След смъртта на родител

  • 40 547
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 932
   ...си отиде моят свят...човека,който обичах повече от всичко.И става по-тежко...и става по-самотно.Няма ги вече уютните вечери,светлите дни в любимия дом.И когато отида там,е различен.Няма ги шегите на родители ми,нито основата на живота.Не мога да изляза от дупката,а толкова много искам.Не се чувствам задължена да плача и тъгувам-о,само как искам да съм щастлива!Крия,че плача,а искам да споделя колко много,много ме боли.Просто да поплача с някого.
Аз загубих майка.А вие?

# 1
Моите съболезнования...Знам как се чувстваш, и само тези ,които са изгубили любими хора могат да те разберат.Преди два месеца и аз се разделих с моята мила майчица...Много ми липсва,много ме боли ,не мога да повярвам,че вече няма да я видя,няма да чуя гласът и,няма на кой да кажа МАМО...Но тя всяка вечер идва във сънят ми и усещам,че винаги ще е със мен...

# 2
  • Мнения: 107
Много е трудно,знам при мен това се случи преди година и половина.Но не забравяй господ взема но и дава.При мен така и стана.Не след дълго разбрах ,че ще имаме нов член в семейството.Дано и при теб се случи нещо хубаво и да преодолееш загубата по лесно.

# 3
  • Мнения: 188
Ира, моите съболезнования  Sad
Аз загубих баща си и сега този месец ще стане 10 г, това е най тъжното което може да се случи на човек.Макар че са минали толкова години все не ми се вярва че го няма, и ми се струва че като ида у майка и той ще се появи от някъде,наистина много ми липсва, но може би са на един по хубав свят.Боли.. поплачи си...
А днес на задушница още повече и аз се замислям и ми е тъжно

# 4
  • Мнения: 59
Приеми моите съболезнования!Знам колко боли от загубата на родител,моят баща почина преди 10г. и като че ли отнесе нещо от мен със себе си.Никога след смърта му не се почувствах такава каквато бях преди.Не е минал и ден без да мисля за него,болката не е намаляла и ....времето не лекува.Каквото и да ти кажа едва ли ще ти олекне-за тази болка лек няма,просто си поплачи.

# 5
  • Добрич
  • Мнения: 1 144
Ира, моите най-искрени съболезнования за майчицата ти!
Потъгувай, поплачи, сподели/ако искаш понадолу има друг под форум в който пишем за мъката по изгубените си деца/ Затварянето в себе си и въздържането да изразиш мъката ти не ти помагат да я преживееш. за да се научиш да живееш с болката трябва да я изразиш, преживееш , из-чувстваш.
Прегръщам те виртуално Hug
Нека майчицата ти почива в мир.  Flowers Rose Flowers Rose
Някога, някъде навярно пак ще бъдете заедно!

# 6
  • Мнения: 112
Ира и аз за съжаление те разбирам точно как се чувстваш.Стана 1г. откакто татко си отиде съвсем неочаквано и бързо.И аз отказвам да приема,че вече няма да го видя,няма да видя майка отново щастлива,няма да видя шегите им.Лошото е,че освен баща аз загубих сякаш и половината от майка ми,тя просто вече не може да е същата.Мястото му в дома ни ще остане винаги празно,а и в сърцата ни.
Бог да ги прости всички наши любими хора и да им кажем още веднъж,че ние ще продължаваме да ги обичаме!

# 7
  • Мнения: 165
Моите съболезнования Ира!И аз преди близо 2 месеца почина моя баща толкова неочаквано и бързо за часове,а беше на 50г. и още години имаше пред себе си.Мъката е толкова голяма,че колкото и време да мине няма да намалее.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 6 904
Напълно ви разбирам Cry Преди 10месеца загубих майка ми,внезапно за няколко часа!С всеки изминат ден ми е по-тежко,времето не лекува някои неща
Не мога да престана да се обвинявам,че я изпуснах ,даже и не ходя в апартамента,където живееше Sad Просто нямам сили! Дори не искам да се виждам със сестра й и майка й

# 9
  • sf
  • Мнения: 10 081
Моята майка почина преди 10 години. С времето свикваш, разбираш,че каквото и да направиш,няма да я върнеш и просто продължаваш напред.
кураж  Hug

# 10
  • Мнения: X
Най-искрено ти съчувствам.  Hug  
И аз загубих майка си...не се свиква с това.Просто с времето ще ти стане по-лесно да си спомняш за нея.А сега си позволи да плачеш,да тъгуваш,да изразяваш емоциите си.Да,ще ти е мъчно,на мен и сега ми потичат сълзите,като се сетя...но ще си спомняш хубави моменти...
Трудно е ...но не подтискай емоциите си.  

# 11
  • Мнения: 128
Съболезнования и от мен!Моят баща почина преди 13 години,но липсата и болката не са преминали.Останаха ми обаче хубавите спомени!

# 12
  • Мнения: 13
  Ужасно съжалявам, Ира! На мен ми се случи точно преди година и месец-загубих баща  си и оттогава за мен живота не е същия...
  Знам,че времето лекува,но нито болката, нито самотата става по-лека! Минах през цялата палитра на човешките чувства - бясна бях на Съдбата, бясна на себе си, че може би - можех да реагирам по-бързо...Така или иначе се ОПИТВАМ да се успокоя,че е отишъл на по-добро място за живеене и оттам се грижи за мен и хората,които обичам!
  Пет месеца след внезапната му смърт,сънувах че вървя  по пътека в гората и плача. Баща ми ме беше прегърнал и ми говореше нежно-не искам да се ядосваш за нищо,ти си имаш всичко,чу ли..а и аз съм до теб,не се притеснявай...
   Този сън  ме успокои...Но така или иначе и аз и животът ми не са същите!
   Едва ли ти бях полезна с написаното,но много исках да го напиша!
   

# 13
  • Мнения: 43
Моите искрени съболезнования .Преди 15 години изгубих майка си,а преди 5 баща си.Мъката е толкова голяма че едва ли някога ще можеш да забравиш и да се отърсиш от нея,но събери сили и продължи живота си.Съхрани всички хубави моменти които имате заедно това никой неможе да ти го отнеме.И знай че тя ввинаги ще е с теб  и ще ти помага . Cry  bouquet

# 14
  • София
  • Мнения: 3 064
Майка ми почина внезапно преди почти една година. Мъката е голяма, плачи колкото ти се плаче, изливай я, защото иначе се трупа. Преминава с времето огромната болка, но си остава мъката по загубения човек. Завинаги. Единствената утеха е, че това е правилния ред. Обратното е много, много по-лошо...

Имаш две дечица, имаш стимул да живееш и да бъдеш силна!
Кураж!

# 15
  • Мнения: 2 070
Загубих баща си,преди три години.С времето нещата поизбледняват,но когато дойде болката,е точно същата ,като тогава Cry

# 16
  • Мнения: 1 554
баща ми загина в автомобилна катастрофа преди 5 г,беше ужасно,бях на 20 години,все още не мога да повярвам ,че го няма Tired като отида в майка го търся с поглед,все си мисля ,че ще го видя,днес бях на гробищата сама Cry

# 17
  • София
  • Мнения: 344
Ира, и аз съм без майка. Почина преди 13 месеца, след две години лечение от рак.
Много е тежко- чувствам се толкова самотна без нея, макар че съм вече на 42, имам чудно момиченце, добър съпруг, брат, баща.
Морска, и аз ходих сама на Задушница днес, но сега ми е някак по-леко.

# 18
  • Мнения: 118
Днес на Задушница да се помолим за душите на всички починали. И аз тъгувам за моя баща, отишъл си от нас след кратко боледуване преди 19 месеца, но трябва да съхраним хубавите моменти с тези най-близки наши хора. Не че ще ни е по-леко, но така като че ли няма да тормозим техните души.

# 19
  • Мнения: 41
  Ира, моите искрени съболезнования!....
  съжалявам за болката ти... аз изгубих моите родители много отдавна, а майка си почти не познавам-бях 5 годишна,когато тя почина, но винаги ми е липсвала,така че разбирам как се чувстваш.       За твоята майчица  Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose

# 20
  • Мнения: 560
Майка ми си отиде преди 6 години и отнесе със себе си част от душата ми. От тогава не съм същия човек. Не съм така състрадателна към другите, както бях преди.  Тя толкова много искаше внуци, а не успя да им се порадва достатъчно. Яд ме е, че голямата ми дъщеря постепенно ще я забрави, а малката никога няма да я познава. Майка ми беше най-любящия човек, когото съм познавала. Яд ме е за много думи, които съм казала. Все още ме боли, както първия ден.  С времето свикнах с мисълта, че я няма вече, но болката не отминава. Не минава ден без да си мисля за нея.  Все още ми се плаче. Дори и в момента сълзте текат.  Боли, боли, боли ме.

Моите съболезнования за майка ти.   Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose

# 21
  • Мнения: 932
Благодаря ви,мили момичета! HugЗа всички хубави думи...
Страшно съжалявам и за вашите загуби-колко страшни са само!!!И колко малко значение има дали са минали месец,два,години-все боли...Моята майчица също си отиде внезапно преди 11 месеца-на 28 март 2008.Сиги,точно така се чувствам и аз-че отнсе част от душата ми с нея.
Защо стана така,не знам-душа за душа.Моята баба почина преди 4 години-след няколко месеца се роди племеничката ми.Следващата година си отиде дядо,по същото време съм забременяла.А мама почина,когато бях в петия месец с малката ми дъщеря Cry
Не мога и не искам да си представя,че никога вече няма да изляза с най-добрата ми приятелка-мама.Тя беше най-нежният,честен и добър човек,който познавам.Умееше да придаде уют,да те разсмее,да види красивото в дребните неща.Последната седмица от живота си имаше задух-вероятна тромбо емболия и...беше много страшно.Бях при нея.А ден преди да умре,се почувства само за час по-добре и стана да сготви-да ми помогнела...това...дори не знам какво да кажа.
Ходите ли на гробищата?Татко е написал със златни букви:Д-р Валя Стойчева Иванова-като видя името й там... Cry CryТова беше мама,не мога да повярвам,че я няма...
Липсваш ми,миличка моя майчице и искам да си тук,какво не бих направила за да те върна...

# 22
  • Мнения: 932
Лора,сънят ти много ми помогна-все чета онази тема за сънищата.Помагат ми да "виждам" другия свят,да вярвам в него.Благодаря ти!  bouquet

# 23
  • София
  • Мнения: 725
Моите съболезнования за загубата ти!
И аз загубих баща си неочаквано преди 8 години. Дълго време изпитвах гняв към всичко - към света, към Бог, дори към баща ми защото си е отишъл....
Поговорката, че с времето нещата стават по-леки при мен поне се оказа вярна. В един момент си дадох сметка, че този гняв е много деградивен и отрицателен за всички около мен, за мен самата и най-вече неуважителен към паметта на баща ми. Започнах да се концентрирам на хубавите моменти които сме имали заедно и прекрасните спомени за него и каква късметлийка съм, че съм ги имала....
И с времето нещата станаха по-леки. Просто се научаваш да живееш с тази дупка в живота ти, уверена, че е на едно по-добро място и ще се погрижи за мен ако имам нужда.

# 24
  • София
  • Мнения: 1 654
Мама си отиде на 46, преди почти 7 години. Беше най-добрия ми приятел. С времето шокът от загубата избледнява, но мисълта, че е около мен никога не изчезна. Когато се прибера в родното място, винаги първата ми мисъл е да отида на гроба и. Няма по-спокойно място за мен.  Flowers Rose

# 25
здравейте на всички, които четат темата. Моите съболезнования! Току-що завършила студентка загубих баща си, а пет години по-късно си отиде и майка ми.Първата година след смъртта е най-тежко. Трябва да намериш нещо да отвличаш вниманието си- работа, спорт , хоби. Имах приятел след смъртта на майка ми, който ме подкрепи и започнах да се занимавам с политика. Е , разбира се временно , но това ми помогна много. Срещаш се с хора, виждаш нов свят, различен от твоето ежедневие. Сега , когато съм майка от 2г. и 3м., , светът е различен, има смисъл. Учудваш се сам на себе си как си могла да издържиш на толкова много изпитания. Но има една мисъл " Това, което не те убива, те прави по-силен". Това е моят начин да продължавам да живея.

# 26
  • Мнения: 766
Мама си отиде преди 10 месеца, след повече от 3 години борба с рака. На 52.
Не успях да се отдам на болката, живота трябваше да продължи веднага. Не мога да плача пред другите , а не оставам сама. Времето ми в мисли за нея през деня е няколкото минути насаме с цигара на терасата. Депресията е вътре в мен, направи ме различна. Другото което ми тежи много е силно запечатаните спомени от тези последни 3 години, от последните мъчителни седмици в много болка, и усещането че нищо не мога да направя. Искам да имам време да пострадам, искам да си я спомням здрава , усмихваща се, горда, красива.
Липсва ми, обичам я! Почивай в мир!

Съболезнования на всички!

# 27
  • Мнения: 998
И моят баща си отиде покосен от най-коварната болест-рака Cry
Болестта му ме направи уязвима ,избухлива ,просто друг човек.Половината ми майчинство мина пред кафето на онко диспансера ,другата половина на гробищата CryЧувствах се безполезна ,защото цял живот ми беше помагал с всичко ,а аз не можех да му помогна с абсолютно нищо.
Имам усещането ,че не ме е напуснал завинаги ,че е до мен.Но мисълта ,че НИКОГА няма да го видя ме депресира до неузнаваемост.Той ми беше най-близкият човек.С него можех да говоря за абсолютно всичко.Сега нямам опора и имам чувството ,че мога да рухна по всяко време.Боли ме от факта ,че майка ми е сама.Че не е същата.Че е самотна.
Научаваме се да живеем ,да продължаваме ,но мен времето не ме лекува ,а просто отброява безмилостно дните ,месеците ,по-големият интервал ,бездната в която го няма до мен.Преди слушах постоянно любимите му песни ,сега не ги слушам толкова често ,защото ще полудея.Не е честно Cry
Но както казваше татко ,човек не трябва да търси справедливост ,защото няма такава.Горчива истина.
И аз чета темата за сънищата ,иска ми се да намеря някакво доказателство за себе си ,че има живот след смъртта ,че татко е там някъде ,че поне той ме вижда ,че е с мен.Иначе се побърквам ден след ден.
Съжалявам за мрачното мнение..нали темата е такава...излях се.
Съжалявам искрено за вашите близки-няма да излъжа ,ако кажа ,че ви разбирам.
Дано почиват в мир и са добре там ,където са сега

# 28
  • Мнения: 932
Намирам част от себе си във всяка една от вас...И все си казвам:да-и аз така се чувствам!
Бианка,все си едно си сам в света...знам го.Имам съпруг,който обичам страшно много,имам баща,брат,дечица...и пак се чувствам сама.
Черепахова,стоях 2 месеца в Българиш след смъртта на мама.И трябваше да бъда опора за всички-защото можех да се държа като силна.Не плачех пред татко,пред Елла...После се прибрах,мъжът ми работеше за кратко нощни 12-часови смени-пак бях сама с малката и не можех да плача.После се появи малчунка-иаз пак не трябваше да плача.Чувствам се като теб-все едно съм нямала времето да я оплача.Понякога оставам в колата след като сме ходили някъде.Или влизам под душа.А душата ми не иска тихо да плаче,иска да крещи.

# 29
  • Мнения: 211
Аз също откривам себе си във всяка една от вас. Баща ми почина преди 6 месеца... кога минаха?? От рак. Нямахме време да реагираме, случи се за месец и половина. Преживях ада на земята. Дълго време след като си отиде, едва можех да заплача, в повечето случаи без сълзи. Едва напоследък успявам от време на време. Но знам, че той не одобрява това. Не иска да плача. И знам, че го има, макар и в друго измерение.
Мъчно ми е за майка ми. Сякаш съм се озлобила към нея, сякаш сме се очуждили - вече не си говорим както преди, понеже на нея не й се говори за нищо, не й се прави нищо. И аз се чувствам безсилна да й помогна, а това ме вбесява. Но знам, че това положение ще се промени, надявам се, че все някога нещата ще си дойдат по местата.
Няма минута, в която да не си помисля за него. Всеки миг имам чувството, че е около мен и ме наблюдава. Буцата. заседнала в гърлото, става все по-голяма. И времето не лекува, не.
Съжалявам за всички вас, за вашите родители.
Дано почиват в мир, знаейки, че пак ще бъдем заедно.

# 30
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 216
Момичета, разбирам добре какво ви се е случило. Баща ми почина преди повече от 10 години, а майка ми преди три. Много години тъгувах за баща си, животът бе затворил с трясък цяла страница от живота ми. Но когато почина и майка ми и осъзнах, че никога повече няма да я видя, бях пред лудване. Чух някъде, че скръбта за родителите е тъй силна, защото част от нас си е отишла. Тогава ми се стори правдоподобно. Но и нали част от тях е жива в нас! Ще мине време, за всеки различно, и най-доброто, което може да се направи за тях и за нас, е да си спомняме с усмивка и умиление за щастливите моменти.

Бог да прости скъпите покойници!

# 31
  • у дома...
  • Мнения: 3 072
Когато майка ми почина преди почти 10 години, изпаднах не в дупка, ами направо яма си беше. Трябваха ми три-четири години за да дойда на себе си. Но болката си я има и ще си я нося винаги с мен.

# 32
  • Мнения: 800
Много добре ви разбирам. Баща ми почина преди 9 години, а майка преди 3. Когато татко почина мислех, че няма по-гадно чувство (с него бях много близка) на празнота, а после когато и мама си отиде - се чувствах изгубена и много самотна - но точно девет месеца след смъртта й се роди второто ми детенце - вярно е че животът взима и дава, но е много тежко да нямаш родители дори и на моята възраст, много е трудно да обясниш на детенце защо си няма баба и дядо, а когато гледаш снимки и разказваш за тях ти става едно такова тъжно и да, все още си поплаквам за тях. Знам че те ме гледат и ми се радват на двете слънчица, на които не можаха да се порадват приживе...

# 33
  • Мнения: 1 896
Съболезнования за загубата ти!
Загубих баща си преди повече от четири години. Съвсем неочаквано и нелепо. Не помня дори последния път в който го видях или последните думи, които сме си казали...
Болката е задушаваща в началото, с времето се притъпява, но не намалява и не изчезва. Липсата и празнината остават завинаги.
Мъчно ми е, че синът ми няма да познава дядо си и че баща ми никога няма да може да подържи внука си на колене и да му свири на китара.
След смъртта на баща ми животът ми никога няма да е същия, самата аз никога няма да съм напълно спокойна и щастлива. Но обичта и спомените, които пазя никой не може да ми отнеме. На теб също.
Много, много сили ти желая!

# 34
  • Мнения: 3 641
Момичета, много мъчно ми става като чета, моите съболезнования за болката ,която сте преживели. Представям си колко е трудно, толкова обичам родителите си. Живея далеч и оценявам наистина хубавите моменти, които са толкова малко.
Думите са безсилни, просто ви гушкам Hug Hug

# 35
  • по света
  • Мнения: 1 587
Моите съболезнования!
Аз загубих първото си дете,майка си и баща си в една година през три месеца.Не знам как съм оцеляла,вероятно само безрезервната подкрепа на съпруга ми.За да се занимавам с нещо ми взе кученце,после забременях и това ми помогна много.
Истината е една с родителите си отива почти целия предишен живот.Болката не може да мине,просто се претъпява и за да продължи да живее човек се научава да я сложи някъде дълбоко в сърцето си.

# 36
  • Sofia
  • Мнения: 6 904
juliana наистина трябва много душевна сила,за да преживее  човек,това което ти си преживяла Hug

# 37
  • София
  • Мнения: 3 830
Аз също изгубих майка си преди 6 години и половина.Тя почина млада на 54 години от рак, аз не очаквах това, което се случи.Живеех с мисълта,че един ден ще оздравее и някакси не бях подготвена за това, което се случи.Тя беше най-добрата ми приятелка,не само моята любима мама.Няма ден, в който да не ми липсва.Няма ден, в който да не чувствам празнотата, която остана в сърцето ми и живота ми без нея.Няма ден, в който да не мисля колко различно би било всичко,ако тя беше жива и здрава и как би се радвала на дъщеря ми и на племенника ми, които тя въобще не видя.Много пъти съм плакала, но зная че тя няма да се върне, както и зная че няма сила и човек, който може да ме накара да я забравя, че няма начин да се притъпи болката от липсата на любим човек и че времето не лекува.Единственото е, че след загубата живота продължава.

Съжалявам за загубата ти!Мога да си представя как се чувстваш и ти съчувствам!Бъди силна!

# 38
  • Мнения: 998
Намирам част от себе си във всяка една от вас...И все си казвам:да-и аз така се чувствам!
Бианка,все си едно си сам в света...знам го.Имам съпруг,който обичам страшно много,имам баща,брат,дечица...и пак се чувствам сама.
Черепахова,стоях 2 месеца в Българиш след смъртта на мама.И трябваше да бъда опора за всички-защото можех да се държа като силна.Не плачех пред татко,пред Елла...После се прибрах,мъжът ми работеше за кратко нощни 12-часови смени-пак бях сама с малката и не можех да плача.После се появи малчунка-иаз пак не трябваше да плача.Чувствам се като теб-все едно съм нямала времето да я оплача.Понякога оставам в колата след като сме ходили някъде.Или влизам под душа.А душата ми не иска тихо да плаче,иска да крещи.
Ira_d,
четейки това и аз усещам ,че не съм сама в скръбта си.
Пращам ти много виртуални прегръдки Hug Hug Hug
Знаете ли ,любимата песен на татко беше Green ,green grass of Home на Tom Jones..
Слушала съм я безброй пъти ,но не бях обръщала внимание на текста.
Когато татко си отиваше ,аз стоях до него ,държах ръката му и пуснах тази песен на телефона си до главата му.Той знаеше ,че ни напуска ,но беше невероятно спокоен.Знаеше къде отива.Когато чу песента си беше задрямал ,но в унеса си се усмихна.
Когато той почина бях в шок ,губят ми се моменти от погребението дори.После слушах тази песен постоянно.
Тогава обърнах внимание на текста за пръв път.Пее се следното в резюме :"Старият ми роден град изглежда както преди ,ето ,.слизам от влака и ме посрещат мама и татко.Ето ,тича да ме посрещне и Мери,всички идват да ме посрещнат ,протягат радостно ръце и ме приветстват.Толкова е хубаво да докосна зелените поля на моят роден дом"..и т.н докъто след товя става ясно ,че той е сънувал-"Но се събудих и видях четирите сиви стени и осъзнах ,че просто сънувам..но не ,те наистина бяха там за да ме посрещнат за да ме положат под зелените поля на моят роден дом"...
Точно както татко-знаеше ,че умира ,че там го чакат...
Винаги плача ,когато я слушам.Все едно става дума за него.
Той достойно изживя животът си.Той е пътят ,който искам да извървя до края на моят живот.
На погребението му се извървяха поне 300 човека.Дори съседите бяха съкрушени от неговата загуба.Миличкият ми Cry
Наскоро си взех последно сбогом с най-добрият му приятел от детството му-отиде си от рак Бог да го прости на възрастта на тати.
Дъщеря му ме посрещна с думите ,че отивайки си бълнувал ,че баща ми идва с колата да го вземе.
И каза :"Поне се събраха"...и се моля да са много ,много по-добре от нас там където са сега,да ни виждат ,да не им липсваме така ,както те на нас...защото са ни дали цял един живот и светът за нас без тях просто никога няма да бъде същият.
Нека почиват в мир Flowers Rose Flowers Rose

# 39
  • Мнения: 129
Много ми е мъчно за всички,които са се сблъсквали със загубата на родител,знам колко боли.
Аз загубих и двамата си родители-баща ми преди 6г, а мама-преди 2,5 години.  CryАз също си мислих след загубата на баща ми,че няма вече какво да ме нарани,но съм грешала.След като почина и мама трудно се съвзех.Единственият човек ,който беше до мен през цялото това време беше съпругът ми и не знам какво щях да правя ако не беше той.
Откакто мама почина и досега се опитвам да забременея,но неуспешно.Предполагам,че стресът доста ми се е отразил.Но пък толкова често ги сънувам и двамата,всеки ден почти,че имам чувството ,че наистина са до мен и ми помагат.
Напоследък се опитвам да мисля по филсофски на нещата,понякога мисля,че всичко ,което ни се случва е с някаква цел,но в главата ми не спира да кънти въпросът "Защо"?И нямам отговор...

# 40
  • Мнения: 102
 cry Ето ме и мен. Съжалявам за загубата на всички вас   bouquet Аз изгубих майка ми преди година и три месеца, тя беше само на 50. Никога няма да мога да я прежаля сигурна съм  за себе си знам,че вече нищо не е същото . С нея и след нея си отидоха и сърцето и душата ми,а аз се промених много.
Кураж и успех на всички  bouquet

# 41
  • Мнения: 211
Знаете ли ,любимата песен на татко беше Green ,green grass of Home на Tom Jones..
Слушала съм я безброй пъти ,но не бях обръщала внимание на текста.
Когато татко си отиваше ,аз стоях до него ,държах ръката му и пуснах тази песен на телефона си до главата му.Той знаеше ,че ни напуска ,но беше невероятно спокоен.Знаеше къде отива.Когато чу песента си беше задрямал ,но в унеса си се усмихна.
Когато той почина бях в шок ,губят ми се моменти от погребението дори.После слушах тази песен постоянно.
Тогава обърнах внимание на текста за пръв път.Пее се следното в резюме :"Старият ми роден град изглежда както преди ,ето ,.слизам от влака и ме посрещат мама и татко.Ето ,тича да ме посрещне и Мери,всички идват да ме посрещнат ,протягат радостно ръце и ме приветстват.Толкова е хубаво да докосна зелените поля на моят роден дом"..и т.н докъто след товя става ясно ,че той е сънувал-"Но се събудих и видях четирите сиви стени и осъзнах ,че просто сънувам..но не ,те наистина бяха там за да ме посрещнат за да ме положат под зелените поля на моят роден дом"...
Точно както татко-знаеше ,че умира ,че там го чакат...
Винаги плача ,когато я слушам.Все едно става дума за него.
Той достойно изживя животът си.Той е пътят ,който искам да извървя до края на моят живот.
На погребението му се извървяха поне 300 човека.Дори съседите бяха съкрушени от неговата загуба.Миличкият ми Cry
Наскоро си взех последно сбогом с най-добрият му приятел от детството му-отиде си от рак Бог да го прости на възрастта на тати.
Дъщеря му ме посрещна с думите ,че отивайки си бълнувал ,че баща ми идва с колата да го вземе.
И каза :"Поне се събраха"...и се моля да са много ,много по-добре от нас там където са сега,да ни виждат ,да не им липсваме така ,както те на нас...защото са ни дали цял един живот и светът за нас без тях просто никога няма да бъде същият.
Нека почиват в мир Flowers Rose Flowers Rose
Прекрасно си го написала!
Както си го описала, все едно чета за моя татко! И песента е много хубава...
Защо е толкова трудно? Защо е толкова нечестно???

# 42
  • София
  • Мнения: 2 227
Когато бях на 7, загубих баща ми, а преди 2 месеца загубих и майка ми. Много ми е тежко, много. Вече няма на кого да кажа "мамо", няма от кого да поискам съвет. Още ми е пред очите нейната измъчена физиономия когато си отиде (беше болна от рак с множество разсейки). До последно търсех "нейното лекарство", което ще я измъкне от лапите на гадната болест. Не успях. Не успях да я измъкна и това ми тежи. След като почина сънувах кошмари как й поставям инжекции с всевъзможни лекарства (както беше и в действителност, сама я боцках за да може поне да си отиде достойно от този свят), но въпреки това тя всеки път умираше. Не мога да се примиря все още, може би ми в много прясно. Всъщност, не знам дали някога ще се примиря. Много труден беше момента в който се наложи да проверя дали все още има пулс. С попарена надежда разбрах, че тя вече не е жива, въпреки това до като не дойдоха от погребалната агенция, седях и втренчено гледах чаршафчето, с което беше завита, дали случайно не се движи нагоре/надолу, т.е. тя да диша все още. newsm45 Това е, изплаках си болката.

# 43
  • Мнения: 211
Когато бях на 7, загубих баща ми, а преди 2 месеца загубих и майка ми. Много ми е тежко, много. Вече няма на кого да кажа "мамо", няма от кого да поискам съвет. Още ми е пред очите нейната измъчена физиономия когато си отиде (беше болна от рак с множество разсейки). До последно търсех "нейното лекарство", което ще я измъкне от лапите на гадната болест. Не успях. Не успях да я измъкна и това ми тежи. След като почина сънувах кошмари как й поставям инжекции с всевъзможни лекарства (както беше и в действителност, сама я боцках за да може поне да си отиде достойно от този свят), но въпреки това тя всеки път умираше. Не мога да се примиря все още, може би ми в много прясно. Всъщност, не знам дали някога ще се примиря. Много труден беше момента в който се наложи да проверя дали все още има пулс. С попарена надежда разбрах, че тя вече не е жива, въпреки това до като не дойдоха от погребалната агенция, седях и втренчено гледах чаршафчето, с което беше завита, дали случайно не се движи нагоре/надолу, т.е. тя да диша все още. newsm45 Това е, изплаках си болката.
Съжалявам... съжалявам!
Преживях същия кошмар. Брояхме последните вдишвания и издишвания... Да установиш последния дъх на човека, когото обичаш най-много е....... меко казано почти непосилно! Не знам как останах толкова, даже прекалено нормална. Яд ме е на мен чак! Бъди сигурна в едно - ядът преминава. Бях бясна на съдбата, на тези, на които се молех, на себе си... На света, на всички останали щастливи хора.. Но мина. Ще мине, не се притеснявай. Ще се примириш.
Нека почива в мир майчицата ти Cry

# 44
  • София
  • Мнения: 2 227
September,  Hug.

# 45
  • Мнения: 932
Плаках,плаках,плаках-за всяка една от вас...И чувствах болката ви,думите ви са и мои...
Благодаря на всички за съчувствието и споделеното.
Жулиана,яд ме хвана на съдбата и гадния късмет-родители,дете...направо не знам какво да кажа...
Люта чушка,ти си в най-тежкия период-първия.Когато мислиш,че ще се пръснеш от мъка всеки път,когато си поемеш дъх.Миличка,тази първа страшна болка минава-тя е ужасът от случилото се,тя е шок и страх-как ще продължи животът без нея.
И аз се надявах-до последно...Идваха траурни коли,а ние чакахме до една чешма мама...знаех в коя е тя-бяла,в бял ковчег-защото тя имаше много светла душа.И чак тогава,като я видях да лежи,изчезна и глупавата ми надежда,че ще ми се обадят от моргата да кажат,че е помръднала.И аз до съвсем скоро сънувах,че я водя на лекар и...
Бианка,такива думи толкова ме обнадеждават-вярвам,че наистина го е видял!
Не мога да повярвам,не мога,не е истина,не е...

# 46
  • Мнения: 940
Много тъжна тема. Съжалявам за загубите Ви. Нека любимите Ви хора почиват в Мир.

# 47
  • Мнения: 112
  За мен  загубата на майка ми  беше  най-големия шок в живота ми.От тогава , вече 2г. не съм същата.Не мога да се зарадвам истински  дори на успехите си.Нищо   няма значение.Такава огромна празнота  усещам.Отначало плачех постоянно.А сега  даже на гроба й не искам да отида, не издържам да съм там.Такава вина ме обзема..Винаги се обвинявам, че  не успях  да й помогна.Изобщо не  разбрах какво се случва, а можех  да  се разтичам. Стана така бързо и неочаквано, а имах  толкова планове  за нас...Тя внасяше толкова  емоция, радваше се по детски на всеки празник.Сега не празнувам.Дори детето не ми е достатъчен стимул да го правя.  Дано с времето се  отърся  от това състояние.

# 48
  • София
  • Мнения: 15 913
Загубата е необратима.  Но както казваше баща ми/бог да го прости/ живота е за живите.  Мисля, че родителите ни ни биха искали да сме тъжни. Все пак имаме деца и трябва да продължим живота - понякога ще ни е мъчно. Баба и дядо няма да видят как внучето прохожда, тръгва на у-ще или завършва и започва работа. Но казвам поне  за себе си   трябва да се живее с бъдещето. От време на време ще ни  стане тъжно, но живота продължава.

# 49
  • Мнения: 2 471
Загубих баща си. Три години по-късно, почина големият ми брат... През шест месеца и зет ми.

Каквото и да кажа, ще е малко.

Приеми моите искренни съболезнования.

# 50
  • Мнения: 19
Мой те искрени съболезнования.
Преди 3години и половина баща ми почина в ръцете ми от рак.Още чуствам как ме галеше по ръката и ми казваше че ме обича.Той беше моя татко и моя най добър приятел.Не е вярно,че времето лекува..повече боли.Преди две години майка се разболя от рак и си казах,че света ще преобърна но няма да допусна и тя да си отиде.Слава богу при нея за сега всичко е наред.Имам прекрасен съпруг,добро момченце...опитвам се да живея по старому но немога..част от мен вече я няма....отиде си преди три години Cry

# 51
  • Мнения: 660
Колко много момичета сме останали сами в този полудял свят!
Със загубата на майка загубих най-верния си и прощаващ всичко приятел. Мисля, че с всички ни е така. Никой освен нея не се радва искрено и на най-дребните ни радости. Никой не го боли искрено за тревогите ни. Няма го човека, който е бил винаги пристанище в това безумие около нас.
Цяла година се лутам от родния ми град и този в който живея и никъде не намирам спокойствието, което ми е нужно..нея просто я няма никъде. И най-добре ми е като говоря за нея, сигурно и вие сте така.
Сега като ми кажат за някой, че е зле ми идва да кажа.."а моята майка почина в адски болки, аз занимавах ли те с това.." А бях състрадателна...

# 52
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 216
Не си отиват мъртвите от нас,
когато ги оставим под земята.
Едвам тогава истинската власт
на чувствата им врязва се в сърцата.

Защото тихата несъпротива
на дланите им, легнали в цветя,
огромна, страшна сила придобива,
опровергавайки смъртта.

Божидар Божилов

# 53
  • Мнения: 2 123
ЕЕЕеееех момичета, за съжаление и аз съм една от вас  Cry
Татко си отиде преди 10 години, а не е минал и ден без да ме заболи от това...

Гледам как расте сина ми и си мисля колко горд и щастлив би бил татко с него. Колко хубаво щеше да е за Никола да има дядо като моя баща. Не видя сватбата ми... няма да види успехите на брат ми... Мама ще остарее сама...


Часовниците спрете, отскубнете телефоните
на кучето си кокъл подхвърлете за да не лае.
Рояла тихо притворете, и нека всеки знае -
Той мъртъв е! Ковчега изнесете !

И нека всички самолети във небето, 
изпишат над главите  с дим - "Той мъртъв е"
На уличните гълъби сложете черни ленти
да се превърнат
а езерата
с черен креп
да се загърнат

той беше моят север
моят юг
на запад
и на изток ме зовеше
неделите и ежедневният ми труд
той всеки миг
и всеки дъх ми беше

аз мислех си - без край е любовта -
о, как съм бил неправ! Затуй сега -
звездите всички угасете
луната затулете, покров над слънцето хвърлете
Горите изгорете, морета, океани , пресушете
той вече толкоз е далече ...
от нищо няма смисъл вече...

# 54
Здравейте.. ! Аз съм на 19г.
Бях на 17 години, когато майка ми почина , на 16 бях, когато влезе в градската болница и месец след това влезе в София. Беше там около 2 месеца, декември и януари, когато февруари почина, брат ми живееше тогава в чужбина, леля ми и тя, а родителите на мама (баба и дядо ) си отидоха 2005 и 2006, общо взето една след друга година бяха от по-трудни ,по-трудни. Наложи ми се да порастна, да бъде опора на баща ми, на брат ми, да поема много отговорности, които ме направиха човека, който съм сега. Мама за мен беше много интересен човек, пълен с изненади и усмивки, доброта и смях, най-добра приятелка, просто още се съвземам от шока, още не мога да заспивам, още търся някъде отдушник, но така и не го откривам. Мислех, че като влезна студентка ще ми се отрази добре промяната, но не. Още нощем си мисля как, когато отидох в София да я видя (беше кр. на януари) не можех да повярвам , че я виждам толкова зле, този жижнен човек, бе съсипан, разплаках се пред нея и тя започна да плаче, защото толкова много се обичахме , че знаехме , че това е края и се виждаме за последно, държах ръката й , говорех и, а тя ми се усмихваше и не искаше да показва колко е слаба, не  и пред мен. Заминах си за вкъщи, в автобуса само мислех как не е реално. И един ден баща ми се прибра от София (той стоеше там постоянно при нея) и аз помислих, че са двамата, и супер се изненадах и някак зарадвах, но после видях, че е само той... не исках да повярвам .. та аз бях дете едно момиченце... един тежък удар и стрес, който ми се отрязава и до ден днешен, толкова я обичам, моето усмихнато мамче... Липсва ми всеки ден... много хора сме загубили майки, даже някой не са си познавали майките, благодарна съм, че успях да имам моята, че аз ще си остана за нея малкото момиченце...
Бих писала много, но просто някак си не искам да товаря вас и себе си повече.. Всеки носи своето бреме, което за мен не се лекува с време, просто "дупката" в сърцето е за цял живот.. ! ПРегръдки

# 55
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Да истина е ставаш друг човек, не толкова състрадателен ...отива си голяма част от теб или може би още си е там но няма кои да я види и оцени и "познае".
Не си дете или млад човек и няма къде да си отидеш у дома. Няма кои да те обича безрезервно, кой да ти се "възхищава" на съвсем дребни неща, кой да те познава изцяло и издълбоко
 ... няма я мама вече 5 години

# 56
  • Мнения: 2 123
много точно....
и вече няма за кого да си дете

# 57
  • Мнения: 2
Съжалявам за загубата на всяка от вас.Разбирам ви.До болка ми е позната тази последна искрица надежда,която пазим и кътаме ,докато гледаме  как гасне любимия за нас човек с всяка минута...БОЛИ ме.Искам да изкрещя,да викам,но и в същото време съм токова слаба,че просто...И аз загубих моите двама родители.Никога не съм си и помисляла че само на 25г.ще съм сама-тях ще ги няма.Но уви...Няма на кои да се обадиш,да се похвалиш че в нещо си успял,няма кои да се гордее с теб.Няма кои да те прегърне,когато ти е тежко.А най-трудно е по празниците(нали?)Ще се пръсна,това ме убива.Това че нямам ТЯХ.Баща ми почина когато само месеци оставаха до навършването ми на 18г и завършването на у-ще.В един такъв момент сякаш се събуждаш...Толкова си озлобен-защо точно моя баща и още куп въпроси.Тогава живеех и се молех поне мама да е добре(спестявах и всичката си болка и сълзи,защото и беше толкова трудно)И ето че и тя се разболя..тежката диагноза РАК-години борба-толкова надежди,тревоги и накрая аз на 25г,брат ми на 22г.я гледаме как лежи в адски болки,как бълнува,не ни познава.Ще се пръсна..Дори да имам съпруг,които много ме подкрепя и аз самата да съм вече Мама , аз се чувствам ужасно самотна.Не мога да се примиря че аз нямам на кого да кажа "мамо","татко".
Поне като чета че  и други са го преживели този кошмар,че някак си намират сили,преглъщам сълзите.
Не е минал и ден без да мисля за вас МАМО и ТАТКО! Sad

# 58
  • Мнения: 70
И моята мила майчица си отиде от този свят само преди 20 дни. Толкова силна и нестихваща болка не съм изпитвала никога. Ние с мама бяхме не само майка и дъщеря, но тя беше моята опора за всичко - от разговорите по телефона за най-дребните неща до единствената помощ при отглеждането на сина ми. Много ми липсва.........много ме боли. Отказвам да приема, че вече няма да я видя.........много ми е трудно без нейната усмивка, добра дума и поощрение за всяко мое решение. Изпитвам стягаща болка в гърдите сякаш се задушавам........много ме боли за нея. Мама обожаваше сина ми и искаше да го научи да пише, чете и да му помогне да опознава живота по най-прелестния начин. Мама си отиде внезапно на 65 години, а имахме толкова общи планове с нея.....
Чувствам, че се промених и времето е без значение за мен...

# 59
  • Мнения: 211
И моята мила майчица си отиде от този свят само преди 20 дни. Толкова силна и нестихваща болка не съм изпитвала никога. Ние с мама бяхме не само майка и дъщеря, но тя беше моята опора за всичко - от разговорите по телефона за най-дребните неща до единствената помощ при отглеждането на сина ми. Много ми липсва.........много ме боли. Отказвам да приема, че вече няма да я видя.........много ми е трудно без нейната усмивка, добра дума и поощрение за всяко мое решение. Изпитвам стягаща болка в гърдите сякаш се задушавам........много ме боли за нея. Мама обожаваше сина ми и искаше да го научи да пише, чете и да му помогне да опознава живота по най-прелестния начин. Мама си отиде внезапно на 65 години, а имахме толкова общи планове с нея.....
Чувствам, че се промених и времето е без значение за мен...
Flowers Rose Flowers Rose Съжалявам! Hug
Знам, че нищо друго не мога да ти кажа сега...

# 60
  • Мнения: 411
днес се навърШва една година от смъртта на баЩа ми(вторият).
ако 4овек можеШе да избира родители пак него Ще избера.
не е родител този,който е посял семката а този който е бдял над теб.
никога не му казах 4е го оби4ам,надявам се да е разбрал.
4аках да излезе от кома за да му го кажа,но той просто не се събуди.
мисля ,4е никога няма да си простя това закъснение.
за годиШнината в негова 4ест направих ето това с оби4
http://nrdd.multiply.com/photos/album/17/DEKUPAGE#16
и следваЩите

# 61
  • Мнения: 5 468
Много плаках в темата. Върна ме 2 години назад, когато и моята майка си отиде за 3 дена от този свят. Още ми е пред очите мрачния коридор, стъклената врата и грубите санитарки, които като ни видяха с баща ми... станаха мили и любезни изведнъж  Confused.. и тогава се сетихме, какво ще ни кажат. "Заповядайте, седнете та седнете..." не искахме да сядаме, мълчахме като онемяли, незнайно как си хванахме ръцете и чакахме безумната новина... видях баща ми да плаче... и все едно ми се пръсна мозъка.
Няма по-голяма мъка.
Моите съболезнования.

# 62
  • Мнения: 3
Моите съболезнования на всички изгубили,родителите си...... cry

# 63
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
След смъртта на родител- животът продължава.

# 64
  • София
  • Мнения: 498
За съжаление и аз съм една от вас. Преди 3 месеца внезапно загубих майка си, а беше толкова жизнена и весела...вече нищо не е същото. Живеехме заедно и всеки ден когато се прибирам от работа към къщи плача...няма кой да ми отвори вратата, няма с кой да се посмея....ужасно е !
Вярно, че имам дете и съпруг, баща също, но никой от тях не може да  замени Нея !

# 65
  • Мнения: 1 393
И аз загубих майка ми,която безкрайно обичах преди около 5 год.и все още не мога да приема мисълтта и действителността за това,но добре,че са децата ми,които ме зареждат с енергия и ми дават сили да продължа напред  Hug

# 66
  • Мнения: 560
Днес моята майка трябваше да има рожден ден.    Толкова ми е тъжно. Сърцето ми така се е свило.  Ужасно ми липсва. Ужасно.

# 67
  • Мнения: 1 712
След смъртта на родител- животът продължава.
Така е ,но никога не е същият.
Вече осем години го живеем без татко,но не е както преди.

# 68
  • bulgaria
  • Мнения: 309
 Hug smile3518 Hug Hug момичета. Моите съболезнования на всички.За родителите, децата, хората докоснали се до вас. Нека почиват в мир.

# 69
  • Мнения: 117
Преди четири години точно на Цветница загубих моята мила майчица.Отиде си толкова бързо...Последното което ми каза беше "ВИЖДАМ ТЕ"и след няколко минути издъхна.Беше ми майка,приятелка...беше моето второ аз.Толкова много ми липсва...толкова много ми е мъчно...Жадувам да ме прегърне,да ме целуне,но я няма до мен.Откакто си отиде нищо не е същото.Нямаше я до мен да ме усппокои преди две години когато загубих първото си дете,което се роди точно на датата й на година и девет месеца,нямаше я и когато се роди дъщеря ми преди шест месеца.Дори и най-голямата радост като раждането на дете не е пълна когато неможах да я споделя с мама.Детето ми ще я познава само от снимкките...как ще й обясня къде е баба...Липсва ми не ссамо по празниците ,но и в ежедневието,липсват ми разговорите ни,нейните съвети.Времето не лекува,просто живееш с огромната болка.Не е миналло ден да не плача за мама.

# 70
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
И аз съм сираче от една година и три месеца. Моята майка е била "отписана" още като дете. Имала е тумор и са казали на баба ми и дядо ми, че ако въобще се справи и оживее, никога няма да има деца. Оживяла на инат, казваше тя. Роди и отгледа три дъщери. Даде ни много, даде ни всичко. Много мъдра, много силна и много талантлива жена. Невероятна беше, преживя два инфаркта и пак на едната воля изчака и най-малкото й дете да намери любим мъж и да роди първото си дете.
Един следобед сърцето й просто спря в съня й.
Така останахме и ние без мама.
Непрекъснато мисля за нея, много често я сънувам. Преди няколко месеца я сънувах по-различно - беше спокойна, щастлива, сияеща и млада. Прегръщаше ме силно, силно! Будех се и пак заспивах, а усещах ръцете й. Знаех, че наистина бе при мен. Вече съм сигурна - тя е щастлива и е добре, има живот след смъртта и не трябва да се страхуваме, да плачем, а да се радваме за нея.
Знам това. Но толкова много ми липсва!

# 71
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
След смъртта на родител- животът продължава.
Така е ,но никога не е същият.
Вече осем години го живеем без татко,но не е както преди.

Никога няма да е както преди. Невъзможно е. Всичко се променя, но животът продължава. За добро или за лошо.

# 72
  • Мнения: 379
Миличка,мога само да ти кажа, че времето не лекува. Мама почина преди 4 години, няколко месеца след нея и баба, след още няколко - дядо, а преди 4месеца и татко - бях бременна в 7 месец. Като се роди малкия ме болеше - ужасно, защото освен мъжът ми нямаше кой да се радва с мен. За мама си плача и до ден днешен - другите макар и да починаха по-скоро по-лесно "прежалих", но за нея плача във всеки труден момент /липсва ми че няма на кой да се оплача/, както и във всеки хубав /няма кой да се гордее с мен като нея/. Тази вечер като дъщерята на Аня Пенчева й пя аз пак плаках. Сигурно никога няма да ми мине. Откакто мама почина вече не празнувам рождения си ден - никога няма да е пак същия както когато тя присъстваше, нито 8 март - тя имаше рожден ден тогава, нито Нова година - тя почина на 31 декември сутринта... Повярвай ми съчувствам ти най искрено. Cry Hug Hug Hug

# 73
  • Popovo
  • Мнения: 219
Вече 12 години съм без майка.Бях а 15г. когато почина и от тогава все се питам  "Защо ни остави?" CryПоплаквам си понякога,особено когато се скараме със свекъра или свекървата, и си мисля че ако тя беше до мен нямаше да приемам толкова тежко нещастията който ми се случват.Но една жена ми каза,че така е трябвало да стане,да си замине майка ми, и да не мисля какво е щяло да бъде ако беше жива. И като се замисля тази жена е права.Не трябва да живееш с миналото, а да живееш с настоящето.Защото един мислител  е казал:"Този който владее настоящето,управлява миналото и гради бъдещето."

# 74
и аз загубих моята мила мама,

минаха години оттогава, но още не мога да го преживея. Имам още една сестра и един брат, всичките тъгуват много за нея,
но най-много татко, ходи всеки ден на гробището и с часове плаче там, а аз не мога да отида.
Тя беше най-прекрастната мама, толкова мила, всяка една секунда ни показваше колко много ни обича, никога даже и тон не ни е повишавала, когато имахме проблеми в училище сега си спомням заради нас се караше със всичките учителки, вярваше ни безрезервно.
Когато почина ни помоли да си тръгнеме, явно е усещала, не искаше да ни плаши, винаги мислеше първо за нас, татко остана сам с нея. Когато я попитах дали я е страх от смърта, тя ми отговори не, това е едно пътуване за мен, като нова авантюра, за съжаление само с еднопосочен билет, жалко, нщма да мога да ти разкажа за това приключение, но един ден когато и ти минеш под дъгата, ще те чакам, така че не трябва нито една секунда да се страхуваш. Това и бяха едни от последните думи към мен.
 Cry

# 75
 Cry Не ви познавам момичета.За първи път пиша тук......Но ви чуствам близки.Татко почина вчера внезапно.Просто паднал на улицата и умрял.Миличкия само след 10 дни е абитуренски бал на децата ми-неговите внуци.Толкова искаше да ги види абитуренти и все за това си говореше,че е щастлив че го е доживял.....Но не успя,отиде си.Кажете ми момичета как да се справя с болката.Когато се разведох децата ми(близнаци са)бяха 6 годишни.Баща им не ги е търсил оттогава.Татко им беше като баща.Утре е матурата на децата а те не спират да плачат.Как да ги утеша,като аз самата искам да умра.Останахме сами с мама и децата.Как се преживява това,помогнете ми ....

# 76
  • Sofia
  • Мнения: 6 904
Изгубена  не се преживя Cry Свикваш да живееш с това,но естествено не става изведнъж Hug

# 77
  • Мнения: 1 749
Не се преживява...ПРосто отнякъде трябва да намерите сили да продължите напред.

# 78
  • Мнения: 932
Момичета,не говорете така!.Разбира се,че се преживява,миличка.Болката не остава цял живот толкова остра-в момента за теб е кошмар,ад и ти не виждаш смисъл в живота,в нищо...Но с времето свикваш,дори има моменти,в които се чувстваш щастлива.Обещавам ти,че ще се почувстваш отново жива!Не,никога няма да спреш да го обичаш,да ще ти лиспва цял живот,но няма да е толкова страшно.Ще има много моменти,в които ще го усещаш и ще знаеш,че е дошъл да те види.Аз днес усещам мама,знам,че е тук.Липсва ми,боли ме-ужасно.Но вече не ме е страх от живота без нея.Просто знам,че ще продължа.Не е нужно да успокояваш децата си-нека се наплачат.Аз бях бременна с малката ми дъщеря и бях сама с татко в България/живея в Англия/.Трябваше да бъда утеха за него,да се грижа за по-голямото си дете-беше само на 2 годинки.После се прибрах,пак сама по цял ден с нея...и не успях да изплача сълзите си.Не можах да жаля открито за нея,толкова,толкова ми тежи.Искам просто да имам ден за себе си,за нея.Да гледам снимки,касети и да плача,да плача...Изливай мъката си,в момента имаш нужда от това.Кураж,миличка! Hug

# 79
  • Мнения: 0
Много добре ви разбирам за какво става въпрос,вчера загубих баща си след 7 години страдане от мозъчен инсулт,беше доста зле!!!Той получи инсулта точно преди Нова година  ( 2001 - 2002 г. ) и почина точно преди празниците ( 2009 г. ) .Много си го обичах и имам чувството,че една част от мен остана с него...
Настина ви разбирам и много съжалявам за това което сте изживяли... Cry Cry Cry Cry  Cry
Утре ще е най-тежкият ден в живота ми!!!
Почивай в мир ТАТЕ!!!

Последна редакция: сб, 19 дек 2009, 02:08 от vikito_899

# 80
  • Мнения: 1 418
vikito_899 моите най-искрени съболезнования за теб и за всички загубили близък човек.Аз днес правих 40 дни от смъртта на моята майка.Загубих я внезапно за 10 минути.Не можа да дочака линейката.Толкова ми липсва. Cry

# 81
  • Девето поколение софиянка
  • Мнения: 438
Моята майка се разболя от рак когато бях на 19 години, след година и половина почина, след страшни мъки и болки, ето това не се преживява, и сега 10 години по късно, имам най-голяма нужда от нея, защото никой не може да замени майката и нейната любов и подкрепа.
Искрени съболезнования за всички които са загубили родител.  Hug

# 82
  • Мнения: 19
vikito_899  Hug кураж и Бог да бъде с теб! Болката е силна, загубата ужасна и непрежалима, но всички рано или късно преминаваме през това. Няма думи, който могат да помогнат в такъв момент, за това просто те прегръщам.

# 83
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Моите най-искренни съболезнования, колкото и глупаво да звучи. В такъв момент май е по-добре човек да замълчи. Преди година и половина загубих моят татко. Най- добрият !!! Беше с весел характер до преди 15 години. Тогава изгубихме големия син. Отрак. На 10 години. И татко се промени. Плачеше всеки ден.През всичките тези години. Докато се разболя от рак на белия дроб и тихо угасна. Мъката не избледнява момичета, с времето ставапо-страшно. Домът е празен без него. Няма го човека, който ми даваше напътствия и ме посрещаше с усмивка та макар и измъчена. Липсва ми и в късните вечери, когато си лягам се чувствам виновна за това, че вече го няма. Не вярвам, че някога ще ми стане по-леко. Не вярвам...  newsm45

# 84
  • Мнения: 141
 Hug Прегръщам ви, момичета!
Плаках докато четох шестте страници. Плаках за всяка от вас, плаках и за себе си. Загубих баща си преди 8 години и беше кошмарно, но когато преди 4 години си отиде и майка ми, разбрах, че е несравнимо да ги няма и двамата. Като дърво без корен. Остарях завинаги. Изпитвах злоба към всички и към всичко. Разбрах, че душата може да боли наистина. Това е физическа болка. Ужасно е и нищо вече не е същото.
Просто свикнах с постоянната болка и пустота...

# 85
  • Мнения: 95
Моят брат почина преди 6 месеца! Моят батко го няма вече....
Той беше 10 години по-голям от мен, почина 1 ден след като аз навърших 28 години...
Няма думи на света, който да опишат мъката. Смъртта му бе шок за цялото ми семейство- почина с съня си, без да е боледувал от НИЩО сериозно. Внезапно спиране на сърцето...
Аз нямам един спомен без него, присъствал е във всички моменти през целият ми живот и ме е възпитавал несъзнателно за нещата от живота, не както мама и тати възпитават, а някак си като ментор, който го прави без да иска... не знам дали ме разбирате. Може би ще ме разберат хората, който имат по- големи братя или сестри. От него познавам и мъжа си дори- приятели големи бяха... Не мога да пиша повече
Съболезнования на всички!   bouquet

П.С. Съжалявам, че така нахлух в темата, все пак е за загубата на родители, но така се разстроих!
 Съжалявам още веднъж!

Последна редакция: сб, 19 дек 2009, 01:35 от cvetana_luckanova

# 86
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Съболезнования на всички, писали в темата и загубили близки. Не знам за другите, но аз не мога да преживея липсата на татко вече 11 години - болеше ме страшно, докато той блеше в болница и се грижехме за него, още повече ме болеше след като почина. За да оцелея, за да продължа напред и заради майка ми, която изпадна в депресия и не искаше дори да се храни, затворих завинаги тази страница в сърцето си, избягвам да мисля за него, изобщо нямам сила да си спомням, сякаш опаковах и качих на тавана цялото си детство. Само понякога идва в съня ми, на сутринта на възглавницата ми има сълзи.... и така вече 11 години. Най-тъжното е, че децата ми не го познават и никога няма да имат тази възможност. Като гледам как се радват на другия си дядо ми се къса сърцето, жал ми е и за него - знам колко много искаше внуци.

# 87
  • Мнения: 1 568
Моите съболезнования миличка!
Прегръщам те!!! Sad

Общи условия

Активация на акаунт