Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 19
Благодаря за хубавите думи на Gankata и  Venecias. В отговор на това, че сме обиколили домовете. Да, наистина системата действаше, но месеци наред не ми бе предложено дете над 15год. И аз звънях на директорите /телефоните ги има в govermen/ питах имат ли деца над 15 год., вписани за осиновяване и най-важното- те самите искат ли да бъдат осиновени. След това следваше среща със всички деца в дома, носех почерпка за всички и никой от децата не знаеше за какво съм там. Срещнах и деца, вписани в регистрите, но нежелаещи да напуснат дома.Бях просто гост.Наблюдавах ги - съответно знаех кои деца са предложени. Знам, че е против правилата, но всъщност и не са нарушени- все пак на никое дете не съм дала обещания и напразни надежди. Когато се предлага бебе, е едно- с обич ,грижа и постоянство може да се изгледа и възпита, но на 15 години вече е оформен характера и и е трудно да се приспособи човек към всеки характер. Така че срещах разбиране, но единственото условие от страна на директорите беше да не се дават напразни надежди на децата. Другото, на което държаха - и може би затова ми правеха изключение- че аз нямах претенции за пол , етнос -исках само да нямат криминално досие.Повечето кандидат- осиновители са търсили големите деца като предмет / по думите на персонала/-да са стройни, бяли, с еди- каква си коса и т.н. Не че не мога да изредя тези домове, но нали се сещате, че няма да го направя- все пак на доброто няма да отвърна с подлост.Gankata, ти ме обнадежди, че не съм толкова стара за малки деца, надявам се когато дочакам внуци, да имам твоя хъс . Venecias, чувствала съм го ,но не съм смеела да го формулирам така точно като тебе- наистина имам двама сина в два паралелни свята. Благодаря ви още веднъж.
Всичко, което съм писала е със съгласието на моя син- все пак той е на 20 години и като прочете новоотворената тема, сам ме насърчи да пиша с мотива, че благодарение на това само на още едно дете да помогнем да има неговия шанс , е достатъчно.

# 16
  • космополитно
  • Мнения: 940
.... със съгласието на моя син- все пак той е на 20 години и като прочете новоотворената тема, сам ме насърчи да пиша…
Мамето, след като вчера ми се затри поста сега ме изпреварвате с крачка! Вчера имах предложението, ако Емо ще се чувства комфортно и би искал да пише тук сам да си избере тематично пространство, в което да сподели част от своите лични приживявания и чувства- докато е бил в дома и след това, когато е имал своя истински дом…
Това би помогнало и на нас да разберем по-добре големите деца, които някои от нас биха осиновили…

Тук отскоро има подфорум, в който пишат осиновени. Всички те обаче са имали своят шанс да бъдат осиновени (и то в ранна възраст) и да израстнат в семейна среда. Твоят син ще е първият порастнал осиновен тук, който за мое съжаление не само е  отгледан в институция, но и е трябвало твърде дълго да живее в нея. И наистина най- хубавото и красиво събитие е, че е дочакал своите мечтани и дългожданни мама и тате…
   Времето преди моето дете, аз го желаех, очаквах и вярвах, че е необходимо само пътищата ни с него да се пресекат. Знаех, че утре разстоянията помежду ни ще са с ден по-малко… И моето очакване продължи с години, през които се случиха куп събития, дори такива поставящи живота ми под въпрос… Винаги интуитивно съм чувствала, че ще имам своето дете (само Бог знае защо нагласата ми е била за осиновено дете- дори тогава, когато е било време за създаване и раждане на деца и не е имало, каквито и да е пречки в тази насока)!?…
 
Сега и заради моето разбиране, че децата са ценност и заради желанието ми за пълна къща с деца, но най-вече заради моето дете: не искам, (а вече и тя ми намеква) да е единствено дете в семейството ни, пак имам интуитивното знание/желание/усещане, че ще направя всичко възможно да имам още едно дете- един ден. До този ден ще трябва да минат години (налагат го настоящи житейски реалности)… Моята възраст тогава ще предполага, че и за детето ще е по-добре да е по-голямо. Та си мисля-ами ако то сега е там и ме чака!?...

Съзнавайки трудностите при оттглеждане на по-голямо осиновено дете си мислех и с не особено голяма решителност за дете 5-7, най-много до 13 г. За по-големите 17-18 г. си мислех, че те почти са на прага на живота, та едно осиновяване е по-скоро възможност да им дадеш покрив, подкрепа и някакво роднинско-семейно обкръжение, отколкото да разполагаме взаимно с време за родителствуване, отглеждане и пр…

Имах колежка, която също загуби (вследствие на бързоразвила се злокачествена болест) 19-21 г син. Със съпруга си (тогава двамата трябва да са били на по 45- 50 г) осиновиха 11-13 г момиче, расло в институция. Девойката имаше и знаеше своите многобройни братя и сестри, оставени за отглеждане също в институции…
Та на това , на което съм била свидетел са били бурни години, пълни с куп предизвикателства към осиновителите: напр. дълго време момичето бягаше от дома им; крадеше от къщи (с цел да носи продукти, пари  и вещи на братята и сестрите си), имаше девиантни поведенчески прояви в училище…, пребираха я в педагогически стаи; преспиваше в МВР; вербално атакуваше с агресивни слова осиновителите си… Задочно завърши последния клас, за да има средно образование… После през настояването на родителите си стана студентка. Докара студентството си до края почти и отказа да се дипломира! Пак нови тревоги за родителите… После връзки с неподходящи мъже и пр… Като, че нямаше спокойни времена за това семейство и за застаряващите родители…

И през всичките тези години не съм чула обвинение и съжаление за осиновяването от майката, само тревогата: “Защо така реагира това дете и какво да направим с баща й, за да се успокои и да се чувства щастлива!?”...

Последната информация от преди години, която имам за това семейство е, че след много години прекъсване на висшето си образование девойката е размислила и се е дипломирала; че се е омъжила… и аз много се надявам да е настъпил периодът на мир в семейните отношения…

Всичко това описвам, защото на база този реален случай (+професионалните ми знания) очакването ми е, че осиновяването на по-големи деца е съпроводено с повече затруднения: в адаптация; в изграждане на връзки на привързаност, в напасване и пр…

От друга страна вярвам, че няма човек, който да не отговори на любовта, добреномереността и грижите с добро-може би за различните хора ще е необходимо различна доза време, вяра, търпение!?…

Но тъй като темата ни тук е пред каква специфика биха се изправили родители и деца, когато осиновяването се случва в по-голяма възраст и съответно детето е престояло години в една неприветлива и ощетяваща среда, част от въпросите ми към Мамето и Емил (надявам се той да не се почувства зле и да пожелае да отговори на ония от тях, които касаят преживяванията на големите деца, които с години са били в тези стигматизиращи институции “домове”) са:
* Колко време при Вас продължи адаптационния период на свикване едни към други; към промените, настъпили в живота Ви вследствие на осиновяването? С какви събития се характеризираше той?;

* Какви затруднения срещнахте и как ги преотдоляхте?;

*Какви бяха последиците от дългогодишния живот в институция?; Как и доколко ги преотдоляхте:

=> По какъв начин те затрудняваха момчето и кои от развитите в институцията лични качества му помогнаха в новия му живот и в интеграцията в семейството и в новото обкръжение ?...

•   Какво е да очакваш своите родители? Какви са представите, мечтите и желанията на децата, адресирани към родителите?

•   Знаят ли те думата осиновяване и как я разбират?...

•   От къде би било добре да се започне приближаването към детето?; Какво му се иска да го попитат родителите му и за какво не е добра идея да се говори помежду им (поне в началото)?...;

•   Какво би помогнало на голямото дете за него прехода: институция-семеен живот да е по-плавен и по-малко кризисен?...

Питам се и какво е обяснението на този феномен:

...питах имат ли деца над 15 год., вписани за осиновяване и най-важното- те самите искат ли да бъдат осиновени... Срещнах и деца, вписани в регистрите, но нежелаещи да напуснат дома....

Дали не става въпрос за институционализацията (развитието на зависимост от грижите на институцията)?

Знам, че няма готови и универсални рецепти, че всеки случай е уникален, но също знам, че живият преживелищен опит е много по-ценен от каквито и да е теоритични и книжни знания…

Казвала съм го- много съм щастлива от развитието, на което станах свидетел в този форум: тук стана естествено събитие осиновяването на ромски деца. Нещо повече- родителите им го заявяват спокойно исъс самочувствие…

Все още родителите, осиновили по-големи деца, бяхме тези с деца над 2-5, 6 г. Възрастта 17 г. е прецедентна! Би било прекрасно с помощта на дискусиите в тази тема да тръгне процесът на осиновяване на още по-големи и наистина почти отраснали деца! Защото тръпки ме побиват когато съм си мислела какво е да си преживял в очакване 18 години в институция и да е дошъл момента тази институция да затвори вратата си зад гърба ти , а пред теб да е един непознат и просторен свят, в който нямаш роднини, нямаш свой дом; нямаш никой , който да ти подаде ръка!?… Cry
Не знам дали знаете, но част от децата от институции, навършили пълнолетие, попадат в… домове за стари хора!?… Thinking

За себе си искам само Бог да ми даде здраве и кураж, когато му дойде времето, моето дете да си има брат или сестра и още едно дете да намери своят семеен пристан!...  Praynig

Sorry, за отново станалия мащабен пост, Embarassed но явно излязоха много мои недокрай съзнавани тревожни мисли и въпроси по темата!

# 17
  • Мнения: 104
 HugДобре дошла на Мамето! Радвам се ,че помогнах.Изненада ме  приятно,имаш прекрасен син. Желая ви здраве и щастие.

# 18
  • София
  • Мнения: 1 843
Привет, Маме! Wink

Когато подавах молбата за Иринка (тя беше на навършени 4) и социалните се радваха: Леле, какъв хубав ден! Днес две големи деца си намериха родители!
И аз също развълнувана, попитах колко е голямо е другото...
- А-а-а, на шестнадесет! Там е друго... сега трябва и тя да каже дали иска, но сигурно ще иска...

Та... замислих се за себе си тогава. 16 годишно дете! Ми дете си е, ама 16 годишно. Не, че не бих могла да бъда майка на 16 годишно, предвид, че тогава бях на 37... Но вътре, в мен сякаш бях далеч по-назад. Почувствах, че мога да бъда повече приятел на това дете, отколкото майка. И че към такъв вид осиновяване, бих подходила със съвсем други мотиви, а сегашните ми... не са такива. Само след две, три години, това дете, ще поеме по свой път... и съвсем егоистично, не можех да си представя, как мога да се насладя на майчинството толкова кратко...

И за сетен път си мисля сега, колко различен акт от раждането е осиновяването.

А по темата... аз май съм писала толкова напоително през времето, че сега само бих се повторила. Някой ден, ще поровя. Wink

П.П. Много се колебах... исках да кажа нещо на Емил...  Желая ти успешно учение (хубава специалност!) и хубав, спокоен живот! Видно е, че си силно момче и знаеш какво искаш. А това е едно от най-трудните неща. За всички ни. Simple Smile

Последна редакция: сб, 28 фев 2009, 16:38 от ДарЗаМен

# 19
  • София
  • Мнения: 9 398
И от мен добре дошли на Мамето и Емил  Hug

# 20
  • Мнения: 104
 На зелената морава Баба Марта днес раздава мартенички мартенички за големи и мънички!
Честита Баба Марта!Желая на децата и на вас да сте здрави и засмени.http://tbn3.google.com/images?q=tbn:GmW3tXoulkFAvM:http://images … 2/28/mart/519x481

Последна редакция: нд, 01 мар 2009, 00:42 от kmira

# 21
Зравейте на всички мами!Честита Баба Марта!Здравей и на тебе ,мамо! Аз съм Емил и ми е много приятно да съм част от този форум, в който толкова искренно и с много чувство се пише.Когато се отвори новата тема за осиновени големи деца, мама ме попита може ли да пише за нас и аз се съгласих че точно това е мястото, където можем да споделим нашите преживявания и трудности. Радвам се ,че толкова бързо получихме толкова отговори и въпроси. Тези въпроси си ги задават и децата в домовете, и кандидат -осиновителите. Та на въпроса . Аз съм израстнал в институция от самото раждане, не съм бил в домашна среда, но винаги съм искал да имам семейство. Когато идват външни лица пред дома, всеки от нас знае за какво са дошли и всеки тайно се надява той да бъде избрания. Но с течение на годините виждах, че вземат само малките и напълно изгубих надежда, че някога ще имам мама и татко.Но се случи един прекрасен ден...
На зададените ми въпроси:
1.Според мен прехода от дома в семейството трябва да е много плавен , да има време да се опознаят взаимно характерите .При мен стана наистина много плавно- за 4-5 месеца/периодично през ваканциите/.
2.Моята предварителна представа за родители беше малко по-различна, а именно - не си представях като физика, а като емоция / вижте- името ми произлиза от емоция.
3. Относно сближаването един към друг-то трябва да се поеме според мен от жената, която ще бъде мама. Тя най- добре може да прецени съобразно детето как да започне. Но- трябва много внимание и търпение, защото То/ детето / скача в друга бездна, където не познава никой , няма все още приятели , сменя град, училище, обстановка и т.н.
4. Какво ми се е искало да ме попитат най-напред? Може да ви е смешно- но се радвах на въпросите: Гладен ли си ? Какво искаш да ти направя  за хапване? Добре ли си? Топло ли ти е ?
След първоначалния "битов" период идва периода, в който исках мама да ме погали по главата. След това  се появяват емоциите и всичко идва от само себе си.
5. В началото не е добре да се пита : Къде е по-добре -тук или в дома., защото така го поставяш на "кантар".Също така не е хубаво в началото да се говори за това, какви пари ще има ако остане, колко ще е добре и т.н. Т.е. не трябва да се дават напразни обещания и надежди. Тук пиша за въпросите преди осиновяването, по време на първите срещи. След осиновяването въпросите поне при нас бяха много ясни. Имаме един основен принцип- да не се лъжем за нищо- нито лошо, нито хубово. И най- лошото да е, трябва да се сподели и аз знам, че семейството ми ще ме разбере.
6.След осиновяването най- голямото ми затруднение беше, че нямах приятели на моята възраст, изпитвах носталгия по старите приятели. Самата нова обстановка- град, къща  също ми бяха затруднение, поне в началото. Всичко си дойде на място след започване на училище. Попаднах в страхотен клас, с който сме приятели и до днес.
7.Какви са последеците от дългите години в дом за сираци- ставаш по- твърд, знаеш, че в един момент няма да има на кого да разчиташ и затова се стремях със всички сили да бъда отличен ученик. Мечтаех си един ден да имам някаква професия ,която да ми помогне да оцелея сам.
8. В дома се научих да бъда твърд и последователен. В моя дом имаме / има я и сега/ страхотна директорка- много строга и много добра, която ни обича . И тя като мама сега ме хвалеше, когато трябва и ме кастреше, когато съм направил беля. Така че прехода при мен бе много бърз, поне по отношение на мама- тя е със същия характер като директорката ми . Но има една страхотна разлика- госпожата ни  обича всичките и стреми да помогне на всеки съобразно възможностите си, а МАМА обича само мен...Желанието, което съм имал някой да ме обича заради самия мен, толкова много ме кара да се чувствам най- щастливия човек.
Въпреки ,че форума е БГ Мама, за едно голямо дете като мен е много важен и бащата. Моя баща е добър човек, много търпелив с мен . В негово лице имам човек, който силно ме придържа и който може да отговори на моите "мъжки" въпроси..
Благодаря ви много за проявеното внимание. Дано този пост го прочетат кандидат- осиновители на много големи деца. Това ни беше и първоначалната идея с мама- поне на още едно дете да помогнем да си намери семейство- достатъчно е...
Желая ви хубав ден.

# 22
  • на път
  • Мнения: 2 608
Зравейте на всички мами!Честита Баба Марта!Здравей и на тебе ,мамо! Аз съм Емил и ми е много приятно да съм част от този форум, в който толкова искренно и с много чувство се пише.
.......

 Hug Hug Hug Hug Hug Hug

I za teb i za maika ti   bouquet  bouquet  bouquet
Mnooogo daletch sum i niamam kirilica  Embarassed

# 23
  • Много често на 7-то небе!
  • Мнения: 157
Добре дошъл, Емо и Честита Баба Марта!    bouquet Много се радвам, че се престраши да пишеш тук. Simple Smile Твоето участие във форума е много важно за нас. Успех във всичките ти начинания!
 Hug  Hug  Hug

# 24
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Емо, Честита Баба Марта!  Hug

Добре дошъл във форума! Твоите постове ще са безценни за мен и мамите тук.

Бъди здрав и много много късмет във всички твои начинания!   bouquet

# 25
  • Мнения: 19
Честита Баба Марта и от мен! Съжалявам, студента ме е е изпреварил. Но нека младите са по-бързи от нас, по-емоционални. Лошо няма. Той е отговорил на поставените въпроси. Няма да давам съвети, от мен само едно - старала съм се никога да не сравнявам Емо с починалия ми син, както и с други познати деца. Всяко дете е само за себе си -със своя характер и физика.  Желая на всички ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И ЛЮБОВ! Всичко останало може да се купи....

# 26
  • Мнения: 2 172
Добре дошли на мамето и емо.Искрено се радвам като чета за намерено щастие от голямо дете, след толкова години в дом!

И искрено се надявам децата от домовете да са все по-малко.
За съжаление не е така, току-що гледах" Игра със съдби" по БТВ

http://btv.bg/

# 27
  • космополитно
  • Мнения: 940

Емо, привет! На какъв хубав ден се появяваш-неслучайно Ден първи! Hug
Първият ден, в който Първото дете, отраснало в нелеки условия, но дочакало осъществяването на  най-свидната си  мечта, ни гласува доверие и сподели с нас толкова лични и автентични преживявания!
Твоят пост е безценен не само за темата, но и за много родители, на които тепърва предстои да открият своите деца!

Аз съм убедена, че когато се заговори за нещата, това кара хората да се замислят върху някои превърнали се в стереотипни мисловни схеми. Напр.: “Бих искал детето, което ще осиновя да е на възраст от 0-3 г.; да е светличко; да е здраво…” И за всяка дума от тази представа за дете вероятно има рационални доводи, но като се замисли човек: “Искам да бъда родител, да имам дете!” За реализиране на тази потребност-мечта е подходящо всяко дете , ОЧАКВАЩО СЪЩО своето семейство…

Емо, аз също се надявам до вяра, че писаното тук ще допринесе за щастието на още самотни деца, макар и поотраснали. Лично при мен: включването ти и тези на майка ти, разшириха възрастовите граници за следващото ми дете, до които изобщо не бях и стигала в представите си…

Толкова съм ти признателна за откровеността.  bowuuТака ме просветли вътрешно асоциацията ти за етиологията на името ти! И толкова съм щастлива за всички дългоочаквани развития, които са ти се "стоварили на главата"!…

Занапред ти желая здраве! Имаш ли го всичко останало дсе постига! Студентството изисква залягане над материята, но ако продължаваш да следиш този форум и усетиш, че имаш какво да кажеш и би могъл да ни помогнеш в нашите лутания тук с твоят житейски опит то моля те , взимай отношение!...

Казвам наши лутания, защото всяка една от нас се опитва да направи най-правилното и най-доброто , на което е способна за своята (е) рожба(и), но понякога аз имам чувството, че родителската ни тревожност е причина да преекспонираме някои теми и въпроси, които не са толкова важни за децата…Ти си го казал толкова точно: на детето му е необходимо да бъде сито, облечено и обичано (по възможност само и единствено то от мама и тате)! Разбира се паралелно са и потребностите от това да е разбрано, подкрепено; да се чувства сигурно и да има доверие във важните за него фигури от обкръжението му, но базистни са по-екзистенциалните потребности!...
Надявам се комуникацията ни да продължи!

Пожелавам на цялото Ви семейство да сте здрави, румени, засмени и много щастливи заедно! На мамето и татко ти  да се радват на внуци! А за теб Емо -  успехи по начина, по който ги желаеш!...  bouquet

Имаш божествен глас (и вероятно трябва да ти е дарен от горе). Моето дете има много специфичен тембър и определено има слабост към песни, музика и танци…, та в главата ми е бръмнала муха, че е бъдеща оперна певица!… Embarassed

 

# 28
venecias ,с удоволствие ще участвам в този форум и ще помогна с каквото мога. Благодаря на всички за милите думи и поздрави. Praynig newsm10 newsm10  love001 Kissing Heart lovekiss lovekiss lovekiss

# 29
  • космополитно
  • Мнения: 940
...с удоволствие ще участвам в този форум и ще помогна с каквото мога.

Емо, ще те чета с интерес и респект! smile3529 Всеки твой ред ще е страница от безценна христоматия за успешното разбиране, адаптиране и интегриране на деца с по-различен и неравен житейски старт! Не мога да изразя колко щастлива съм от това, което ти  се е случило  в последните3-4 години! Все едно, че дишам озон! smile3525 Two Hearts

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт