хаотично...

  • 1 350
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 316
А на вас случвало ли се е, когато сте объркани, самотни и тъжни, когато имате буца в гълрото да напишете нещо, което прочетено след месеци да ви натъжи отново?
"Цял един живот пълзя по път покрит с камъни и тръни, сухи клони /драскащи лицето ми до кръв/.
И все нагоре...
Достигам върха на пясъчника и... сривам се!!!
Започвам от начало!
Пълзя напред и все така нагоре; затворила очи; прехапала устните си до кръв, но нагоре...
Достигам бленувания връх и ... след него... след него има друг, и втори, трети...
И толкова високи...
И така опасни...
Поглеждам.... и решавам: Ще пълзя!
Но за да достигна следващия - по-опасния, по-високия, по-живия... трябва да сляза надолу, за да се кача.
Днес
         сега
                 в този миг
                                  аз пак съм долу.
Поредният ми връх ме чака, затаил кошмарния си дъх. Изправям се; поглеждам го; усмихвам се...
Това е: Отново ще пълзя...
Но знам, че щом пълзя към новия си връх - живея и пак съм с теб Живот!"
А склонни ли сте да смените посоката на собствения си живот, заради близките си! Често ли слизате? А кое ви дава сили да продължите изкачването?

# 1
  • Мнения: 7
Случва ми се.Когато ми е тежко сядам и пиша, изливам чувствата си на белия лист ( преди години), а сега на компютъра.Само, че не запазвам написаното, защото не искам след време пак да се натъжа, пак да изпитам всичко отново.Само 2 неща съм запазила. Едното е писано през тинейджърските ми години и за да не може някой друг да го прочете съм го написала на глаголица, та сега и аз не мога да си го прочета Simple Smile ( не че не мога да седна и да го разшифровам, но все си намирам оправдания  ) , а другото написано преди 2 години така и не намерих сили да изтрия.
Заради близките си съвсем съзнателно промених посоката на живота си, макар това да ми донесе много болка.Преглътнах я, затворих я някъде дълбоко и продължих напред. Усмивките, щастието на хората които обичам ми дават сили да вървя напред, да се боря, да падам и да ставам. Ако можех да се върна назад в годините пак бих сторила същото.Струваше си:)

# 2
  • Мнения: 293
Много добре казано....хареса ми!

Животът ни целия е върхове и пълзене...за да станем по-силни,да се извисим, да се научим , да ценим, да станем по-силни отколкото сме били вчера ...и така.Връх,падане,глътка въздух и отново към върха.Свикнеш ли веднъж,че така ще е винаги е по-лесно да приемаш паденията и по-лесно да изкачваш върховете. Струва си да изкачиш всеки връх,защото всеки връх има своето очарование и сладостта от покоряването му.Можеш само да грабиш уроците и мъдростите....нищо няма да загубиш....
Сили ни дава вярата.Няма ли я вярата ни....сме загубени...


# 3
  • Мнения: 275
А на вас случвало ли се е, когато сте объркани, самотни и тъжни, когато имате буца в гълрото да напишете нещо, което прочетено след месеци да ви натъжи отново?
.........................................................................
А склонни ли сте да смените посоката на собствения си живот, заради близките си! Често ли слизате? А кое ви дава сили да продължите изкачването?

Нямам никаква дарба да пиша, за мое съжаление.
Само веднъж промених живота си радикално, но не беше заради близките ми хора. Трябваше да намеря себе си, тъй като бях се загубила... Не приемам живота си по твоят начин. Да, има възходи и падения, трудности, но аз обичам живота и го приемам като дар, отговорност, изпитание, награда, възможност и т.н. Не ми се е случвало да пълзя до сега. Пожелавам си и да не го изпитам.

п.п. С оптимизъм се зареждам от моята половинка, за което съм му страшно благодарна!

# 4
  • Мнения: 3 794
maria nikol - много ми хареса какво си написала  Hug
Anelia11 - не мисля, че 'пълзенето' в случая означава еднозначно мъчително домогване до върховете ни...макар и понякога да е трудно, не мисля, че се гърчим от болка, докато се изкачваме...болезнено е, когато сме долу.
Най-безценното в такива случаи е придобиването на опит - това е нещо, което не може да ни бъде отнето. За някои хора пътя е по-кратък и върховете (съответно паденията) са по-малко, за други  пътя е много по-дълъг и трънлив...В момента се старая да вярвам, че се случват правилните неща. В настоящето не сме способни да свържем точките от нашия път, но когато се обърнем назад - виждаме треакторията...линията, по която сме се движили. Ако знаем към какво се стремим ще слизаме и ще се качаме, но 'напред и все така нагоре'  Hug

# 5
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 911
Хареса ми това, което си написала... хареса ми смисъла, но аз не бих използвала думата "пълзене".
При мен нещата са така - тичам нагоре с все сили, така че почти не усещам дерящите тръни и болката от камъните под краката си.
А когато стигна върха... скачам. Вярно, че много често вместо да стигна другия връх със скока си, падам надолу. Но... дори падайки летя.

Пиша понякога... доста рядко всъщност. Нищо не трия. Всичко написано е безценно за мен, защото това са моите емоции, чувства и преживявания - един вид карта на изминатия път. Дали ме натъжават? Не! Показват ми през какво съм преминала за да стигна до тук и за да бъда това, което съм.

Ето например какви въпроси съм си задавала преди 3 години:

Загубих ли искрите във очите си
или пък блясъкът се промени?
Затворих ли за дявола вратите си
или го пратих просто да поспи?

Пораснах ли или пилеех времето
с безсмислени въпроси и игри?
Намерих ли най-търсеното, ценното
или се лутах в страсти и лъжи?

Застанах ли, виновна, пред живота
или нахално скръстих му ръце?
Помислих ли за утре или тръгнах
с разрошени коси и без сърце?

Загубих ли искрите във очите си
или очите станаха искри?
Затворих ли за дявола вратите си
или стените станаха врати?


Сега вече знам отговорите... защото съм си ги изпадала и изставала Wink

Последна редакция: чт, 19 фев 2009, 00:42 от Jade

# 6
  • Мнения: 1 849
За мен живота е като алпинизма, връщане назад няма, вървиш бавно и с всяка хватчица или стъпка си казваш ей сега вече паднах, но събираш сили за нова... По някога падам но имам въже, което ме държи, почивам и тръгвам отново, независимо студ, пек, дъжд... С всеки изкачен връх ставаш все по-силен, по-мъдър и по-опитен. А въжето което не позволява да падна е Христос.
Променяла съм си радикално живота поне три пъти и съм започвала от нулата.
Бог ме е дарил с най-голямото богатство-любовта си, съпруга ми и хлапетата.
Животът може да го изживееш като победител, не като лазиш...независимо колко е труден, трънлив и каменлив, просто ти трябва добра екипировка... Wink

# 7
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
прекалено се вживяваш в нещата.

# 8
  • Мнения: 1 163
Ако се загледате в аватара ми и подписа ще видите,че ми се е налагало да страдам и пълзя.Не ме е срам да кажа,че съм пълзяла до върха,защото си заслужаваше yes

# 9
  • Мнения: 2 448
Минали неща не ме натъжават. Ако нещо писано старо ме натъжава прочитайки го сега, значи все още не е отшумяло.
Не се връщам към затворени минали страници, ако аз съм ги затворила. Натъжават ме само тези неща, които животът насилствено е отнел от мен.
Не ги забравям, не се примирявам, нося си ги. А на къде вървя дали е нагоре или надолу, като стигна накрая ще се разбере.
Дали съм променяла посоката заради близки? - когато бях по млада , да, сега вече, не бих.

# 10
  • Мнения: 256
Случвало ми се е, уви... Колкото и добре да почнат да протичат нещата след написаното върху белите листи със следи от сълзи по тях, пак и пак и пак се връщах към тях, пишех, дописвах и така до безкрай. Но вече ми ПИСНА, изгорих всичко. Не пиша, не плача, не се тормозя вече. Пробвай, действа! Сили намирам в детето ми! Единствено и само той, моят малък син е значим!

# 11
  • Мнения: 316
хареса ми смисъла, но аз не бих използвала думата "пълзене".
При мен нещата са така - тичам нагоре с все сили, така че почти не усещам дерящите тръни и болката от камъните под краката си.
А когато стигна върха... скачам. Вярно, че много често вместо да стигна другия връх със скока си, падам надолу. Но... дори падайки летя.
Jade и твоят начин си го бива Peace "Пълзя" в случая не е израз на нерешителност или слабост в човека. "Пълзя" е израз на степента на трудност по пътя нагоре, израз на обстоятелствата и човеците /и не дотам човеците/, които се опитват да те препънат и да те затруднят. А ти тичайки не усещаш тръните и камъните, но вятърът срещу теб е много по-силен и спира дъха ти, задушава те. Ти тичайки усещаш жегата по-силно и те гнети повече. /Това имам предвид, казвайки пречки/  Naughty

# 12
  • Мнения: 167
И аз изливам болката си в думи. Но след това, като се връщам към тях ми носят сили - там откривам себе си и за това са ми безценни. Веднъж в момент на някакво умопомрачение изхвърлих детските си писания и терзания - сега ми липсват. За това повече нищо не хвърлям. Иначе и аз не възприемам живота си като "пълзене" - макар, че наистина сме много малки и нищожни пред върховете, които изкачваме. Но факт е, че дори и малки и нищожни успяваме да изкачаим стръмните върхове, което само по - себе си ни прави по-големи и с повече сили отколкото си мислим, че имаме.  Много неща зависят от гледната точка - и ако за един нещо е пълзене за друг може да опит за летене.

  А ти тичайки не усещаш тръните и камъните, но вятърът срещу теб е много по-силен и спира дъха ти, задушава те. Ти тичайки  усещаш жегата по-силно и те гнети повече. /Това имам предвид, казвайки пречки/  Naughty
Според мен не трябва да се гнетиш на жегата, вятъра и всички спънки - нали за това е баир, за да е трудно - ако го нямаше насрещния вятър и жегата, нямаше да знаеш, че можеш да се изкачваш и да вървиш напред въпреки тях. Не бихме могли да погледнем от високото ако преди това не сме изкачили баира. Смисъла на трудното не е, за да ни е гадно, а за да намираме силите в себе си да се справяме.

Общи условия

Активация на акаунт