А защо е нужно да НЕ го е страх? В доста случаи е по-разумно да си предпазлив, отколкото да си прекалено доверчив към животните.
- Публикувана: 25 фев. 2009, 11:44 ч.
- Последно мнение: 6 март 2009, 19:19 ч.
Как да се справя със страха на детето ми от кучета ?
Точно това щях да питам и аз.Защо да не го е страх от кучета?Какво ще стане?Даже е по-добре за детето,ще се пази.
....и отговорността към животното, която поемаш.
Именно. Взимането на куче си е отговорност точно, както когато решавате да имате дете. То си иска грижи, внимание, любов, финанси и един куп други неща. Не може да се взима кученце заради преодоляване на страхът. Трябва да го искате, да знаете какво ви чака, а не да решите в един момент, че страхът е преодолян и ще го дадете на някой друг. Кучето буквално си е още един член на семейството и в емоционален, и в пряк смисъл.
Вярният път е да се разбере причината и от там да се започне по обратен ред: ако е говорено- пак да се говори, ако е точно определено куче- с него да се подходи и т.н. Това е най-бързият и правилен подход. И в никакъв случай да не се преиграва с безстрашието за да не се получи обратен ефект- да стане много смело и да пипа де що види.
За хомеопатията не знам подробности, но съм чувала, че е възможно
А защо е нужно да НЕ го е страх? В доста случаи е по-разумно да си предпазлив, отколкото да си прекалено доверчив към животните.
Защото не е хубаво човек да изпитва панически страх всеки път, когато види куче. Да пресичаш на отсрещния тротоар, само защото на твоя има куче примерно, или да заобикаляш като луд и да не смееш да идеш до определени места, защото по пътя може да срещнеш кучета, да се парализираш от страх всеки път щом видиш няколко бездомни песа. Ужасно е. Имам приятелка с такъв страх, ами това й пречи да живее нормално. Всяка разходка из квартала е съпроводена с панически страх.
А по темата - ако вземеш куче, ще преодолее страха.
Може, аз от опита на една позната го казвам.
Детето й имаше панически страх от всякакви кучета. Майка й един ден взе малко пекенезче и се прибра в къщи с него. Детето откачило от страх. Тогава майката оставила кученцето на една табуретка за малко, а то паднало и започнало да скимти. Детето й казало - мам овземи го, виж че го боли, а майката седи и не мърда, казва - вземи го ти. Престрашило се е без да се замисля и го гушнало, от тогава хлапето си живее с кучето, започна да проявява интерес към всички кучета и от страха й няма и следа. Просто се е пречупила за секунди. Разбира се, че е единичен случай. Може и да не стане така, но може и да стане. Аз бих опитала всичко, да помогна на детето си да преодолее страха.
Детето й имаше панически страх от всякакви кучета. Майка й един ден взе малко пекенезче и се прибра в къщи с него. Детето откачило от страх. Тогава майката оставила кученцето на една табуретка за малко, а то паднало и започнало да скимти. Детето й казало - мам овземи го, виж че го боли, а майката седи и не мърда, казва - вземи го ти. Престрашило се е без да се замисля и го гушнало, от тогава хлапето си живее с кучето, започна да проявява интерес към всички кучета и от страха й няма и следа. Просто се е пречупила за секунди. Разбира се, че е единичен случай. Може и да не стане така, но може и да стане. Аз бих опитала всичко, да помогна на детето си да преодолее страха.