Има ли (обективно) такъв момент...

Ще следя темата ...

Има - от по-обичайните и най-често срещаните към по-сложните нещата могат да изглеждат така:

Най-простичките обяснения за тези на пръв поглед изненадващи ситуации - много бебета по това време започват да спят по цяла нощ, а денем сучат кратко и се разсейват много лесно. За майките това е удобно - но много често води до внезапен срив в наддаването, което ги изплашва и води до даване на добавка. По мои наблюдения това са 90% от ситуациите с намаляване на кърмата в тази възраст.

Друго - когато бебето започне да се държи по този начин и да спи по много нощем, менструацията е на път да се появи. При появата й в ранните месеци много често има такова отражение, което може да трае 1-2 седмици и да не се оправя независимо от сукането на бебето, докато не се появи мензиса. Рядко остава трайно намаляване на млякото след това, ако майката е взела необходимите мерки (съзнателно много често предлагане - на всеки 2ч денем и без по-голяма от 4ч пауза през нощта).
Нужно е да се види и дали майката е започнала да приема някакви хормонални контрацептиви (независимо дали са съвместими с кърменето, напр. спиралата Мирена е съвместима, но може да има такъв ефект) - възможността от настъпила нова бременност също е налице понякога (ужасно рядко, но се случва).

Има и други обяснения - заради обилното количество мляко първите месеци е лесно да се скрие субоптимална сукателна техника (т.е. бебето не суче особено добре, но все още успява да получава достатъчно мляко) или пък свръхколичествата мляко при майката тренират лошо сукане при бебето (детето чака млякото да му тече спонтанно, захапва плитко, за да може да регулира струята и т.н. - все приспособителни техники за справяне със силната струя, които обаче са далеч от ефективното сукане). И в един момент когато количеството мляко зависи само от бебето, нещата отиват на зле.

По-сложните обяснения, всъщност това, което стои като физиология зад тези проблеми - регулацията на производството на кърмата минава през няколко етапа. По време на бременността в гърдите се изграждат множество центрове, чиято роля е да стимулират производството на пролактин. Те приемат дразненията от сукането на бебето и ги препращат към хипофизата, където се образува пролактина в отговор на това дразнение. През първите седмици тази регулация не зависи само от сукането на бебето - организмът има силен бекъп в случай че бебето не суче ефективно, поспаливо е и т.н. и затова е предвидено да се образуват огромни количества пролактин (което обяснява свръхпроизводството на мляко при доста жени в първите седмици и намаляването на излишните количества впоследствие, след като се установи ритъма на бебето). Постепенно това презастраховане отслабва и се минава на автономната регулация, т.е. зависимост от сукането на бебето.

Обаче - ако в първите седмици е имало проблеми и бебето напр. е било гледано на режим и е сукало само 5-6х в денонощие, или майката е имала свръхколичества мляко и затова бебето е сукало кратко и през големи интервали, или майката и бебето са били разделени за дълго в първите няколко седмици (недоносени или болни бебета) тогава тези центрове в гърдите може да не се стимулират достатъчно и броят им намалява. И някъде към третия месец, когато хормоналната регулация отстъпи място на автономната, се получават ей такива сривове - просто няма достатъчно рецептори, които да осигурят достатъчно производство на пролактин и това много трудно се коригира.

Има и разни, вече чисто медицински възможности - анемия, проблеми с щитовидната жлеза (които често се проявяват няколко месеца след раждането), неподходящи или силно ограничаващи диети (напр. ако бебето е алергично и майката само изключва храни от менюто си, без да компенсира с други) и т.н.

Да допълня и проблемите от страна на бебето - при неоткрити или пренебрегвани дотогава проблеми при детето (къса юздичка, хипотонии и т.н.), при които майките често компенсират с доизцеждане, също може да се случи. Напр. когато майките спрат да се изцеждат, защото смятат, че детето вече е достатъчно голямо да се справя само и лактацията е регулирана, ей такива проблеми внезапно лъсват с драматично намаляване на количеството кърма и колкото и често да суче едно бебе, ако не го прави както трябва, няма да може да стимулира гърдите.

А какво реално стои зад "изоставане от енергийните нужди" - че детето не наддава достатъчно, че е неспокойно непрекъснато или да речем е неспокойно в късния следобед и вечер(и съответно как майката откликва на това)? Дали въпреки кърменето на поискване детето задоволява всичките си сукателни нужди от гърдата или и от залъгалка?
Най-често, ако проблемът е с наддаване, едно- две кърмения през нощта могат реално да променят резултата (съгласна с хедра, че това е 90% от проблемът). Колкото до това защо детето не се буди през нощта(т.е. защо е налице пропуск в естествената регулация) - обикновено това си има обяснение с мястото, където бебето спи .
Неспокойствието пък в късния следобед и вечер си има дори термин "нормална вечерна нервност" и вече мениджмънтът на ситуацията оказва влияние.

записвам се и аз да следя темата, защото това е един от големите ми страхове!

Благодаря за инфото, беше много интересно и полезно, откраднах си го!

мдааа, хедра благодаря. аз също съм забелязала, че втората половина на цикъла (около десетина дни преди менструация) е свързана при някои момичета с ъс сериозно намаляване на количеството на кърмата. вероятно заради повишените прогестеронови нива. мисля си, че прогестероновите рецептори са разл. брой у различните жени и затова при някой цикълът въобще не се отразява.
в този смисъл ако тази фаза се увеличи (каквато и причина да има) това неминуемо ще доведе до трудно за повлияване намаляване на лактацията...
не знам дали съм права, нямам време да прочета сега.
от друга страна някъде бях чела, че противозачатъчни само с прогестерон не намаляват съществяено лактацията
хедричка, знаеш ли нещо за това?

По принцип контрацептивите само с прогестини се водят одобрени за кърмачки и се смята, че нямат съществен ефект върху количеството и състава на кърмата. Но - има няколко големи `но` в цялата работа.
На първо място стои времето за приложението им. Депо-провера инжекциите, които на много места по света слагат на майките още преди излизането им от болницата, могат буквално да съсипят кърменето, тъй като в този момент е важно нивата на прогестерона да са ниски, иначе лактогенезиса може никога да не настъпи. Започването на хормонални противозачатъчни (пак говорим за само прогестиновите таблетки) 6 седмици след раждането, както също се изписват много често по света, при доста жени води до намаляване на млякото - което обаче е поправимо при спиране на таблетките. Слагането на хормонална спирала (Мирена) има същият ефект при някои жени.
Предполага се, че при метаболизирането на някои от прогестините има междинни съединения с естроген-подобно действие, които създават подобни проблеми:
Цитат от Neville & Neifert's "Lactation, Physiology, Nutrition and Breastfeeding":
.
Не мога да вляза в келимом-сайта, нещо бг-сървърите от няколко месеца нямат достъп до него (много хора се оплакват), иначе там имаше други цитати и референции към изследванията по въпроса. Предполагам, че не би трябвало да е проблем да се намерят в медлайн, ако ти е интересно.

като ми остане време ще ровна. и ако намеря нещо интересно ще ти пратя. все пак е така - високия прогерстерон е по-пагубен за лактацията от високия естроген. говоря за установена лактация... и все пак физиологични нива на хормоните...

Добре.

Мисля, че след 5м детето трябва да се захрани именно защото се променя енергийната себестойност на кърмата, но пък знам , че това става пропорционално с нуждите/в повечето случаи/.
Не става дума за случаите, когато майката иска да отслабне и да кърми...

Не виждам смисъл да се дава допълнително АМ само и само да бъде захранено по-късно.
Щерката беше на осем мес. като се отказа от кърмата. Бях я захранила , но сутрин и вечер имахме само мляко и тогава вече бях принудена да заместя с АМ.

Ами, Яна, това не е баш така, въпреки че сигурно по-компетентните от мен ще го обяснят по-добре.

До 1 г. огромният процент от храната на детето трябва да е мляко, било то кърма или АМ, въпреки захранването.
Пък и тука говоря за бебета на възраст 3.5-4.5 месеца, толкова рано почти никой не препоръчва да се захранва (вече).

... още повече, че се препоръчва бебетата, проявяващи или семейно обременени с алергии да са изключително на кърма до осми-девети месец...

След годинката чак новите храни са от енергийно значение.

Не по въпроса за изследванията, но на прост език някои неща от Келимом и ЛЛЛ за фертилност и т.н.

Breastfeeding and Fertility
Normal prolactin levels in breastfeeding mothers
Birth Control and Breastfeeding
Fertility

Не съм съгласна с това,че се "променя енергийната себестойност на кърмата"-синът ми яде съвсем малко друга храна дори в момента съвсем  отказва,че май му никнат зъби,ходи доста-отскоро,преди пълзеше активно и въпреки това,последния месец като го мериха,беше наддал 200грама,което е много за неговата възраст.
Иначеи аз съм на мнение,че ако няма нощни хранения производството на кърма рязко намалява-на моя приятелка бебчето си спи през ноща и тя се оплаква от намаляла кърма,та започна да го буди да яде и така се пооправиха нещата.Но Хедра го е обяснила много добре.
Относно цикъла-аз от два месеца се "обзаведох"с такъв артикул -не съм забелязала да ми намалява кърмата-може би само денят преди да дойде маалко като да намалява.НО...с цокане всичко се оправя-както казва Мечо Пух-"Колкото повече-толкова повече"-дано цитирам правилно!

Аз много пъти съм споменавала моя случай с първия ми син, за който самата аз не намирам разумно обяснение. Как се развиха нещата накратко - роди се с нормално тегло 3,4кг, доносен, много лаком, не сме имали никога проблеми със засукване (както и аз самата никога не съм имала проблеми с кърма). Първите 4 месеца качваше средно по кило. Оттам нататък до възраст година и половина качваше по 200 гр на месец. Точно по 200, ни повече, ни по-малко. Захраних го на 5,5 месеца, отби се на година и 2 месеца, като през цялото време си е хапвал стабилно и кърма, и твърда храна, т.е. никога не е бил "злояд" даже и за кратки периоди. Винаги е бил много шавливо и пъргаво дете, от друга страна не съм имала проблеми с нощно будене и растеж на зъби (споменавам го заради нощното хранене, при нас то се върна накратко на 8-месечна възраст и пак изчезна към година).

Ако очакват бебета им да качват по средностатистическите таблици.. но наддават по-малко.. Предполагам може да подтикне такива майки да дохранват..

Аз искам да попитам от любопитство, на какво се дължи недостига на кърма в късния следобед, от който  народа масово се оплаква независимо дали е на режим или не? И при нас имаше такъв момент, когато бяхме на около 3 месеца, но успях да компенсирам с честа смяна на гърдата и факта, че-най близката денонощна аптека е на 15-20 км  (последното беше шега).  Мисля си дали един хубав следобеден сън не би ми решил по-добре проблема тогава?

http://www.kellymom.com/babyconcerns/fussy-evening.html

Хм, аз съм от тези които дохранват в късния следобед и вечер и това започна след третия месец. Съжалявам сега, защото ми е много трудно да върна нещата назад. И аз не съм сигурна защо се получи, не е било само защото е по-лесно. Не съм специалист по кърмене, но си го обяснявам с това, че нуждите на детето нарастват, майката не може да отговори веднага на тази нужда, трябва и малко време да се напасне към детето и да увеличи производството. Бебето сутрин и на обед е весело, суче по спокойно и дори и да не се е нахранило съвсем може и да не започне да нервничи или да плаче. И на другата сутрин майката произвежда повече в отговор на нарасналата нужда. А вечер детето е нервно, уморено, иска да се нахрани бързо, не му се занимава да суче дълго време. Аз го видях, че е още гладно и му забърках АМ - резултата беше, че веднага го изгълта, заспа моментално и непробудно 5 часа. И така всяка вечер ... Накрая просто спрях да произвеждам кърма към 8-9 вечерта. През останалото време си имам, кърмя и 2-3 пъти през нощта. Ако бях по упорита кърмата ми вечер щеше да се увеличи, но има и други фактори - майката е много уморена вечер, таткото се прибира, детето се скъсва да реве и някакси искаш да направиш всичко само и само да спре.

Много консултанти смятат, че това е обусловено от намаляване на нивата на калция, както и, че добавка от калций и магнезий(в съответни пропорции) през този период повлиява добре в това отношение (което не е толкова странно предвид, че калция се отразява добре при ПМС).
А защо все пак смяташ, че след установена лактация, високите нива на прогестерон са пагубни повече от високи естрогенови (при положение, че пролактинът не е такъв фактор вече)?

Интересно ми е нещо друго - когато при кърменето на едно дете се установят добър брой пролактинови рецептори, дали те се запазват за следващите деца (независимо от мениджмънта в началото на следващите) или пък търпят обратно развитие. Склонна съм да мисля, че се следващите деца са на кяр (както при окситоциновите маточни рецептори).

за пролактиновите рецептори не зная, не съм чела. но по принцип рецепторите в повечето органи не остават завинаги, те са динамични - т.е. да подлежат на ъп и даун регулация, в ендокринологията на лактацията (както и въобще) съществуват огромен брой обратни връзки.
повече кърма ли има при вторите деца? ако ми попадне нещо такова ще прочета.
иначе за прогестерона - само може би казвам, изказвам предположения. съвпада прекрасно с моя ритъм на цикъл/кърмене. това разбира се не е обяснение, а си е чист емпиризъм  скоро попаднах на нещо такова, беще по-скоро във връзка с физиологията на месечния цикъл, та направих заключение, ще го потърся отново и ще пиша пак
в гърдите има рецептори за прогестерон и естрогени (те например се изследват задължително при жени с рак на гърдата) и са различно експресирани при различните жени. вероятно поради това МЦ се отразява различно на различните кърмачки. мисля че въздействието на женските полови хормони върху лактацията може да е независимо от пролактина. не намалява ли кърмата при настъпила бременност? може би една от причините е тази.

И по мои наблюдения при втора и последваща бременност в повечето случаи има даже лека свръхлактация в началото.
Не знам доколко се дължи само на пролактин-рецепторите или и на доразвитие на млечната жлеза, което се случва при всеки нов цикъл на бременност (и заради което примерно при жени с хипоплазия има по-добри резултати при всяка следваща бременност).

Моето предположение е на доразвитие на млечните жлези.

има нещо, което е в подкрепа на доразвитието на жлезите по време на бременност - при момичета с хиперандрогенемия (надбъбречни хиперплазии, поликистозни яйчници и др. но все пак позволяващи зачеване), с някаква степен хипопластични гърди е възможно по време и след бременността  те да достигнат генетично заложения обем.
и така тези девойки се оказват печеливши по отношение на размера след бременност и кърмене.

Ами аз и в това отношение бях наобратно  И мисля, че много зависи и от самото бебе и нуждите му от мляко, не всички деца се хранят еднакво.
С Ивайло определено имах хиперлактация, предизвикана от него, защото сучеше лакомо часове и се къпех - буквално - в мляко, ако случайно закъснееше с 5-10 минути някое от храненетата, които иначе бяха на около 2 часа. Това продължи не само първия месец, а някъде чак до 7-8 месец. С Даниел никога не съм имала такъв проблем, защото той определено не обичаше да яде, не се застояваше повече от 5 минути на гърда и интервалите между храненията бяха доста по-дълги. В същото време той имаше много по-добри темпове на наддаване от брат си, в смисъл - кривата на наддаване не беше права.
В момента и двамата пият краве мляко, като Иво може да изпие над литър на ден, а Дани едва го придумвам с бисквити да изпие 200 мл за деня. И не защото по принцип яде малко - всъщност двамата ядат еднакво много. Просто не обича мляко.

За намалялата кърма при бременност мисля, че високия прогестерон тогава ангажира алвеоларните клетки и измества пролактина.

Шлябада, нормално е кърмата да намалее при липса на стимулация (иначе има опасност никога да не спре ), но при следващо раждане в началото като че ли наистина е в повече.

От това, което описваш, никак не звучи да си била наобратно Бебе, което суче само по 5 мин, не се задържа много на гърдата (и вероятно не е обичал да суче само за комфорт?), прави големи интервали между храненията и въпреки това е наддавал шампионски my somewhat educated guess е за свръхпроизводство на мляко и силна струя Просто не си имала външните белези за това - другото, което често наблюдавам при майките с втори деца е много по-бързото изчезване на напрежението и потичането на гърдите, обикновено още след втората седмица гърдите стават спокойни. Докато при първескините може с месеци гърдите да са на топки и да текат много продължително - явно с всяко раждане нещата стават все по-ефективни и изискващи все по-малко излишъци (заради което всеки път ме е яд, че спираме да раждаме обикновено след второто дете - таман се научим и ние, и тялото ни да прави нещата както трябва и край, стига толкова ).

Интересно. Топки и буци не съм имала, но хиперлактация-да,  и то каква (4 седмици за напрежението, като се налагаше и да изцеждам някакво количество на всяко хранене, а гърдите дълго течаха и дъълго сучеше само на 1 гърда, за комфорт сучеше само при заспиване и се наяждаше за 5 мин, но последното беше така и с Ради). Може би има значение преди колко време е преустановено кърменето на предишно дете.
А при теб как беше?

При мен след третата седмица вече всичко беше спокойно откъм напрежение, а подплънки за кърмачки почти не ми се е налагало да ползвам. Проблемите със силната струя, давенето и дърпането от гърда дойдоха по-късно, през втория месец някъде, без да съм усещала да са ми се препълвали гърдите.
Макар че при мен май и с Камен още през първия месец спряха да ми се напрягат - това беше една от причините да реша, че нямам кърма

Възможно е. Не наддаваше толкова, колкото брат си през първите месеци, просто беше по-регулярно - не спря да качва след четвъртия имам предвид (пък и той се роди гуце, беше над 4 кила). Знам че не звучи, но просто имам такова чувство, че никога не е ял толкова мляко, колкото ядеше брат му, щото от една страна имах бебе, което ядеше по час и половина и сучеше упорито, когато нямаше мляко, за да го накара да дойде пак - усещала съм да ми тръгва кърмата по 5-6 пъти на хранене, освен това беше влюбен в биберона- залъгалка. От друга страна имах едно друго сърдито бебе, което ядеше по 5 минути, като при това, като дойдеше силната струя, направо си отказваше да яде повече, щото от газовете го болеше корем, пък и да си признае честно, адски го мързеше да полага усилия да суче. И не харесваше биберони, даже почти и ръцете не си е лапал. Сутрин се цедях успоредно с кърменето му, давах му да суче от по-празната гърда, а от пълната цедях по 50-60 мл, не повече (знам че не е мярка, но все пак е показателно). А и сега правя сравнение между любовта им към млякото, на малкия определено му липсва хъс при пиенето, докато на големия само мляко му дай. 
Отделно после се оказа, че има и други чревни проблеми, за които разбрах прекалено късно, те също са допринасяли за влошения му апетит.