Аз също много исках да се оженим,но основно заради мечтата ми да се видя булка!Не съм държала да подписваме!Не смятам че подписа променя нещата!Един мъж ако е стабилен и  с подпис и без подпис той си остава такъв!
Наистина незнам какво да те посъветвам!В крайна сметка,ти си прецени колко го обичаш и доколко можеш да направиш компромис със себе си!
И наистина варианта и за по-малка сватба не е лош!Ти пак ще бъдеш булка,разходите по-малки... Hug
Успех!

# 5
  • Варна
  • Мнения: 73
Лошото е, че СВАТБА за мен е тъпани и гайди, "Ела се вие, превива", сватбарско прасенце за кумовете и всякакви такива сватбарски нещица, дето са като колите и надуването на абитуриентските - може да е глупаво, ама е хубаво да се изживее и носи ужасно много емоции и спомени..Ако ще е половинчато, по-добре да не го правя (пак повтарям, според мен)

# 6
  • София
  • Мнения: 2 489
При нас ситуацията е АНАЛОГИЧНА. Даже може да прибавим и това, че желанието ми го кара да се чувства притиснат и всеки път като отворим темата се разстройва и става скандал. Така че при нас сватбата май вече е тема-табу. Много се ядосва. Направо не го разбирам. Никога не съм го разбирала. Не му било времето... А иначе се обичаме безумно, но нещо се прецакаха нещата с идеите за брак. Просто вече тая тема я свързваме само със скандали и негативни емоции и не я повдигаме. Също майка ми и баща ми направиха страшен цирк, че няма да се женим и това още повече влоши нещата...

Карай де, това не е най-важното на света. Важното е, че сме заедно и се обичаме и си имаме малко бебешко вързопче. Heart Eyes

С риск и аз да бъда оплюта от мами които живеят на семейни начала(нищо лошо в това), но за мен ако един мъж има задръжки да се ожени за мен значи ми няма доверие и не е на 100 % сигурен какво иска.Казвам ти го от личен опит живях с един такъв мъж 4 години и накрая се разделихме по причини ,които изтъкваш по горе"искаме бебе,ама той неиска брак"!

Силно се надявам да не си права и мнението ти да не е меродавно за всички.

# 7
  • Плевен
  • Мнения: 915
Предполагам, че има подозрение, че ще му вземеш и други неща след сватбата  newsm78
Това в кръга на шегата...

Аз лично не бих накарала някой да се ожени за мен. Това е вътрешно усещане на всеки човек.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 73
Аз не искам да го КАРАМ да се оженим. Искам и той да го поиска за себе си. За доста други неща мислим еднакво, а точно по този важен въпрос - конфликт Sad

# 9
  • Плевен
  • Мнения: 915
Ами тогава почнете от това, което искате и двамата - детето. И го чакай да поиска. Ако постоянно му натякваш за сватба, по вероятно е той да сметне че го притискаш и желанието му да се изпари завинаги.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 489
Аха! smile3521

Както стана при нас. И аз съм го оставила на мира и се надявам тая година да му щукне нещо... Той лично твърди, че не го е страх, но аз просто не мога да си обясня нежеланието му... Както и да е. Rolling Eyes Sad

# 11
  • Варна
  • Мнения: 73
И аз съм си го мислила това да започнем с това, което и двамата желаем- детенце- и после сватба. Но не мислите ли, че тогава пък никога повече няма да ми обърне даже внимание на това, че искам сватба, защото си има дете-и това си е и искал, нищо повече?? Завъртат ни разходите, грижите...и аз си оставам с празните мечти.

# 12
  • Някъде там...
  • Мнения: 263
След като искаш сватба цял град да разбере,че се жениш не мога да помогна със никаква идея...Аз по принцип съм против сватбите.На моята сватба хахаха сватба:аз мъж ми,сестра ми и една приятелка за свидетел...Приех името му...Мисля,че при теб малко идва грандомания:Искаш името му ама със сватба,ама нека да е голяма сватба...а после бебчо ???Допитай се до майчетата тук колко са разходите на месец покрай едно детенце и то с един работещ родител.Помисли кое е по-важо за теб голяма сватба или бебе и действай  Peace

# 13
  • Мнения: 711
Хм, ясно е, че всеки пречупва нещата през своята призма, така че може ли да се направи изобщо обобщение от типа "Ако един мъж не иска брак, значи..." Shocked Причините могат да са хиляди и да различни при всяка двойка, за мен такова генерализиране е неуместно. Peace

За протокола: не успяхме да достигнем консенсус по въпроса как трябва да протече нашата сватба, все имахме разногласия по въпроса и така си и останахме..., което не е проблем за мен, защото приоритетите ми са други, насочени към по-важни според мен неща.

Но ако жената наистина държи да бъде булка и да имат брак, това й е мечта, а мъжът се дърпа, тогава нещата трябва да бъдат изгладени според мен, така че и двамата да не се чувстват ощетени, нито той затова, че се оженил, нито тя затова, че не се е.

# 14
  • София
  • Мнения: 41 102
Ами вие може да се ожените и само с кумувете - никой не е казал, голяма, луда сватба да правите - това е ако искаш брак, ако искаш тържество - за мен също е нещо излишно...въпреки, че минах през него.....
Истинското е между вас двамата, другото са разни префърцунени  глупости....
За мен родителите и кумувете са пре достатъчно.....

Аз по лични убеждения дете без брак не бих раждала....

# 15
  • Мнения: 913
Аз съм изцяло съгласна с приятеля ти.
Има двойки, които подписват и всичко както си му е реда след години, един вид като празник за това, че с времето са се доказали, че са един за друг. Не си ли мислила и за този вариант?
Романтиката е хубаво нещо, но не е само тя.

# 16
  • Мнения: 494
Напълно те разбирам, и аз съм си мечтала за голяма сватба и огромна бяла рокля, но и моя мъж не искаше да се женим. Накрая и двамата направихме компромис и имахме малка сватба, бяхме 12 човека, и пак имахме нашия ден. Поговорете и намерете някое компромисно решение. Според мен не трябва да отстъпваш, защото направиш ли го сега, от тук на сетне все ти ще отстъпваш във вашата връзка. Успех   bouquet

# 17
  • Мнения: 165
Подписахме без да знае никой, само ние и кумовете. След това се почерпихме , вечерта си прибрахме  децата от баба. Казахме на родата след месец. Държах да взема фамилията му. Thinking

# 18
  • Мнения: 4 784
С първия ми брак - голяма сватба, много гости, музика, танци и песни до зори.
Втория брак - тържество в изключително тесен кръг от 7 човека, много хубаво и приятно.
Мога да ти кажа, че втория път се чувствах в пъти по - добре от първия и сега, когато стане дума, винаги препоръчвам втория вариант.
Аз лично не бих карала някой да се женим. Или го искаме и двамата, или не, но големите сватбени тържества са напълно безсмислени. Пилеене на пари. Ако успееш все пак да го навиеш да се бракувате, можеш да се съгласиш на компромисен вариант за малко тържество. Струва ми се обаче, че при теб по - голямо значение има показността от сватбата, отколкото самия брак.

# 19
  • Плевен
  • Мнения: 915
И аз съм си го мислила това да започнем с това, което и двамата желаем- детенце- и после сватба. Но не мислите ли, че тогава пък никога повече няма да ми обърне даже внимание на това, че искам сватба, защото си има дете-и това си е и искал, нищо повече?? Завъртат ни разходите, грижите...и аз си оставам с празните мечти.
Не мисли толкова надалече, а се радвай на живота. Не се знае кога ще му дойде желанието. А има и хора, които просто не желаят сватба, без каквато и да е причина. Ако сватба ти е най-голямата мечта, просто си намери друг младоженец.
Аз лично не бих завела никой до олтара, като наказан, въпреки нежеланието му само, за да си изпълня мечтата. Като си гледаш после снимките е възможно винаги да се сещаш как не ти е предложил сватба и как е участвал в нея след многократно мрънкане от твоя страна. Дали тогава ще си удовлетворена, че си реализирала мечтата си ...

# 20
  • Варна
  • Мнения: 73
Много си права Stanislava_.

# 21
  • Мнения: 568
Това как ще се чувстваш след време никой не знае.Повечето момичета мечтаят за този ден и си го фантазират различно.От това дали ще има сватба ,каква ще бъде и т.н. не зависи живота ти в бъдеще .Моето мнение ,че трябва да решите компромисен вариант и двамата да сте доволни.

# 22
  • София
  • Мнения: 2 489
Компромисният вариант е да чакаме и да имаме търпение, че ще се присетят... Cry

# 23
  • Мнения: 3 453
  Много деликатна ситуация.А дали изобщо не желая брак или в момента не е готов?Това изяснено ли е?Ако по принцип не иска, не виждам как да стане, освен с компромис от твоя или негова страна.Момичетата са ти дали чудесна идея да е в тесен кръг тържеството.Ние имахме незабравим сватбен ден и дори мисля след 10г пак да го повторим.Невероятно беше.Успех ти желая и дано мечтата ти се сбъдне  bouquet

# 24
  • Мнения: 16 120
Сватба може да се направи и с 2хил и с 200хил, зависи колко пари имате и сте склонни да отделите.
Никой не е казал, че трябва да се канят 100-200човека, може да поканите най-близките като ги сведете в рамките на 20-30човека. Пропускате ритуалите, които не ви харесват и просто се забавлявате.
С роклята е същото, има и много скъпи, има и такива на съвсем поносими цени - а и винаги може да се ушие рокля по твой вкус.
Ако причината да не иска брак твоят приятел е само финансова, то това може да се реши. Но ако има и други съображения, а с това се оправдава - вече е друг въпрос.

# 25
  • Варна
  • Мнения: 12 377
Единственият вариант е компромисът. Ти казваш, че не искаш половинчати неща, а голяма сватба със всичките му там обичаи, той пък не иска въобще - това са диаметрално противоположни желания. Или ги срещате някъде по средата - т.е. правите по-скромна сватба, или просто няма да се получат нещата. Иначе те разбирам, ние като решихме да се женим, аз исках бяла рокля и поне ресторант, ди джей и фотограф, а мъжът ми искаше едва ли не да минем някой ден през гражданското и да се разпишем Shocked Беше убеден, че сватбите са голям цирк (явно на такива е ходил само Wink) Голям зор, докато го убедя, че нашата няма да е цирк. Орязахме вземането на булката с музика, прежалихме видеокамерата, поканихме само най-близките хора, имахме си ди джей, ресторант, фотограф и бяла рокля и се получи незабравимо преживяване, всички ми казваха след това, че е било страхотно.
Уф, отплеснах се в спомени Blush

# 26
  • Алпите
  • Мнения: 10 212
Подкрепям мъжа ти. И аз не бих се навила на селска сватба и да правим сеир на зяпачите.
Разточителните снобски сватби са само с цел показност, а това въобще не ми е по вкуса. Предпочитам малка романтична сватба (може би само с кумове), аз да съм със семпла елегантна рокля а със спестените пари- вълнуващо и запомнящо се пътешествие.

# 27
  • София
  • Мнения: 3 221
Аз съм жена, но категорично не исках сватба... Сватбата винаги съм я свързвала с някаква дандания, излишни разходи, суетня, сума ти малоумни традиции и накрая младоженците лягат и умират от умора и всякаква романтика им е изпарена от главата.
Както и да е, омъжих се миналата година, но с условието сватбата да е според моите виждания. Ако и аз чуя за тъпани и гайди, народни хора и т.н., считай, че ще избягам с писъци....Това са безумно много разходи, които правиш, за да може родата до 9-то коляно да се порадва, а ти се усещаш каталясал през целия ден, защото всеки те дърпа за нещо....
Аз бях булка, роклята я ши моя приятелка, беше семпла и красива, мероприятието беше малко и елегантно, вечерта се бяхме събрали само с приятели, в поканата пишеше да са по дънки, булката беше по къси панталони Simple Smile и се получи грандиозен купон...Нестандартна сватба, нямаща нищо общо с класиката, но със спестените парички отидохме на приятно пътешествие из разни острови за 20-тина дни.
Разказвам всичко това, защото абсолютно споделям мнението на приятеля ти за сватбите и единствения вариант е да се споразумеете за някакъв компромис, който хем няма да ви струва много пари, хем и той ще се чувства комфортно да присъства.

# 28
  • Мнения: 1 763
И аз съм за компромисния вариант. Иначе ние нямаме брак по мое желание, приятелят ми е ЗА. Аз даже нямам кой знае каква основателна причина да не искам да се женя- просто не ми се занимава с резервиране на зала в гражданското, купуване на официални тоалети, защото колкото и да е малка сватбата не може да се отиде по дънки и т.н.

# 29
  • Мнения: 940
Не знам дали тук й е мястото на моята тема, но от доста време се тормозя и реших да споделя да видя вашето мнение..
Имам приятел, обичаме се, добре ни е заедно, мислим за детенце, НО с една огромна разлика-за мен,колкото и старовремско да звучи, първо трябва е сватбата, после е бебето. Много пъти сме говорили на тази тема с него и добре му разбирам доводите - излишни пари; виждаш хора, дето даже не познаваш; подписът не прави семейство; изхарчените хиляди ще ни трябват за малкото човече и тн и тн. Знам, че е прав, но винаги съм си мечтала за това-да съм булка, да празнувам, че съм намерила човека за мен, да му взема името..- и за мен това е редът на нещата. Чувствам, че той е човекът за мен, но ако му "угодя"...няма ли винаги да се чувствам така, все едно съм пропуснала нещо (което за мене си е важно)....
(Надявам се, че сега няма да се нахвърлите върху мен, че живея в 18 век. Надявам се,че поне някоя ще разбере)

Не е задължително да се дават луди пари. Ние ще отидем и ще се разпишем. И не заради самия подпис, а заради ред финансови облаги които този подпис ще/би ни донесе/донесъл. И за да не ходи мъжа ми по нотариуси, за да дава името си на децата ни.
В никакъв случай не искам сватба. За мен това са излишни неща, много дандания за нищо. Мислим да сме само ние, родителите ни и кумовете. После с кумовете мислим да заминем на море--заложили сме на България--Златни пясъци. Там ни беше първото море заедно като двойка. Обмисляме и вариант да се оженим там някъде.

# 30
  • София
  • Мнения: 175
Може би човекът не иска да прави панаир, а знае твоята представа за сватба и го втриса. Има хора, които не могат да приемат този начин на бракуване /аз съм от тях/ и не биха се съгласили на никаква цена. Ние сме  от тези двойки, които подписаха във вторник сутринта в присъствието само на кумовете и сме доволни. Представяла съм си се в бяла рокля, но тези сценки ги играхме през първата брачна нощ  Blush

# 31
  • Мнения: 2 442
Не разбрах добре, сватба ли не иска или сключване на брак, защото това е различно. Ако го плаши законовата страна на нещата, трябва да се замислиш защо, или поне да го питаш. А ако ти искаш сватба само заради идеята за бялата рокля и не държиш на подписа и узаконяването на семейството ви, не си заслужава да се карате.

# 32
  • София
  • Мнения: 16 275
Аз пък мисля, че що се отнася до това конкретно, трябва да се уважи желанието на жената Peace Аз по това преценявам кога един мъж е готов за брак - когато е готов да изпълни нейните желания, дори да са различни от неговите. Голяма част от успешните бракове се базират на това, че мъжът обича да глези жена си и го прави с удоволствие, а не от зор. Сега и 200 жени да ми се изредят да ми обясняват, че не обичат да бъдат глезени, няма да им повярвам Wink По-скоро ще си помисля, че не са попаднали на точния човек Simple Smile
В този ред на мисли, ако момичето иска сватба с агнета, прасета и тъпани - нейно право си е, колкото и неразбираемо да е за мен Laughing
Аз исках семплъл обред, без лигавите приказки за пътечката към бащината къща и пр. дивотии, малко гости, приятно ресторантче и мъж ми уважи моето желание Peace Така и трябва!

# 33
  • Мнения: 9 968
Мисля, че имаш право на своята сватба точно както си я представяш. Както и да искаш първо да е сватбата, после бебето.

# 34
  • Мнения: 2 556
Аз също мисля, че жената има право. За мен би било обидно да не иска мъжът ми да се оженим, ако аз го искам и съм му предложила, в смисъл реално излиза, че той ми отказва нещо най-нормално и обикновено. Дори не знам дали бих се навила да остана да живея с него, кофти ще ми е след подобен отказ.

# 35
  • София
  • Мнения: 15 963
Авторката, хич не ти трябва да подписваш!
Аз се излъгах и сега ме е яд.
Точно заради бебето.
Като самотна и неомъжена майка имаш толкова привилегии, които няма да имаш, ако се омъжиш.
Парадокс, но така е в тая шибана България.
Детски ще си взимаш, по-големи са ти шансовете детето ти да взезе в градина, половин такса за градина и още и още.

# 36
  • Мнения: 494
Майтапа настрана,ама така като се замисля Дилянка май има право! Изчакайте детето да тръгне в първи клас и действайте!

# 37
  • Мнения: 9 968
Авторката, хич не ти трябва да подписваш!
Аз се излъгах и сега ме е яд.
Точно заради бебето.
Като самотна и неомъжена майка имаш толкова привилегии, които няма да имаш, ако се омъжиш.
Парадокс, но така е в тая шибана България.
Детски ще си взимаш, по-големи са ти шансовете детето ти да взезе в градина, половин такса за градина и още и още.


Така е в тази България. Защото другаде гледат дали наистина си самотна майка или просто не си подписала.
На мен би ми било неудобно да ползвам тези привилегии при положение, че живея с мъж и той се грижи за детето.

# 38
  • Мнения: 2 442
Те пък големите привилегии, направо държавата се скъсала да помага за децата.  Joy
И защо ще ти е неудобно, предпочиташ само циганите да използват държавните пари ли?

# 39
  • Мнения: 16 120
По повод последните коментари за облагите....

Вие сключвате, или не сключвате брак само заради облагите ли, и какво ще ви донесе новото положение?
Защото това е....не знам как да се изразя, за да не прозвучи твърде обидно....

Когато сключихме брак със съпруга ми не съм се и сетила да мисля дали ще получа 25лв майчинство, или детето ми ще е по-напред в опашката за детска градина, или нещо подобно. Но, явно много хора го мислят.

Не разбирам и друго нещо, защо сватбата винаги се свързва с дандании, напрежение, пияни сватбари, циганска музика и изпълнения и т.н.
Сватбата е както си я направиш и както я разбираш ти и мъжът до теб. Всичко е по желание. От това кого ще поканиш, до всичко останало.

# 40
  • София
  • Мнения: 41 102
това за градините не е вече така именно заради такива тарикатки Wink

за детските също им е все тая...гледат сигуряване, стаж и доход....

# 41
  • Мнения: 9 968
Те пък големите привилегии, направо държавата се скъсала да помага за децата.  Joy
И защо ще ти е неудобно, предпочиташ само циганите да използват държавните пари ли?

Не бе, гнусно ми е да се редя на опашка с циганите.

# 42
  • Мнения: 494
Мадам X, принципно си много права!


Ние също не сме женени и дефакто имам възможност да се обявя за самотна майка. Една "приятелка" ме "открехна" на такива далавери за доене на държавата,дето от толкова години престой в Германия дори не ги и бях чувала. Но българинът винаги е бил много изобретателен. Аз дори не се и замислих,защото само споменаването на термина "непризнаване на бащинство" и картинката,че трябва да се крия като партизанин от властите ,ме отказаха на секундата.  

Но разни хора,разни идеали!
Да не говорим,че има все пак хора,които наистина опират до тези пари и определено са склонни да го направят.

Ама айде стига сме спамили!

# 43
  • Мнения: 1 567
Не отговори дали мъжът не иска брак или не иска сватба както ти си я представяш.
Ако не иска сватбата на мечтите ти не е добре, но не е и фатално.
Ако обаче не иска изобщо да се жени вече положението е доста зле.
Аз лично дете от мъж, който не иска да се жени за мен, не бих родила.
По-точно ще родя само ако съм минала вече 35 и съм способна да го отглеждам сама.

# 44
  • Свищов
  • Мнения: 335
Аз си искам и брак, и сватба с всичките му дандании, хора, кючеци, откуп за булката, хвърляне на букет. Просто така си представям и моята сватба, това искам да изживея и аз. Преди време обаче разбрах, че на него му е все тая дали ще имаме брак един ден...Доста се разочаровах. Е, той каза, че щом аз искам, така ще бъде, но искам и той да го желае. Много добре разбирам авторката. А и смятам, че при него и родителите ще понатиснат (все пак е единствено дете), но все пак ми е тежко, че имаме разминаване в това отношение. Иначе деца без брак не искам да раждам.

# 45
  • Алпите
  • Мнения: 10 212
Шарен свят, хора всякакви. При мен пък само споменаването на думата "брак" ми предизвиква неприятни асоциации.
Цитат
...Доста се разочаровах...
Би било много тъпо различните виждания за протичането на един-единствен ден да помрачават съвместният живот. Да създадеш семейство означава да си готов да правиш компромиси (важи и за двамата, не само за мъжа). И ако ще се разочароваш само заради подобна формалност, явно не си готова да делиш живота си с друг човек - вероятно те очакват още много разочарования.

# 46
  • София
  • Мнения: 41 102
Шарен свят, хора всякакви. При мен пък само споменаването на думата "брак" ми предизвиква неприятни асоциации.
Цитат
...Доста се разочаровах...
Би било много тъпо различните виждания за протичането на един-единствен ден да помрачават съвместният живот. Да създадеш семейство означава да си готов да правиш компромиси (важи и за двамата, не само за мъжа). И ако ще се разочароваш само заради подобна формалност, явно не си готова да делиш живота си с друг човек - вероятно те очакват още много разочарования.


е стига де...за някои пък този му пуст подпис има значение....това, че на теб не ти пука, не значи, че всички са така.....
Точно това пък е принцип, с който не бих правила компромис....след като за теб е просто формалност, ако човекът до теб наистина го желаеше и беше важно за него и държи на това истински, би следвало да направиш ти компромисът, като за теб така и така е маловажно...... иначе да - изводът наистина е, че не ти пука за човека до теб и има защо да се разочарова от това.....

# 47
  • Мнения: 2 388
Не разбрах добре, сватба ли не иска или сключване на брак, защото това е различно.

И аз не разбрах кое от двете е проблема.

# 48
  • Алпите
  • Мнения: 10 212
Angel_Dust, става въпрос не дали да има сватба или не, а как да протече. И това, че единият проявава повече вкус от другия не би трябвало да е проблем. Иначе не виждам светло бъдеще за семейството.

# 49
  • Свищов
  • Мнения: 335
По-скоро бях изумена. Той е доста консервативен, традиционалист в доста отношения...Изненадах се. Говорили сме за брак и никога не е споменавал преди това, че не държи на него. Но не е казвал, че държи на брака. Иначе съм свикнала да преглъщам доста разочарования от негова страна. Просто аз съм доста по-емоционална, а той-сдържан. Не мислим да се женим скоро. Твърде млади сме (тази година правим 24). Сега сме на вълна да заживеем заедно да видим как ще потръгне Grinning

И на истина си е до светоусещане. За мен това не е формалност. Измислих си модела на булчинската рокля на 10, мислила съм за този момент в детайли. Откакто съм с него знам че той беше липсващият компонент в моите видения. за мен наистина е важно. Важно е да ми предложи брак, важно е да се сгодим, важно е да имаме брак и сватба...За много други наглед по-важни неща съм склонна и съм правила компромиси. За това обаче не мога. Просто защото си искам нашия ден,нашия миг, нашите спомени...Не е само заради роклята, танците или ще съм в центъра на вниманието. Просто искам да изживея и това в живота си.

# 50
  • София
  • Мнения: 41 102
РЕНИ   bouquet  bouquet  bouquet За потичането - да съгласна съм.....там вече компромиси  се правят - аз останах с впечатлението, че човека изобщо отказва да се жени.... сега прочетох поста за тъпаните и гъдулките...бях го пропуснала.....
В такъв случай - и аз го разбирам човека, че не иска....
Но пък компромис може да има, за нещо по-кротко и малко, от към авторката...освен ако това не му е просто за управдание на младежа, разбира се Wink

# 51
  • Свищов
  • Мнения: 335
И за музиката компромис няма да правя. Ако иска булката му да е намръщена, ядосана и да реве да бъде с неговата музика. Той си ме знае добре и му е ясно, че без чалга и хора няма да му се размине. най-много луд скандал да му вдигна насред сватбата. Може да има и друго, но ако не врътна хоро и ханш.....значи не е имало никакво тържество за мен Crossing Arms

# 52
  • Мнения: 2 388
И за музиката компромис няма да правя. Ако иска булката му да е намръщена, ядосана и да реве да бъде с неговата музика. Той си ме знае добре и му е ясно, че без чалга и хора няма да му се размине. най-много луд скандал да му вдигна насред сватбата. Може да има и друго, но ако не врътна хоро и ханш.....значи не е имало никакво тържество за мен Crossing Arms

Да ме поканиш ей. Аз и чалга и хора и тъпани и барабани харесвам.
Стига да не се налага аз да се омъжвам.

# 53
  • Варна
  • Мнения: 12 377
А ти склонна ли си да го гледаш намръщен през целия ден, защото е принуден да прави неща, които не желае и да слуша музика, която не понася?

# 54
  • Мнения: 9 968
Angel_Dust, става въпрос не дали да има сватба или не, а как да протече. И това, че единият проявава повече вкус от другия не би трябвало да е проблем. Иначе не виждам светло бъдеще за семейството.

Това не го разбрах.  Какво значи повече вкус.  Твоят вкус, моят вкус? Що ли.

# 55
  • София
  • Мнения: 41 102
И за музиката компромис няма да правя. Ако иска булката му да е намръщена, ядосана и да реве да бъде с неговата музика. Той си ме знае добре и му е ясно, че без чалга и хора няма да му се размине. най-много луд скандал да му вдигна насред сватбата. Може да има и друго, но ако не врътна хоро и ханш.....значи не е имало никакво тържество за мен Crossing Arms

и все пак явно ако го искаш наистина ще трябва да стигнете до някакво равновесие....тъй с тропане с крак и скандали, надали ще стане...то все пак това трябва да е и негово тържество, не само твое????

# 56
  • Свищов
  • Мнения: 335
Ха, щом 5 години рокаджия и чалгаджийка не са се карали 1 път за музика.....ще се спогодим. Обещала съм му рок (а и баща ми много яко се кълчи на рок). Да няма недоволни. Ама сватба без хоро изобщо не мога да си я представя дори....За музиката нямаме проблеми, въпреки че музикалният ни вкус е коренно различен. Де да беше така и в други отношения Grinning

# 57
  • София
  • Мнения: 41 102
не говоря само за музиката, а цялостното протичане на събитието....

# 58
  • Алпите
  • Мнения: 10 212
Тогава забрави, няма смисъл.
Идеята ми беше, че съвместният живот изисква компромиси и не е на хубаво да започва с разногласия.

# 59
  • Мнения: 0
krem4et0 извинявай, ако съм разбрал погрешно, но по думите не си личи изобщо, че обичаш човека до теб,  
мисля че при теб е по важно да се ожениш, няма значение за кого. не мога да си представя някой да ме накара да направя нещо,
което не ми допада, или не би се съобразил със моите желания, това би ме докарало до мисълта, че просто не сме един за друг.   Peace

а иначе си мисля, че когато един мъж е намерил жената, с която иска да прекара живота си, предложението за женитба му се вижда просто един много романтичен повод, и тук вече няма място за двуомене или изчакване.
когато един мъж не е достатъчно сигурен в чувствата си, винаги намира оправдания да не го прави, или да отлага, в очакване да срещне жената на живота си.
не ме нападайте, това си е само моето мнение, нали знаете хора различни, различни мнения.

  bouquet


# 60
  • Мнения: 2 388
не мога да си представя някой да ме накара да направя нещо,
което не ми допада, или не би се съобразил със моите желания, това би ме докарало до мисълта, че просто не сме един за друг.   Peace


Е, ако тя се съобрази с неговите желания нали ще стане обратното ( нейните желания няма да са изпълнени и ще прави нещо, което не и допада ).
Тогава какво да правят? Заради начина на протичане на една сватба да се разделят ли?

# 61
  • Свищов
  • Мнения: 335
Има време. Не го виждам близките 2 години. Най-малкото, защото все още имаме да учим. Сигурна съм, че ще се разберем като му дойде времето. Преди това трябва да се разберем КОГА е това време. За мен трябва да е по-скоро, отколкото той мисли. В крайна сметка за мен е важно да съм с него...Ще направя компромис с 1 тъпан и 1 менче, ако той не желае. Съгласна съм, че компромисите трябва да са и от двете страни.
В случая на авторката, ако направят скромно тържество, компромисът не би удовлетворил и двете страни. По-добре ли е да има компромис тогава? Кой трябва да отстъпи? Чие желание е по-маловажно?
Кой може да прецени или да реши това?


Само да вметна нещо. Откакто спрях да правя толкова компромиси и съответно те са повече от негова страна, се чувствам далеч по-уважавана и обичана жена. Не искам да губя себе си в желанието да му се харесам. Ако се съглася на варианта "без брак" или подпис с кумовете, аз ще избягам от същността си - романтична, нежна, емоционална...Много го обичам, но повече обичам себе си. Усетя ли, че се губя във връзката...

П.С. Учудвам се, че толкова малко жени държат на брака и още по-малко на традиционната сватба. Аз съм от малък град и може би за мен това е нормалното протичане на нещата. В големите градове може по друг начин да се разбира..не знам.
Сестра ми ходи последната година на 2-3 изискани сватби и отзивът й беше  "Умрях от глад и от тъпотия".

# 62
  • Варна
  • Мнения: 12 377
Ами трябва да постигнат компромис - ясно е, че нито единият нито другият ще са доволни на 100%, но все трябва да се срещнат някъде по средата на изискванията си.
Цитат
Откакто спрях да правя толкова компромиси и съответно те са повече от негова страна, се чувствам далеч по-уважавана и обичана жена.

А той дали се чувства толкова желан и обичан мъж? Компромисите трябва да са по равно. Иначе на този, който ги прави в повече, ще му писне в един момент.
А в случая на авторката, ще се откаже от някои неща, той пък ще трябва да преглътне други и така.
А за традиционната сватба - ами нашата беше до известна степен традиционна, без вземането на булката с музика, запирането на вратата, хората пред блока. И за двамата това щеше да дойде в повече. Никога не ми е харесвала тази част от сватбените тържества. И със сигурност гостите ни не са умрели от тъпотия, нито пък от глад Wink

Последна редакция: сб, 07 фев 2009, 20:17 от Месечинка виторога

# 63
  • Мнения: 2 388
П.С. Учудвам се, че толкова малко жени държат на брака и още по-малко на традиционната сватба.

Аз съм от жените, за които вероятността да сключат брак граничи с нула, но когато става въпрос за сватба, харесвам традиционните с всички екстри ( е с почти всички Laughing ).

# 64
  • Мнения: 2 442
Цитат
Сестра ми ходи последната година на 2-3 изискани сватби и отзивът й беше  "Умрях от глад и от тъпотия".

Да се чудя да се смея ли или да плача на подобен коментар.  Rolling Eyes
На сватба се ходи от уважение към младоженците и да споделиш тяхното щастие в този ден, а не първата ти мисъл да е колко храна ще изпапкаш.

# 65
  • Свищов
  • Мнения: 335
Chris_379, не мога да меря любовта си на килограм. Твърде млада съм и твърде малко връзки съм имала, за да преценя на базата на сравнението колко обичам мъжа до себе си. Но ако щеш вярвай обичам го безкрайно много, безумно и до болка. Няма да тръгна да обяснявам на непознати чувствата си към трети човек. Той много добре знае какви са, а и познатите ни също. Факт е, че ме прави безумно щастлива, че не си представям изобщо бъдещето си без него, че искам децата ми да са от него. Това, че държа на себе си и на желанията си, не е защото не го обичам или го обичам малко. Това е, защото обичам и себе си.

Аз го разбирам, че не е готов. И аз на негово място не бих била-студент е 3-ти курс, няма постоянна работа, а аз съм от по-заможно семейство ( съответно свикнала на по-разточителен живот от неговия). Знам, че иска да ми даде сигурност и за това не бърза с действията си. Важното е, че се обичаме и искаме да сме заедно. кога......въпрос е на време мисля.

# 66
  • Свищов
  • Мнения: 335
pasinet, когато си в град на стотици километри от твоя и те оставят буквално гладен не ти е приятно. Хайде, гладът се преживява, ами неприятното прекарване.

П.С. Аз излизам. Отивам на купон с много чалга Grinning

# 67
  • София
  • Мнения: 41 102

В случая на авторката, ако направят скромно тържество, компромисът не би удовлетворил и двете страни. По-добре ли е да има компромис тогава? Кой трябва да отстъпи? Чие желание е по-маловажно?
Кой може да прецени или да реши това?



Сестра ми ходи последната година на 2-3 изискани сватби и отзивът й беше  "Умрях от глад и от тъпотия".

По първият абзац - посочила си двете крайности....ще е равен компромис, ако направят една малка сватба, например, да кажем с най-близките роднини, а не 200 човека гости.....дали с родителите или с най-близките им приятели - по желание.....тогава хем ще има тържество, хем няма да е пълна олелия.....за това се казват компромиси...за да се стигне до един среден, устройващ страните вариант.....

А по второто - какво значи изискана сватба??? нещо ми е странно това понятие....
Аз чесно казано на чалга сватба само с такава музика и хора също ще умра от скука и ще поседя най-много час от уважение.....
И не че разните традиции не са ми забавни от страни, но дова да ми тънцуват с разни петли  и не знам си какво, за моята сватба - не благодаря.....

За храната - чесно казано никога не съм се тъпкала на сватба, нито по рожденни дни и т.н... отивам си нахранена и не умирам от глад Simple Smile)) онова схващане дето като ще ходиш на такова мероприятие и цял ден трябва да седиш гладен, за да се натъпчеш там като прасе - не го разбирам....


така че по всички тези въпроси има много мнения и страни.....
ако ще се жениш обаче най-вече има значение как мъжът ти и ти харесвате нещата и никой не трябва да е напълно ощетен, защото това не е твоят, а вашият ден и празник.......

# 68
  • Мнения: 2 442
pasinet, когато си в град на стотици километри от твоя и те оставят буквално гладен не ти е приятно. Хайде, гладът се преживява, ами неприятното прекарване.


Няма значение, Гостите не са важните на събитието, а младоженците, това искам да кажа. Сватбата е в тяхна чест. А относно приятното прекарване, няма начин всички да са доволни, гостите се канят не по интереси, а по близост - роднинска или приятелска. Идват , за да уважат двойката, не е възможно да се угоди на всички. Мен например са ме канили на сватба с жива музика, е ами по гадно за мен от това няма, но съм се веселила заради младоженците, които са ми били близки. Заради техния щастлив миг.

# 69
  • Мнения: 71
Привет Пепелно,
Разбирам те напълно, но разбирам и приятеля ти.
И аз много исках брак - да съм с бяла рокля, самият свадбен ден ...... мечтата на всяко момиче.
Но погледни и от другата страна, ЗАЩО? Заради роднините ли ще го правите?
Вие сте заедно и се обичате, дай бове да имате и бебче - по-голяма радост няама от това.
Ако толкова се притесняваш рапишете, но без свадба.
Това е компромисен вариант за двама ви.

# 70
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 1 525
Ако бях на твое място, Пепелна, нямаше да настоявам. Щях да оставя нещата така, да си гледам семейството, и да млъкна по темата за сватбата. Мъжете са си такива, бягат от това. И ако ти само му дуднеш, най-много да го отвратиш напълно от самата идея за брак. Но един ден сякаш порастват и за това, и нищо чудно и твоят да дойде до това решение. Съветът ми е да изчакаш, не да го притискаш. Не казвам да се отказваш - работи за това, което искаш, както вода върху камък. Бъди жена - бъди хитра  Wink

# 71
  • Варна
  • Мнения: 73
Виждам, че доста момичета са споделили мнението си. Явно в крайна сметка излезе, че го правя за сеира. Да, ама не. Искам голяма сватба ,което за мен не значи, че е безвкусна. Баща ми е от македонския край и там съм се нагледала на хубави стари сватби, дето няма седнал човек по масите, дето бабите играят кючеци, дето оркестъра свири до 3 часа и още няма уморени хора. За мене си е весело това-че някой в моя чест играе,а пък го болят краката. Ако можех бих се оженила преди 200 години, когато като е имало сватба е била по 3 дни и цяло село е играело хора..Такава съм-обичам си традициите, за мене бутането на вратата и купуването на булката е част от целия ритуал..На сватбите аз не си пускам ръката от бибитката, като потеглим за ритуалната. За вас е кичозно, за мене-част от всичкото. Братовчед ми се жени както вие казвате-без родители, приятели, дядовци, баби-само братовчедите(като представители на всеки клон на родата:Р)-еми честно казано не го почувствах като сватба..Като бях едно време абитуриентка, толкова много си бях представяла как съм на мястото на девойките в колите с балоните и да броя 1-2-3..12...наистина имам хубави спомени, когато ми дойде времето аз да съм. Сега пак е така.
Както казах, много пъти сме говорили на тази тема. И той ми  е казвал, че ако е само за подпис, и той не иска. И той иска "истинска" сватба. Изкарва го, че проблемът са парите и че скоро тези парички ще ни потрябват за бебчето(живот и здраве ако всичко е наред). Поне така казва. Но всички негови прятели са на семейни начала. Има само един, на който ходихме на сватба, но за жалост все още няма детенце(а иска) и той все го дава за пример-"Ожени се и какво-това не му помогна да забременят"...Не знам. Може и наистина още да не е готов..Като отидем семейно на гости, все го подкачват, че му отива да държи дете и той отговаря, че неговото мило искало първо сватба, ама той нямал пари за това....

# 72
  • София
  • Мнения: 41 102
Добре де, едно дете е доста по-скъпо от една сватба.....дори да не е накуп, въпреки че началните разходи не са малки.....да кажем равностойни....
ако няма пари за сватба как ще гледате дете, което колкото повече ръсте, от толкова повече неща се нуждае????

и да -все пак го правиш за сеира...а не за съюза Wink поне това, което искаш....

# 73
  • Варна
  • Мнения: 73
И аз това съм му давала като пример. Просто казва че е излишно. Че детето ни за тези пари може да има хубава количка, дрешки, креватче и още много неща...
А относно сеира-всеки разбира думата по различен начин. За мен традиционната сватба не е сеир.

# 74
  • Мнения: 0
Angel_Dust e много права, споделям напълно мнението и.    bouquet

тука мисля, че става въпрос за жени, на които им се иска да се омъжат, но бъдещия младоженец не е убеден че иска да прекара живота си със тази жена, затова се измислят и причините за отлагане.
Когато един мъж обича жената повече от всичко на света, “аз нямам пари“ не е оправдание.
Когато един мъж иска да се ожени за една жена, винаги намира начин, и то много по бързо отколкото тя предполага.
Всичко друго е самозалъгване.

Аз направих предложение на жена ми на 7 месец от както сме заедно, но го чувствах още от първата минута, когато я срещнах, че искам да прекарам живота си с нея. Причината че чаках 7 месеца беше, от една страна не исках да я плаша, а второто че живеехме в различни страни и се виждахме рядко. Когато и предложих да се омъжи за мен, беше толкова романтично. Още на следващия ден
тя заряза работата си и всичко и тръгна с мен. Това е според мен, да си готов да тръгнеш с любовта на живота ти и до края на света.
Ние като се видяхме за първи път все едно се познавахме от вечността.

  bouquet



# 75
  • Варна
  • Мнения: 73
Хмм. не знам какво да мисля.И аз винаги съм си мислела,че като се намерим с човека,И ДВАМАТА ще искаме сватба и това ще е най-естественото нещо на света.
Ако не искаше да е с мен, нямаше ли въобще да не ми споменава дете, което си е много по-серизоно от самия празничен ден..
Хем никой около него-приятели, сестра му-нямат брак и той си го приема за нещо нормално, хем като съм му споделяла за моята представа какъв е редът на нещата (сватба,дете), той изхожда от финансите. Или не е сигурен в избора си (въпреки че поне аз усещам че държи на мен) , или просто ме лъже и наистина сватбата за него е глупаво нещо..

# 76
  • София
  • Мнения: 41 102
Остава си и варианта наистина да  го притесняват финансите - ти имаш ли представа наистина колко струва едно такова нещо.....
Обикновенно при много млади хора светбете се поема от родителите им.....ако трябва вие да си я плащате е малко по-иначе...

Вие имате ли собствено жилище??? Ако нямате - може би по-добре за това да отделяте пари, а не за един ден тумца-лумца.....
И да, ако не е с твърди и високи доходи и планувате скоро бебе - и за мен е по-добре да се отделят за това пари....
Просто за мен трябва да се подреждат приоритетите - за теб явно най-важна е сватбата....за него може би семейството и спокойният живот.....човекът като гледам може би просто мисли в перспектива....
За мен също това са пари на вятъра....при все, че деца без брак не бих раждала.....


Явно е, че нито ти ще ме разбереш , нито аз теб Simple Smile)))
Но по-добре намери начин да се разберете с половинката и се приготви за компромиси.....Wink

# 77
  • Свищов
  • Мнения: 335
Chris_379, едва ли си бил без работа, без пари, учащ и на 23 години...Човек трябва да мисли малко и с главата си. За да заживеем заедно, трябва да имаме къде. Такова място ние нямаме. Остава квартира. Аз само работя ( той чака да дойде пролетта, защото работата му е сезонна). Учителка съм и то от 5 месеца. Колко ли съм спестила!? Той почти нищо няма възможност да пести, защото си плаща образованието и личните разходи сам. Аз все още уча (макар и дистанционно, на семестър ми отива 1 хилядарка за такса). Обичаме се, искаме да сме заедно, но просто това няма кака да стане сега. Е, има-у тях или у нас, но за мен това не е вариант.

Към авторката: Когато сестра ми се омъжи преди 6 години, родителите ми са отделили същите пари и за мен, за моята сватба. В нашия край сватбата се поема от родителите, а не от младоженците.
Въпреки всичко изписано, ако аз не знаех за този фонд, заделен настрани, щях да се примиря с подпис. Много по-важно за мен е да имам бебе и да мога да го отгледам спокойно. Ако ми се случи ненадейно забременяване ( даже в момента имам подобни притеснения), ще предпочета да дам всичко за бебето си, но поне от сватба с 20-30 най-близки няма да се откажа. А и честно казано хората от моя страна, които държа да присъстват са...по-малко от 20 човека, като част от тях са общи приятели. Щом въпросът е пари за бебе или пари за сватба, ще предпочета бебето естествено. Ако обаче нямам заделен някой лев настрана, сериозно бих се замислила дали ще мога да гледам бебе.

# 78
  • Мнения: 0
всеки се има мнение по въпроса и всеки човек е различен и реагирва по различен начин на дадена ситуация.
Ние като се оженихме бяхма само двамата, беше много романтично, този ден си беше само за нас, беше в чужбина. След това бяхме на свадбено пътешествие, една седмица.
Но това беше решение и на двамата.
Ако тя ми беше казала, че иска сватба , ако се наложи щях да си намеря втора работа или да работя събота и неделя,
или заем, но щях да и изпълня желанието, радостта която щях да видя в очите и, би било най голямата награда за мен.

  bouquet

# 79
  • Мнения: 16 120
Аз пък съвсем не мисля по този начин, че детето се ощетява от родителите си с това, че са направили сватба.
В крайна сметка с този човек веднъж ще направиш сватба, няма всеки месец, или година да правиш такова грандиозно събитие. А това е страхотен спомен, който ще ти остане през годините.

Дете се гледа цял живот и пари за него човек винаги ще намери.
Да се оправдаваш с бъдещо, неродено дете....ми се струва измъкване от въпроса.

# 80
  • Мнения: 0
 krem4et0 аз откакто съм на 18 се издържам сам, не съм учил висше,
но жена ми също от 18 годишна се издържа съвсем сама, през цялото си следване е работила на цял работен ден, въпреки че е била редовно, след лекции веднага на работа. Никога не сме получавали нищо от родителите си, всичко сме си постигали съвсем сами.
Ако аз имах сезонна работа, през другото време веднага бих работил нещо друго, няма значение какво.
Но както казах всеки човек е различен.
Но в едно нещо си права, докато двамата не могат да се оправят сами, не бива да се създава семейство и деца,
защото това си е отговорност, както материална така и морална. Никога не съм могъл да разбера например имам няколко приятели, които даже и бебета имат и постоянно се очакват от родителите си помощ, за мен това си е направо безотговорно.

     bouquet

# 81
  • гр.София
  • Мнения: 372
Мисля, че щом сключването на брак и сватбата са твоя съкровена мечта, трябва да я осъществиш. По стечение на обстоятелствата родителите ми не са имали сватба и майка ми казва, че години наред, когато е минавала покрай булка, сълзите й потичали сами. Поговори с мъжа си и му обясни как се чувстваш. Ние също имаме бебе и не сме сключвали брак, но аз никога не съм имала подобна мечта, иначе финансови съображения не биха ме спрели.

# 82
  • Мнения: 4 066
Ами,а ко толкова много искаш да сте женени- оженете се без сватба, така и двамата ще сте доволни (поне според това, което прочетох в поста ти).

# 83
  • София
  • Мнения: 41 102
Ами,а ко толкова много искаш да сте женени- оженете се без сватба, така и двамата ще сте доволни (поне според това, което прочетох в поста ти).

прочети и следващите й постове....не е до брака...момичето си иска сватба с  всички екстри - 3 дни, яли пили и се веселили  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 84
  • Свищов
  • Мнения: 335
Chris_379, той работи от 19 годишен, въпреки че учи. На тази работа е от около година и изкарваше доста. Просто 2 месеца вече няма работа, а от другия ще има пак. За къде да си търси? При все, че през това време беше и на очни по 13 часа на ден. Когато има работа-изкарва. Но 2 специалности се плащат трудно, макар и задочно Grinning

Аз от своя страна работя за първи път. Висшистка съм (Информатика). Не съм имала нужда да работя, не съм искала да се откъсвам от ученето и просто да завърша. Това е специалност, при която без редовни посещения трудно ще изкреташ. Последните 2 години учих и педагогика...Работя и по двете си специалности и обожавам работата си. Но както знаем учителския труд не е много заплащан, а работата така ме изморява, че само с нея ( и магистратурата) съм изцедена и се чувствам като парцал. За мен има време за учене и време за робота. Откакто завърших не съм стояла без работа-бях на 1 стажантска програма и започнах тази. Но съм максималист и искам да съм истински отдадена на това. Реално за заживяване заедно помислих след като завърших семестриално. Прсто живота ми тогава се промени. Преди врем ми беше леко фикс-идея. Сега...........не съм доволна от статуквото, но съм толкова заета с мисли за изпитвания, контролни, заседания, изпити и.......нямам особено време да го мисля.
колкото по темата. Лятото бях на 1 сватба на дъщерята на приятелски семейство. Бяхме всичко на всичко 23 човека (ние единствените нероднини, освен кумовете). Имаше си всичко: тъпани, хора пред блока, ритане на менче, крадене на булка, хвърляне на букет (аз го хванах). Стана много весело и се забавлявахме страшно много. Нещо подобно искам и за мен. Да има ритуали, но не повече от 40 човека гости.

 

# 85
  • Мнения: 112
Не знам дали тук й е мястото на моята тема, но от доста време се тормозя и реших да споделя да видя вашето мнение..
Имам приятел, обичаме се, добре ни е заедно, мислим за детенце, НО с една огромна разлика-за мен,колкото и старовремско да звучи, първо трябва е сватбата, после е бебето. Много пъти сме говорили на тази тема с него и добре му разбирам доводите - излишни пари; виждаш хора, дето даже не познаваш; подписът не прави семейство; изхарчените хиляди ще ни трябват за малкото човече и тн и тн. Знам, че е прав, но винаги съм си мечтала за това-да съм булка, да празнувам, че съм намерила човека за мен, да му взема името..- и за мен това е редът на нещата. Чувствам, че той е човекът за мен, но ако му "угодя"...няма ли винаги да се чувствам така, все едно съм пропуснала нещо (което за мене си е важно)....
(Надявам се, че сега няма да се нахвърлите върху мен, че живея в 18 век. Надявам се,че поне някоя ще разбере)
Според мен не се разписват само страхливците и така се оправдават- "То, подписа не прави  брака."  Така е , не го прави подписа, а това, което ти дава свободата да заявиш, че това е човека за когото  слагаш тоя подпис.И така нататък.Но , ако човек сам не е достигнал до това и  3-ри тома изписани по въпроса няма да го убедят.Освен това  винаги една сватба може  да мине  тънка лайсна, ако парите са проблем.
  Имам богата братовчедка, която се  омъжи, а гостите на тържеството бяха само  двете родителски семейства и бабите.И пак си беше с рокля, а после  купонясваха с кръстници и приятели на дискотека.Пак си има спомен от тоя ден Peace.
  Лично аз не бих родила  дете на мъж, който не желае да сложи подписа си  до моя.А то не струва много.

# 86
  • Мнения: 4 066
Ами,а ко толкова много искаш да сте женени- оженете се без сватба, така и двамата ще сте доволни (поне според това, което прочетох в поста ти).

прочети и следващите й постове....не е до брака...момичето си иска сватба с  всички екстри - 3 дни, яли пили и се веселили  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Ясно,ама от 1-я й пост човек остава с др. впечатление. (че той не иска заради парите, а тя едва ли не е съгласна на всичко само и само да му нови фамилията).................но въпроса е,че той щом не иска едва ли е редно пък и голяма сватба да го кара да поравят....тя си знае де. Най- хубавото нещо, което аз помня от моята сватба е купона вечерта, когато приключиха ангажиментите в ресторантите,в ритуални зали и т.н. Мисля,че единия от тях трябва да отстъпи, освен това смятам,че той иска да поеме много по-голямата отговорност (която е детето), имам приятелки които точно това не могат да накарат половинките си да пожелаят- така че за мен това е по-малкото зло.

# 87
  • Мнения: 27
Офффф, виждам,че не съм само аз с този проблем.... Sad А при нас даже нямаме финансовото оправдание-имаме си жилище, изкарваме достатъчно и дете си имаме, ама не иска да ми предложи  newsm78. На моменти и аз започвам да мисля като Chris_379 и после преосмисляйки живота ни се убеждавам, че едва ли би направил онова, което е направил, ако не ме обичаше... Thinking А относно самото събитие нямаме разногласия, но факт е, че нямам и пръстен на ръката си! Засега съм го оставила да "узрее" за идеята, обаче се чудя дали ще има такъв момент? Rolling Eyes

# 88
  • Мнения: 627
-за мен,колкото и старовремско да звучи, първо трябва е сватбата, после е бебето. Много пъти сме говорили на тази тема с него и добре му разбирам доводите - излишни пари; виждаш хора, дето даже не познаваш; подписът не прави семейство; изхарчените хиляди ще ни трябват за малкото човече и тн и тн. Знам, че е прав, но винаги съм си мечтала за това-да съм булка, да празнувам, че съм намерила човека за мен, да му взема името..- и за мен това е редът на нещата. Чувствам, че той е човекът за мен, но ако му "угодя"...няма ли винаги да се чувствам така, все едно съм пропуснала нещо (което за мене си е важно)....
(Надявам се, че сега няма да се нахвърлите върху мен, че живея в 18 век. Надявам се,че поне някоя ще разбере)

Да, ужасна отживелица е това. Аз не те разбирам, разбирам него. Кумувала съм на сватба, голяма глупост е всичко това. Лицемерие, фалш, усмивки през зъби, кичено хоро, хоро на кръстника, клюки, обсъждане на този и онзи, и като капак - развод след 2 години. ooooh!

# 89
  • Мнения: 9 968

Да, ужасна отживелица е това. Аз не те разбирам, разбирам него. Кумувала съм на сватба, голяма глупост е всичко това. Лицемерие, фалш, усмивки през зъби, кичено хоро, хоро на кръстника, клюки, обсъждане на този и онзи, и като капак - развод след 2 години. ooooh!

Това е основно предимство - избягваш развода. Дали някой се жени с мисълта за развод.

# 90
  • Варна
  • Мнения: 938
Има само един, на който ходихме на сватба, но за жалост все още няма детенце(а иска) и той все го дава за пример-"Ожени се и какво-това не му помогна да забременят"...Не знам. Може и наистина още да не е готов..Като отидем семейно на гости, все го подкачват, че му отива да държи дете и той отговаря, че неговото мило искало първо сватба, ама той нямал пари за това....
Извинявай, но тези изказвания са ужасни! А, ако, недай си Боже, и "вие" не успеете да "забременеете" веднага, въпреки че не подпишете!? И 'що ти насажда чувство за вина пред приятелите ви?
Не споделям вижданията ти за сватбен ден, но това са си твоите мечти и обичащият те мъж би трябвало да ги уважи. Или поне донякъде.

Последна редакция: пн, 09 фев 2009, 13:09 от Rexy

# 91
  • Мнения: 227

Ами можете просто да подпишете без тържества и харчалъци.. никой не ви задължава да се охар4ите за сватба.... макар 4е сватбата си е интересно събитие.. Peace

а ина4е аз по лични убеждения дете без брак не бих раждала.... Hug

# 92
  • София
  • Мнения: 11 007
Това, че в момента нямате пари не е оправдание (за мен де). Аз също съм от консервите, които държат на сватбата (дори при положение, че веднъж вече се жених и се разведхоме, аз продължавам да вярвам в брака).
Приятелят ми знае, че това е важно за мен и макар да му казах, че за мен е важен брака, а не сватбата, той каза, че не иска да ме лиши от празника, за който си мечтая, така че събираме пари за сватбата, която искаме.

Съгласна съм на 100% с Крис, ако мъжа иска да се ожени, светът ще обърне, но ще намери начин да го направи. Другото са извинения и оправдания.

# 93
  • София
  • Мнения: 559
това с взимането на булката с музика ми е толкова противно!и плямпането на ди-джея:
Хайде сега младоженеца да вземе с уста жатриера на булката, и т.н. Не ми е по вкуса и това е!!!

# 94
  • Мнения: 712
Искрено съчувствам на авторката... защото в нейната ситуация няма печеливш ход Sad Или тя ще се чувства излъгана, или той - насилен.
Обаче не вярвам, че е възможно някой от вас да промени възгледите си.
Гледам го вкъщи същия филм. Моят хубавец е очевадно, че ме обича. Ние минахме през ада, за да си имаме детенце (оказа се, че има проблем при нас  Sad) и си останахме все така влюбени. И въпреки това и през ум не му минава за сватба. Понякога ми харесва да дълбая по темата, защото ми е интересно, чисто психологически, откъде идва това негово недоверие към брака. Той просто не вярва в тази институция  Thinking
Аз от своя страна, си признавам, че изпитвам страх. Ирационален, необясим страх от обвързване, от каишка... По същия начин, по който ме тресва клаустрофобията и започвам да се потя и да се задушавам, ако установя, че примерно, съм заключена вкъщи, макар до преди минута да съм се чувствала прекрасно на същото място, без да знам, че вратата е заключена и не мога да изляза. Може би е глупаво, но ме е страх, че на сутринта след сватбата ще се събудя с усещането, че съм прикована и ако в някакъв момент поискам, не мога да си тръгна.
И понеже не искам да развалям магията, а и той никак не държи, положението ни устройва идеално. Иначе и аз като малка си мечтаех за булчинската рокля и т.н. Мина ми. След цирка, който си спретнах за абитуриентския бал, който по същество е същата дандания, само че роклята е друг цвят и няма младоженец, който да ти оспорва главната роля, установих, че никак не държа на мероприятието сватба...
Всичко това го казвам само като един малко по-различен поглед по въпроса за брака. Колкото хора, толкова и мнения. Но може би мъжът на авторката мисли по сходен начин.

# 95
  • Мнения: 3 676
След толкова много години бракувана/почти 4/, започвам да си мисля, че първо трябваше да е бебето, а после сватбата.Защото при нас сватба има, но бебе няма.Преди години шеше да ме е срам от това,че съм бременна булка, но сега не мисля така.

# 96
  • Пловдив
  • Мнения: 1 843
С риск и аз да бъда оплюта от мами които живеят на семейни начала(нищо лошо в това), но за мен ако един мъж има задръжки да се ожени за мен значи ми няма доверие и не е на 100 % сигурен какво иска.

Подкрепям това. Да обичаш една жена и да не й доставиш радостта да се види булка ? newsm10

# 97
  • Плевен
  • Мнения: 915
С риск и аз да бъда оплюта от мами които живеят на семейни начала(нищо лошо в това), но за мен ако един мъж има задръжки да се ожени за мен значи ми няма доверие и не е на 100 % сигурен какво иска.

Подкрепям това. Да обичаш една жена и да не й доставиш радостта да се види булка ? newsm10
А знаете ли колко мъже познавам дето са се оженили без изобщо да са сигурни, че го искат. Щото като ти мрънка приятелката ти по цял ден и всичките роднини и в един момент ти писва. Да не говорим, че ако забременее, обикновено натиска е още по-голям. Четох една статистика, че 30% от двойките се женят по някакава причина извън любовта и взаимното съгласие - заради роднини, заради бебе, заради зелена карта, заради имущество и т.н.

А колкото до това "да доставиш удоволствието на една жена за се види булка", което се среща през два, три поста тук, останах с впечатлението, че жените се омъжват не защото обичат мъжете си, а да се видят булки.

# 98
  • Мнения: 0
С риск и аз да бъда оплюта от мами които живеят на семейни начала(нищо лошо в това), но за мен ако един мъж има задръжки да се ожени за мен значи ми няма доверие и не е на 100 % сигурен какво иска.

Подкрепям това. Да обичаш една жена и да не й доставиш радостта да се види булка ? newsm10
А знаете ли колко мъже познавам дето са се оженили без изобщо да са сигурни, че го искат. Щото като ти мрънка приятелката ти по цял ден и всичките роднини и в един момент ти писва. Да не говорим, че ако забременее, обикновено натиска е още по-голям. Четох една статистика, че 30% от двойките се женят по някакава причина извън любовта и взаимното съгласие - заради роднини, заради бебе, заради зелена карта, заради имущество и т.н.

А колкото до това "да доставиш удоволствието на една жена за се види булка", което се среща през два, три поста тук, останах с впечатлението, че жените се омъжват не защото обичат мъжете си, а да се видят булки.

подкрепям те напълно, и на мен ми става много смешно, когато някой жени насилват положението, само защото им се омъжва,
това е нещо което и ДВАМАТА горещо трябва да искат, а не единия да настоява докато другия се съгласи.

     bouquet

# 99
  • Варна
  • Мнения: 12 377

А колкото до това "да доставиш удоволствието на една жена за се види булка", което се среща през два, три поста тук, останах с впечатлението, че жените се омъжват не защото обичат мъжете си, а да се видят булки.

Е хайде сега, по тази логика хората учат 12 години, за да се видят абитуриенти! Ти не би ли се почувствала ограбена от емоции, ако вашите бяха казали сори дъще, ама абитуриентските рокли са много скъпи, тъй че ще ти се размине? И аз исках да се видя булка. И бих се почувствала ограбена, ако не го бях преживяла. Това няма нищо общо с чувствата ми към мъжа ми и с желанието ми да се омъжа за него.

# 100
  • Плевен
  • Мнения: 915
ОК. Приемам забележката, Месечинка виторога.
По-скоро имах предвид това, че ако обичаш някого истински би трябвало едното ти виждане като булка да не е определящо за отношенията. Има много, които не са били булки и даже изобщо не са се омъжвали, а си живеят с половинките си до дълбоки старини. Някак си не ми харесва ултиматума "ако не се оженим, край", това не ми прилича на много истинска любов.

# 101
  • Мнения: 258
При нас беше първо забременяването ми - не искахме и двамата да се женим. После се роди бебето, като стана на 3 г се бракувахме, тогава вече и двамата го искахме и бяхме готови, беше много хубаво, сега си имаме и второ детенце.

Според мен - за всичко има време, само трябва търпение. Пък и така като стават нещата едно по едно, човек има време да се концентрира и да изживее всичко пълноценно.

# 102
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 1 525
Някак си не ми харесва ултиматума "ако не се оженим, край", това не ми прилича на много истинска любов.

И на мен. А и ако успея да го накарам да се оженим, най-вероятно непрекъснато ще съм на тръни дали няма да се осъзнае, че не той го е искал, а аз съм го натискала, ще му писне да ми играе по свирката, и ще си дигне чуковете  Confused
Не го ли искат и двамата, не виждам смисъл. А едното "Трябва, щото искам, щото така съм решила", си е просто детински инат  Naughty

# 103
  • Варна
  • Мнения: 12 377
Някак си не ми харесва ултиматума "ако не се оженим, край", това не ми прилича на много истинска любов.

О, тук напълно споделям мнението ти Peace Имах предвид случаи, когато и двамата искат брак или нямат нищо против него, но се разминават във вижданията си как да протече събитието. За мен например да отида и просто да се разпиша в общината беше крайно неприемливо - като сме решили да се женим, нека поне да отбележим някак този ден, да си имаме емоциите и спомените.

Последна редакция: вт, 10 фев 2009, 07:25 от Месечинка виторога

# 104
  • Мнения: 486

С риск и аз да бъда оплюта от мами които живеят на семейни начала(нищо лошо в това), но за мен ако един мъж има задръжки да се ожени за мен значи ми няма доверие и не е на 100 % сигурен какво иска.
А само да попитам, това ,че един мъж иска да имаме общи деца, дали не подсказва, че знае какво иска? По-лесно е да се разведеш, отколкото да върнеш обратно едно родено дете.

# 105
  • София
  • Мнения: 11 007
Zoia_Alex, не, изобщо не е така. Да не ти обяснявам колко лесно мъжете си тръгват от децата си, примери колкото искаш.
Виж, брака, подписа, това са сериозни и обмислени неща, защото ако ние гледаме романтично-патетично на тия неща, мъжете са по-практични и знаят какво обвързване е подписа.
Така че, не, не мисля, че мъжете гледат на обвързването с дете по-сериозно отколкото на обвързването с брак. Детето като концепция не могат напълно да го осмислят преди да се случи, виж брака - да.

# 106
  • Мнения: 486
Бърди -Може да си права  newsm78, явно аз мисля по различно.

# 107
  • Мнения: 337
    И аз като забременях исках да подпишем - без сватба. Не мисля, че нахранването и напиването на n брой гости е кой знае каква радост.
    Както и да е. По финансови причини не подписахме тогава, но и до ден днешен си живеем прекрасно, разбира се с обичайните за всички брачни или не двойки грижи и радости.
    На този етап не мисля, че бих подписала, още повече, че нямам никакво намерение да си сменям името.

Не мисля, че ако бащата на детето реши да си тръгне и да не се грижи за него, един подпис би го спрял..... а за другото - ами той не е длъжен да издържа и майката според мен поне.

# 108
  • Мнения: 2 556
Аз съм точно от тези, които ако мъжът се дърпа, биха казали: "Или сватба, или край". Явно в това отношение съм пълна консерва, но с мъж, който не иска да се ожени за мен, не бих се занимавала. И не вярвам после да роня горчиви сълзи за него, все пак какво ще го сбърка един подпис, ако да речем според него "няма значение", а за мен има. Не бих приела и толкоз.

# 109
  • София
  • Мнения: 3 221
Бракът изобщо не е предпоставка да задържи или да не задържи някого. Ако човек е решил да си тръгне, дали ще бъде или няма да бъде формално затруднен, това е без значение. Както и бракът не е предпоставка за вменяване на отговорности у бащата, ако той не ги усеща. За мен, бракът създава илюзорно усещане на сигурност у жената, а същевременно представлява тривиален двустранен договор. Единствения случай, в който  бракът би спомогнал, е ако има за разрешаване имуществени въпроси и тогава подписът би имал някаква стойност. Едно време бракът е тежал като институция, защото е давал гаранция за невинността на девойката, урегулирал е поземлени въпроси, но в днешния свят основната му функция е инструмент за имуществена подялба.
Изборът на човек е важен, а не подписа.

# 110
  • София
  • Мнения: 11 007
Аз съм точно от тези, които ако мъжът се дърпа, биха казали: "Или сватба, или край". Явно в това отношение съм пълна консерва, но с мъж, който не иска да се ожени за мен, не бих се занимавала. И не вярвам после да роня горчиви сълзи за него, все пак какво ще го сбърка един подпис, ако да речем според него "няма значение", а за мен има. Не бих приела и толкоз.
Peace
Точно така мисля и аз.

# 111
  • Мнения: 627
Бракът изобщо не е предпоставка да задържи или да не задържи някого. Ако човек е решил да си тръгне, дали ще бъде или няма да бъде формално затруднен, това е без значение. Както и бракът не е предпоставка за вменяване на отговорности у бащата, ако той не ги усеща. За мен, бракът създава илюзорно усещане на сигурност у жената, а същевременно представлява тривиален двустранен договор. Единствения случай, в който  бракът би спомогнал, е ако има за разрешаване имуществени въпроси и тогава подписът би имал някаква стойност. Едно време бракът е тежал като институция, защото е давал гаранция за невинността на девойката, урегулирал е поземлени въпроси, но в днешния свят основната му функция е инструмент за имуществена подялба.
Изборът на човек е важен, а не подписа.


Ей така пък мисля аз Grinning
Радвам се, че има и други, които споделят възгледите ми.

# 112
  • Мнения: 23
аз сьм на мнение че сьщо не е най важното да сте женени но това е мое мнение.Ние сьщо с моя приятел работим за бебе без още да сме се оженили.Но това неозначава че на по касен етап няма да го направим.Пожелавам ти успех и дано всичко се развие така както искате и двамата и да бадете щастливи без значение женени или не   bouquet

# 113
  • Алпите
  • Мнения: 10 212
Мразя ултиматуми. Ако някой се опита да ме манипулира по този начин- не е познал Naughty
Желанието за бялата рокля не е достатъчно основание за брак... За мен въобще няма такова де Stop

# 114
  • Варна
  • Мнения: 12 377
Не е основание за брак, но е основание за сватба, ако и двамата не са против брака.

# 115
  • Мнения: 2 556
Никога не съм мечтала да съм булка, нито да се облека в бяла рокля. Ожених се в къса рокля, сребриста, не е булчински модел. Държа на брака, а не на самия сватбен ден.

# 116
Знам, че е прав, но винаги съм си мечтала за това-да съм булка, да празнувам, че съм намерила човека за мен, да му взема името..- и за мен това е редът на нещата. Чувствам, че той е човекът за мен, но ако му "угодя"...няма ли винаги да се чувствам така, все едно съм пропуснала нещо (което за мене си е важно)....
(Надявам се, че сега няма да се нахвърлите върху мен, че живея в 18 век. Надявам се,че поне някоя ще разбере)

Редът на нещата с брака не е измислен без цел и неслучайно ни е насаждан с години - на нас и родителите ни. Гражданския брак е измислен за да може група хора (семейството) да бъде обвързано със задълженията, пасивите и активите на един човек - член на семейството. От тук настене ако желаеш имуществото, дълговете и приходите ви да са общи, както и да бъдеш негов официален представител - продължавай да настояваш за брак. Но ако си водена само от желанието да бъдеш булка ще ти кажа, че суетнята около и след сватбата много бързо се забравя, а и можеш да бъдеш по-елегантна и грациозна от която и да е булка всеки ден от годината. Спомените от празненството отшумяват бързо, но последиците (и добри и лоши) остават за по-дълго време. Така че аз като адвокат ще ти препоръчам да отидеш на консултация при някой колега, с който да направите обстоен анализ на финансовото и имуществено състояние както на теб, така и неговото в момента и какво планирате то да бъде за в бъдеще. С оглед на този ананлиз може да ти бъде даден съвет дали граждански брак е в твоя полза или не.

Сигурна съм, че ще ти прозвучи много прагматично, но и съм сигурна, че с колегата Темида можем да ти разкажем доста казуси, в които надделялото и немотивирано от правна гледна точка желание да облечеш бяла рокля или черен костюм, както и това да изпълниш даден ритуал ти е докарало сериозни житейски поразии

Последна редакция: сб, 14 фев 2009, 15:02 от valeria22

# 117
  • Варна
  • Мнения: 12 377
Хм, ако мъжът ми ме беше повел по адвокати да си изясняваме ползите и загубите от евентуален брак... бих се почувствала отвратително. Както смятам би се почувствал и той. Не мога да тръгна към брака с такава нагласа. Просто е безумно, за мен поне.

# 118
Хм, ако мъжът ми ме беше повел по адвокати да си изясняваме ползите и загубите от евентуален брак... бих се почувствала отвратително. Както смятам би се почувствал и той. Не мога да тръгна към брака с такава нагласа. Просто е безумно, за мен поне.

Видя ли някъде в поста ми да казвам, че трябва да отидат заедно и заедно да си изясняват каквото и да било? Всъщност не че трябва, дадох безплатна консултация, а момичето ще си направи каквото прецени.

Относно нагласата - имаш си своя, ок, няма лошо, но гражданският брак е договор, независимо, че много хора не го знаят. Общите условия на този договор се намират в семейния кодекс, а новото законодателство ни позволява да договаряме допълнителни клаузи с предбрачен договор. Няма значение с колко любов и емоции подхождаш към него това е една правна сделка, от чието по-нататъчно изпълнение или неизпълнение се предполага, че ще бъде обусловена по-голямата част от живота ти. А ако нямаш понятие от право, то няма нищо срамно да се консултираш. В България все още повечето хора са с твоята нагласа и за съжаление тръгват да се консултират чак когато се стигне до разтрогване на брака и тогава разбират, че правната същност на гражданслия брак е нищо друго освен сделка и ако си сключвал сделката на сляпо после си поемаш негативите от това. Няма как да се оправдаеш с факта, че не си бил запознат с общите условия - ами да си бил, да си отишъл някой специалист да ти ги разтълкува.

От друга страна се радвам много на младите хора, че са образовани и интелигентни и видно от статистиките са наясно, че любовта съвсем не е равнозначна на брака.

# 119
  • Варна
  • Мнения: 12 377
Хм, ако мъжът ми ме беше повел по адвокати да си изясняваме ползите и загубите от евентуален брак... бих се почувствала отвратително. Както смятам би се почувствал и той. Не мога да тръгна към брака с такава нагласа. Просто е безумно, за мен поне.
Видя ли някъде в поста ми да казвам, че трябва да отидат заедно и заедно да си изясняват каквото и да било?

Не. Но идеята е същата. Дали заедно или поотделно ще си изясняваме, за мен е неприемливо да подхождам по този начин към брака. Аз се женя, защото обичам мъжа си и съм решила, че искам да създам семейство с него, а не защото бих имала финансова или каквато и да е изгода от това.

# 120
Хм, ако мъжът ми ме беше повел по адвокати да си изясняваме ползите и загубите от евентуален брак... бих се почувствала отвратително. Както смятам би се почувствал и той. Не мога да тръгна към брака с такава нагласа. Просто е безумно, за мен поне.
Видя ли някъде в поста ми да казвам, че трябва да отидат заедно и заедно да си изясняват каквото и да било?

Не. Но идеята е същата. Дали заедно или поотделно ще си изясняваме, за мен е неприемливо да подхождам по този начин към брака. Аз се женя, защото обичам мъжа си и съм решила, че искам да създам семейство с него, а не защото бих имала финансова или каквато и да е изгода от това.

Това не е идея, а законово положение. Интересно ми е защо не коментираш долната част на поста ми, а взимаш от него само две изречения.

# 121
  • Варна
  • Мнения: 12 377
Кое по-точно да коментирам? Казах, че това:
Цитат
Така че аз като адвокат ще ти препоръчам да отидеш на консултация при някой колега, с който да направите обстоен анализ на финансовото и имуществено състояние както на теб, така и неговото в момента и какво планирате то да бъде за в бъдеще. С оглед на този ананлиз може да ти бъде даден съвет дали граждански брак е в твоя полза или не.

ми звучи идиотско, какво значи дали брака е в моя полза или не? Независимо дали има или няма законови рамки, бракът не е фирма, че да гледам само финансовата си изгода. За мен той все още има значение като обществена форма, като клетка на обществото, като духовна връзка, а не като средство да спечеля или да загубя пари. Нямам какво повече да кажа по темата.

# 122
Кое по-точно да коментирам? Казах, че това:
Цитат
Така че аз като адвокат ще ти препоръчам да отидеш на консултация при някой колега, с който да направите обстоен анализ на финансовото и имуществено състояние както на теб, така и неговото в момента и какво планирате то да бъде за в бъдеще. С оглед на този ананлиз може да ти бъде даден съвет дали граждански брак е в твоя полза или не.

ми звучи идиотско, какво значи дали брака е в моя полза или не? Независимо дали има или няма законови рамки, бракът не е фирма, че да гледам само финансовата си изгода. За мен той все още има значение като обществена форма, като клетка на обществото, като духовна връзка, а не като средство да спечеля или да загубя пари. Нямам какво повече да кажа по темата.

Помолих те да коментираш долната част на поста ми, в която давам разяснение за правната същност на брака. Няма никакво значение дали ти приемаш брака за клетка на обществото или духовна връзка, защото той не е нито едно от двете. Гражданския брак е един обикновен договор, независимо дали ти му придаваш друг облик или законовата му същност ти се вижда идиотска. Както и да е, разбрах, че нямаш какво повече да кажеш по темата, дори и да имаш вече загубих интерес да го прочета, защото аргументите ти са много слаби.

# 123
  • София
  • Мнения: 91
Ох, Валерке,айде па ти поспри се малко!!! Peace Много на сериозно се взе нещо..уууу - единствената адвокатка във форума си да знаеш!
Семейния кодекс всеки сам може да си го прочете-какво си се разфучала непоискани съвети и правни консултации да даваш?

П.С.Изобщо не си прави труда да ми отговаряш и да ми разтягаш безкрайните си лакардии.Не си ми нито убедителна,нито интересна.

П.С2.Сори за спама.

# 124
  • Габрово
  • Мнения: 1 330
И на мен ми се искаше да бъда булка и да си направим едно скромно тържество с 30-на души, но и този път май ще ми се размине Rolling Eyes
С бившият също говорихме за брак, а после той се дръпна, но иначе бебе ми направи. Сега пак така се получава, всеки иска бебе от мен, а никой не ме ще за законна жена  Mr. Green
Иначе уговорката е да се оженим евентуално след като родя, но аз не искам така.

# 125