Несподелено...

E, то приятелството е едно, а любовна връзка сериозна или не съвсем друго. Поне за мен разликата е от земята до небето. И докато за първото е важно да се уважавате, да си имате доверие, донякъде сходни интереси, за другото това е твърде недостатъчно. Химията и физическото привличане поне за мен за много важни. Няма начин и не ми се е случвало да се влюбя (да не отварям тема, че това е много трудно за мен, не съм от влюбчивите) в мъж, който не ме привлича физически, колкото и други качества да има. Мисля, че в случая той точно за това говори, че и свободна да съм и да е тръгнал да ме сваля, нищо няма да се получи. По скоро ако е подходил така от началото най много изобщо да не се е стигнало до сприятеляване.
Мисля, че и точно по тази причина съм нямала никакви проблеми от страна на мъжа ми да поддържам някакви контакти с този човек, дали за някакви услуги взаимни, дали за кафе. Защото ние сме от толкова години семейство, знаем си и кътните зъби дето се казва и много добре знае, че не бих си паднала по този човек, знаем се , и вкуса си знаем. 
Не казвам, че това е едва ли не драмата на живота ми, но ми стана неприятно, защото за мен това приятелство вече не е същото, дори и да продължим да се виждаме, аз не бих споделяла така свободно както до сега. Почувствах се едновременно леко предадена , а също така и недоволна от себе си, че не съм могла да преценя ситуацията по рано, това е. Не мисля, че съзнателно бих предприела стъпки към скарване, нито пък да започна да се правя на велика и да спекулирам с това.
Не очаквам някакво решение от темата, просто споделяне как човек може да изгуби приятел и питане как е постъпил някой друг попаднал в такава ситуация.

Аз лично от подобни случки не съм изгубила нито един от приятелите си. Наскоро ми се случи по скайпа такова споделяне и действах според ситуацията.  Ако изобщо може да се нарече приятелство, когато не можеш да се виждаш с един човек поради разстоянието и само по Инет си общувате. Но не вярвам когато се видим това да се отрази на общуването ни. Той специално е малко нагъл тип и от нищо не се притеснява. Същевременно се държи само и единствено приятелски, никога няма да нападне да прегръща примерно, няма да направи първата стъпка защото е много предпазлив и го е страх да не го отрежат. Така че проблеми не мисля, че ще има. Изобщо държанието му не е по начин да ме кара да не знам как да се държа, да сконфузва ситуацията или нещо подобно. Много се базикаме и това помага доста.
Ако е друг тип, по чувствителен гледам да се правя, че нищо не е било, продължавам да се държа приятелски и ведро, повече базици и това е. Изобщо според ситуацията и човека се действа. И аз съм била несподелено влюбена и съм си го изживяла. И те ще си го изживеят, кво има да ги мисля

Е, поне вече е споделено Пас. И изобщо не казвай няма начин да се влюбя 
Тя тази...Любовта е такава гад ,че не знаеш от къде ще те издебне. Дори да не е сега,
с този приятел, то може да е с друг. Има ли любов - е****то е неизбежно 

Е, evil , аз не казвам, че съм застрахована да се влюбя по принцип. Но не съм влюбчив тип както примерно Никифин, която е споделяла, че за една седмица е била влюбена в двама. 
Разни увлечения, симпатии или просто да ми харесва някой, изобщо не си го слагам на сърце, че и да го мисля за любов.
Била съм влюбена два пъти през живота си и знам за мен какво означава това. И в никакъв случай не би могло да е в някого, когото съм имала за приятел и съм се отнасяла приятелски. На приятел едно се споделя, едно се показва, на любим съвсем друго. Поне моите усещания са такива.

Случи ми се. В началото се усмихвахме и говорехме за това, нали вече сме големи хора. После започва да става някакво такова особено и необяснимо. А след това той спря да се обажда и да идва, а аз се почувствах облекчена.

Случвало ми се е и когато въпросният човек ми го сподели,ми дойде като гръм от ясно небе.А до тогава бяхме много добри приятели/и наистина си мислих,че може да съществува такова приятелство без да има нещо повече,но явно съм бъркала/.След като не споделих неговите чувства,той се разсърди и постепенно се отдалечихме един от друг.Имало е моменти в които наистина много ми липсва човека като приятеля който имах.За съжаление не излезе/както преди мен беше казано/че е умен и това да не попречи на приятелството ни.
Пас бъди честна с него,кажи му всичко директно и ако реши,че му оттърва ще си останите добри приятели.
За съжаление при мен обаче не се получи.

Аз нямам близък приятел - мъж и както КАМ мисля, че такова нещо принципно не съществува или пък не може да просъществува дълго.

Все пак по темата - Пас, след като ти е близък приятел, предполагам знае отлично, че си обвързана, тогава какво очаква. Да  му станеш любовница ли?
А и като признаваш такова нещо не можеш да очакваш, че после нещата ще са си по старому...

Да, случвало ми се е... два пъти.
Първият път беше преди много години. Той ми беше приятел някак по детски, докато един ден не разкри чувствата и намеренията си. Поговорихме, изяснихме си нещата. Интересното беше, че аз го харесвах, дори много го харесвах физически, но... не усещах онази магия, която е задължителна за влюбването. Нещата се укротиха, и дамта се успокоихме, защото преди това се усещаше някакво напрежение. Не знам дали и до ден днешен щеше да ми е приятел. По-малко от година след това той почина в катастрофа с мотора си. За съжаление никога няма да разбера как щеше да продължи тази история.

А втория път... втория път беше с настоящия ми съпруг. Трябваха ми 2 години да разбера, че това, което изпитвам към него си струва да му се отдам. Последствията са ясни

Трудно се дават съвети в тази ситуация, защото зависи от конкретните хора. Ти най-добре ще прецениш как да постъпиш, и според него, и според себе си.

Веднъж се случи и беше адски неудобно.Аз не обичам да ми причиняват такива неудобства.но най-лошато беше,че веднъж си намерих приятел мъж,а той всичко провали.Ето затова ме е яд.Аз,честно казано,бих се прежалила за една мимолетна връзка с него,без ангажимент,но той беше много задълбаващ човек и така се разделихме завинаги.

Имала съм такъв случай в ученическите си години. Оттогава съм убедена, че приятелството между мъж и жена не може да е само приятелство, поне за единия. Вече се отдръпвам навреме, ако задълбоча приятелските си отношения с някого.
 Казах си каквото мислех. После известно време не си говорихме, след доста време възобновихме отношенията, но никога повече не сме били приятели. И вие едва ли вече ще бъдете, както и да постъпиш.

вечни приятели няма интересите са много. имала съм такъв случай преди да се омъжа бяме добри приятели,докато не поиска нещо повече,бях свикнала с него но по приятелски, а няма начин да се получи нещо което ти сама не чустваш.

Пасиент, всеки случай е различен, защото все пак хората са различни. Неприятното в ситуацията, както и  ти си разбрала, е че не си го усетила по-рано, а си му се предоверила, защото явно при него чувствата не са се появили за ден-два. Изпадала съм в подобна ситуация.
Ако наистина въобще не те привлича физически /както беше и при мен/ мисля, че може да запазите приятелството си при условие, че известно време намалите вижданията, чуванията и каквито и да е контакти, без категорични и прями изказвания. В случая езикът би бил извор на недоразумения, явно достатъчно се познавате и няма нужда да се обяснявате. Ако решиш обратното - да му кажеш, че това е кауза пердута /а той и без това си го знае/, вероятността да го загубиш като приятел е по-голяма. Той ще се изплаши и отдръпне от теб. Така, че прецени искаш ли приятелство с него или не , не е лесно да решиш.... Мисля, че времето е най-добрият съветник в тези случаи. Желая ти щастие!

хе хе, записвам се за поддръжничка, да знаеш. Не очаквах тази тема, ама много на място ми дойде, защото от известно време насам се хващам, че като се пусне някоя по-лична тема и с интерес чакам да видя Пасинет какво ще каже. Даже по едно време си мислех да ти предложа да си отвориш тема - Лични консултации с Пасинет, ама реших да не те обидя, защото би могло да прозвучи и саркастично, а не е. Истината е, че доста често съм съгласна с твоите съвети, а когато не съм - то пък ме навеждат на някои полезни изводи. Та сега съм изненадана от доста злостното анонимно нападение 

По темата - Според мен истината винаги е за предпочитане, но не вреди да я поднесеш внимателно. Кажи му точно каквото мислиш, поне ще сте наясно и отношенията ви ще са чисти. Така шансът да си останете приятели се увеличава.

На мен също ми се е случвало един път. Имах много добър приятел, почти всичко си споделяхме... след това той ми призна, че е влюбен в мен, въпреки че знаеше, че съм обвързана и влюбена. Опитах се да го подкрепя, гледах да не му говоря толкова за връзката ми и за разни проблеми и да продължим както преди да бъдем приятели. До момента в който той почна да ми държи сметка, защо не му отговарям в скайп, или защо съм инкогнито, от него ли се крия, пращаше ми някакви мейли (живеем в различни градове), даже дойде до София да прекараме няколко дена заедно (като приятели). Накрая аз не издържах и прекъснах всякакъв контакт с него. След известно време пак започнахме да се чуваме и сега пак сме приятели, но не толкова добри. Моят съвет е, ако той не те притиска и не се опитва да промени нещо между вас, да се опиташ да карате както досега. Другият вариант е да спрете да се чувате и виждате за малко.

Ооо, Паси, пак ме изненадваш с кахърна тема! И пак в ден в който не съм погледнал форума.
Бъди сигурна в едно - за да ти го изтресе така изведнъж - доста му е било набрано. Но за твое успокоение да знаеш че на него може да му е кофти, но му е олекнало. Колкото и кофти да се е чувствал, сега той поне е наясно /щом не те преследва/. А с времето и на теб ще ти мине. Е, ще имаш леко гадене от онова другото, като го видиш, но нали знаеш за времето и раните. Не се впечатлявай, щом не те е впечатлил досега. По-скоро точно затова помисли -да не вземеш сега да изтървеш коня!