Мами на по 15-16 години

Аз имам позната която на 17 стана майка ,после 1 курс бебето беше на 10 месеца, тя имаше сериозен приятел ,много стабилни родители- професори и след 5 години се ожени за бащата и са си супер , вече детето е голямо ,какво толкова.

Няма да коментирам грамотността на поста, но ако дъщеря ми ме изненада на тази възраст - лично ще я заведа да направи аборт.
Твърдо съм против раждането на деца от хора, които не могат САМИ да поемат ангажимента за тях, в това число и самостоятелно живеене . После се чудим защо на 1-ва стр. има поне 5 теми за зли свекърви, които не стига че не помагат, ами се ширят в повече от 1 стая. Да не говорим, че тази възраст е крайно неподходяща.

.....забравих да напиша ,че тя се изучи перфектно и сигурно и професор ще стане.

Това ще е и моето решение.
 Моя първа братовчедка роди на 15, имаше подкрепата на родителите си, защото им съобщи твърде късно, и друга алтернатива , освен да роди, нямаше. Момичето беше истински щастливо. По-късно се раздели с бащата на детето. Заживя при родителите си , завърши средното си образование, започна работа, а бабата и дядото продължават да и помагат изключително много.Едва ли сега някой от тях съжалява за случилото се.
 Аз нямах подобна подкрепа от родителите си, но дъщеря ми ще я има.Едва ли  ще ми бъде приятно 15-16 годишната ми дъщеря да забременее по никое време, но не бих и налагала насила моето решение-ще я подкрепя, каквото и да реши.
 Ако обаче съм от обратната страна-синът ми да е героя-Тес е права, ще ми е по-гадно.Вероятно ще се поинтересувам и от мнението на момичето, и от това на нейните родители. Знаете ли, в условията на финансова криза , и на всякакви други битови проблеми, все си повтарям, че е най-важно да сме живи и здрави ние и децата ни, всички други проблеми могат да бъдат решени, или преодоляни .

Да допълня-в един или друг момент от живота си всеки от нас е бил в невъзможност да се справи сам с някой свой проблем. Търси помощ-получава я, и продължава по пътя си, в друг случай пък сам той помага на друг в нужда...

Познавам такова момиче, даже нямаше 15-16 години.... Нещата се развиха така, както и Тес би постъпила. Само че майката няма никакви грижи, нито отношение към детето си. Което пък не подозира коя всъщност е майка му. 

От другия тип, които си поемат отговорността, не съм срещала.

Добре,че съпругът е бил човекът за нея... и родителите са я подкрепили. Иначе нямаше така да протече животът й. Рядко на 16 години вече познаваш човекът за теб.

Мила AGAPH,нищо лично, напротив много си ми симпатична, случайно се случи пак тебе да цитирам(и в др. тема те бях цитирала)
Не мисля че трябва да виним родителите,че не общуват достатъчно с децата и не ги подготвят по въпросите за секса. Имам няколко племеници. Едната ми племеница(дете на сестра ми) е на 16г.-умно хубаво, отговорно поне за сега момиче, разбрана е споделя с мен много(и слава богу, защото съм и обяснявала много неща).  Тя разбира се чувства  притеснение да споделя с майка си всичко относно приятеля си който и е първи и е на нейните години(според мен млад неопитен младеж) и споделя за това с мен. Сестра ми доста пъти и е говорила за презервативи,за полови преносими болести, за опасност от забременяване и т.н -има диалог между тях. Даже и казват че имат цял плик с презервативи и никой не ги брои за да разберат колко и кога е взела,за да не я притеснява, но момичето ми казва"Аз да не съм толкова загубена, той е много опитен"(това разбира се според нея, а бог знае колко е опитен и дали и тя не му е първа).....Искам да кажа следното
На тези години девойките летят в облаците. Съдя по себе си и го помня сякаш беше вчера, а минаха 16г от тогава и по чудо не ми се е случило и на мена нещо необмислено на 16-17г, въпреки,че уж майка ми ни беше обяснила, беше ми дала и книги и имам по-голяма сестра .Според мен НЕ става въпрос за изпускане на дете от родител, губене на връзка дете-родител или липсване на първите 7 години.На тази възраст почти няма момиче, което да слуша истински майка си,а си викат наум "говори си аз си знам", чувстват се неразбрани и избягват да споделят което е нормално, колкото и да се стараят родителите да бъдат приятели.В случая с моята племеница ОК -тя споделя с мен,има късмет да има леля, а аз съм зрял човек и ми се доверява, пита и т.н, но тези които няма на кой да се доверят в повечето случаи  допускат грешки. На някои от тях разбира се не им се случва нищо лошо.Да не дава господ да се случва така нежелано, но и аз съм на мнение, че трябва да се поткрепят такива момичета,които все пак се оказват майки на по15-16 както от родителите така иот обществото, а не да бъдат отритвани.А че трябва да се опитваме да не го допускаме при нашите даца е безпорно, но не винаги зависи от самите нас,а то обстояталствата и съдбата.

Може би всичко зависи от човека, това че ще стане майка на 30 г. не значи че ще е по - добра. Майчиния инстикт е нещо което носиш. Аз също съм против аборта, защото това е все едно моята майка да не ми е дала шанс за живот. Аз се възприемам само като носител на живот, Господ ме е дарил с това. И нямам правото да реша, да живее ли или не. Абсолютно не бих се държала като прокажена, просто не е помислила за някой неща, това ще е за обеца на ухото. А ако е лоша майка, то е зле за нея, а и за детето, но както казах е до човека. Има много момичета които пък правят и невъзможното децата да са им добре. Дори и да се продава ако щеш, всеки сам решава как ще изкарва парите си и носи отговорност за действията си.

Първото, което ми хрумна ( ако дъщеря ми забременее на тази възраст )..., е аборт!

По темата. Бих контактувала с такива майки, защо не?

Да си майка, не е осъдително.

Лошо е , когато не мислиш, забременееш...., родиш, и вземеш, че го хвърлиш на държавата

В повечето случаи така става.

Една съученичка роди в 11 клас, но тя се омъжи за приятеля си и родителите я подкрепяха. Завърши като частна ученичка. Наскоро се виждах с бившите ми съученички и те миказаха, че още са си заедно и си имат и близнаци. Тъй, че много зависи.

Бобоблина,има го и този момент с ,,летенето във въздуха,, в пубертетската възраст,вярно е.
Но мисля,че тази връзка между детето и родителя трябва да бъде силна точно в този период.
Ще дам пример себе си. Майка ми не я слушах много, до ден днешен не я слушам просто,защото никога не ми се довери,никога не ме остави да покажа,че съм равностойна,никога не намери пътя към мен.Обаче с баща ми стоят по друг начин нещата.Такава връзка имах с него и продължавам да имам,че без думи разбирах кое е правилното и кое не . Имаше ми много от малка пълно доверие и съумяваше да държи нещата под контрол.Никога не ми е казвал кое да правя и кое не,никога не ми е забранявал нищо.Но има подход и ме спечели-факт е до ден днешен.

Не казвам,че моя пример трябва да е статистическа извадка   просто казвам,защо аз мисля,че връзката между родител-дете играе съществена роля и в тази сфера както във всички други.

Ти самата виждаш,че намираш път към племенницата си и повярвай ми тя се вслушва в думите ти,просто не иска да покаже,че ще се подчинава на тях.На инат го правят....

Да ти кажа аз на 19г. забременях и по-различно отношение не съм видяла

Не се бях замисляла ако имам син и се случи това, чак се вкарах във филм. Гадно е да знаеш че някъде имаш кръвчица и.... незнам. Надявам се все пак сина ми да поеме също някаква отговорност, ако девойката реши да го остави. Или то поне ако той се отметне, надявам се аз да имам доблеста да помогна. Така е редно, въпреки че в дадената ситуация знам ли след години и мен кво ще ме джасне в главата. Надявам се да не лудна и озлобя.  А дъщеря ми предполагам ще я подкрепя, все едно бебе ще се игледа, пък в крайна сметка, ако родителя не бутне рамо, то тогава кой.