- Публикувана: 20 фев. 2009, 11:30 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2010, 16:16 ч.
Какво е "палаво дете"?
Ние накрая ги залепихме с тиксо, овързахме с въжета и пак си ги отваряше, една позната каза, че си решила проблема като махнала дръжките - е, моето само се огледа, огледа и си го отвори отстрани, нямаше още 2 г. 
И у нас едната част от чекмеджетата са залепени с тиксо, ама прозрачно, за да не го забелязва, защото иначе започва да човърка от единия край.
За съжаление все по-често палаво наричат дете, което е неконтролируемо. Някой по-напред написа, че палавите деца не били смачкани от "не"-тата. А какво ще кажете за дете, което не признава "не" и заради това постоянно се случват инциденти и травми? Щом съм казала за едно нещо не, значи е не и толкова. Това важи и за контактите, и за саксиите. Много майки просто се оправдават с палавостта на децата си, защото не могат да се наложат като авторитети. Какво ме грее мен, че е палаво като се покатери на секцията и падне оттам или като бръкне в контакта въпреки всичките не-та? Едно е да се обезопаси къщата, съвсем друго е децата да се научат на някои прости правила за не-тата.
Ясно ми е, че сега ще започнат една след друга майки да ми скачат, но нека всяка от тях преди това се замисли дали палавостта на децата им винаги е здравословна и колко инциденти е предизвикала.
Ясно ми е, че сега ще започнат една след друга майки да ми скачат, но нека всяка от тях преди това се замисли дали палавостта на децата им винаги е здравословна и колко инциденти е предизвикала.
... Щом съм казала за едно нещо не, значи е не и толкова ...
Ако детето ти беше такова, щеше да разбереш, че няма такова нещо като "Не и толкова".
Просто в един момент не "приемаше", нито наказания, нито забрани, нищо.
Ти му казва не и на следващия ден е същото, пак казваш не и т.н.
Какво би направила в този случай? Когато с думи не става? Ама конкретно като действие: може би бой? За друго не се сещам ...
Това всичко е един нормален етап от развитието на човека, вика му се бебешки пубертет, след него повечето деца се променят коренно, изключвам хиперактивните, за които естествено се изисква допълнително работа.
Сега думата ми е закон, преди 2 г. се съмнявах, че въобще ме чува ...а моят авторитет си е все същия, и на 2, и на 3, и на 4 г., но се приема различно в различните етапи от развитието на детето и то няма вина затова, нито родителите.
Определенията за едно дете като "палаво" понякога зависят и от темперамента на определящия го. Често като палаво се определя изобретателното, любопитното дете, това, което не се спира на едно място. Хубави снимки и разкази за такъв тип деца намерих в темата 
Но и доста залитания имаше.. - палаво било равно на здраво, кротко било подтиснато или нещо такова, палаво и необгрижвано равносилни. Децата идват с някакъв темперамент, най-често ни устройва, друг път ни побърква. За едногодишните е съвсем нормално да си откривателстват, всяко по своя си начин. При възможност, добре решени свободни пространства вкъщи и по-малко забрани наистина правят нещата по-лесни и за детето, и за майката.
Децата според мен, ако им помогнеш, с времето придобиват достатъчно опит и емоционална интелигентност сами да си начертаят границите на това, което е опасно, неправилно, нараняващо. Хубаво би било други интересни алтернативи, обича да рови в саксия , ами добре, носиш празна, с незасадено цвете и пръст, даваш лопатка, обясняваш, че цветето го боли, то там живее или нещо подобно. В непосадената може да посади сам/сама цвете.
Дълго време обяснявах на Иво, че имаме специален блок за рисуване и че по книгите е по-добре да не се пише, защото после няма какво да четем. Днес съм взела една книжка за оцветяване и започвам да оцветявам, той тича и ми подава празни листи с думите "мама, не там, блок, кинга чеи".
Но и доста залитания имаше.. - палаво било равно на здраво, кротко било подтиснато или нещо такова, палаво и необгрижвано равносилни. Децата идват с някакъв темперамент, най-често ни устройва, друг път ни побърква. За едногодишните е съвсем нормално да си откривателстват, всяко по своя си начин. При възможност, добре решени свободни пространства вкъщи и по-малко забрани наистина правят нещата по-лесни и за детето, и за майката.
Децата според мен, ако им помогнеш, с времето придобиват достатъчно опит и емоционална интелигентност сами да си начертаят границите на това, което е опасно, неправилно, нараняващо. Хубаво би било други интересни алтернативи, обича да рови в саксия , ами добре, носиш празна, с незасадено цвете и пръст, даваш лопатка, обясняваш, че цветето го боли, то там живее или нещо подобно. В непосадената може да посади сам/сама цвете.
Дълго време обяснявах на Иво, че имаме специален блок за рисуване и че по книгите е по-добре да не се пише, защото после няма какво да четем. Днес съм взела една книжка за оцветяване и започвам да оцветявам, той тича и ми подава празни листи с думите "мама, не там, блок, кинга чеи".
Още една характеристика на палавото дете - то не може да ходи. Движи се посредством подскоци или тичешком.
Много вярно, важи с пълна сила за Рая, както и почти цялата тема
. Палаво дете - то не чува, или чува избирателно, но бързо забравя чутото ако не му изнася
.
Добре де, стига с този бебешки пубертет, все едно обяснява всичко! Най-лесно е да се каже, че е бебешки пубертет и си измиваме ръцете. не може едно дете да не приема никакви правила, никакви уговорки и думи. Според мен просто възрастният не е намерил нужния подход. И моите са карали бебешки пубертет, не е като да са били от реклама, но са се научили, че не трябва да правят някои неща. Тук изключвам децата, които имат проблеми с хиперактивност, с проговарянето и други проблеми в развитието. Повечето деца са в норма. Едно дете под 2 години нищо не разбира от наказания, защото е още в бебешка възраст, но по тона на възрастния и по поведението му много добре може да разбере кое може и кое не може, ако не след първите няколко пъти, то с течение на времето. Когато едно дете се остави на самотек, няма кой да се занимава с него и да му измисля игри и да се вслушва в знаците, които подава детето, то започва с белите и да става палаво.
И по моите книги са драскали, че и по тапетите, но са се научили, че така не бива. Не че не са ме пробвали дали не-то ми важи - гледа ме в очите и посяга да драска по книгата. Очевидно е, че иска да види моята реакция - дали ще кажа "не" или мълчаливо ще му разреша. Децата не са гении, но не са и неспособни да разбират реакциите на този, който се грижи за тях.
И по моите книги са драскали, че и по тапетите, но са се научили, че така не бива. Не че не са ме пробвали дали не-то ми важи - гледа ме в очите и посяга да драска по книгата. Очевидно е, че иска да види моята реакция - дали ще кажа "не" или мълчаливо ще му разреша. Децата не са гении, но не са и неспособни да разбират реакциите на този, който се грижи за тях.
Тези деца,които описвате аз ги определях по друг начин.Подкрепям Andariel,до някъде.
Значи моето не е палаво.Никога не съм слагала предпазители на шкафа,ама никога.Имал е достъп до кремове,парфюми и др.такива.Никога не е късал цветя,не е ровил пръстта,не е рисувал по стените,не е газил в локви,не ходи бос...Единственото,което прави от това което сте определили за палавост е катеренето,но за мен е нормално.
почти винаги е така:
http://media.snimka.bg/2204/010663427-big.jpg
Значи моето не е палаво.Никога не съм слагала предпазители на шкафа,ама никога.Имал е достъп до кремове,парфюми и др.такива.Никога не е късал цветя,не е ровил пръстта,не е рисувал по стените,не е газил в локви,не ходи бос...Единственото,което прави от това което сте определили за палавост е катеренето,но за мен е нормално.
почти винаги е така:
http://media.snimka.bg/2204/010663427-big.jpg
палаво - когато имаш чувството , че е на всякаде само му мярваш силуета в детската стая и докато се обърнеш чуваш трясък в кухнята. Предпазителя на хладилника ти е изтърбушен от дърпане , а тоалетната ти се мие с ръка при всеки удобен случай. Като се караш ти се смее колкото и лют и заплашителен да изглеждаш. Е, аз се предавам и чакам по-добри времена и те ще дойдат нали? 
...
Дълго време обяснявах на Иво, че имаме специален блок за рисуване и че по книгите е по-добре да не се пише, защото после няма какво да четем. Днес съм взела една книжка за оцветяване и започвам да оцветявам, той тича и ми подава празни листи с думите "мама, не там, блок, кинга чеи".
Дълго време обяснявах на Иво, че имаме специален блок за рисуване и че по книгите е по-добре да не се пише, защото после няма какво да четем. Днес съм взела една книжка за оцветяване и започвам да оцветявам, той тича и ми подава празни листи с думите "мама, не там, блок, кинга чеи".
Дъщеря ми 2г съвсем различно се държи в мое присъствие и тогава когато ме няма. Наложи се временно да я гледа една жена и по това време е кротувала, пели са песни и изобщо ангел. Когато е с мен в къщи, търчи от стая в стая, не поглежда играчка, вре котката в пералнята, отваря гардеробите и обръща къщата наопаки. Аз през това време не гледам безучастно, старая се да я занимавам, сменям тона и дори и опухвам памперса когато вече прекали. Прави ми впечатление, че прави беличката и в същото време ме наблюдава с крайчеца на окото как ще реагирам. За това моето мнение е, че граница трябва да се налага и сега е момента за това.
Не знам какво е палаво дете.Синът ми е не е от най-палавите,винаги мога да го успокоя.Но пък е много бърз ,което в комбинация с любопитен и изобретателен също не е лесно.Но няма значение.Аз не го спирам да опознава и да открива света.И в саксиите е ровил,и по всяка мебел се е катерил,и се е къпал сам...но това е нормално.Важен е подхода към детето,поне според мен.Аз не му викам ,обяснявам кое е желателно и кое не.И вече имаме много резултати.
Аз не влагам отрицателен смисъл в определението "палаво дете". За мен това си е нормално, енергично дете, което е любопитно, игриво, общително. Общо взето непрекъснато е заето да прави нещо, да си играе и не се спира за секунда!
Така като гледам сина си все повече започва да влиза в тази категория, въпреки, че е още доста малък! Но аз съм доволна, че е такъв.
Така като гледам сина си все повече започва да влиза в тази категория, въпреки, че е още доста малък! Но аз съм доволна, че е такъв.