И ние се прибрахме най-накрая от България. И този път като че ли отстанахме по- разочеровани, отколкото с добри впечатления от там. Когато тръгнахме от тук реших че едни от остновните задачи в България, който трябва да реша когато съм там са , да отида на зъболекър - останах доста недоволна, да си направя нов задграничен паспорт - оказа се че е издаден с абсолютно погрешно име ( моя грешка беше, че не погледнах на време) установих по късно на летището и да си почина, което е също налудничева идея, при условие че смятам да се видя с цялото семейство. И да изключим неприятните сллучки по пътищата и улицте, толкова обиди тук и за 5 години не бях чула.
А и хората ми се видяха по- изнервени и по - разочаровани от предните ми прибирания.
Общо взето ми стана доста неприято и ми се искаше да се прибера тук на спокойствие и дори в самота, но за сметка на това с повече време за себе си .
Как е при вас?
Вие също така ли се чувтвате в България? Аз общо взето винаги съм се гордеела с България - с природата и с характера на българина. Но напоследък нещо като че ли избягвам да споделям на всеки че съм българка. А и повечето хора тук или са ги ограбили по време на почивка в България или са им откраднали колата в България