Публикувана: 21 фев. 2009, 13:00 ч.
Последно мнение: 24 фев. 2009, 16:28 ч.

разделени сме от 2 месеца и сега ми дава годежен пръстен

6 579
73
1

Гост

# 15 21 фев. 2009, 14:07 ч.

Мнения: 200

Цитат на: palavata_monahinq в сб, 21 фев 2009, 13:58

От това, което си написала оставам с впечатлението, че го обичаш ( може и да си го казала ).
Уж се чудиш, пускаш тема, но ти ( дълбоко в себе си ) искаш да смекчим обстоятелствата и да напишем - върни се при него, ще се промени и т.н.....
Моето мнение е, че ще се съберете пак и това ще е грешка ( съдейки по така описаната ситуация, абстрахирайки се от факта, че медала има две страни ).

Съгласна съм с това мнение на 100% !Не прави грешка за която ще съжаляваш след време цял живот .Не се връщай .Но все пак решението е твое и ти ще направиш това ,което си решила.

# 16 21 фев. 2009, 14:11 ч.

разделихме се така: чашата преля когато ми остави бележка ,че му дължа още 3лв за консумативи,направи си една вечеря само за него а мен дори не ме попита въпреки ,че никога не съм го оставяла гладен и най-големият куриоз беше когато се напи и започна да повръща на леглото .Аз тичам да трия цяла нощ и в един момент ми кипна и го оставих да си повръща сам .Тогава си дадох сметка-това ли искам от живота и си тръгнах.
На дръгият ден си събрах багажа и му казах,че се прибирам а той сметна ,че е просто моя прищявка.Казах му че искам да остана сам за известо време,той пак го прие като нищо кой знаи какво докато се усети и някак всичко отиде на майната си.
Не искам да се връщам при него,тежи ми много ,обидена съм много ме нарани,но исках да разбера дали аз греша(понеже ми се втълпява от негова страна,че съм нищо без него)или взимам правилно решение

# 17 21 фев. 2009, 14:14 ч.

Мнения: 672

Бягай и не се обръщай назад. Категорично! Дори и да го обичаш още!

# 18 21 фев. 2009, 14:16 ч.

Мнения: 35

Цитат на: съвет в сб, 21 фев 2009, 14:11

понеже ми се втълпява от негова страна,че съм нищо без него

Е,с това трябваше да започнеш.Не си нищо без него,а той е комплексар. Crossing Arms

Остави какво ти внушава,връщай му пръстена и не го мисли повече.

# 19 21 фев. 2009, 14:16 ч.

Мнения: 6 992

Тръгвай си. Няма никакъв смисъл.
Според мен, де.

# 20 21 фев. 2009, 14:18 ч.

Мнения: 846

След последното ти мнение, съветът ми е да го зарежеш. Много те е наранил, за да опитвате наново. Тъкмо си взела решителната крачка да се изнесеш, не се връщай никога повече при него. Успех ти желая bouquet

# 21 21 фев. 2009, 14:21 ч.

Мнения: 2 388

Цитат на: съвет в сб, 21 фев 2009, 13:00

Снощи получих пръстен поставен на масичката в съблекалнята на работа.Направил го е с помоща на моя колежка.Почуствах се РАЗБИТА Cry

Ако може да ми отговориш защото се почувства разбита?

# 22 21 фев. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 25 568

Ами, обичала го. Според мен не е въпрос на обич, а на страх да не изтърве питомното, за да гони дивото. И защото няма заместник на хоризонта. Има такива жени, които може да си живеят с най-големия боклук, само и само да не останат сами. Особено, ако се притесняват и че годините си вървят. (Да, аз знам, че 27 години са първа младост, ама я го обяснете на родата и съседките, които по сто пъти на ден подмятат: "Хайде, няма ли да те женим вече?". Някои жени се поддават и комплексират.)
Ти си решаваш дали ще приемеш или откажеш. Животът е твой.
Аз лично не само бих го разкарала надалече, но и щях да почерпя, че навреме съм се отървала. Mr. Green

# 23 21 фев. 2009, 14:30 ч.

Мнения: 12 662

Аз не разбрах какъв е въпросът?
Съвет не мога да ти дам, но бих могла да те напляскам.

# 24 21 фев. 2009, 14:31 ч.

София
Мнения: 5 289

Цитат на: jalana в сб, 21 фев 2009, 14:18

Да наистина, след последният ти пост, ми се струва че явно има още доста подобни случки, явно е че човекът не те заслужава.Бягай от такива, не ти трябват, то па пишман от такава любов. Crazy

# 25 21 фев. 2009, 14:32 ч.

Почуствах се разбита от подареният годежен пръстен ,защото отдавна съм го чакала и мечтала за него.Аз съм според думите на моите приятелки изключително красиво момиче.Имам достатъчно обожатели покпай мен.Но човекът на който държах 4 години го оценяваше само в началото.После ме изкарваше като трофей и накрая спря от ревност.

Мойте родители наистина отдавна мечтаят за внуче,но щом съм стигнала до тези години значи не се притенявам от факта какво говорят другите.Искам да ме уважават.Помъчих се да постигна това за 4 години,но явно не съм успяла щом пиша тук.Тежко ми е,че чаках от него да ми предложи по най-романтичният начин ,но факт е че той дори не си направи труда да ме попита в очите.Аз пак нямаше да кажа да,защото нещата са прекалено неясни в момента.

# 26 21 фев. 2009, 14:32 ч.

Varna
Мнения: 2 592

Бягай момичееее, бягайййй!!!
Ти не искаш да ти казва Благодаря а искаш да те уважава. Няма такова нещо!!!
Как няма да иска да се върнеш при него като никоя няма да го трае както ти си го правила толкова години. Ами удобна си му а и му е голям кеф да ти припява и да ти втълпява, че си нищо без него. Обича да се чуства, че той е The best. Правилно казаха момичетата, че е комплексар. Ако искаш цял живот да живееш по този начин, връщай се при него. Криво дърво не се оправя и той няма да се оправи. Това му е характер!
Подслушай Как Сийка и почерпи, че си се отървала и бягай надалече!!!
От цялото си сърце ти пожелавам късмет. Не е само той на света. Има свестни момчета!!!

# 27 21 фев. 2009, 14:33 ч.

Мнения: 2 388

Как Сийке в много правила посока разсъжаваш както винаги. Simple Smile

Цитат на: Как`Сийка в сб, 21 фев 2009, 14:22

(Да, аз знам, че 27 години са първа младост, ама я го обяснете на родата и съседките, които по сто пъти на ден подмятат: "Хайде, няма ли да те женим вече?". Някои жени се поддават и комплексират.)

Собствената ми майка е вече притеснена, заради напредналата ми възраст.
Пък аз се мисля още за млада. Mr. Green

# 28 21 фев. 2009, 15:21 ч.

Мнения: 3 794

Съвет, разбирам те много добре! И аз преживявам моята раздяла вече почти 4 месеца ( и ние бяхме заедно близо 4 години). С тази разлика, че мен изобщо не ме търси Tired

Докато твоя приятел е развил нарцисизъм, на теб ти е насадил комплекс за малоценност! Наистина ли искаш да живееш такъв живот? Да се превиваш и гънеш, а насреща някой да ти казва, че си нищо сама...И аз като теб правих чудеса от героизъм и очаквах да ги оценят. Това не е годежен пръстен, а гузна съвест и страх ! Той няма капка достойнство...нали не си представяш така предложението за брак от 'точния' човвек ? Аз знам колко много те боли, знам го, защото се боря всеки ден да не се върна пак в началото, а границата е толкова малка...
Опитай се да не се обвиняваш, да не премисляш какво и как е можело да стане, гледай напред...Излизай с приятели, пиши във форума, опитай да се усмихваш - дори на сила (помага!) и не спирай да вярваш в доброто ! Сигурна съм, че ще срещнеш човека, който те заслужава и той ще ти се радва и ще те обича истински. Дай шанс на себе си да го срещнеш!
(сега остава самата аз да си следвам съветите Joy

)

# 29 21 фев. 2009, 15:30 ч.

София
Мнения: 53

Ти сигурно си вече наясно, че се чувстваш по-добре без него. Успокой се, възползвай се от многото си ухажори, и не бързай да се мяташ на някой влак с мисълта, че е последният, гледай и посоката да те устройва. Успех bouquet

Препоръчани теми

Караници през бременността

Важна ли е религията в отношенията на двама души

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Искам само истината , как ?

Причина:

Причина: