Публикувана: 12 фев. 2009, 13:48 ч.
Последно мнение: 20 май 2009, 01:07 ч.

Днес ми е тъжно защото...10

31 259
504
1

# 15 14 фев. 2009, 18:32 ч.

Варна
Мнения: 617

Замислих се, че на миналия Св.Валентин даже нямах време да наготвя, стояхме на нощна лампа за да не събудим девет дневното ни бебе и въпреки всичко бях безкрайно щастлива... Днес имам време за всичко, само дето не ми се празнува даже. Можем да излезем, мога да вдигам шум колкото си искам...Просто си искам стария живот... newsm45

# 16 14 фев. 2009, 18:42 ч.

Мнения: 510

Слави

на мен всички празници са ми някак тъжни,а за празнуване да не говорим.Понякога се чувствам така сякаш нямам хъс за живот.Чакам смисъла на живота си да се завърне...дано е скоро

# 17 14 фев. 2009, 18:54 ч.

Мнения: 226

ви силно момичета!
....дано празничното настроение и щастието се завърнат скоро в сърцата ви!

# 18 15 фев. 2009, 00:05 ч.

Мнения: 825

Слави, Красе Hug

Не трябва да губим вяра Praynig

# 19 15 фев. 2009, 10:52 ч.

Мнения: 794

Цитат на: krasa в сб, 14 фев 2009, 18:42

Слави

И аз вече не обичам да празнувам каквито и да било празници, но го правя, за да не огорчавам мъжа ми и близките ни.
Но категорично няма да празнувам рожденния си ден - 12 април. Миналата година го празнувахме много хубаво, а 10 дни по-късно ми съобщиха, че дъщеричката ми няма тонове и трябва да я родя мъртва! От този ден нататък съм се зарекла, че рожден ден повече няма да празнувам. Ако, живот и здраве, бебчето ни се роди през април, ще празнуваме само неговия рожден ден!
Великден също ми навява гадни спомени, защото миналата година беше на 27 април, 4 дни, след като родих, бях още в болницата. Е, не мога да го отрека, това не е мой личен празник, а празник на всички християни, но за мен ...
Не мога и никога няма да прежаля първото ми детенце, милата ми дъщеричка! Много я обичам и не минава ден, през който да не мисля за нея. Още не мога да повярвам, че си я доносих жива и здрава, а един некадърен доктор я изпусна един ден след термин! Мило ангелче, много те обичам, дано те видя някой ден, мило мое детенце. Ти така и си остана безименна, защото до последно не можахме да решим, как да те кръстим. Прости ми, че те изпуснах и не успях да те родя жива, мила моя дъщеричке! Cry

ОБИЧАМ ТЕ!

Последна редакция: нд, 15 фев 2009, 10:58 от asja

# 20 15 фев. 2009, 11:06 ч.

Мнения: 2 270

Момичета, как ми се иска да можех да ви помогна, да помогна и на себе си, но няма избавление от тази наша мъка . . . Cry

за всички ангелчета Flowers Rose

# 21 15 фев. 2009, 15:28 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 237

Мъчно ми е, понеже около мен се случват хубави неща, а аз не мога да ги оценя. Какво от себе си загубих?! Вече 5 години не съм същата, но сякаш се събуждам от някакъв сън и започвам да го осъзнавам... Едни такива настроения ме обхващат понякога, че чак се страхувам.

# 22 15 фев. 2009, 19:05 ч.

Мнения: 1 586

Днес изгорихме всичко, което беше свързано с нашето малко Чудо. То не можа да се роди живо и остави страшна празнота в нас. Загубихме го преди 6 дни, но днес не ми е тъжно заради това ...
Днес ми е тъжно, защото не знам кога отново ще видя бръчиците около очите на моето момиче, които се появяват, когато се смее и за които се лаская тайно, че аз съм причина да се образуват.
Тъжно ми е и защото днес за първи път, откакто сме заедно, осъзнахме че човек може да изгуби една мечта. И е трудно да я възродиш чиста.
Малко ми е тъпо и заради това, че позволихме в този момент страха да надделее над вярата ни, но и без това ни очаква борба, така че кой брои противниците ...

# 23 15 фев. 2009, 20:09 ч.

Мнения: 533

Майчета трудно е тъжно е празно е винаги по празниците аз си имам малката принцеска но ми е мъчно за нейния батко ангелче и аз категорично не празнувам рождения си ден той е на 6.03 но на този ден всеки месец ми е адски криво-на 5.02 го родих на 6.02 почина на 08.02 го погребаха. Cry

Тъжно ми е заради всички нас но вярвайте мили по лесно е когато вече имаш друго бебче вие всичките ще имате това щастие повярвайте си като мен!

# 24 15 фев. 2009, 20:53 ч.

Мнения: 3 016

Цитат на: TALETO в нд, 15 фев 2009, 20:09

вие всичките ще имате това щастие повярвайте си като мен!

Толкова ми е трудно да го повярвам ............... Sad

Всякаш е нещо недостижимо за мен .

# 25 15 фев. 2009, 21:11 ч.

Мнения: 319

Тъжно ми е защото на вчерашния ден преди година заченахме нашия Ники. След 2 дни яе знам дали съм отново бременна, а не знам дали яе имам сили... Още не мога да го прежаля, не знам дали някога ще мога. Свекърва ми периодично раздава нещата му и ми идва да я удуша. Направо изпадам в истерия като разбера, че е дала нещо на някой. Не може да разбере , че аз само това си имам от него. Не знам дали ще искам да ползвам нещата за следващото си бебе, но със сигурност не искам да се разделям с тях. Не знам дали ще имам сили да съм отново бременна, по-скоро не знам дали ще издържа на страха. Опитвам се да си наложа да не мисля за лоши неща, но е по-силно от мен. Много искам да си имам бебче, но до последно ще си мисля дали нещо няма да се обърка. Не искам времето да лекува, не искам нищо да забравям, искам да помня винаги, но ме е страх и да не навредя на бъдещото си бебе от притеснение.