След смъртта на родител

Момичета, разбирам добре какво ви се е случило. Баща ми почина преди повече от 10 години, а майка ми преди три. Много години тъгувах за баща си, животът бе затворил с трясък цяла страница от живота ми. Но когато почина и майка ми и осъзнах, че никога повече няма да я видя, бях пред лудване. Чух някъде, че скръбта за родителите е тъй силна, защото част от нас си е отишла. Тогава ми се стори правдоподобно. Но и нали част от тях е жива в нас! Ще мине време, за всеки различно, и най-доброто, което може да се направи за тях и за нас, е да си спомняме с усмивка и умиление за щастливите моменти.

Бог да прости скъпите покойници!

Когато майка ми почина преди почти 10 години, изпаднах не в дупка, ами направо яма си беше. Трябваха ми три-четири години за да дойда на себе си. Но болката си я има и ще си я нося винаги с мен.

Много добре ви разбирам. Баща ми почина преди 9 години, а майка преди 3. Когато татко почина мислех, че няма по-гадно чувство (с него бях много близка) на празнота, а после когато и мама си отиде - се чувствах изгубена и много самотна - но точно девет месеца след смъртта й се роди второто ми детенце - вярно е че животът взима и дава, но е много тежко да нямаш родители дори и на моята възраст, много е трудно да обясниш на детенце защо си няма баба и дядо, а когато гледаш снимки и разказваш за тях ти става едно такова тъжно и да, все още си поплаквам за тях. Знам че те ме гледат и ми се радват на двете слънчица, на които не можаха да се порадват приживе...

Съболезнования за загубата ти!
Загубих баща си преди повече от четири години. Съвсем неочаквано и нелепо. Не помня дори последния път в който го видях или последните думи, които сме си казали...
Болката е задушаваща в началото, с времето се притъпява, но не намалява и не изчезва. Липсата и празнината остават завинаги.
Мъчно ми е, че синът ми няма да познава дядо си и че баща ми никога няма да може да подържи внука си на колене и да му свири на китара.
След смъртта на баща ми животът ми никога няма да е същия, самата аз никога няма да съм напълно спокойна и щастлива. Но обичта и спомените, които пазя никой не може да ми отнеме. На теб също.
Много, много сили ти желая!

Момичета, много мъчно ми става като чета, моите съболезнования за болката ,която сте преживели. Представям си колко е трудно, толкова обичам родителите си. Живея далеч и оценявам наистина хубавите моменти, които са толкова малко.
Думите са безсилни, просто ви гушкам

Моите съболезнования!
Аз загубих първото си дете,майка си и баща си в една година през три месеца.Не знам как съм оцеляла,вероятно само безрезервната подкрепа на съпруга ми.За да се занимавам с нещо ми взе кученце,после забременях и това ми помогна много.
Истината е една с родителите си отива почти целия предишен живот.Болката не може да мине,просто се претъпява и за да продължи да живее човек се научава да я сложи някъде дълбоко в сърцето си.

juliana наистина трябва много душевна сила,за да преживее  човек,това което ти си преживяла

Аз също изгубих майка си преди 6 години и половина.Тя почина млада на 54 години от рак, аз не очаквах това, което се случи.Живеех с мисълта,че един ден ще оздравее и някакси не бях подготвена за това, което се случи.Тя беше най-добрата ми приятелка,не само моята любима мама.Няма ден, в който да не ми липсва.Няма ден, в който да не чувствам празнотата, която остана в сърцето ми и живота ми без нея.Няма ден, в който да не мисля колко различно би било всичко,ако тя беше жива и здрава и как би се радвала на дъщеря ми и на племенника ми, които тя въобще не видя.Много пъти съм плакала, но зная че тя няма да се върне, както и зная че няма сила и човек, който може да ме накара да я забравя, че няма начин да се притъпи болката от липсата на любим човек и че времето не лекува.Единственото е, че след загубата живота продължава.

Съжалявам за загубата ти!Мога да си представя как се чувстваш и ти съчувствам!Бъди силна!

Ira_d,
четейки това и аз усещам ,че не съм сама в скръбта си.
Пращам ти много виртуални прегръдки
Знаете ли ,любимата песен на татко беше Green ,green grass of Home на Tom Jones..
Слушала съм я безброй пъти ,но не бях обръщала внимание на текста.
Когато татко си отиваше ,аз стоях до него ,държах ръката му и пуснах тази песен на телефона си до главата му.Той знаеше ,че ни напуска ,но беше невероятно спокоен.Знаеше къде отива.Когато чу песента си беше задрямал ,но в унеса си се усмихна.
Когато той почина бях в шок ,губят ми се моменти от погребението дори.После слушах тази песен постоянно.
Тогава обърнах внимание на текста за пръв път.Пее се следното в резюме :"Старият ми роден град изглежда както преди ,ето ,.слизам от влака и ме посрещат мама и татко.Ето ,тича да ме посрещне и Мери,всички идват да ме посрещнат ,протягат радостно ръце и ме приветстват.Толкова е хубаво да докосна зелените поля на моят роден дом"..и т.н докъто след товя става ясно ,че той е сънувал-"Но се събудих и видях четирите сиви стени и осъзнах ,че просто сънувам..но не ,те наистина бяха там за да ме посрещнат за да ме положат под зелените поля на моят роден дом"...
Точно както татко-знаеше ,че умира ,че там го чакат...
Винаги плача ,когато я слушам.Все едно става дума за него.
Той достойно изживя животът си.Той е пътят ,който искам да извървя до края на моят живот.
На погребението му се извървяха поне 300 човека.Дори съседите бяха съкрушени от неговата загуба.Миличкият ми
Наскоро си взех последно сбогом с най-добрият му приятел от детството му-отиде си от рак Бог да го прости на възрастта на тати.
Дъщеря му ме посрещна с думите ,че отивайки си бълнувал ,че баща ми идва с колата да го вземе.
И каза :"Поне се събраха"...и се моля да са много ,много по-добре от нас там където са сега,да ни виждат ,да не им липсваме така ,както те на нас...защото са ни дали цял един живот и светът за нас без тях просто никога няма да бъде същият.
Нека почиват в мир

Много ми е мъчно за всички,които са се сблъсквали със загубата на родител,знам колко боли.
Аз загубих и двамата си родители-баща ми преди 6г, а мама-преди 2,5 години.  Аз също си мислих след загубата на баща ми,че няма вече какво да ме нарани,но съм грешала.След като почина и мама трудно се съвзех.Единственият човек ,който беше до мен през цялото това време беше съпругът ми и не знам какво щях да правя ако не беше той.
Откакто мама почина и досега се опитвам да забременея,но неуспешно.Предполагам,че стресът доста ми се е отразил.Но пък толкова често ги сънувам и двамата,всеки ден почти,че имам чувството ,че наистина са до мен и ми помагат.
Напоследък се опитвам да мисля по филсофски на нещата,понякога мисля,че всичко ,което ни се случва е с някаква цел,но в главата ми не спира да кънти въпросът "Защо"?И нямам отговор...

  Ето ме и мен. Съжалявам за загубата на всички вас    Аз изгубих майка ми преди година и три месеца, тя беше само на 50. Никога няма да мога да я прежаля сигурна съм  за себе си знам,че вече нищо не е същото . С нея и след нея си отидоха и сърцето и душата ми,а аз се промених много.
Кураж и успех на всички 

Прекрасно си го написала!
Както си го описала, все едно чета за моя татко! И песента е много хубава...
Защо е толкова трудно? Защо е толкова нечестно???

Когато бях на 7, загубих баща ми, а преди 2 месеца загубих и майка ми. Много ми е тежко, много. Вече няма на кого да кажа "мамо", няма от кого да поискам съвет. Още ми е пред очите нейната измъчена физиономия когато си отиде (беше болна от рак с множество разсейки). До последно търсех "нейното лекарство", което ще я измъкне от лапите на гадната болест. Не успях. Не успях да я измъкна и това ми тежи. След като почина сънувах кошмари как й поставям инжекции с всевъзможни лекарства (както беше и в действителност, сама я боцках за да може поне да си отиде достойно от този свят), но въпреки това тя всеки път умираше. Не мога да се примиря все още, може би ми в много прясно. Всъщност, не знам дали някога ще се примиря. Много труден беше момента в който се наложи да проверя дали все още има пулс. С попарена надежда разбрах, че тя вече не е жива, въпреки това до като не дойдоха от погребалната агенция, седях и втренчено гледах чаршафчето, с което беше завита, дали случайно не се движи нагоре/надолу, т.е. тя да диша все още. Това е, изплаках си болката.

Съжалявам... съжалявам!
Преживях същия кошмар. Брояхме последните вдишвания и издишвания... Да установиш последния дъх на човека, когото обичаш най-много е....... меко казано почти непосилно! Не знам как останах толкова, даже прекалено нормална. Яд ме е на мен чак! Бъди сигурна в едно - ядът преминава. Бях бясна на съдбата, на тези, на които се молех, на себе си... На света, на всички останали щастливи хора.. Но мина. Ще мине, не се притеснявай. Ще се примириш.
Нека почива в мир майчицата ти

September,  .