Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 26 юни 2004, 11:21 ч.
  • Преглеждания  2 359  Мнения  32  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 6 317
В петък 18.06. вечерта към 22:10 ми се спука околоплодния мехур и аз отидох при мъжа ми, който си пушеше на балкона и му казах: "Хайде!" :о)), на което той отговори, че не му  се спи ;о). Обясних му, че ще раждаме и хукнахме да дооправяме багажа за болницата. Към 11 без 15 бяхме вече там. След прегледа се установи, че имам само 2 см разкритие и докторът каза на мъжа ми, че е по-добре да се прибере и да поспи, защото най-вероятно съм щяла да родя чак на сутринта. Тръгна си, мен ме сложиха да слушат тоновете на бебо и после ме прехвърлиха във ВИП залата, в която щях да раждам. Добре че си бях взела книжка, та имаше какво да правя. През половин час, че и по-малко минаваха да ме видят как съм :о). Както си четях болките започнаха и за час може би (към 2:00) получих разкритие от 5-6 см. Веднага дойдоха и ми сложиха система глюкоза+окситоцин. Аз се обадих на мъжа ми и той пристигна. Вече не можех да чета ;о)). Приказвах си с операторката (жалко, че не й знам името) и когато мъжа ми дойде се започна истинското раждане. Постепенно болките ставаха все по-силни, а той ми разтриваше кръста по време на контракциите. Бебето риташе и се движеше много и засилваше болката .... Накрая като че ли просто болките станаха постоянни и някак се сляха. Лекарят дойде и каза, че още час такива болки и ще раждам. Но акушерката, която беше дошла с него (казва се Зинова) се ядоса и каза, че много знае, щом не е раждал и се захвана да помага с ръка, за да получа пълно разкритие. Започнах да напъвам по време на контракциите и тя ме инструктираше как и какво да правя. Малко се притесни жената, защото разбра, че бебето е голямо. Мъжът ми през това време стоял до вратата за да гледа (аз го гонех, за да не ме вижда как се мъча, а той милия скришом наблюдавал). Накрая ме прехвърлиха на стола, подготвиха ме и след доста напъни бебо започна да излиза. Успя да ме разкъса с раменца, като в същия момент ми направиха и епизиотомия, за да излезе по-бързо и лесно и да не ме разкъса съвсем. Роди се на 19.06 в 5:25 сутринта, изплака и тогава дойде облекчението! След като го оправиха и ме зашиха, ми го дадоха на гърдите - това беше най-прекрасния миг в живота ми! И както по време на контракциите казвах, че никога повече няма да ставам майка, така в момента в който видях малкото му личице реших, че ще повторя! :о)

Мъжът ми беше до мен по време на напъните и ми държеше главата. Нямате представа колко много го обичам за това, че изживя този миг заедно с мен! Сега двамата се радваме на златния ни Йоан (4, 150 гр и 54 см) и се учим да го гледаме заедно. Обичам съпруга си много по-силно от преди и самата любов към него е някак вече по-различна, защото този миг, в който нашето бебе пое първите си глътки въздух беше наш, а не само мой.

От все сърце благодаря на акушерката, която ми помогна. Целият екип беше  страхотен! От санитарката - до лекарката (не помня имената на всички, само на акушерката  Embarassed  Embarassed  Embarassed ). Следващия път пак ще раждам там и пак при същите условия - ВИП зала с присъствието на таткото. Благодаря и на всички, които после се грижиха за нас. Бяха много мили!

Пожелавам на всички бъдещи мами леко раждане и много прекрасни мигове. Болката наистина се забравя бързо.  Simple Smile  Simple Smile  Simple Smile На всички вече мами пожелавам да оградени с много любов и дечицата им да растат живи и здрави.

  love001   love001   love001

Реклама
# 1
  • Мнения: 1 533
Цитат на: Margarita
В петък 18.06. вечерта към 22:10 ми се спука околоплодния мехур и аз отидох при мъжа ми, който си пушеше на балкона и му казах: "Хайде!" :о)), на което той отговори, че не му  се спи ;о). Обясних му, че ще раждаме и хукнахме да дооправяме багажа за болницата. Към 11 без 15 бяхме вече там. След прегледа се установи, че имам само 2 см разкритие и докторът каза на мъжа ми, че е по-добре да се прибере и да поспи, защото най-вероятно съм щяла да родя чак на сутринта. Тръгна си, мен ме сложиха да слушат тоновете на бебо и после ме прехвърлиха във ВИП залата, в която щях да раждам. Добре че си бях взела книжка, та имаше какво да правя. През половин час, че и по-малко минаваха да ме видят как съм :о). Както си четях болките започнаха и за час може би (към 2:00) получих разкритие от 5-6 см. Веднага дойдоха и ми сложиха система глюкоза+окситоцин. Аз се обадих на мъжа ми и той пристигна. Вече не можех да чета ;о)). Приказвах си с операторката (жалко, че не й знам името) и когато мъжа ми дойде се започна истинското раждане. Постепенно болките ставаха все по-силни, а той ми разтриваше кръста по време на контракциите. Бебето риташе и се движеше много и засилваше болката .... Накрая като че ли просто болките станаха постоянни и някак се сляха. Лекарят дойде и каза, че още час такива болки и ще раждам. Но акушерката, която беше дошла с него (казва се Зинова) се ядоса и каза, че много знае, щом не е раждал и се захвана да помага с ръка, за да получа пълно разкритие. Започнах да напъвам по време на контракциите и тя ме инструктираше как и какво да правя. Малко се притесни жената, защото разбра, че бебето е голямо. Мъжът ми през това време стоял до вратата за да гледа (аз го гонех, за да не ме вижда как се мъча, а той милия скришом наблюдавал). Накрая ме прехвърлиха на стола, подготвиха ме и след доста напъни бебо започна да излиза. Успя да ме разкъса с раменца, като в същия момент ми направиха и епизиотомия, за да излезе по-бързо и лесно и да не ме разкъса съвсем. Роди се на 19.06 в 5:25 сутринта, изплака и тогава дойде облекчението! След като го оправиха и ме зашиха, ми го дадоха на гърдите - това беше най-прекрасния миг в живота ми! И както по време на контракциите казвах, че никога повече няма да ставам майка, така в момента в който видях малкото му личице реших, че ще повторя! :о)

Мъжът ми беше до мен по време на напъните и ми държеше главата. Нямате представа колко много го обичам за това, че изживя този миг заедно с мен! Сега двамата се радваме на златния ни Йоан (4, 150 гр и 54 см) и се учим да го гледаме заедно. Обичам съпруга си много по-силно от преди и самата любов към него е някак вече по-различна, защото този миг, в който нашето бебе пое първите си глътки въздух беше наш, а не само мой.

От все сърце благодаря на акушерката, която ми помогна. Целият екип беше  страхотен! От санитарката - до лекарката (не помня имената на всички, само на акушерката  Embarassed  Embarassed  Embarassed ). Следващия път пак ще раждам там и пак при същите условия - ВИП зала с присъствието на таткото. Благодаря и на всички, които после се грижиха за нас. Бяха много мили!

Пожелавам на всички бъдещи мами леко раждане и много прекрасни мигове. Болката наистина се забравя бързо.  Simple Smile  Simple Smile  Simple Smile На всички вече мами пожелавам да оградени с много любов и дечицата им да растат живи и здрави.

  love001   love001   love001


Страхотно си го описала  Hands Clap

Така вашият неповторим миг стана мъничко и наш Simple Smile

Поздравления!!!

# 2
  • Варна
  • Мнения: 4 260
Магри още веднъж честитооооо   bouquet   bouquet   bouquet   bouquet   bouquet

Много се зарадвах като разбрах че си родила  Party Да сте живи и здрави и много хубави моменти в живота да имате  Flowers Four Leaf Clover
Много целувки за Йоан и за теб , от мен и моя още нероден Йоан  Wink  Kiss

# 3
  • Варна
  • Мнения: 5 024
Честито и тук! Grinning

# 4
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 747
Нямаш си представа колко ви се радвам, а на теб колко се възхищавам за смелостта и решителността!  Grinning  Grinning  Grinning
Поздравления Марги-знаех си,че си "мъжко" момиче  Wink !
Може ли да отидеш    tiptoe при    ylinfant Йоан и да го  kiss  от мен!
Щастие и много любов на тричленното ви вече фемили!
  love001   love001   love001   love001   love001   love001   love001

# 5
Pozdravlenia Margarita,mnogo me razvalnuva s razkaza si!

# 6
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Дааа и на мен ми стана едно такова много мило и мъничко сълзливо Simple Smile  Честито пак, Марги!

# 7
  • Букурещ
  • Мнения: 7 139
Честито още веднъж!!! Grinning  Grinning  Grinning

Надявам се, не си се разсърдила от изненадата, която се опитах да направя......

Много хубав разказ, така спокойно си описала нещата, сякаш винаги си била много добре подготвена какво те очаква, стъпка по стъпка.

Както и ти очакваше, Йоан се роди един истински мъж, който си тежи на мястото  Grinning  Grinning  Grinning

И пак да пишеш когато имаш възможност.... Grinning

Поздрави и да нацелуваш малкия-голям мъж от Ади, която си умира за малки бебета Grinning  Grinning и истинските бебета и приличат на кукли Wink

# 8
  • БГ - София
  • Мнения: 7 805
Честито!!!
Да ти е живо и здраво момченцето, много да ви радва и слуша!

# 9
  • пътя за Сърбия, леко вляво...
  • Мнения: 370
Eй, Марги, честитоооооооооо!!! Колко ти се радвааам! Да нацелуваш малкия бонбон! Пожелавам ви много прекрасни поводи за усмивки и гръмогласен смях.

# 10
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 2 596
Честито мила! Много вълнуващ е този разказ за раждането ти, и много емоционален, и много вдъхващ спокойствие. Радвам се, че всичко е минало добре за теб, Йоан и тати и ви пожелавам спокойни и щастливи дни с малкия сладур!

# 11
  • Varna
  • Мнения: 47
Честито още веднъж и от мен! Wink
Пожелавам ви здраве, щастие и много много усмивки.

# 12
  • Сф, Младост1
  • Мнения: 5 318
Много хубав разказ, Ита!
Честито още веднъж и само хубави моменти да имате тримата заедно! Simple Smile

# 13
  • Мнения: 1 975
CHESTITO BEBCHE Simple Smile

 Flowers Four Leaf Clover  Flowers Rose

# 14
  • London
  • Мнения: 7 165
Цитат на: Margarita
В петък 18.06. вечерта към 22:10 ми се спука околоплодния мехур и аз отидох при мъжа ми, който си пушеше на балкона и му казах: "Хайде!" :о)), на което той отговори, че не му  се спи ;о). Обясних му, че ще раждаме и хукнахме да дооправяме багажа за болницата. Към 11 без 15 бяхме вече там. След прегледа се установи, че имам само 2 см разкритие и докторът каза на мъжа ми, че е по-добре да се прибере и да поспи, защото най-вероятно съм щяла да родя чак на сутринта. Тръгна си, мен ме сложиха да слушат тоновете на бебо и после ме прехвърлиха във ВИП залата, в която щях да раждам. Добре че си бях взела книжка, та имаше какво да правя. През половин час, че и по-малко минаваха да ме видят как съм :о). Както си четях болките започнаха и за час може би (към 2:00) получих разкритие от 5-6 см. Веднага дойдоха и ми сложиха система глюкоза+окситоцин. Аз се обадих на мъжа ми и той пристигна. Вече не можех да чета ;о)). Приказвах си с операторката (жалко, че не й знам името) и когато мъжа ми дойде се започна истинското раждане. Постепенно болките ставаха все по-силни, а той ми разтриваше кръста по време на контракциите. Бебето риташе и се движеше много и засилваше болката .... Накрая като че ли просто болките станаха постоянни и някак се сляха. Лекарят дойде и каза, че още час такива болки и ще раждам. Но акушерката, която беше дошла с него (казва се Зинова) се ядоса и каза, че много знае, щом не е раждал и се захвана да помага с ръка, за да получа пълно разкритие. Започнах да напъвам по време на контракциите и тя ме инструктираше как и какво да правя. Малко се притесни жената, защото разбра, че бебето е голямо. Мъжът ми през това време стоял до вратата за да гледа (аз го гонех, за да не ме вижда как се мъча, а той милия скришом наблюдавал). Накрая ме прехвърлиха на стола, подготвиха ме и след доста напъни бебо започна да излиза. Успя да ме разкъса с раменца, като в същия момент ми направиха и епизиотомия, за да излезе по-бързо и лесно и да не ме разкъса съвсем. Роди се на 19.06 в 5:25 сутринта, изплака и тогава дойде облекчението! След като го оправиха и ме зашиха, ми го дадоха на гърдите - това беше най-прекрасния миг в живота ми! И както по време на контракциите казвах, че никога повече няма да ставам майка, така в момента в който видях малкото му личице реших, че ще повторя! :о)

Мъжът ми беше до мен по време на напъните и ми държеше главата. Нямате представа колко много го обичам за това, че изживя този миг заедно с мен! Сега двамата се радваме на златния ни Йоан (4, 150 гр и 54 см) и се учим да го гледаме заедно. Обичам съпруга си много по-силно от преди и самата любов към него е някак вече по-различна, защото този миг, в който нашето бебе пое първите си глътки въздух беше наш, а не само мой.

От все сърце благодаря на акушерката, която ми помогна. Целият екип беше  страхотен! От санитарката - до лекарката (не помня имената на всички, само на акушерката  Embarassed  Embarassed  Embarassed ). Следващия път пак ще раждам там и пак при същите условия - ВИП зала с присъствието на таткото. Благодаря и на всички, които после се грижиха за нас. Бяха много мили!

Пожелавам на всички бъдещи мами леко раждане и много прекрасни мигове. Болката наистина се забравя бързо.  Simple Smile  Simple Smile  Simple Smile На всички вече мами пожелавам да оградени с много любов и дечицата им да растат живи и здрави.

  love001   love001   love001


Честит син!  Simple Smile

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт