Да я пусна ли на детска градина?

Аз съм такъв случай.
Много ме притеснява момента, в който детето ми ще прекарва цялото си съзнателно време с други хора, а аз ще я виждам само докато се придвижваме от/до градината, за обличане и приспиване. И не ми се струва добре това време да започне още от втората  - третата и година.
Аз също нямам финансови причини да работя, затова мисля да запиша детето на половин ден на ясла/градина. Така ще бъде 4 часа с други деца в най-активното и време за деня, но ще се прибира, храни и спи вкъщи и ще прекарва с нас повечето време от деня.
Струва ми се идеалният компромисен вариант, който да съчетае полезните страни и на двете ситуации.

За децата често е стресиращо да се разделят с майките си за толкова дълго време. Когато си на две, десет часа са цяла вечност.
По този въпрос виж тази статия - http://www.dnes.bg/article.php?id=63311

Дъщеря ми тръгна на ясла септември.Къде ходи,къде не,но това е друга тема.Детето свикна,аз така и не успях.Плача още.Все не ми стига пустото време с нея,все не я виждам и ми липсва....Ако аз имах възможността да я гледам и не трябваше да си търся работа,нямаше да я пусна и на градина.

Аз не мисля, че има голяма полза от детска градина до 3 години. Ами то преди това си е ясла!  Ако не си принудена, не виждам причина детето да ходи,  особено след като има контакти с други деца. А съм сигурна и че след като не работиш можеш да я ангажираш в достатъчно разнообразни дейности през деня.  Всъщност, можете да правите всичко, което правят в детската градина, че и повече, ако я водиш на класове, музеи, клубове, и т.н. 

Според мен е добре детето да има навършени 3 год. като тръгне на градина, защото там искат децата да са самостоятелни: да се обличат сами, да се хранят, да пишкат сами, не им помагат много- много. Рано или късно настъпва момента когато трябва да дадеш детето на градина и за една майка винаги е трудно (не си мисли, че след 2 год. ще ти е по-лесно, винаги е трудно). Детето има нужда от своята среда, с другите деца игрите са други, то има нужда и от двете- и със мама, и с деца. От друга страна отначало много ще боледува(което не е добре, но е факт при всички деца), така че вие пак ще сте си доста време в къщи. Детето трябва да си е в своето общество, както и ние имаме нужда да сме сред хора.

Все още се чувствам по същия начин.Много ми липсва.Вече втора година,а не мога да свикна.Не ми стигат 2-3 часа вечер.
Какво да те  посъветвам.Ти сама знаеш плюсовете и минусите.
Аз го пуснах  на ясла,но сега ако се върна във времето щях да я прескоча.Щях да го пусна чак в първа група.

Щом имате възможност да седите вкъщи с децата, по-добре изчакайте с даването на градина поне до 3-годишна възраст. Дъщеря ми тръгна на градина на 3 години и 8 месеца, адаптира се много лесно, а и вече имаше добре изграден естествен имунитет и не започна да се боледува заради контакти с болни деца.

И аз не съм била принудена от обстоятелствата да запиша дъщеря си на детска градина. Но, когато навърши три години, ми се стори много подходящо. Наложи се да запиша и сина си на ясла и да тръгнат заедно, за да спестя поводи за ревност. Той искаше като нея да ходи "чище" /училище/, а тя подозрително питаше дали брат й ще си стои с мен вкъщи, докато тя е на детска.
Та така - тръгнаха едновременно - той беше на 2 г., а тя на 3 и няколко месеца.
Първо, че децата се будеха рано, а ги водех по заведенията чак към 9 часа. Сутрин имахме около 2 часа заедно. Като не ходеха на градина, обикновено към 10 часа излизахме навън и до 12-12.30 часа те си играеха с други деца в градинката, не са стоели залепени до мен. Това щеше да се случи и в детската. После пък спяха следобяд /дали ще е вкъщи или в детската, няма значение, все едно в тези часове не общуваме/. В 16 часа ги взимах. Оказваше се на практика, че пропусках единствено времето за обяд.
А децата ми се чувстваха прекрасно в деската и в яслата. Оказа се, че им е далеч по-интересно да са сред деца, отколкото аз да съм единственото им другарче в игрите.
Ние, майките си мислим, че малките имат огромна нужда от нас, но всъщност е обратното. Ние имаме по-голяма нужда те да са край нас, отколкото децата ни. Те винаги биха предпочели да си играят със свои връстници.
Но все пак, ти може да изчакаш детето ти да навърши 3 г. и тогава да я пуснеш.

Щом не ти се налага, не я пускай. Според мен децата нямат чак такава нужда от социализация нито на 2, нито на 3 г.
Ако имате разнообразно ежедневие и детето не е умишлено изолирано, значи то си се социализира.
Когато стане на 4, може да потърсиш полудневна забавачка. Има такива по читалищата. Даже в нашият квартал в един от филиалите на държавната градина, също има полудневна група. За съжаление аз научих за нея съвсем наскоро, иначе щях да преместя едното си дете там.
В такива групи децата също се социализират и обучават без да им се налага да ядат намазани с шоколад филии и нишестени кремчета. Следобед пък ще си е повече с теб.
Да, знам че има много хубави детски градини, но има и такива където децата не се хранят твърде здравословно, прекарват времето си в препълнени групи (30 деца) с една госпожа. Тя и най-добрият професионалист да е, пак трудно ще обръща достатъчно внимание на всички.

До три години няма никакъв смисъл детето да ходи по ясли /градините са за след 3 г./. След това постепенно се поражда и необходимост, основно за детето. Лично бих те посъветвала- поизчакай, ако имаш възможност и желание затова, няма да изгубите нищичко. След това можеш да я запишеш за половин ден, ако прецениш, че така и двете ще се чувствате по- добре. Ще си прецениш в крачка, обстоятелствата, нуждите и желанията ни се променят.

Щом не ти се налага, остави си я поне до 3 г., после мисли

А ако не работиш и след това, не е нужно да седи 10 часа в градината, водиш в 8.30 и взимаш в 16 ч., това са 7.5 часа 

Мислех да гледам дъщеря си у дома поне до 3 годишна възраст.
Беше навършила две години, когато изведнъж от детската площадка "изчезнаха" всичките й приятелчета. Често минавахме покрай кварталната ДГ. Все още времето беше хубаво, в началото на есента. Бяха извели децата от яслената група и дъщеря ми се залепи за оградата- видя няколко от приятелчетата си, ето защо ги нямаше вече по градинките. Сама поиска да тръгне на ясла. Бяхме подали молба още преди месеци и нямаше проблеми с тръгването.
Нямаше и ревове и драми, всичко мина съвсем гладко. Понеже не работех мислех да я вземам поне 5-6 месеца до обяд, именно заради това да прекарваме повече време заедно.
Детето обаче само поиска да остане да спи в яслата още на третия ден.
Чувстваше се добре там и определено и беше по-добре с малките й приятелчета, отколкото с мен.

Аз бях пред същата дилема.
Реших да опитам,Надявах се детето само да покаже как ще е по-добре.Първия ден направо ми се късаше сърцето,мислех,че й причинявам нещо много лошо,въпреки,че вече го бях преживявала вече с големия си син и знам,че не е така.За мое най–голямо учудва не тя не плачеше, имаше по-скоро вид на изненадана,че я оставям сама там.  Скоро започна да показва,че няма търпение да пристигне в яслата.А вечер не бъза толкова да си тръгва.Очевадно беше,че много бързо й хареса.Да имаше малко сополки,лека кашлица,но без това не може.
Опитай и времето ще покаже! 

Не съм имала дилема по въпроса, въпреки непрекъснатото настояване на бабите, да го дам още преди 2 години на ясла. Гледах го до 2 години и половина, после се върнах на работа, а синът ми беше с мъжа ми, докато той нe беше на работа или с мен на работа.  Хубавото беше, че хванахме пролетта и лятото за този период и някак не ми се видя чак трудно. Пуснах го на градина на 3 години. Не мина без сърцераздирателни ревове и "мaмo, не ме изоставяй тук, моля те". Но вече (4 месеца по-късно) свикна и дори, ако е болудувал и е седял вкъщи повече от седмица казва, че децата му липсват.
Не ми беше наложително да се връщам на работа и сега не ми е, но се върнах. До 3 годишна възраст и според педиатъра ни е добре детето да си е вкъщи. Още повече ако можеш да му осигуриш необходимото внимание и занимания. И приказки разказвахме и песнички сме учили ... нищо по различно от ДГ, но все пак с мама.
Сина ми се е метнал на мен - чувствителни сме. До градината не се бяхме делили. Гледахме си го сами с мъжа ми, без баби и реално най-вече аз, защото мъжа ми работеше. Мъжа ми е "по-безчувствен тип"  и лесно преживя раздялата за детската градина. Ние обаче с детето първия месец ревяхме - първо той, докато го оставя там, после аз - на път за работа. Липсва ми много през целия ден, то и затова съм се оградила отвсякъде с неговите очички и усмивка. От десктопа, от телефона, в портфейла, от снимката на бюрото, все той ми се усмихва. Вечер след градината времето не стига, не само аз да му се нарадвам. На него явно също му е недостатъчно, защото се почва едно гушкане, целуване и настояване да съм все до него каквото и да прави. По 1 час може да ми разказва в леглото за деня му в ДГ, докато заспи.
Честно казано все повече заобичах съботата и неделята - по цял ден с детето.

Остави я поне, докато навърши 3 годинки. Децата до 3, дори и до повече години имат нужда да общуват и да бъдет предимно с родителите си, а не с децата от яслата или градината. Това, че е контактна, не значи, че с охота ще ходи на градина. Там има вероятност да се сблъска с агресивни деца, с нервни госпожи, лошо отношение и други неприятни неща, което пък може да остави у детето лошо впечатление и по-нататък да не иска да ходи на градина.
Ако решиш да я пуснеш на по-късен етап заради т.нар. социализация, а ти не ходиш на работа, можеш просто да си я взимаш по-рано и да прекарвате повече време заедно.

Може би есента, и пробвай на половин ден. Или я взимай веднага след следобедния сън. Не е лошо за децата на 3г. вече да общуват с връстници. Другото, което можеш да направиш, е да намериш различни занимания, полудневни - език, музика, спорт.

Аз самата не съм ходила и един ден на ДГ, но ходих на немска забавачка, после на предучилищна, на пиано, на плуване. И всичко това в рамките на предиобеда.

Явно само аз съм от тези майки,които изобщо нямат намерение да си пускат детето на градина.Предполагам,че и моето макар и малко прекарано време в детската като бях малка,допринася за твърдото ми убеждение,да не я давам.Имам отвратителни спомени от възпитателките,които с неприкрито отегчение се занимаваха с нас и групата момчета и дивачки-момичета ,които ме тормозеха докато лелките си чоплеха носовете.Явно част от т.нар.полезна социализация в детсите градини е и това-да те оставят на глутницата и да се оправяш сам Против градината съм и заради приятелки майки и техните разкази.На едната детето още заеква,защото "бабата" възпитателка,била пред пенсия и забила шамар на детето,което плачело за майка си Нали така и така е пред пенсия,дай да си изкара цялата злоба,стаена през годините,в които се е чудила как да преживява с учителската си заплата Друга моя приятелка беше учителка по английски 1г на деца от 3год,възраст.Каза ми,че атмосферата е била скандална-много деца,на които никой не им обръща внимание и които в крайна сметка си се оправят сами.На едно му текат с извинение сополите,но няма кой да му ги избърше,трето се наакало,но кой видял,на кой му се занимавало...Лелките там са и надували главата с глупости,малка заплата и от там-отрицателна енергия и съответно никакъв стимул за себеотдаване или какъвто и да е професионализъм.
Аз съм имала период,в който ме е гледала детегледачка,защото майка ми трябваше да работи,а аз след няколко бягства по нощница от детската градина твърдо и бях заявила,че няма да ми стъпи крака там На 4г.сама проявих желание да ме научат да чета и на 4 и половина вече можех.Не са ми липсвали приятели,нито пък съм израснала като разглезено дете.
Смятам да продължа да си гледам детето,което март месец ще стане на 3г.Скоро ще заминаваме за чужбина,не съм наясно каква е системата там с детските градини и не ме интересува особено.Знам,че детето ми,ще има нужда от адаптация,така че,дори и да бях ЗА детските градини,в никакъв случай не смятам да я давам на какъвто и да е дом.Много съм крайна в становищата си,не претендирам да съм права,но съм непоколебима.Имали сме доста караници с мъжа ми по тази тема,а свекърва ми и тя се мръщи,всеки път като се видим,(което слава богу е много рядко)и се опитва да се меси и да "пробие"....Безуспешно...

Благодаря на всички за отговорите 
Успокоявам се, че не ми е един вид превъзнасяне все още да искам да бъда повече време с детето си .

Всъщност не отбелязах, че мислейки за детска градина, повече отиваме към частните такива, първо защото едва ли ще се класираме в близките ни държавни и второ защото бихме могли да си го позволим. Т.е аз изключвам варианта в детската градина да попадне на група от 30 деца, случаи, при които няма да им се обръща внимание, лошо отношение на деца и възпитатели и подобни тормози. Ако попаднем в такъв случай, независимо от вида на заведението частно или държавно, едва ли при сегашните ми възможности ще се чудя да ходи или не.
Вариантът с полудневните занимания също го обмисляме
По принцип бяхме решили сега да тръгваме да и търсим място за май месец. Но като седнахме и се замислихме, след 2 месеца да я няма вкъщи, се хванахме за главите
Това, заради което на мен ми е гузно е, че се получава отлагане на неприятно нещо за по-натам. А аз не съм такъв човек, хич не обичам да отлагам нещо неприятно, когато все някога трябва да се направи.
 
Но наистина ми беше необходимо да прочета повече мнения за това дали 2 годишното дете вече трябва да ходи на такива занимания

didi_im,месец-два,след като дъщеря ми се роди и обсъждахме с мъжа ми кога ще ходи на градина(нали на мъжете тая тема им е любима )аз му бях казала,че на 3г ще я дам на частна,не на държавна После обаче се замислих,че парите,които ще даваме за градината,общо взето ще са тези,които ще изкарвам,така че за какво да я пускам Намерих си оправдание и достатъчно добър довод,за да си държа на моето.

Като гледам, детето е родено декемри - като моето.
Аз я пуснах на 2,9 - точно септември и се справи чудесно!
Тя е в държавна ДГ, групата са 20тина деца, учителките са супер.
Мисля че тази възраст си е ок.

Ходенето на градина на дете на 2,9 - 3г е нещо нормално и приятно, а не
неприятното нещо!!!

Неприятно е цяла есен и зима детето да седи затворено в къщи и да не се вижда с други деца!

пуснах и 2те заедно на градина-бях студентка и нямах избор, едната тогава беше на 2,9-напълно самостоятелна-обли4ане ,събли4ане и т.н -бяха в държавна градина-тръгнаха  и продължиха да ходят с желание.

При едни деца-приятно,при други-не.Много е субективно.Гледайки днешните възпитателки,определено не оставам с приятно усещане.

Защо трябва да е затворено вкъщи?Програмата на дъщеря ми за седмицата задължително включва детски център,Мак Доналдс,куклен театър,мои приятелки с деца и пр.Във входа от децата,които ходят на градина,знам поне 3,които дават бойкот и често ги засичаме,както и такива,които са нон стоп болни...
Ходенето на градина определено е нещо нормално в БГ,където в болшинството семейства,ако жената не работи,не могат да се издържат.Нормално е,разбира се и за жени,които като една моя приятелка,имат нужна от собственото си пространство във вид на социализация и кариера и не могат да си стоят вкъщи Нека не категоризираме ситуацията с "нормално"и не такова.Всичко е много относително.За мен,системата в детските градини е под всякаква критика.Учила съм предучилишна педагогика и бая такива учреждения съм обиколила Децата пък са част от порочната ситуация в БГ-на родени от мама,но гледани от баба и възпитанието на болшинството е под всякаква критика,което още повече осира пейзажа.

За отлагането на неприятното имах предвид това, че аз няма да се чувствам добре, защото не съм с детето, а не защото тя е на детска градина, където съм почти сигурна, че ще се чувства добре, ако попадне на добро място.
Ясно е, че има детски градини и детски градини, възпитатели и възпитатели. За образователната ни система пък изобщо няма какво да си коментираме.
Тук говоря, че аз имам възможност да си оставя детето вкъщи още, но дали това няма да е повече вредно отколкото добро за него
Мисля, че повечето ме разбрахте и споделихте точно това, което ми беше интересно да разбера 

Ми както писах за мен като малка,не е било вредно,точно обратното.Зависи изцяло от теб.Няма точна формула.С или без детска градина,ти си тази,която трябва да му даде нужната основа,за да стане стабилен човек.

Споделям до голяма степен възгледите ти. За съжаление, ще ми се наложи да го дам на градина, поне яслите успях да спестя. Но ако не го приемат в държавна, което е доста вероятно, вече ще мисля какво да правя. И може би даже няма да съжалявам кой знае колко. Но на този етап съм длъжна да пробвам. Аз дори нямам идея какво ще работя, ако сина ми тръгне на градина, тъй като бранша в който работя е в сериозна криза в момента. Живот и здраве, ще мислим. Но към българските детски градини и аз съм много, много скептична

Във форума често се говори за за световните тенденции за естествено раждане, световните тенденции за изключително кърмене и късно захранване. А рядко се споменава за това, че мнението на психолозите е: до 3 години детето има нужда изключително да е с майка си, до 4-5г. посещение на детско училище на половин ден (и то не всеки ден) и едва след 5 години на пълен учебен ден.

В България майките са принудени да ходят на работа и никой няма право да ги упреква, че пускат децата си на детска градина. Но нека не се заблуждаваме, че е много полезно детето да се "сблъска с трудностите на живота" на 2 години.

Бих ти препоръчала след като имаш възможност да си у дома, да изчакаш поне до 3г. независимо от това дали ДГ, която си избрала е частна или държавна. Излизайте с детето, води го на театри, клубчета, магазини, събирай го с други деца! Четете заедно книжки, пейте песнички, рисувайте!

Моята дъщеря тръгна на 4г. на градина. Аз съм в къщи и гледам малкия си син и и дадох възможност за избор. Тя е много контактно дете и имаше желание, и настояваше да тръгне на детска. Но сега често споменава, че и се иска да си остане у нас и че и е било много мъчно за мен през деня. Убедена съм, че ако не бях вързана в къщи заради малкия, а излизахме насам натам с нея, щеше да предпочете да си е основно у дома.

Щом не ти се налага - остави си я до три години вкъщи.След това ако има начин я пусни за половин ден на ДГ.

Абе и тези неща се казват, но те тук са нещо като 'политически некоректни'. Ако се намекне нещо подобно, потребителките скачат на бой и темата се заключва.

Темата се заключва само когато излезе от добрия тон или стане чат. А това става и когато:


Човек трябва да знае и кога да спре.

не е сигурно дали след година пак ще мислиш така , децата се променят , а покрай тях и ние
все пак става въпрос за вариант до 1клас
аз до 3г бях категорично против детките заведения абсурдно ми се струваше да го пусна на ясла и да не го виждам цял ден
но като стана на 2.6 изведнъж всичките му приятелчета тръгнаха и буквално опустяха градинките
детския център , кукления театър , гостито са все пак за 2 часа  , не ходи на гости по баби , всеки ден му мислех  развлечения защото той е много социален , динамичен  и общителен и цял ден да не излезе от къщи не е добра идея -а има и лоши зимни дни
опитах да го водя по детски занимални , но не му хареса там децата не се познават по между си , чуждо му е
за детската държавна  градина съм 70% на 30% за и против
няма да изреждам сега моите виждания за минус и плюс , така или иначе тази година не ни приеха и добре че не ми се налага да работя представям си в този случай как се чувстват майките , защото има и такива които не могат без служебната среда не са само до пари нещата
             сега  детето ходи на клуб по 5 часа на ден , децата там са много по -малко, обръща им се естествено доста внимание, научи много неща, храни се по моите правила в къщи там само дребна закуска, имаме достатъчно време за сме заедно  и достатъчно за да е сред деца, спи си когато му се спи и никой не го стряска с будене нито сутрин нито следобед , от октомври не е пропуснал и ден
аз си мисля че на 4-5г това няма да му стига , както и на мен , той тогава естествено ще е много по самостоятелен , ще може да ми обясни подробно какво е правил когато не е с мен и варианта за целодневна градина за нас е почти задължителен
никой не е казал че трябва да стои там по 10часа на ден или всеки ден , има доста извън учебни хобита на които ще му е интересно да ходи
така че нещата не са черно бели и не мисля че е разумно още от сега да се взимат категорични решения

       Категорично съм ПРОТИВ ПОСЕЩАВАНЕТО НА ДЕТ. ЯСЛИ!
       
       Самата аз допуснах детето ми да преживее истински кошмар в ясла, с много тежки за психиката му последствия ...... и никога няма да си простя това ....
 
       Контакти с други деца може да осигуриш и сега. В тази възраст детето има нужда от спокойствие, много внимание, любов и нежност. Това може да му осигуриш в къщи. Дори при добро желание от страна на персонала, това няма как да стане - нито спокойствие и внимание може да се осигури при 25 - 30 деца в група, за нежността и любовта няма да коментирам.
       Нямаш идея, колко неприятни емоции ще спестиш на детето, както и на себе си. Моят съвет е първо да се поровиш във форума и да разгледаш проблемите, с които се сблъскват децата и родителите, посещаващи дет. ясла/градина. Цяло чудо е да се открие поне една сестра в дет. заведение, която да разбира детската психика, да работи със сърце и душа, да е нежна и обича децата.
      Със проблеми ще се сблъскате и в дет. градина, но тогава детето ще е по-голямо, ще може да ти сподели и разказва какво се случва в градината и как протича ежедневието. В тази крехка възраст, дори добре да говорят децана, когато им се случи нещо неприятно, те се затварят в себе си и не желаят да споделят за проблема, особено, ако някой от персонала е успял да му вмени чувство за вина.
Искрено те съветвам, НЕ ПУСКАЙ ДЕТЕТО В "ДЖУНГЛАТА" толкова малко!
Последствията за неговата психика може да са тежки....

И аз съм на мнение, че до 3 годишна възраст детето си има нужда от родителите. 

 Тъкмо щях да те посъветвам да опиташ с ЧДГ на половин ден и видях, че имаш същото намерение. Не мисля, че до 4 години има нужда детето непременно да посещава каквото и да било, освен ако изрично няма такова желание. След това смятам, че половин ден стига.
Чудесно е, че искаш да си до детето си по-дълго време. Бъди сигурна, че тя също има нужда от теб. А това, че се отдалечава с такава готовност от теб и спокойно контактува с други хора, означава, че се чувства сигурна в любовта ти, вероятно, защото никога не е преживявала изоставяне.Дъщеря ми беше същата, но като тръгна на градина, се попромени. Вече не иска да бъде далеч от мен, не й се ходи на клуб и т.н. Що се отнася до нежеланието ти да се разделиш с нея, не гледай на него като на собствена психопатология и като на свой проблем   Мисля, че ще ти свърши по-добра работа, ако разглеждаш чувствата си по отношение на вашата връзка като  някакъв ориентир за нейното развитие. На нейната възраст майка и дете са толкова свързани, че майчините усещания наистина са ориентир за това докъде е стигнало детето, т.е. майката изпитва това, което и детето би изпитало, ако изпадне в ситуацията, която майката си представя. Успех!

И на мен сега ми е много притеснено, защото началото на март започва да посещава частна ДГ. Вече я водих няколко пъти до обяд там, за да свиква. Аз съм седяла 2 пъти по половин час, за да гледам какво правят децата и как ги занимават. определно ми допадна техния метод на възпитание на децата и се надявам наистина да е така, а не просто така да се е случило във времето, докато съм била там. Когато ходих да я взимам на обяд беше щастлива, казаха ми че не плакала изобщо. Но искам да кажа, че това не й е първото оставяне, ноември месец беше на почти целоднвено отглеждане в едно клубче, но там не успя да се приспособи, много плачеше и не бяхме доволни. Ако аз имах възможност, щях да си я гледам до 3 годишна възраст. Но предпочитам да бъде сред деца, отколкото дядо й, който определено не се справя с нея да я гледа вкъщи.

Много се радвам, че прочетох такива мнения
Отказах се от варианта за май месец. Ще поразгледаме сега къде би имало места, къде биха искали почасово или на половин ден и наесен най-вероятно ще се пробваме, пък ще се надявам тя също да вземе участие в това важно решение
Още веднъж ви благодаря за отговорите

Аз лично пуснах моето дете на детска градина след като навърши 3 години. След като имате възможвост горещо ти препоръчвам добра частна детска градина- там детето ти ще се чувства много по-спокойно, а и ще можеш да я водиш при съкратен учебен процес.

Това е и моето мнение. Пуснах голямат на ясла на 1г.6м. орази и се добре. Мисля, че след 2г. е добре детето да посещава детско зведение, освен ако няма конкретна причина да не го прави.

Дъщеря ми ходеше на градина с огромно желание, защото там и беше по-интересно-деца, игри, занимания и т.н. Друг е въпроса, че боледуваше  ужасно много.  Все пак опитай като навърши три, няма да навреди.

Много зависи какви са интересите на детето  и какво ще му предложат като занимания в детската градина.
От друга страна децата са  си малки хора ,възможно е  детето да не се чувства добре в определена компания от деца. В този смисъл не мисля ,че е голяма загуба ,ако не тръгне  веднага на детска градина след навършване на три години. Зависи дали на детето ще му е интересно там .