Страх ме е - в безизходица съм

Много потресаващо. Направо си е безизходица. Дано всичко да е наред с детенцето ти оттук нататък Мъжът ти сигурно е  полицай или работи в охранителна фирма, щом има служебно оръжие, а се държи като психопат. Най-добре се посъветваш с адвокат.

Някой може ли да даде юридически съвет има ли някаква вратичка в такава ситуация жената да напусне страната с децата без пълномощно от мъжа?

Жалба в полицията,свържи се със Закрила на детето - http://www.stopech.sacp.government.bg/?sid=child_bg   ,адвокат и да те няма.Според мен мъжа ти е абсолютен психопат след това ,което е направил и то пред очите на дъщеря ви.И то,защото не си изпълнила заповедта да нахраниш бебето?!А следващия път ,ако го вбеси детето?!Не чакай да стане най-лошото.Родители,служби,приятели-ти ще решиш кой начин е най-удобен за теб.Не разчитай,че този идиот ще се оправи някога.Махай се докато е време,за да не съжаляваш после.

Много страшна история, наистина. Когато си имаш работа със социопат, според мен най-добре е да се подготвиш освен психически, и физически. Знам, че звучи като на филм, но е нещо, което поне малко ще те успокои вярвам, а и ще имаш елемента на изненадата. Предложението ми е да си свалиш от нета няколко филми за самозащита и да го пребиеш едно хубаво. Може да го наръгаш примерно с нож "при самозащита" или пък да го залееш с гореща вода, когато "случайно" си готвела, когато той ти е посегнал. Нещо такова. Не се поддавай на страха, бъди силна заради децата си, стискам ти палци!!

1. Посети съдебен лекар и си извади медицинско.
2. Заведи детето си на психолог, може и при препоръчан от служба "Закрила на детето", нека имаш документирано доказателство, че върху Вас е било упражнено насилие.
3. Обади се на някой приятел/приятелка, колега, някой, който може да дойде с кола и да натовариш децата, най-необходимото и дим да Ви няма, максимално бързо.
4. Приготви си документи, кредитни карти, бижута, дребни ценности (ако има), събрани пари в брой - неща, които ще ти помогнат за началото.

И хич не му се връзвай, че имал приятели тук и там, това не означава, че приятелите му ще тръгнат да те притесняват заради него и да посягат на деца. Никой няма да е във възторг от намеренията му. Осигури си ограничителна заповед, кажи на всички близки, познати и колеги какво се е случило, ти не си виновна, няма от какво да те е срам, но нека винаги има някой, който редовно да се обажда, за да проверява как е положението, нямаш си идея колко хора биха могли да помогнат, ако решиш да се изправиш срещу проблема.
Желая ти успех и наистина не се бави, този човек може да посегне на здравето и живота Ви, ако заколи децата ти, тогава ще си без изход, сега имаш безкрайно много варианти.

Моят съвет е, освен всичко, което са ти казали до този момент да не прикриваш от близки и приятели, дори  колеги какво ти се е случило. Колкото и да ти е тежко,  болно, страшно и притеснено - нека повече хора да знаят на какво е способен този "човек". За жалост за такива мизерници най-доброто решение е саморазправа - бой до безсъзнание от хора по-силни от него. Нека разбере какво е да те пребият и заплашват. Колкото и в момента да мислиш, че изхода е труден, варианти имаш много и все от някъде трябва да започнеш. И каквото и да предприемеш ще е правилно стига той да е далеч от теб и децата ти.

Не мисля, че са ти нужни декларации за децата 

Много разчитате на видими белези. Ами ако имаш  вътрешни увреждания без да си личат външно кво праиш. Оставяш децата на злодея и тръгваш по болници да се молиш да докажат, че си увредена. И какво е доказателството, че не си се самонаранила, а той те е наранил. Тия неща отнемат толкова време и нерви и пак няма гаранция, че ще постигнеш ефект. Аз на нейно място бих се концентрирала върху спасението на себе си и децата, а не върху наказанието на злодея и разчитането на помощ от квито и да било органи за защита на човешките права.

 Спасението е ясно- лесно ще отиде при родителите си, но за нея е важно да има подкрепа след това от всякакви институции и злодея да си получи наказанието, за да се спре! Медицинско ще й издадат без проблем, не е задължително да е потрошена. Личи си, когато един човек е бит, но трябва да отиде СЕГА, не след няколко дни! Същото е с жалбата в полицията- не после, а СЕГА! И от закрила на детето наистина могат да помогнат, имат и психолози, напълно подкрепям muneca...

Направо се разплаках, просто ужас
Много те моля направи нещо за себе си и децата си възможно най-бързо.
Все трябва да има някой колега с кола или колежка на която можеш да разчиташ да ви помогне с изнасянето за максимум 1 час. На теб ти трябва най-необходимото. Н яма да пренасяш цялата посуда и покъщнина. Преди това е добре да уведомиш полицията да изпрати някой да ви охранява докато се местиш, данеби да дойде в този момент и да стане лошо.
Желая ти много сила и късмет от цялото си сърце.
Моля се за вас.

NikiFin - за съжаление наистина за извеждане през граница на малолетни трябва съгласиетои на вторият родител...иначе може и на отвличане да го изкара....

siska77 - наистина не знам какво да ти пиша, ужасно е това, което преживяваш, дано намериш сили  да  измъкнеш себе си и децата ти от този човек....

Никой не трябва да се примирява с насилието.Никой!!!
Как се извъди такава покорна? Как? Ами ако твоето момиченце след време не ти звънне за помощ, че му е неудобно, а търпи насилника си?!!! Не само тръпки ме побиха от историята ти, ами едва дозакусих от рев...
Майка ми така търпи, години наред, тормоз, заплахи... точно като твоите, няма да ти казвам в какъв страх израстнахме аз и сестра ми! А колко бой сме изяли, еле аз, че устата ми все голяма беше! Като тинейджърка обаче взех да скачам и аз на бой, щото никак не ми изнасяше идеята да пребиват майка ми пред очите ми! А тя го търпи! И все още го търпи! (Казва, че се бил кротнал, от годините!) Вярно ли е, не знам, отдавна не живея при тях. Избягах далече и то съвсем съзнателно.
Съпругът ми, мил, безотговорен и безхарактерен, подкокоросан от бг приятели и форуми реши веднъж да ми посегне. Бих се с всички сили с него, но повярвай ми, не можах да го мръдна от мястото му. Единственото, за което евала му дадох, е че не го направи пред детето и в момента, в който то чу шумотевицата и се провикна какви ги правим и той престана. Какво направих ли? Полиция! Веднага! На момента му показаха вратата, забраниха му 2 седмици да наближава мен и детето, както и детската му градина. Извадих си медицинско, обърнах се към различни организации, бях решена да не оставя нещата така, достатъчно съм гледала майка ми през годините! При все, че имаше забрана да наближава жилището, той ми се обади по телефона, да дойде и да си вземе нещо, казах, че ако го направи ще извикам отново полиция. Каза че ще влезе, въпреки че полицията му беше прибрала ключовете. Естествено, с малко дете, в чужда страна, без близки, веднага вдигнах телефона и полицията цъфна на минутата. И О! Той наистина беше там! Получи предупреждение за задържане при още едно оплакване от мен. Изходите бяха два- можех да го съдя до 3 години затвор, даже на дело ме викаха; можех и да приема опита му да се разберем по човешки! Направих второто, знаейки, че всеки може да сгреши, а и не виждах нищо положително в първото. Какво бих обяснила после на детето си? Че има баща затворник? Не, не мога да си го позволя! Имах такъв приятел, страхотно момче, русо, синеоко и много, много добро. Баща му беше клал майка му, едва оживя жената, осъдиха го на много години затвор. На приятелчето ми много му тежеше това, че баща му е затворник, макар никой да не го укоряваше за нещо, даже не говорехме на тази тема. Беше на 17 когато се хвърли под влака... Бог да го прости! 
 Така че мацка, вземи мерки и разкарай насилника! Не знаеш утре какво може да му прищрака, а в страх не се живее!
Не се подлагай на такъв тормоз, не подлагай и децата си!

Имала си късмет,че не те е убил този път,ама следващия може и да нямаш.

Отиди в полицията,обади се на приятели,уведоми съответните служби,че е опрял пистолет в главата ти-това е много сериозно престъпление.Как можеш да си сигурна,че няма да застреля децата,ако се ядоса?
Бягай,спасявай се и си прибери децата от този луд човек.И никога не се връщай назад.

Ще се справиш,не се страхувай,все ще се намерят хора,които да ти помогнат.

Кураж!

Правилното решение е да смениш ключалките, да си сложиш СОТ, да си вземеш медицинско - дори и да нямаш за теб видими белези и да пуснеш оплакване в полицията с молба за ограничителна заповед....Така следва да е в нормалните държави....но не знам ди колко ще е функционално в нашата безотговорна държава....
Хубаво е да послушаш и съвета на другата пострадала мама, която се е оправила чрез саморазправство...но по добре да не са приятели, а платени лица...има младежи, които се занимават с тези неща.
Проблема според мен обаче е, че е въоражен...т.е. работи в тази сфера......срежи му спирачките на колата  

 закон за домашното насилие - мисля че го приеха  но не съм сигурна ,затова  иди в полицията ,ако е влязъл в сила  , ще го накарат да подпише декларация за ненасилие и ако я наруши ще има бързо производство срещу него,действай докато не е станало късно 
Колко  си права !

Мила,
Докато четях изповедта ти очите ми се напълниха със сълзи 
Толкова ми стана мъчно за теб и за малките създания,че нямам думи да го опиша.
Все едно видях себе си преди 20 години,когато баща ми тормозеше майка ми,само дето не й е опирал пистолет в главата...
Моят съвет е да събереш сили и да разкараш този човек от живота си.Нямаш представа тези случки как се отразяват на децата след време.Нямаш представа!!!Затова е по-добре да растат без баща,но спокойно,отколкото да порастнат с раклатена и изкривена психика.
Умолявам те помогни на себе си и на децата си...