Имате ли близки с болест на Паркинсон ?

Здравейте мили истрадали хора от днес ще се включвам и аз от една година забелязвам че татко вече на нищо не се радва та така обичаното му внуче падна на земята от люлката и си разби главата детето пищеше а той просто я погледна без никакъв израз Ужас нито и помогна да стане нито каза нещо реших че ни е намразил и започнах да се държа агресивно със него  докато преди седмица отидохме за настинка при личния му лекар и той каза че се съмнява за паркинсон  и че има два инсулта изкарани на крак и не е ходил да се лекува   днес влезна на четвърти километър за да го изследват  незная от тук на татък какво ни очаква  не се усеща че причинява на детето ми болка във игрите детето не разбира че дядо е болен   и положението е зле   започна да му вика  (изкукуригал дедофилник)аз се опитвам да и разкажа колко много се е радвал като се е родила че и е купувал само най хубавите играчки и дрешки  но тези негови постъпки  я накараха да го намрази  МОЛЯ ЗА СЪВЕТ  какво ме чака от тук на татък

razwila e психоза!ot bolnicata ne mi dadoha nowata i diagnoza ,dokumentirana ot qdreno magn. rezonans,za]oto...poznajte,de?!-nqmalo kak da oprawdaqt klini4nata pyteka,ta si q pisaha pak s parkinson,syotwetno nali se se]ate ,4e i lekarstwata sa tezi ,syobrazeni s istoriqta na zabolqwaneto i diagnozAtA  syobrazno protokolite i epikrizata:))))))Prez kakwo li не минах .Вече в мъгла ми са дни ,години,празници,делници-депресирана съм,сякаш и за децата ми не ми пука,болката е толкова голяма и ужасът.Сутрин ставайки се бориш със себе си,за да отвориш очи,лда се срещашс хора,да бачкаш,а на всичко отгоре и този ужасяващо грозен и безсилен болник,заради който не можеш даже да легнеш болен-няма по4ивка от никъде!бях на 40,сега съм на 50,останах без съпруг,щеумра сама,най вероятно!Моля се да не оставам  на ръцете на децата си!Неврологът ни не ходи по домовете на тежко болните,часове има за седмици напред:(  имамшанс едва да ми напише рецептурната книжка...,ако я оставя и по някое време ида да ми я предаде секретарката му...Дадохамилекарства от САЩ ,ала тя не ги понася-халюцинира ,или просто умира-особено от мадопара...мирапексина също-зазля от него!и халюцинациите бяха от него и до сега! Но какво да правя-нося си вината и за това.Явно е алцхаимер и затова,но всеки го е страх да сменя вече...виках и на частно-75 лв хонорар! Спец!Но за него бе трудно да се ориентира...оффф
ЕДНО Е ВАЖНО ОТМОИТЕ ПИСАНИЦИ:-ЧЕМНОГО ЧЕСТО БЪРКАТ ПАРКИНСОНА С ПАРКИНСОНОВИТЕ СИМПТОМИ,А ОТТАМ СТАВАТ ГОЛЕМИ ТРАГЕДИИ.ПО ДОБРЕ ВЕДНАГА СКЪПО СТРУВАЩИЯ ЯДРЕНО-МАГН. РЕЗОНАНС,НО ПОНЕ ДА СТЕ СИГУРНИ В НАЙ ВАЖНОТО-ДИАГНОЗАТА!

Болните от Паркинсон се диспансеризират при невролог . При невролога им се полагат два пъти годишно прегледи, той дава направленията и за консулт с психиатър . Неврологът издава на всеки шест месеца и протокола  за изписване на лекарства, които се поемат от здравната каса / в нашия случай Мадопар / .

acidrain, не използвате ли антидекубитален дюшек? Процедурата по безплатно отпускане е тежка и тромава, но не е невъзможна. Ние купихме дюшек, но късно - остана неизползван...За декубитални рани случайно открихме много ефикасен мехлем, има го по всички аптеки - балсам с невен на фирма АСАМ. Ще пусна линк ако открия.

Ето това е http://bilki.bg/index.php?m=320&lang=1&cat_bilki=29895&a … 2&bilki_p=836

Не пише на опаковката, че е точно за декубитуси, но една жена ни го препоръча, докато чакахме пред лекарския кабинет точно за раните на маминка ми. Лекарката изписа йодасепт, който не свърши никаква работа. Този балсам с невен заздрави раните - не бяха много големи, наистина, но заздравяха за дни. Дано да помогне и във вашия случай.

Здравейте!...Милата ми майчица си отиде преди 2 седмици..Мъката ми е голяма...Краят и бе ужасяващ:( Стана 20-на кила,само кости,череп,зъбите окапаха,прехапа си долната устна,ръцете и стиснати до кръв в юмруци/едва прокарвах носни кърпи,за да не се разкървява,но много я болеше ,когато опитвах да разтварям юмруците и/.краката и като на зародиш-едва слагах памперсите.../това последните 6 месеца.Не можех да и мия устата-хапеше...Молих се само да не я заболят зъби,защото всички бяха счупени и с останали корени...Кожата и бе така изтъняла ,че при обличане илеко макар хващане/за да я нося/се обелваше и кървеше...посл. 6 месеца често стенеше ,все едно мучи.Не се е оплаквала,нищо не ми е искала,никога не поропта ,че я оставям сама/ходех на работа и се грижих сама за нея/,ако не я попитам боли ли я -няма да каже сама...Скърбя ужасно.До голяма степен заради ужасът през всичките години.Сега усещам огромна вина ,задето съм и се карала,викала,даже удряла...Помня само онова ,което не съм направила...
   Дано Бог се смили за всички вас,които се грижите за тези хора...

Zdraveite.Imam dushterq na 17 godini poqvi se treperene v ednata ruka a poslei v drugata.Lekarite mislqtche e parkinson.Ima vsichkite priznaci.Zabaveni dvijeniq,treperene,zapochna da pishe grozno,otkriha i fenomena na Negro (zapchatno kolelo),promqna v pohodkata.Mojete li da mi kajete ima li izsledvane,koeto dokazva parkinsona?