Страхувам се, цяла нощ го сънувам, в досието му са записани заболявания които според мой приятел-лекар са твърде лоши като комбинация и биха му създавали проблем при порастването му във физическо и най-вече в психическо отношение, дотам че дори е възможно да изостане умствено..... С личната ми лекарка ще отидем утре в Дома и тя ще прегледа досието му, ще говори с лекарката на Дома, ще го прегледа...... Социалната работничка каза, че няма никакъв проблем с разрешението да му направя каквито искам изследвания през месеца който ми е даден за да взема решението. Той е на 3 г. и 6 мес., 74 см. , 9 кг. беличък, с кафява коса и кафяви коси, мъничък и нежен - цяла нощ съм преживявала и припомняла срещата ни. Аз съм на 40, живея сама, стандартно ниска заплата, понякога съм с много тежки главоболия - ТОЙ дойде при мен - аз мисля за него непрекъснато. А, ако наистина заболяванията му са такива, че няма да мога да се грижа качествено за него, да му осигурявам това от което той има нужда, по чисто финансови или емоционални причини.... Искам да отида довечера при него и пак да го гушна, приготвила съм да му чета книжка...............или да агонизирам до утре, докато личната ми лекарка каже мнението си .....мога ли да го понеса... а, ако трябва да се откажа от него.........плаче ми се.....