Темата е продиктувана от дискусията която заформихме в темата озаглавена “Трябва ли мъжът да издържа семейството?”
Ето я :
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=277103.405
Обсъдихме с половинката ми нещата и направихме анализ на житейските истории на много от познатите ни - съученици, приятели и просто познати върху които имаме дългогодишни наблюдения което изключва измамните първи впечатления.
От целия разговор се наложи извода че щастлив брак имат не тези които са имали голям избор а тези които са подходили към избора си максимално разумно.
Факти:
- Почти всички които са се задомили на по 18-19 години са разведени или ако имат успешен брак то той е втори.
- Тези които са имали почти неограничен избор също са разведени.
Фрапиращи примери са най-красивото момиче на бала на жена ми по което са си падали всички момчета. Тя има брак все още но с цената на толкова голям компромис че не и е останало и капка достойнство.
Най-големия сваляч в моя курс който се ожени за една секси мацка - и двамата на по 20 г. в момента не ще и да чуе за 17 годишната си дъщеря и пак е женен за 20 годишно момиче. Звучи добре че е тя е на 20, а той на 42 но трябва да ви кажа че тя е почти точно копие на Али Макбийл - даже онази е по-красива.
На базата на онова, което виждаме покрай себе си заключихме че е истински късмет че сме се намерили и по някакъв начин всеки е избрал другия. С ръка на сърцето признавам че ако тогава бях успял да спечеля момичето което харесвах сега или щях да съм разведен или щях да мисля за развод. Просто късмет беше че тя не ме харесваше. Не съм влагал никакви критерии при избора на жена - просто си беше късмет и интуиция донякъде. На този фон е глупаво да поставям такава тема но пък като гледам как се хвърлят сегашните жени на едни голи обещания или на мангизи и лъскави нещица мисля че ще е полезна.
Като база стъпвам на разговора с Зара от ББ излъчен по НТВ за връзката и с 29 години по-стария бизнесмен Христо Сираков на който му викат Ицо 100-те манекенки и една студентка на която не и запомних името. Студентката се беше постарала да изглежда добре но всичките и усилия бяха отишли напразно. То на фона на клюна който играеше нос и двете успоредни линии, които трябваше да са устни всеки гримьор би се изложил но поне да беше по-умна че да задава правилните въпроси на Зара. Колежките в службата го гледаха с голям интерес и после дълго се смяха. В същност целта сигурно е била да покажат че връзката с по-възрастен мъж е неперспективна но това не стана. Цялата работа се омота когато споменаха че Зара е ходила на ... шопинг в Милано. Очите на студентката се оцъклиха и когато я попитаха дали и тя не би искала да ходи на шопинг в Милано възкликна ... че кой не иска да ходи на шопинг в Милано .. с което показа че и тя не е много по-различна от Зара. Не знам дали нарочно са търсили тъпа мацка за да не злепостави Зара, но факта си е факт. Всичките напъни на Зара да обясни критериите си за избор на партньор докарваха колежките ми до кикот и възгласи от типа “ да да .! Ние и доматите ядем с колците ... ‘ и други подобни. Наистина ли си вярваше не знам но не това е важното сега.
Темата може би е насочена повече към тези които още не са сключили брак и се чудят дали партньора им е подходящ за такава важна стъпка. Не на последно място трябва да кажа че с разумния избор на партньор донякъде отпада и въпроса за задълженията на мъжа и жената в семейството т.е. ако партньорите съзнават какво вършат после няма да се налага да се уточняват кой какво е ДЛЪЖЕН и какво ТРЯБВА да върши защото и двамата ще знаят и ще изпълняват това не по задължение а по желание.
Това което бих искал да споделяме тук са критериите, които според хора вече сключили брак или поне имали брак трябва да се прилагат образно казано към партньорите за да има по-голям шанс една връзка да оцелее през годините.
И тьй като не върви да почна тема и да не кажа нищо ще споделя това което аз лично съм доволен че направих за да разбера дали със сегашната ми жена може да живеем заедно.
Както казах съдбата ни събра случайно, но това което съм доволен че направих е че заживяхме сами на пук на възмущението и на упреците на всичките ни роднини и от моя и от нейна страна. Живяхме така около 1 година. Като казвам сами значи че нямахме никаква връзка нито физическа нито финансова с никой. Влезнахме в един апартамент в който никой не беше живял 10 години. Можете да си представите донякъде картинката. Първата седмица ядохме само претоплени полуфабрикати на едно грилче, защото нямахме и печка а спяхме на земята върху два дюшека защото леглото беше проядено и се разпадна като легнахме двамата. Това че беше лято улесни малко нещата. След няколко месеца апартамента вече ставаше за живеене, но и сега си спомняме с усмивка за тези първи дни и месеци. Тази година , която прекарахме ми даде поне на мен увереност че с тази жена ще мога да живея. Поне за сега това напълно се оправдава.
Чакам вашите мнения по въпроса.
Пък дано сме и полезни на другите !
Ето я :
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=277103.405
Обсъдихме с половинката ми нещата и направихме анализ на житейските истории на много от познатите ни - съученици, приятели и просто познати върху които имаме дългогодишни наблюдения което изключва измамните първи впечатления.
От целия разговор се наложи извода че щастлив брак имат не тези които са имали голям избор а тези които са подходили към избора си максимално разумно.
Факти:
- Почти всички които са се задомили на по 18-19 години са разведени или ако имат успешен брак то той е втори.
- Тези които са имали почти неограничен избор също са разведени.
Фрапиращи примери са най-красивото момиче на бала на жена ми по което са си падали всички момчета. Тя има брак все още но с цената на толкова голям компромис че не и е останало и капка достойнство.
Най-големия сваляч в моя курс който се ожени за една секси мацка - и двамата на по 20 г. в момента не ще и да чуе за 17 годишната си дъщеря и пак е женен за 20 годишно момиче. Звучи добре че е тя е на 20, а той на 42 но трябва да ви кажа че тя е почти точно копие на Али Макбийл - даже онази е по-красива.
На базата на онова, което виждаме покрай себе си заключихме че е истински късмет че сме се намерили и по някакъв начин всеки е избрал другия. С ръка на сърцето признавам че ако тогава бях успял да спечеля момичето което харесвах сега или щях да съм разведен или щях да мисля за развод. Просто късмет беше че тя не ме харесваше. Не съм влагал никакви критерии при избора на жена - просто си беше късмет и интуиция донякъде. На този фон е глупаво да поставям такава тема но пък като гледам как се хвърлят сегашните жени на едни голи обещания или на мангизи и лъскави нещица мисля че ще е полезна.
Като база стъпвам на разговора с Зара от ББ излъчен по НТВ за връзката и с 29 години по-стария бизнесмен Христо Сираков на който му викат Ицо 100-те манекенки и една студентка на която не и запомних името. Студентката се беше постарала да изглежда добре но всичките и усилия бяха отишли напразно. То на фона на клюна който играеше нос и двете успоредни линии, които трябваше да са устни всеки гримьор би се изложил но поне да беше по-умна че да задава правилните въпроси на Зара. Колежките в службата го гледаха с голям интерес и после дълго се смяха. В същност целта сигурно е била да покажат че връзката с по-възрастен мъж е неперспективна но това не стана. Цялата работа се омота когато споменаха че Зара е ходила на ... шопинг в Милано. Очите на студентката се оцъклиха и когато я попитаха дали и тя не би искала да ходи на шопинг в Милано възкликна ... че кой не иска да ходи на шопинг в Милано .. с което показа че и тя не е много по-различна от Зара. Не знам дали нарочно са търсили тъпа мацка за да не злепостави Зара, но факта си е факт. Всичките напъни на Зара да обясни критериите си за избор на партньор докарваха колежките ми до кикот и възгласи от типа “ да да .! Ние и доматите ядем с колците ... ‘ и други подобни. Наистина ли си вярваше не знам но не това е важното сега.
Темата може би е насочена повече към тези които още не са сключили брак и се чудят дали партньора им е подходящ за такава важна стъпка. Не на последно място трябва да кажа че с разумния избор на партньор донякъде отпада и въпроса за задълженията на мъжа и жената в семейството т.е. ако партньорите съзнават какво вършат после няма да се налага да се уточняват кой какво е ДЛЪЖЕН и какво ТРЯБВА да върши защото и двамата ще знаят и ще изпълняват това не по задължение а по желание.
Това което бих искал да споделяме тук са критериите, които според хора вече сключили брак или поне имали брак трябва да се прилагат образно казано към партньорите за да има по-голям шанс една връзка да оцелее през годините.
И тьй като не върви да почна тема и да не кажа нищо ще споделя това което аз лично съм доволен че направих за да разбера дали със сегашната ми жена може да живеем заедно.
Както казах съдбата ни събра случайно, но това което съм доволен че направих е че заживяхме сами на пук на възмущението и на упреците на всичките ни роднини и от моя и от нейна страна. Живяхме така около 1 година. Като казвам сами значи че нямахме никаква връзка нито физическа нито финансова с никой. Влезнахме в един апартамент в който никой не беше живял 10 години. Можете да си представите донякъде картинката. Първата седмица ядохме само претоплени полуфабрикати на едно грилче, защото нямахме и печка а спяхме на земята върху два дюшека защото леглото беше проядено и се разпадна като легнахме двамата. Това че беше лято улесни малко нещата. След няколко месеца апартамента вече ставаше за живеене, но и сега си спомняме с усмивка за тези първи дни и месеци. Тази година , която прекарахме ми даде поне на мен увереност че с тази жена ще мога да живея. Поне за сега това напълно се оправдава.
Чакам вашите мнения по въпроса.
Пък дано сме и полезни на другите !
И все пак и аз съм го мислила. И в някой изчисления си прав. 
