Безизходица

Е, не може ли мъжете да разбират какво имат преди да го загубят  А тя какво губи - някой, който я е излъгал ? Не казвам, че е непростимо, но как не се научиха да бъдат по-дискретни или като ги хванат в изневяра да не прехвърлят вината 

Втрисам се вече от тези теми и от лафа: "в безизходица съм". При здрав човек, такова нещо не съществува. Качват ви се на главите, правят ви на маймуни, а вие се тръшкате, прощавате и им давате време да си помислят и те сигурно го правят докато таковат поредната. Къде ви е самоуважението? И хайде стига с оправданието: "аз го обичам" и "заради детето". И какво излиза накрая: на този свят сте, за да обичате разни пухльовци, които не ви уважават и да гледате децата им. Да, трудно е да се оправя една жена съвсем сама, но е в пъти по-лесно да се бори и да се радва на спечеленото, отколкото да слугува на "милото" срещу подслон и някой лев, гарнирано с липсата на уважение. 

Ей това е приказка !! Браво !!

Според мен най-добре е да да вдигнеш глава и да се стегнеш.Не стига всичко,което този човек ти е причинил,ами на това отгоре ти си тази,която се чувства виновна и трябва да се извинява и да се моли.Нелепо е.Не се обяснявай повече с този мъж поне на този етап.Ти сама каза,че си казала всичко.Той е виновен-не ти.Събери някой неща и отиди при родителите си поне за сега.Подкрепата от близки хора е важна сега за теб.Доста голяма е вероятността мъжът ти да се стресне и да се осъзнае и всичко да приключи добре.В случай,че това не се случи,вече поне ще знаеш,че продължаваш наистина сама.

Благодаря на всички за подкрепата!

Няма да коментирам предпоследните 2 поста. Верно е, че все някой пуска подобна тема за безизходица, но щом го правим, значи за момента наистина се виждаме в такава.
Естествено, че няма да търпя цял живот лошо отношение, да слугувам на "милото" и да съм виновна за всичко. Естествено. Аз съм уважаващ себе си човек, макар че от постовете ми това сигурно не личи. Но също така съм и човек със здрава преценка, и щом съм решила, че бащата на детето ми заслужава втори шанс, наистина е така. Ако беше някакъв тъп, безотговорен или "пухльо" както го нарекоха, нямаше и за миг да се замисля за това и щях да продължа напред, макар че знам че ще е трудно, поне в началото. Ще пробвам, и ако не се получи - дори няма да давам обяснения, а ще си взема детето и ще сложа чертата. И със сигурност ще се оправя сама, защото изобщо и не ми минава през ума да се хвърля на врата на някого само заради "подслон и някой лев". Просто смятам, че заради мен самата трябва да опитам. И ще го направя, но няма да загубя себе си в този си опит. Няма да правя компромиси със това което съм за да угаждам. Ако реши да е с мен, да е заради мен, да ме уважава и обича както доскоро. Ако не може (то тези неща си личат) - майната му. Живота продължава и ще се справя. И ще бъда щастлива.

И за какво пусна темата след като и така и така ще направиш каквото си решила ?

Не е нужно и да коментираш след последния си пост. Свалям ти шапка за последните думи и наистина ти пожелавам от сърце да се справиш. Преживяла съм много и от опит знам, че най-силната подкрепа си даваме само ние. Думите ми не са били резултат на критика на общо основание, а стремеж да предизвикам боеца в теб. Ако съм успяла да те предизвикам, значи си е заслужавало. Дори и да не са ти харесали думите, гарантирам ти, че съм водена от най-искрено съчувствие и гняв към всеки позволил си да премине границата на уважението.
Успех, offended! Когато си помогнеш сама, ще получиш помощ и от другаде.   

  детето ще раzбере в крайна сметка и ще се оправи с живота. него не го мисли, той или ще се научи да се радва на каквото има и да си раzрешава проблемите или вечно ще бяга насам натам ... но това не е важно zа теб. гледай себе си и детето си. Всичко ще се нареди.  Понякога нещата като се пообъркат после се нареждат и пак виждаш, че не е zле. Но не пускай мрачни капаци пред очите ,живота си тече и оптимиzма само е плюс 

Защо да нямаш претенции ? Съди го за жилището до дупка. Знам, че сега не ти е до това, както казваш той не е лош човек, но и ти не си лош човек, защо да излизаш на квартира ? 10 години връзка ти дават право на всичко негово, нима в това жилище само той е влагал пари ? Ами мебелите, а ремонти... Бъди честна: това дете го правихте двамата, да е мислил тогава, сега вече да не разправя глупости  Колкото до секса и аз моя го държах на сухо 7 месеца. Не му е станало нищо. Вземи се в ръце и си изисквай твоето, полага ти се 

Здравейте мили момичета!
Реших да доразкажа накъде отиде нашата история....
Мъжа ми взе решение - раздяла. Дори събрахме родителите си и има казахме. Те, естествено бяха като шокирани, защото никой не можа да повярва, че точно нашата връзка е стигнала дотам. Започна се едно обясняване на причини от мъжа ми, едно обвиняване за какви ли не глупости освен основната причина, което си беше направо.... смешно за мен, стократно преувеличени неща.... на които, за съжаление той си вярва. Аз не казах нищо. Те като хора врели и кипели в живота се опитаха да ни кажат да си издяламе треските и да направим поне опит да продължим, защото всъщност си имахме всичко. Всичко. Като си тръгнаха, опита го направих аз. Говорих - той слушаше. Опитах се да му отворя очите. Каза, че ще опитаме.Опита обаче, беше само от моя страна. Той не се върна да спи при мен, все едно ме нямаше, детето дори игнорираше. На 8 март умишлено дори не ми честити, след това и рожденния ден.... опитах се да говоря пак с него дали наистина смята да опита - насреща си обаче виждах един кон с капаци. Един човек, който се е озлобил към мен, преувеличавайки всичко, и не виждайки всичко добро което имам у мен, а само лошото. Не казва да се разделим, но не прави и нищо, за да се оправят нещата, при всичкото желание, което аз имам. Тормози се вътрешно, виждам го. Не яде, не спи.... Тежки думи казва, макар и с мек тон - "не виждам как мога пак да те прегърна и да имаме второ дете"! Била съм закъсняла. Е, явно наистина съм. Той просто вместо да сподели навреме какво го мъчи, се е самонавивал до такава степен, че е позволил да се стигне до тук. Да, и аз имам вина със сигурност, но направих всичко, всичко възможно за да спася този брак. Но се убедих, че няма смисъл. Реших да си тръгна. Не ме спря. Попита какво ще правим с детето, кой ще го гледа докато трагне на градина... но конкретно предложение не даде. Събрах багажа. Довечера си тръгваме. Не мога да остана там, защото става дума за къща, в която на единия етаж живеят майка му и баща му, а на другия ние. Отивам при нашите на първо време. Записах малкия на ясла.
И още не мога да повярвам.  Ей, не мога бе...
Усещам, че обичта ми към този човек се измества от някакво страшно чувство - не само разочарование, но и омраза, за това което допусна да стане. А знам, че не бива. Заради детето. Иска ми се да не му позволя да го вижда! Но пак знам, че не бива.  Усещам една празнота в себе си.... едно чувство на безнадеждност...
Дано успея да се овладея и да направя детето си нормален и стойностен човек.
Благодаря ви за подкрепата!

Такааа....чета тази тема вече във втори форум   и ми се струва,че отиването на историята натам,накъдето е сега беше ясно.Искам да те попитам защо след като имаш подкрепата на близките си(което за мен е най-важното нещо),си търпяла вменяването на вина,грубото отношение(или тоталната липса на такова),изневярата-щото според мен и тя няма да си остане единичен случай,щом се е случила веднъж?Къде отива твоето достойнство,правото ти на щастие и всичко останало?Не мислиш ли,че е глупаво "в името на детето"да се търпи,защото то усеща и би било по-щастливо с един родител,който му дава всичко,а не с двама,които се подминават,карат или всичко друго "прекрасно",което става когато са заедно САМО заради него И на последно място,но не и по важност-как можеш след всичко това да кажеш за този човек ОБИЧАМ ГО !!!!Смело напред,много щастие занапред за теб и детенце 

Ирина 85, "търпя" е силно казано. Просто бях длъжна да опитам и да разбера поправими ли са нещата. Сега, след като разбрах, че не са - пътя и да ни няма. А това, "как мога да го обичам" - ами странни птици са това хората. Обичта ми обаче, бавно и полека не само че се изпарява, ами на нейно място идва нещо друго - не само разочарование и гняв, ами и омраза, заради това което причинява на мен и детето.

Ох мила това може и да е за добро след труден момент винаги идва хубав моменти. Желая ти много късмет и здрави нерви и да се пребориш с този лош миг от живото

браво момиче! в началото ще ти е много трудно , но не се предавай . щом си тръгнала връщане няма !не си мисли , че ако дойде да те търси и циври , нещата ще се променят. имам опит ( моите родители) . съвет :  ако стигнете до съда - не си мълчи , разкажи си всичко . в крайна сметка ти нямаш вина . от това , което прочетох ми се стори , че периода без секс се е дължал на следродилна депресия . пък и да не е , извинявай - моят мъж ме чака 5 м. след раждане . в този случай мила , губещият ще е той на теб ми се струва не ти трябва някой , който да си измива ръцете с тебе , когато му е удобно . успех!

offended, съжалявам че не се е получило. Стискам ти палци да се справиш. И да знаеш, че са прави хората с приказката "Всяко зло за добро" Прегръщам те силно и вярвай, че си постъпила правилно.