Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 2 084
Аз само чета темата, защото моите бяха бебета. Искам само да кажа добре дошли на Емо и мамето!
Гледах клипа.   bouquet

По повод прочетеното...
Нашите бяха на 8 месеца и знаехме, че на единия предстои след точно 2 месеца доста сериозна операция, а той беше прекалено слаб. Та ужаса да не изгубя детето си, точно след като едва съм го намерила беше безумен. Може би и затова исках цялото време на света само и единствено за себе си. И все си мислех, че докато сме в болница, доста далеч от нашия град баща му и баба му няма как да не го уморят я от глад, я от нещо друго...

# 31
[size=10pt][/size]здравей Калиналмн ми е приятно че си се включила в  форума защото още един човек  може да разпространи този форум с цел да се подтикне поне едно семейство към осиновяване на голямо дете. Знаеш ли че твоето име КАЛИНА ми напомня за нещо много лично......не не е гадже а нещо друго. Много ще се радвам ако продължиш да се бориш докрай за децата тил
Мила venecias благодаря ти за хубавите думи и се надявам да си винаги щастлива и децата ти да те радват дори и когато пораснат още по - големи.
Благодаря и  на другите във форума.Надявам се да ви помогна с каквото мога. smile3503 1swing smile3523 smile3529 newsm10
[/color]

# 32
  • Мнения: 334
Мами ,дали някоя от вас се е сблъсквала с хиперактивност при осиновяване на по-големи дечица?Моля ,ако има такива  споделете!При Ивето има такова поведение,но още се уточнява.С много търпение и любов се справям,но понякога е неконтролируема и импулсивна.Според психоложката се дължи на преживяното в дома и радостта от това,че има семейство.Дано да е така и скоро да го преодолее.Явно доста ще поработим над това.Иначе за 6 мес. наддаде 6 кг.,порасна с 4 см.,научи се да чете,пише,смята,ходи на народно пеене и научи 8 народни песни от по 3-4 куплета.Изглежда обаче,че  ще трябва да се справяме с предизвикателството хиперактивност. Иначе малката ни сладурана е едно много обичливо и любознателно дете!

# 33
  • космополитно
  • Мнения: 940
... хиперактивност при осиновяване на по-големи дечица?Моля ,ако има такива  споделете!При Ивето има такова поведение,но още се уточнява.С много търпение и любов се справям,но понякога е неконтролируема и импулсивна.Иначе за 6 мес. ....Изглежда обаче,че  ще трябва да се справяме с предизвикателството хиперактивност. ...

Цвете, попрочетох няколко от последните ти постове, за да се ориентирам за възрастта на детето... Аз лично сериозно подлагам на съмнение да е хиперактивност. По ми върви да е съвкупност от различни фактори (превъзбуждане на нервната система от куп нови и с голяма интензивност дразнители; някои утвърдени в институцията поведенчески модели; нормални задачи, които личността на детето трябва да реши, свързани с възрастта и порасванито му; изгубено доверие и през това много вероятно и тревожност и страх от изоставяне... Детето е само 6 месеца с теб, а е постигнало толкова много! Възможно е това да е и поради желание и старание да се хареса, а всичко това напряга и изтощава и пристъпите на "хиперактивност" би могло да са винтилите , през които психиката се разтоварва от напрежението...
Моят съвет е първо да си дадете още много време за да свикнете взаимно една с друга, да почувствате сигурност и тогава, ако продължава поведението, което те тревожи можеш да се консултираш с психиатър.
Въпреки, че работя в сферата на практики, целящи превенция и терапия на психично здраве винаги препоръчвам консултациите с психиатри и психолози да са по сигурни индикации и при проверени професионалисти, защото:
1. има  риск от етикитиране на човек, понякога предиагностициране;
2. когато пък става въпрос за дете, съответните специалисти е редно да имат специфично обучение за работа с деца (което обикновено е в години по-дълго от обичайното за професията)...

# 34
  • Мнения: 2 084
Цвете, и аз мисля като Венециас. Дайте си време. Научила е толкова много неща, това навярно й струва доста напрежение. Да ти е жива и здра  bouquetва девойката. Освен това, което Венециас ти е писала, хиперактивността "върви" с дефицит на внимание, а май на вас внимание не ви липсва.

# 35
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Цвете, и аз съм на мнение, че ви трябва още мнооого време, за да "се нормализира" в очите ти поведението на детето. Много е преживяло, дълги години са му липсвали много неща. Всичко това трябва да се навакса. Обаче се наваксва в момент, когато текат други процеси, в момент, когато децата живяли в нормална среда също изживяват стреса от тръгването на училище и новия начин на вивот. При нея двата процеса се преплитат и може би на моменти се получава объркване, превъзбуда и т.н.

Аз бих те посъветвала да отделяш всяка свободна минута за общуване с детето си, защото "спойката" започва да се заздравява именно около половин година след като децата пристигнат в къщи, при родителите си. Наблюдавах го и с двете си деца, въпреки че бяха значително по-малки в момента на осинивяването (1 г и 3 м и 2 г). Отначало е недоверието и страха, после - съмнението и пак страха и после започва да се изгражда връзката, истинската, желана и от двете страни, и пак има страх, че всичко това е само сън.

Много търпение ни е нужно и много вяра, че сме на прав път. Но се получава, всички тук сме видели, че се получава и е прекрасно когато погледнеш детето си и можеш да четеш в очичките му всичко. Тогава сърцето ти подсказва какво е най-доброто за него!  Hug

Последна редакция: нд, 05 апр 2009, 21:39 от Gankata

# 36
  • Мнения: 334
Момичета благодаря ви за съветите!Аз също съм доста предпазлива относно етикета-хиперактивно дете.Затова реших да потърся съвети, помощ от психолог,защото с един такъв етикет,най- вероятмо детето ще бъде отхвърлено и  пренебрегвано  от учители ,пък и от децата.От няколко дни Ивето е с бронхиолит и съм в болнични,а тя е толкова доволна,че не на градина ,а с мама.Имаме време да се гушкаме,но и да се учим да контролираме признаците на хиперактивност.Явно  е и реакция от прехода  от дома,а сега семейство с други правила.Има много още да се учим.Отглеждането на биологичните ни деца ,макар и четири,нямат нищо общо с приемната ни  дъщеря.Тук става въпрос за една наранена психика,едно дете което е било лишено от  обич,насърчаване,похвали,стимул  -от  мама.Пропуски,които ще наваксваме тепърва. Благодаря ви за подрепата мами! Вие  сте най -страхотните майки!  bouquet

# 37
  • Мнения: 2 084
И страха да не се върнат отново в нищото, да не останат отново сами е навярно неописуем.

# 38
  • Мнения: 334
Разбира се има го и страха.Често ме пита,защо не съм я взела по-рано от дома,че много,много дни е чакала и нея някоя майка да я вземе.Също така пита -мамо,нали няма да ме върнеш в дома и няма да ме даваш на друга майка.Всеки ден ми казва,колко много ни обича и колко много се радва,че вече има семейство!Въпреки трудностите,чувствам огромно удоволетворение от това,че се решихме да станем приемни родители!Страхотно е да виждаш как едни почти безразлични очички се превърнаха в грейнали звездички!Колко дълго детето е събирало обичта,която сега ни раздава....Страхотно е!

# 39
  • Мнения: 19
Цвете, не  се шашкай. Занимавам се с деца 25 години - лекар педиатър съм. Е няма такова понятие хиперактивност като патология. Това е състояние на психиката и физиката. Такива хора като възрастни са или сангвиници, или холерици- те са бързи, импулсивни, бързо вземат решения и т.н. Ако те интересува повече, прочети в психологията.Но това не е патология- категорично. Относно твоето дете- за мен това е знак, че търси внимание, както и неадекватна реакция при особено внимание. Трябва да дозираш както хвалбите, така и упреците.Не знам на точно каква възраст сте, но се опитай да намериш занимание на детето съобразно възрастта, което да поеме тази енергия- спорт, колело, игри- физически , редувани с тихи игри . Може би ако ми напишеш възрастта, както и какво разбираш под "понякога става неконтролируема" мога да ти помогна повече.. Успех!

# 40
  • Мнения: 104
Цвете 6 месеца са малко време , "хиперактивното и " поведение е адаптация към всичко ново за нея - дом ,семейство , приятели , детска градина и т.н. Работа с психолог и ресурсен учител в детската градина - да , но за даване на лекарства потърси мнение и на друг .

# 41
  • Мнения: 334
Да се похваля,при нас нещата се нареждат малко ,по малко.От скоро водим Ивето на специален педагог и психолог.Учат я как да се държи в създалите се ситуации,докато я занимават със игри за концентрацията.Примерно,когато не се справи бързо започва да нервничи, дърпа,плаче или става и сяда на земята ядосано.Записахме я в училище ,ще бъде първокласничка септември.Надявам се дотогава да се кротне малко.Иначе си избрахме добра госпожа,с която се срещмахме и разговаряхме,че детето  е от скоро в семейството ни и е вероятно  да има проблеми ,че е по-палава.Срещнахме подкрепа от стана на госпожата и съм спокойна засега..Педагозите където ходим 2 пъти седмично казват,че е готова за училище,т.е. чете,пише.С тяхна помощ се надявам да коригираме лекия дефицит на внимание,а пък импулсивността през годините се овладявала донякъде.Определено е трудно да се навакса възпитанието и обичта,които са липсвали почти 7 год.,но пък удоволетворението от постигнато немога да го сравня с нищо,просто е страхотно!Сега се готвим за фолклорен фестивал през юни и репетираме здраво.  newsm53

# 42
  • На края на света
  • Мнения: 26
Цвете,
много се радвам за вас! Успехи в училище наесен!
Стахотно е, че веднага си намерила хора да помагат. 
Много е важно да случите и на учителка.
Един дребен съвет: има голямо значение как се чувства детето в класната стая. Тревожността  и оттам невниманието и импулсивността ще намалеят, ако детето се чувства физически в безопасност. Гледай да говориш с учителката да я сложи да седне на някое по-тихо място, по възможност с гръб към стена (защитеност), вместо примерно на средната редица, и същевременно по-близо до учителката, за да чувства контакта с нея.
Дори и да се кротне сега, училището е голяма промяна и първите седмици няма да са никак лесни. Ако има как, направете няколко пътешествия до училището, да види какво я чака, да свикне с обстановката.

И още нещо, много е възможно детето да не усеща добре, камо ли да казва, ако е жадно и гладно. Добре е да има кой да я подканя да пие вода, да хапне нещо, преди кръвната й захар дотам да е паднала, че да зaгуби контрол (случва се на много деца, на нашите още по-често).
Успех и щастие!

# 43
  • Мнения: 19
Аз и Емо поздравяваме всички мами в този форум за техните кураж и всеотдайност.Тази година  Емо спечели призови места на национални и международен фестивал.
http://www.vbox7.com/play:d22ffcd6
http://www.vbox7.com/play:42d514bd

# 44
  • Мнения: 2 123
Да ти е живо и здраво чудното момче!!!!
 Hug

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт