Сериозно се замислих дали ние не предаваме на децата си фобиите си 
, или да го плаша с куче. Знам какво ужасно бреме е този постоянен страх. Ама децата са много интуиивни. И ето, на, две годишната ми дъщеря ме е усетила. 
- Публикувана: 25 фев. 2009, 11:44 ч.
- Последно мнение: 6 март 2009, 19:19 ч.
Как да се справя със страха на детето ми от кучета ?
Предаваме със сигурност. На въпроса "Защо, маме, се страхуваш от кучето, то е добро, виж как ти се радва?" (става въпрос за определено куче) тя ми отговори "Тото мама стах.". Точка. А аз никога не съм си позволявала да показвам пред детето си, че ме е страх, уж
, или да го плаша с куче. Знам какво ужасно бреме е този постоянен страх. Ама децата са много интуиивни. И ето, на, две годишната ми дъщеря ме е усетила. 
Ако съдя по себе си,едва ли ще можете да накарате детето си да превъзмогне страхът си от кучета.Аз все още не мога да го овладея.
Винаги съм изпитвала панически страх,но и ...майка ми също.РАзбира се,че фобиите на родителите се предават на децата им.
Мъжът ми има страх от затворени пространства,самолети,асансьори,кораби.Свекърва ми също.
Винаги съм изпитвала панически страх,но и ...майка ми също.РАзбира се,че фобиите на родителите се предават на децата им.
Мъжът ми има страх от затворени пространства,самолети,асансьори,кораби.Свекърва ми също.
Пенелопа, бъркаш страх с предпазливост 
И моето дете знае, че кучетата хапят, ръмжат, че никога не се пипат, пази се от кучетата, обаче не го е страх.
И моето дете знае, че кучетата хапят, ръмжат, че никога не се пипат, пази се от кучетата, обаче не го е страх.
дай по твоята логика да се спираме да гали, вска глутница, че да си и приберем куче дОма, с целебна цел.
да гледаш куче е отговорност и грижи и пари, не е -да му мине на дететои страха, па после...итделно-обикновено детето спира да го е страх от домашното, взетото куче за няколко месеца, но НЕ и от другите, чужди или улични.Сдобиваш се с куче, но не се отърваваш от пищенето от чуждото куче.Аз фобии нямам, гледала съм достатъчно кучета, спала съм на едно легло с тях и мама не я е страх, за да го предавам на децата.
Ако съдя по себе си,едва ли ще можете да накарате детето си да превъзмогне страхът си от кучета.Аз все още не мога да го овладея.
Винаги съм изпитвала панически страх,но и ...майка ми също.РАзбира се,че фобиите на родителите се предават на децата им.
Винаги съм изпитвала панически страх,но и ...майка ми също.РАзбира се,че фобиите на родителите се предават на децата им.
И аз така си мисля.Аз откакто се помня имам панически страх от кучета.Взимали сме си и домашни и докато са още малки добре,но като пораснат само като излаят веднъж и всичко ми се свива.
Когато дъщеря ми беше на 2 годинки на входната врата кучето на един съсед и излая в лицето. Детето толкова се изплаши, че заекваше около една година. И мен ме посъветваха да я водя при домашни кучета за да се отпусне и да спре да се страхува. Играеше си с 2 домашни кучета и аз си мислех, че е преодоляла страха от кучета. Да ама не. Пред блока ни има много помияри( около 10-12), които са агресивни. Нападали са ни няколко пъти и детето се страхува. Мен също ме е страх, защото аз съм нападана и хапана от глутница кучета. Колкото и да се старая да съм смела пред детето ме е шубе и може би го предавам не знам.. Ще следя темата и аз. Не зная кое е спасението от уличните кучета. Детето ще е в първи клас от септември и ми сподели следното: " Мамо, мисля, че с всичко ще се справя като стана ученичка, но не зная как ще се прибирам от училище от тези кучета. Страх ме е мамо да не ми наръфат крачето както се случи с Ина( дете от нашият блок)"
Пенелопа, бъркаш страх с предпазливост
И моето дете знае, че кучетата хапят, ръмжат, че никога не се пипат, пази се от кучетата, обаче не го е страх.
И моето дете знае, че кучетата хапят, ръмжат, че никога не се пипат, пази се от кучетата, обаче не го е страх.
дай по твоята логика да се спираме да гали, вска глутница, че да си и приберем куче дОма, с целебна цел.
да гледаш куче е отговорност и грижи и пари, не е -да му мине на дететои страха, па после...итделно-обикновено детето спира да го е страх от домашното, взетото куче за няколко месеца, но НЕ и от другите, чужди или улични.Сдобиваш се с куче, но не се отърваваш от пищенето от чуждото куче.Аз фобии нямам, гледала съм достатъчно кучета, спала съм на едно легло с тях и мама не я е страх, за да го предавам на децата.
Хич не си ми хванала логиката.
И къде точно видя да предлагам да си вземат куче?
Хайде първо да се чете какво е написал човека, а после да се пише? М?
не знам защо всички така се нападате.в крайна сметка всеки си има мнение и всеки си решава сам за себе си.който каквото иска да си пише ,той така смята че така може да се реши проблема.вие влизате в някакви безсмислени спорове от които въпроса със страха на детето няма да се реши.давайте мненията си и не се заяждайте една с друга. 
Не се притеснявай, и това ще мине с времето.
Момиченцето на моята приятелка дълго време се страхуваше от кучета и котки. А ние имаме котка и всеки път, когато се събирахме вкъщи, трябваше да изкарвам котката в другата стая. Колко й говорихме, че котката не е страшна, не хапе и т.н. - ефект никакъв. Но неусетно момиченцето преодоля страховете си. И ние не разбрахме как стана, просто стана!!!
Иначе, малко предпазливост от страна на детето никога не е излишна. Нека не се втурва към непознати кучета. Едно е да погалиш своето куче или кучето на някой приятел, съвсем друго е да налетиш към някое зло псе, защото има и такива.
За сведение, когато бях на 10 години, отидох с баща си в едни негови приятели (на село). Той влезе навътре, а аз останах да го чакам на двора. Там имаше едно вързано куче. Аз отидох да го погаля (детска му работа), а то скочи и ме ухапа по крака. Още имам белег! Е, то и баща ми е за бой, дето ме е оставил сама, ама това е друга тема...
Така че... страх лозе пази. Не се притеснявай.
Късмет!
Момиченцето на моята приятелка дълго време се страхуваше от кучета и котки. А ние имаме котка и всеки път, когато се събирахме вкъщи, трябваше да изкарвам котката в другата стая. Колко й говорихме, че котката не е страшна, не хапе и т.н. - ефект никакъв. Но неусетно момиченцето преодоля страховете си. И ние не разбрахме как стана, просто стана!!!
Иначе, малко предпазливост от страна на детето никога не е излишна. Нека не се втурва към непознати кучета. Едно е да погалиш своето куче или кучето на някой приятел, съвсем друго е да налетиш към някое зло псе, защото има и такива.
За сведение, когато бях на 10 години, отидох с баща си в едни негови приятели (на село). Той влезе навътре, а аз останах да го чакам на двора. Там имаше едно вързано куче. Аз отидох да го погаля (детска му работа), а то скочи и ме ухапа по крака. Още имам белег! Е, то и баща ми е за бой, дето ме е оставил сама, ама това е друга тема...
Така че... страх лозе пази. Не се притеснявай.
Късмет!
Малена зверски се страхуваше от кучета и котки /аз не обичам нито едните, нито другите/. Имаме на вилата 2 кучета, имаха бебета, имаме и котка - но тя се страхуваше.
Страхът й овладяхме с хомеопатия. Сега не се страхува, не мога да кажа че ги обича, това не е от значение. Но изведнъж спря да бяга , да пищи и да реве като види котка. Говори им, закача ги, но не изгаря от желание да ги докосва.
Изобщо не споделям мнението, че този страх се надраства.
Страхът й овладяхме с хомеопатия. Сега не се страхува, не мога да кажа че ги обича, това не е от значение. Но изведнъж спря да бяга , да пищи и да реве като види котка. Говори им, закача ги, но не изгаря от желание да ги докосва.
Изобщо не споделям мнението, че този страх се надраства.
Malenna, как с хомеопатия? Обясни, моля!
Просто я заведох на хомеопат, разказах му и след по-малко от месец спря да се страхува. Не помня какво й даде, не е от голямо значение, защото при всеки е различно. Всъщност идеята да използвам хомеопатия ми хрумна, след като приятелка повече от 30г живееше с панически страх от котки и преодоля страха си с хомеопатия в Белгия /там живее/.
На твое място бих взела малко къченце,бебе.Самата аз много искам къче и ми време вече 
И смятам,че така децата свикват от малки с животните,а това е хубаво.
И смятам,че така децата свикват от малки с животните,а това е хубаво.Защо давате такива съвети с лека ръка. Аз не бих взела куче или котка у дома. Имала съм кокер повече от 5г и освен с него, не свикнах с нито едно друго куче. Имаме в двора две - лабрадор и аляски маламут - ами никога не съм имала желание да ги галя или да си играя с тях. Любовта към животните е едно, а това да имаш животно, за което да е грижиш е съвсем друго.
За да се решиш да си вземеш куче, трябва да си много наясно с грижите, които трябва да полагаш и отговорността към животното, която поемаш. А не, дай сега да се пробваме, дали детето ще се страхува от това кученце......