Трябва да си изясниш отношенията с брат си. Нещо с него не можеш да се погодиш, или с жена му? Цял живот ли ти е крив или откакто има семейство? Трябва да ни просветлиш малко, защото така наистина се гадае само на какво се дължи такова отношение. Но и за мен е е нормално, аз толкова много искам да имам племенници, ще ги обожавам!
- Публикувана: 15 фев. 2009, 10:54 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 13:23 ч.
Чувствам се лоша...
Ако единствената причина е, че бабата предпочита да е в услуга на брат ти, би трябвало на нея да те е яд. Отделен въпрос е, че не можем да имаме претенции към родителите ни да се занимават са малките оръфляци.
А ако те дразни самото дете - нормално е. Както има неприятни възрастни, така има и неприятни деца, едно приятелче на сина ми е супер противно и гнусно дете, не мога да го понасям. Но племенницата я обичам и гледам с удоволствие
А ако те дразни самото дете - нормално е. Както има неприятни възрастни, така има и неприятни деца, едно приятелче на сина ми е супер противно и гнусно дете, не мога да го понасям. Но племенницата я обичам и гледам с удоволствие
Такива като теб са достойни за съжаление. Не мога да проумея как е възможно да имаш толкова гнусно отношение към племенницата си и към собствения си брат? Все по-често се пускат теми, в които се обяснява как им е омръзнало на майките да купуват неща на племенниците си, срамота бе хора! Срамота! Не усещате ли че губите човешкото в себе си? Потресена съм! С какво ти си по-важна, че трябва да гледа майка ти твоето дете, а не на брат ти? Обичам племенника ми като свое дете, купувам му понякога повече, отколкото на моето, защото го виждам в месеца веднъж и искам да му дам всичко. Обичам и брат си и жена му! Винаги съм насърчавала майка ми да гледа племенника и да помага повече на брат ми, защото те не живеят в нашия град и сравнително по-рядко се виждат. Аз също винаги съм помагала и винаги ще помагам на брат ми. Че той е моя плът и кръв, само с него сме лежали под едно сърце! Как не ви е срам такива! Страшно се вбесих!
Приела съм детето на сестра ми като свое, не мога да си представя някакво делене .И нямам претенции дали ще е у нас ,което се случва рядко понеже не живеят в България ,или всички заедно ще са у тях .
Ядосвах се единствено на майка ми ,че от години е при нея, заедно си идват в България, заедно се прибират. Но свикнах да се оправям и сама .И си ги обичам !Имаше период в който се бях озлобила ,но се радвам че ми мина.
По същия начин не деля и детето на сестрата на мъжа ми. В къщи е една малка лудница ,когато се съберат, но не им се ядосвам .
Не си заслужава да таиш такива егоистични чувства в себе си и да се нервиш за такива неща .
Обичайте се , живота е кратък!
Ядосвах се единствено на майка ми ,че от години е при нея, заедно си идват в България, заедно се прибират. Но свикнах да се оправям и сама .И си ги обичам !Имаше период в който се бях озлобила ,но се радвам че ми мина.
По същия начин не деля и детето на сестрата на мъжа ми. В къщи е една малка лудница ,когато се съберат, но не им се ядосвам .
Не си заслужава да таиш такива егоистични чувства в себе си и да се нервиш за такива неща .
Обичайте се , живота е кратък!
Малко адекватни отговори, един от които на Шанел. 
Какво значи " не искам детето на брат ми да идва" или това за "бабата".
Тя да не е робот на повикване или човек без собствен живот?
Ако се погледнете отстрани ще се уплашите.
Светът не се върти около вас и децата ви. Дори не около мъжО и "уикендите" ви с него.
С всяка измината година се убеждавам, че всепоглъщаща простотия и проклетия завладява ежедневието ни. Ужас!
Ако гледаш на света с усмивка и той ти отвръща със същото.
Какво значи " не искам детето на брат ми да идва" или това за "бабата".
Тя да не е робот на повикване или човек без собствен живот?
Ако се погледнете отстрани ще се уплашите.
Светът не се върти около вас и децата ви. Дори не около мъжО и "уикендите" ви с него.
С всяка измината година се убеждавам, че всепоглъщаща простотия и проклетия завладява ежедневието ни. Ужас!
Ако гледаш на света с усмивка и той ти отвръща със същото.
Искам да ви кажа, че напълно разбирам авторката. Тук има много нападки срещу нея, но повярвайте ми, никога не се знае какво може да ти дойде до главата. Аз се чувствам по същия начин-лоша и безсърдечна-защото така и не можах да заобичам дъщерята на мъжа ми-майка и е починала, а и тя е с увреждане- аз аз понякога имам чуството, че не мога да седя дори в една стая с нея. Иначе обожавам децата,на сестра ми на приятелките ми... Изпитвам ОГРОМНО чувство на вина и ми е много трудно да се преборя със себе си, но наистина, човек не може да реши кого да обича и харесва и кого не.....дори и когато става дума за дете. Може би и двете ни измъчва някаква реност( която в моя случай е неоснователна), но понякога е много трудно да се пребориш със себе си. Никога не съм предполагала, че мога да реагирам така и да изпитвам такива чувства, но ето, че ми се случи...никой не е застрахован 
Искам да ви кажа, че напълно разбирам авторката. Тук има много нападки срещу нея, но повярвайте ми, никога не се знае какво може да ти дойде до главата. Аз се чувствам по същия начин-лоша и безсърдечна-защото така и не можах да заобичам дъщерята на мъжа ми-майка и е починала, а и тя е с увреждане- аз аз понякога имам чуството, че не мога да седя дори в една стая с нея. Иначе обожавам децата,на сестра ми на приятелките ми... Изпитвам ОГРОМНО чувство на вина и ми е много трудно да се преборя със себе си, но наистина, човек не може да реши кого да обича и харесва и кого не.....дори и когато става дума за дете. Може би и двете ни измъчва някаква реност( която в моя случай е неоснователна), но понякога е много трудно да се пребориш със себе си. Никога не съм предполагала, че мога да реагирам така и да изпитвам такива чувства, но ето, че ми се случи...никой не е застрахован
Искам да ви кажа, че напълно разбирам авторката. Тук има много нападки срещу нея, но повярвайте ми, никога не се знае какво може да ти дойде до главата. Аз се чувствам по същия начин-лоша и безсърдечна-защото така и не можах да заобичам дъщерята на мъжа ми-майка и е починала, а и тя е с увреждане- аз аз понякога имам чуството, че не мога да седя дори в една стая с нея. Иначе обожавам децата,на сестра ми на приятелките ми... Изпитвам ОГРОМНО чувство на вина и ми е много трудно да се преборя със себе си, но наистина, човек не може да реши кого да обича и харесва и кого не.....дори и когато става дума за дете. Може би и двете ни измъчва някаква реност( която в моя случай е неоснователна), но понякога е много трудно да се пребориш със себе си. Никога не съм предполагала, че мога да реагирам така и да изпитвам такива чувства, но ето, че ми се случи...никой не е застрахован
Как е възможно-
изпитвам такива чувства, но ето, че ми се случи...никой не е застрахован
Да ви попитам всички,които сте пускали и ще продължавате да пускате такива теми:случайно да ви е хрумвало,че майките ви не са длъжни да запълват дупките в плановете ви?
Бях сигурна, че всички ще ме нападнат на секундата.. И аз бих направил така. Но отстрани е мнооого лесно...
А как бихте се чуствали вие ако детето се окаже ужасно разглезено и грубо ... дете, което е научено, че то е център на света и не е склонно да се съобразява с абсолютно никой и нищо... Отгледано е от баба си, която му е като майка и дори много повече. В продължение на години се опитвам да се преборя с чуствата си, и не споделям това с никой..просто съм по-сдържана и лицемерна, заради мъжа ми.
А как бихте се чуствали вие ако детето се окаже ужасно разглезено и грубо ... дете, което е научено, че то е център на света и не е склонно да се съобразява с абсолютно никой и нищо... Отгледано е от баба си, която му е като майка и дори много повече. В продължение на години се опитвам да се преборя с чуствата си, и не споделям това с никой..просто съм по-сдържана и лицемерна, заради мъжа ми.